Доказване на заем между търговци при банкови преводи и липса на писмен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * търговски спорове * договорно основание

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
София, 19.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1419 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Н. И. Тивони" Лимитид , рeг. №[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място]-Моносон, Израел, представлявано от адв. И. П. П., срещу решение № 307 от 13.03.2023г. по в. гр. дело № 2817/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VII състав, с което след отмяна на решение № 261850 от 28.06.2021г., определение № 263947 от 27.11.2021г. и определение № 260617 от 17.07.2022г., постановени по гр.д. № 19970/2018г. на Районен съд – Пловдив, 12 състав, е отхвърлен предявеният от „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид против „Тивони- здраве и красота“ ООД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 12470 евро с левова равностойност 24389,20 лв. - заемна сума по договор за заем, от които 5930 евро с левова равностойност 11598,07 лв.- получени на 26.01.2017г., 5500 евро с левова равностойност 10757,07 лв.- получени на 28.02.2017г. и 1040 евро с левова равностойност 2034,06 лв.- получени на 22.03.2017г., за които суми е издадена Заповед № 10800 от 09.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 17848/2017 г. на ПРС, 15-ти гр.с.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че е превел по сметка на ответника процесните три суми със записано в платежните документи основание „изплащане на акционерен заем“, че ответникът е получил плащанията – сумите са реално предадени, като получаването им е отразено в счетоводството и на двете страни. Поддържа, че предаването на сумите в изпълнение на сключен устен договор за заем се установява и от събраните по делото множество писмени доказателства в тяхната съвкупност, и оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че предявеният иск е недоказан. Изтъква, че доказване може да бъде проведено не само с преки, но и с косвени доказателства. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, нито е отговорил на оплакванията и възраженията по въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът „Тивони – здраве и красота“ ООД поддържа, че касационната жалба е недопустима като подадена срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на разгледаните три обективно съединени иска. Прави възражение, че дори да се приеме тезата на касатора, че искът е един по договор за заем от 24.09.2007г., то касационната жалба отново би била недопустима предвид формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 4861 от 17.12.2019г. по гр.д. 14556/2018г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен частичен иск, предявен на същото основание. Оспорва оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, като сочи, че касаторът излага нови и несъстоятелни твърдения, каквито не са били въведени в предмета на спора, във връзка с тях не са били давани указания и не са били събрани доказателства. Твърди, че доводите на касатора се основават на множество недопустими и несъбрани по реда на ГПК доказателства, което правилно е съобразено от въззивния съд. Намира, че въззивният съд е обсъдил събраните доказателства заедно и поотделно и е достигнал до обоснован извод за липса на проведено доказване на възникнало между страните заемно правоотношение. Сочи, че съгласно заключението на ССчЕ първични счетоводни документи, както и счетоводни записвания, насочени към отразяване на договор за заем от 24.09.2007г. или друга дата, липсват в счетоводството на дружеството и постъпилите суми са осчетоводени с посочено основание „превод“ по сметка 499, която е обща разчетна сметка и не е заемна сметка. Поддържа, че само по себе си счетоводното записване не създава правоотношения между страните, а е следствие на същите. Твърди, че в приетите като доказателства протоколи за разпит на Е. А. не се съдържа признание за сключен договор за заем, а напротив – наличието на такова правоотношение се отрича. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

С определение № 1454 от 03.06.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззиввният съд е намерил за неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение. Приел е, че е предявен иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за общо 12470 евро с левова равностойност 24389,20 лева – заемна сума по договор за заем, от които 11598 лева – получени на 26.01.2017г., 10757,07 лева – получени на 28.02.2017г., и 2034,06 лева – получени на 22.03.2017г., и именно за посоченото вземане ищецът е предявил настоящия установителен иск, който е допустим, както и постановеното по него първоинстанционно решение.

Изложил е съображения, че с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне, като договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. Приел е, че при иск за връщане на предоставена в заем сума тежестта за доказване на сключването на договора за заем и предаването на сумата е на заемодателя - ищец. Намерил е за установено от заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, че дружеството- ищец „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид е превело по банков път на посочените в исковата молба дати на дружеството - ответник „Тивони- здраве и красота“ ООД посочените в исковата молба суми, както и че получените суми са били осчетоводени от ответника по кредита на сметка 499 „Други кредитори“ с основание „превод“ от „Н. И. ТИВОНИ“ Лимитид. Посочил е, че за доказване сключването на договор за заем ищцовото дружество е представило писмени потвърждения за получаване на процесните суми, изходящи от името на управителя на ответното дружество, за които от заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че са били изпратени по електронна поща от електронния адрес на ответника. Приел е за установено от заключението на съдебнотехническата експертиза, че подписът на същите не е положен от управителя на дружеството - ответник. Намерил е, че представените от ищеца като писмени доказателства протоколи за разпити на свидетели по досъдебно производство №19/2018г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- Пловдив не са допустимо доказателствено средство, тъй като представляват свидетелски показания, дадени пред друг орган и по друго производство, и не могат да бъдат ползвани за установяване на фактите в настоящото производство. Посочил е, че от така представените писмени доказателства могат да бъдат ползвани само направените в тях изявления от управителя на ответното дружество Е. Н. А., в които тя признава неизгодни за ответника факти. Взел е предвид, че видно от протоколите за разпита й, тя е заявила, че по желание на мажоритарния му собственик И. Тивони дружеството е работило на загуба, за да не се заплащат данъци, като продукцията му се е изнасяла за фирма на последния в Израел по определена от него занижена цена, която не е била заплащана, а дейността му е била финансирана от последния чрез банкови преводи, оформяни от него като заем. Взел е предвид изричното й изявление, че договор за заем между дружествата не е сключван.

Въззивният съд е достигнал до извод, че при така събраните по делото доказателства ищецът не е провел пълно доказване на твърденията си, че е предоставил процесните суми на ответника на основание сключен между страните договор за заем. Изтъкнал е, че при иск за присъждане на предоставена в заем сума ищецът следва да установи както предаването на сумата, така и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. че ответникът е поел задължението за връщането й. Намерил е за установено, че ищцовото дружество е превело процесните суми на ответника, но събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът е поел задължение за връщане на сумите. Изложил е съображения, че писмен договор за заем между страните липсва, а преки доказателства за сключването на устен такъв, т.е. за наличието на съвпадащи волеизявления на двете страни, също не са ангажирани. Посочил е, че в показанията си по досъдебното производство управителката на ответното дружество не е признавала представляваното от нея дружество да е поемало задължение за връщане на получените суми. Взел е предвид, че косвено доказателство, подкрепящо тезата на ищцовата страна за наличието на договор за заем, е фактът на осчетоводяването на преводите в ответното дружество по сметка 499, за която от разясненията на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че се ползва за счетоводно отразяване на заеми, които не са отпуснати от банки. Намерил е, че само въз основа на това обстоятелство не може да се направи извод, че сумите са били преведени по сключен между страните договор за заем, като е изложил съображения, че записванията в счетоводните книги не създават правоотношения между страните, а следва да са в резултат на действително възникнали такива, за които са съставени съответните документи, даващи основание за счетоводната операция. Посочил е, че в случая по делото е безспорно, че документи за сключване на договор за заем не са били съставени, нито са установени от вещото лице при извършената проверка в счетоводството на ответника, поради което и осчетоводяването е извършено без съответната документална обоснованост, като е добавил, че не се установява да е било извършено от съответния служител по указания на управителя на дружеството. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск.

По процесуалноправния въпрос:

По въпроса е формирана задължителна практика - т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително сочените от касатора: решение № 222 от 06.04.2017г. по т.д. 425/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. 1106/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 235 от 04.07.2011г. по гр.д. 513/2010г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО. Съгласно дадените разрешения непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. Последната дейност на въззивния съд следва да бъде осъществена при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК и ограничеността на въззивния съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса.

По основателността на касационната жалба:

В отклонение от така формираната практика на ВКС въззивният съд не е изпълнил задължението си да изложи мотиви по всички възражения и правни доводи на страните с оглед събраните по делото доказателства. Не е изложил самостоятелни решаващи мотиви по съдържащите се в отговора на въззивната жалба доводи на ищеца и събраните във връзка с тях доказателства – разменената между страните електронна кореспонденция и електронната кореспонденция със счетоводителя на ответното дружество, както и в цялост документите от досъдебното производство, съдържащи признания на управителя на ответното дружество за неизгодни за него факти, както и доводът на ищеца, че ответникът не противопоставя и не доказва никакво друго правно основание извън договор за заем, на което да е получил процесните парични преводи. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл.293, ал.2, вр. ал.1 ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.01.2017г., на 28.02.2017г. и на 22.03.2017г. ищецът е превел на ответника чрез три банкови превода съответно 5930 евро, 5500 евро и 1040 евро или общо 12 470 евро. Записаното в платежните документи, представени в превод и приети като доказателства, основание за банковите преводи е „изплащане на акционерен заем“.

Въззивният съд правилно е приел за установено от заключението на ССчЕ, че процесните три превода са осчетоводени от ответника по сметка 499 „Други кредитори“ с вписано основание „превод от „Н.И. Тивони“ Лимитид Израел“. В с.з. на 01.07.2020г. вещото лице е пояснило, че сметка 499 е кредитна сметка и в нея се отразяват временни финансови помощи, когато става въпрос за помощи извън финансови институции. Пояснило е, че това е стандартно използване на сметката за отразяване на „други заеми” – заеми, които не са отпускани от банки, като по преценка на счетоводителя тези суми могат да бъдат отнасяни и към сметка 501.

Видно от приетото в първоинстанционното производство писмено доказателство – протокол за разпит на свидетел от 08.02.2018 г. по досъдебно производство № ЗМ 19/2018 г. по описа на ОДМВР – Пловдив, управителят на ответното дружество Е. Н. А. е признала, че двете дружества - страни делото, се намират в трайни търговски отношения от 14 години. Заявила е, че управителят на ищцовото дружество е бил съдружник в „Тивони – Здраве и красота“ ООД, като чрез неговото дружество в Израел е продавана продукцията на ответното дружество – хранителни добавки, и ответното дружество е продавало на ищеца продукцията си на много ниска цена, за което са издавани фактури, които ищецът не заплащал. Заявила е, че ищецът е изпращал пари, за да финансира дейността на дружеството ответник, тъй като последното работело на загуба. Парите били превеждани по откритата сметка на ответника в „Райфайзен банк“ АД. В протокола управителят на ответното дружество изрично е потвърдила, че ищецът „ги превеждаше като „заем“ така пишеше в самите платежни нареждания“, като е добавила, че нарочно не е плащал фактурите за продадената му от ответника продукция и е превеждал сумите със запис, че са заем, защото е искал дружеството ответник да работи на загуба, за да не плаща данъци в България и в Израел. Посочила е, че не е подписвала договор за заем, нито на ОС е вземано решение за финансиране на ответното дружество. Изтъкнала е, че Тивони винаги е определял за какво да се харчат преведените от него пари.

По делото е събран като писмено доказателство и протокол за разпит на Е. А. от дата 28.05.2018 г., в който тя потвърждава установените отношения между двете дружества, включително че дейността на „Тивони – Здраве и красота“ ООД е финансирана от съдружника Тивони, че е изпращал пари по сметката на дружеството в „Райфайзен банк“ АД, както и че тя и съпругът й Д. А., комуто е дала писмено пълномощно, са теглили пари от сметката, за да покриват разходите на дружеството и винаги са давали отчет за какво са похарчени парите пред Тивони.

Съгласно трайната практика на ВКС - решение № 170 от 12.10.2016г. по гр.д. 1952/2016г. по описа на ВКС, ГК, III ГО и решение № 265 от 10.09.2012г. по т.д. 703/2011г., ГК, IV г.о., която настоящият състав споделя, приобщените по граждански дела преписки по досъдебно производство или части от тях следва да се ценят в гражданския процес ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи, като писмените документи се считат за събрани в гражданския процес, включително съдът цени съдържащите се в тях извънсъдебни признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания, съдържащи се в тях, а протоколите за разпит на свидетели доказват единствено съществуването на свидетел, който има впечатление за правнорелевантни факти.

С оглед на това обсъдените протоколи за разпит на управителя на ответното дружество, съставени в досъдебното производство № ЗМ 19/2018 г. по описа на ОДМВР – Пловдив, са надлежно доказателство за извършените от управителя на „Тивони – Здраве и красота“ ООД Е. А. признания за съществувалите между дружествата – ищец и ответник, през процесния период трайни търговски отношения; за извършваните регулярно от ищеца преводи по сметка на ответника на парични суми, за да финансира дейността на ответното дружество, което не е имало средства; за вписваното от ищеца в платежните нареждания основание на превода „заем“; за получаването на сумите от ответника при знание за посоченото от ищеца основание за преводите, използването им за плащане на разходите за дейността му и отчитане на похарченото пред ищеца. Тези извънсъдебни признания на ответника следва съобразно чл.175 ГПК да бъдат преценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

При така установените факти настоящият състав намира предявения иск за доказан по основание. По делото не е спорно обстоятелството, че в периода на направените от ищеца преводи между страните са били налице трайни търговски отношения. Поради това към отношенията между двете дружества следва да намери приложение разпоредба на чл.292, ал.1 ТЗ, според която предложението до търговец, с когото предложителят се намира в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Установява се още от приетите като доказателства платежни нареждания и заключение по ССчЕ, че ищецът е извършвал множество преводи по сметката на ответното дружество, като в платежния документ е вписвал за основание на превода „заем“, и е налице признание на ответника за това обстоятелство, както и за факта, че ищецът е финансирал дейността му. Следователно ответникът, получавайки парите чрез заверяване на банковата му сметка /чл. 305 ТЗ/, е бил в известност за основанието, на което ищецът е наредил плащането и му е предал сумата – като заем за потребление. При безспорно доказаното знание за основанието, на което сумата му се предава, ответникът търговец не е направил изявление за отхвърляне на предложението сумите да му бъдат предоставени в заем при трайно установените търговски отношения между търговците – чл. 292, ал. 1 ТЗ, а напротив - осчетоводил е с дебитиране на сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“ и кредитирал сметка 499 „Други кредитори“, с което е приел при условията на чл. 292, ал. 1 ТЗ „мълчаливо“ отправеното до него предложение от ищеца за сключване на договор за заем, на което основание е и получил процесните три суми, при липса на ангажирани от ответника доказателства за отхвърляне на предложението на ищеца с предаването на процесните суми да му бъде предоставен заем по договор за заем за потребление. В тази връзка настоящият състав съобразява и признанията на управителя на ответното дружество по обсъдения протокол от досъдебно производство, че у страните е била налице яснота относно основанието, на което преводите се извършват от ищеца към ответника, като са обсъждани както размерът на сумата, която да преведе ищецът, така и за какво са необходими и ще бъдат разходвани заетите средства. Липсата на подписан писмен договор или взето решение от ОС на съдружниците за този начин на финансиране на дейността на ответното дружество са без правно значение с оглед липсата на въведени в закона изисквания за спазване на писмена форма при сключването на договор за заем за потребление или за сключване на договора само след взето решение от ОС на съдружниците.

В подкрепа на така формирания извод са и представените по делото, изпратени до ищеца, потвърждения за получаване на сумите в заем. Действително съгласно заключението по СТЕ същите не са подписани от управителя на ответното дружество, а подписът му е пренесен. В тази връзка обаче настоящият състав съобразява, че потвържденията са изпратени от имейл адрес [електронна поща] , при наличието на събрани по делото докателства за използването му от ответника, в това число представени в досъдебното производство от работещия при ответното дружество съпруг на управителя - Д. А. извлечения от електронна кореспонденция. Следва да бъде взето предвид и това, че потвържденията са изпратени от лице, представящо се за служител на ответника – Надежда З., която е разпитана в досъдебното производство № ЗМ 19/2018 г. по описа на ОДМВР – Пловдив именно като бивш служител на ответника на длъжност секретар. Ответникът не е ангажирал доказателства да е възразил своевременно съгласно чл.301 ТЗ срещу действията на това лице. От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза се установява, че електронни съобщения с възпроизведеното в писмен вид по делото съдържание са разменени между сочените от ищеца като негов и на ответника имейл адреси, макар поради неполучен отговор от Гугъл Ирландия вещото лице да не е потвърдило, че уникалният електронен адрес на подателя на съобщенията може да бъде свързан с ответника като потребител на адрес [електронна поща] .

Настоящият състав намира за основателен довода на касатора, че следва да бъде съобразен и факта на направеното от ответника общо оспорване с твърдение за недоказаност на постигнато съгласие за сключване на договор за заем и получаване на сумите на основание същия договор, без обаче да са противопоставени твърдения за конкретни други отношения или друго основание, на което ответникът е получил сумите по процесните преводи. По делото не са ангажирани доказателства, че сумите са получени като цена на продадени стоки на ищеца, а от друга страна, от обсъдените извънсъдебни признания на управителя на ответника е видно, че макар фактури за продажби да са издавани, ищецът е отказвал да ги плати и не е извършвал плащания по тях, а е избрал да финансира дейността на ответното дружество чрез банкови преводи с основание „заем“. Противен извод не може да се направи от заключението на ССчЕ и дадените от вещото лице обяснения относно осчетоводяването на преводите по сметка 499, която е кредитна сметка и в нея се отразяват временни финансови помощи, а не по счетоводна сметка, по която следва да бъдат отразени плащания на цена на стоки.

Обратен извод не следва от приложеното по делото влязло в сила решение № 4861 от 17.12.2019 г. по т.д. 14556/2018 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен иск на ищеца „Н. И. Тивони“ Лимитид срещу ответника „Тивони – Здраве и красота“ ООД за установяване вземането на ищеца срещу ответника в общ размер на сумата 2 620 евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични средства за сумата 1 320 лв. на 15.04.2015 г. и сумата 1 300 евро на 07.05.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. 17095/2017 г. по описа на РС – Пловдив. Предвид нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Видно от съдържанието на решението, е налице идентичност само на страните, но не и на отправеното до съда искане и заявеното основание, доколкото предмет на делото е друго вземане на ищеца, като с решението не е отречено съществуването на облигация между страните, различна от тази за предявената сума от 2 620 евро.

По тези съображения настоящият състав на ВКС намира предявения иск по чл. 22, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за основателен за сумата 12 470 евро, от които 5930 евро – преведени на 26.01.2017г., 5500 евро – преведени на 28.02.2017г., и 1040 евро - преведени на 22.03.2017г., на основание договор за заем между страните. Поради това решението на въззивната инстанция, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът бъде уважен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както следва: сумата 487,79 лева – за заповедното производство, сумата 4377,22 лева – за първоинстанционното производство, сумата 2520 лева – за въззивното производство и сумата 3913,78 лева – за касационната инстанция, или общо 11 298,79 лева.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 307 от 13.03.2023г. по в.гр.дело № 2817/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VII състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Н. И. Тивони“ Лимитид, дружество регистрирано в Израел, рег. №[ЕИК], против „Тивони – здраве и красота“ ООД, ЕИК[ЕИК], иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че „Тивони – здраве и красота“ ООД, ЕИК[ЕИК], дължи на „Н. И. Тивони“ Лимитид, дружество регистрирано в Израел, рег. №[ЕИК], сумата 12 470 евро – дадена по договор за заем, както следва: сумата 5930 евро - преведена по банковата сметка на ответника на 26.01.2017 г., сумата 5500 евро - преведена по банковата сметка на ответника на 28.02.2017 г., и сумата 1040 евро - преведена по банковата сметка на ответника на 22.03.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17848/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Тивони – здраве и красота“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Н. И. Тивони“ Лимитид, дружество регистрирано в Израел, рег. №[ЕИК], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 11 298,79 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: