Осъждане за средна телесна повреда при избиване на функциониращи зъби

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

гр. София, 21.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през 2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 1007 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. И. срещу присъда № 82 от 13.05.2024 г. по ВНОХД № 1242/2024 г. на Софийския градски съд-Наказателно отделение.

В жалбата се твърди, че въззивната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, като е поискана отмяната й и потвърждаване на издадената от първостепенния съд присъда. В представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение касаторът настоява, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да направи пълен и обективен собствен анализ на доказателствата, който да даде яснота за причините, поради които едни от доказателствените източници са акредитирани с доверие, а други са преценени като недостоверно възпроизвеждащи фактите. Твърди, че мотивите на съда са схематични, повърхностни, едностранчиви, съдържат превратно тълкуване на доказателствата с цел злепоставяне на подсъдимия и са лишени от логика. Заявил е несъгласие с фактическите изводи по оспорения акт, като се е позовал на фрагменти от показанията на А. С. и К. С., съпътствано с изводи за тяхното качество и надеждност. Настоява за липса на категорично доказана пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия по отношение на А. С. и инкриминираните телесни увреждания на последния.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея, изложените в тях съображения и направеното искане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивната присъда в сила като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частния обвинител А. С. заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд е формирал убеждението си по фактите н а базата на коректен доказателствен анализ, като е приложил материалния закон точно.

Частният обвинител С. заявява солидарност с позицията на повереника си.

Подсъдимият И. поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума заявява желание да бъде оправдан.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 18 от 25.01.2023 г., постановена по НОХД № 9047/2021 г. състав на Софийския районен съд е признал подсъдимия С. В. И. за невиновен в това на 01.03.2020 г., около 18:30 часа, в гр. София, ж.к. „Л.“, пред вход „А“ на блок № *** да е причинил на А. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен десен зъб и разклащане на втори долен десен зъб в степен на неминуемото му отпадане, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В рамките на инициираното от прокурора и от частния обвинител въззивно производство и с оспорения по касационен ред съдебен акт първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение, като на осн. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Касационната жалба срещу тази присъда е неоснователна.

Част от възраженията в нея са сведени до представяне на собствената на касатора перспектива към качеството на показанията на А. С. и К. С., като се твърди, че тези показания са непоследователни, нелогични, поднесени са схематично, че съдържат вътрешни противоречия, не съответстват на останалите доказателства и са недостоверни, че К. С. не е бил очевидец на събитието, за което разказва, а възпроизвежда факти, предадени му от неговия брат А. С.. Направен е генерален извод, че обвинителната теза не намира опора в доказателствата.

По този начин защитникът практически е оспорил съдебната оценка на посочените показания и в крайна сметка правилността на основаните на тях фактически изводи на въззивния съд. Предвид ограничителните норми на чл. 347 – 348 НПК касационната инстанция не може да обсъжда доказателствените материали по същество и да формира свои изводи по фактите. Ето защо е невъзможно посочените възражения да получат отговор по касационен ред, както и да бъде реализиран предложеният с касационната жалба резултат.

Останалите аргументи на защитата, свързани основно с качеството на мотивите към въззивната присъда и легитимността на цялостния процес по формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите са неоснователни. Неоснователно се поддържа, че този съд се е лишил от нов анализ на доказателствата, а доколкото е реализирал оценъчна дейност, тя е в нарушение на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Мотивите към въззивната присъда ясно показват не само несъгласието на контролирания съд с подхода на първата инстанция към доказателствените източници, но и причините за това, както и съображенията, които са му позволили да изгради убеждение за безспорна доказаност на обвинението. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от ценените доказателства, а аргументите на съда обхващат целия наличен доказателствен материал, като противно на твърдяното в касационната жалба не е допусната избирателност и едностранчивост на подхода. Напротив, разсъдливо и сериозно въззивният съд е обмислил показанията на всички свидетели, както и обясненията на подсъдимия от гледище на вътрешно-логическата тяхна характеристика и във връзка, както помежду им, така и с останалата доказателствена информация по делото и с експертните изводи.

Преценявайки показанията на А. С. и К. С. като основен доказателствен източник в полза на обвинението, въззивният съд не е пренебрегнал известните несъответствия в тях, но е преценил тези несъответствия като несъществени. Изводът е логическо следствие от обслужилите го предпоставки. От съществено значение в това отношение са ползваните от въззивния съд заключения на основната и допълнителната съдебно-медицински експертизи, медицинската документация за оказаната в дните след инцидента медицинска помощ на А. С., съдебно-медицинското удостоверение, издадено при извършеното на 02.03.2020 г., т.е. ден след престъплението, негово освидетелстване в КСМ и отразените в този документ констатации за прясно избиване на първи долен десен зъб и тежко разклащане на втори долен десен зъб, съпътствани с други, подробно описани травми по устните и лигавицата на долната устна и кръвонасядания в кръстцовата област, както и лекарското становище, потвърдено впоследствие и от експертното мнение, че установените увреждания добре отговарят да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия и отхвърлената възможност за получаването им при падане върху терена. Показанията на посочените двама свидетели са съобразени и от гледище на обяснението, което пострадалият е дал пред сина си в деня на инцидента за получените травми и за лицето, което му ги е причинило, свързвайки това лице именно с техен съсед, живеещ на седмия или осмия етаж в същия жилищен блок и вход. Отчетено е и съществуването към този ден на мотив у подсъдимия за поведението му спрямо А. С.. Съобразен и е факта на потвърдената и от самия С. И. среща между него и пострадалия на процесните дата и място и осъществения между двамата контакт, макар и протекъл според подсъдимия с друго съдържание.

Преценката на съда за незначителност на наличните несъответствия в показанията на двамата братя С.и е закономерно следва и от самото съдържание на сочените от защитника несъответствия. Всъщност, част от изложените в тази връзка касационни доводи са основани на фрагменти от показанията на двамата С.и, изолирани от съществени обстоятелства, като начинът на провеждане на съответните разпити с поставяне на фокус върху нападението, побоя и последващия развой на събитията, но не и към прецизиране на възприятията на всеки от двамата относно мястото, на което е паднал пострадалия вследствие на нанесените му удари – дали върху ниската ограда на градинката или до тази ограда и къде в този момент се е намирал Д.. Възражението на защитата не държи сметка и за други съществени обстоятелства, намерили отражение в съдебната преценка за незначителност на несъответствията в показанията на двамата братя С.и, като внезапният характер, естеството и бързото протичане на събитието на нападението, както и това, че в същия момент К. С. се е намирал не непосредствено до брат си, а е бил на отсрещния тротоар и е наблюдавал събитието оттам, а така също и факта, че при това събитие е пострадал А. С. и е логично именно той, а не К. С. да има най-добър спомен за това колко и кои от зъбите му са били травмирани при нанесения му побой. Още повече, че К. С. е разпитан по делото за пръв път едва две години след инцидента, за който е бил призован да разкаже.

Не е произволен и извода на въззивния съд, че показанията на А. С. и К. С. имат опора в съобщеното от сина на пострадалия - свид. С. С.. Сам по себе си фактът, че в първия момент, когато е видял баща си след инкриминирания инцидент, той вече е бил с поставен в устата тампон, идва да покаже, че първата сеща на С. С. с пострадалия след нападението се е случила не при първоначалното прибиране на А. С. в дома му, когато е бил придружен от Д. и от К. С., а в по-късен момент и след като вее му е била оказана помощ.

Ето защо като не е констатирал съществени и компрометиращи качеството на показанията на А. и К. С.и противоречия помежду им и със съобщеното от С. С., въззивният съд не е проявил едностранчивост, нито е подходил неангажирано и повърхностно към техните показания.

Лишено от основания е и възражението, че мотивите не съдържат яснота относно причините, поради които не е призната достоверност на обясненията на подсъдимия. Въззивният съд е бил изчерпателен при излагането на аргументите, които са го мотивирали да не признае надеждност на тези обяснения и на предназначените да ги подкрепят показания на свид. Мария И., като с решаващо значение в това отношение са се оказали противоречията между твърденията на двамата, както и между тях и други от събраните доказателства. Именно в рамките на осъществения контрол за достоверност, а не безцелно, както настоява защитата, въззивният съд е изследвал възможността срещата между подсъдимия и пострадалия в процесния ден да се е ограничила до изказване на благодарност от страна на И. към към А. С. за съдействието му за поправката на асансьора във входа на жилищния блок, в който по същото време са живеели семействата им. Обясненията на подсъдимия не са издържали тази проверка, като съпоставката им със съобщеното от касиерката на блока Н. Г. ясно показва, че към 01-ви март все още не са съществували твърдяните от И. основания за благодарност към пострадалия.

Без отношение към изводите на въззивния съд относно достоверността на ползваните доказателствени източници е възражението, че по делото не са представени медицински документи за посещение на пострадалия при стоматолог веднага след инцидента, както и това, че липсва обаждане от негово страна на тел. 112 от същата вечер. Преди всичко е трудно идентифицирането на евентуалната роля на такава информация за предмета на доказване. От друга страна по делото са положени необходимите усилия, за да се изясни какво е било състоянието на пострадалия след инцидента, кога, къде и как е потърсил медицинска помощ, какви медицински документи са му били издадени и кога и защо е направил повикване към телефон 112. Резултатите от тези усилия коректно са съобразени от въззивния съд.

Без стойност за обжалването са и възраженията срещу валидността на протокола за разпознаване. Въззивният съд е коментирал липсата на принос на извършеното разпознаване за правилното идентифициране на извършителя на деянието от гледище на това, че към процесната дата подсъдимият и пострадалият са били съседи, като от няколко години са живеели в един и същи жилищен блок, в един и същи вход, виждали са се почти ежедневно. Невъзможността на А. С. да назове подсъдимия по име в началото на производството не елиминира значението на посочените факти. По-важно е, че още тогава той е свързал нападналото го и нанесло му побой лице именно със съседа си, живеещ на осмия етаж и в апартамент № 30, т.е. в жилището, обитавано по същото време от подсъдимия, съпругата му и детето им.

Поради изложеното липсват предпоставки да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, изискващо отмяна на въззивния акт.

Неоснователно е и възражението за неправилно прилагане на материалния закон. То се поддържа с твърдение, че при прегледа на А. С., извършен на 16.09.2020 г. за нуждите на назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, е установено, че зъбите му от долния зъбен ред са леко разклатени, че той страда от пародонтоза 1-ва степен и че това състояние датира отпреди инцидента. На тази база се поддържа съществуване на възможност „отпадането на зъб“ да се дължи именно на заболяването.

Според разясненията, дадени в ППВС № 3 от 27.09.1979 г. (т. 11), несъставомерна по чл. 129 НК последица би било избиването на зъби, които са разрушени, силно разклатени или неизлечимо болни, които не са изпълнявали предназначението си за дъвчене или за говорене. Никое от тези условия не е било налице при свид. А. С. към датата на деянието – 01.03.2020 г. При освидетелстването му на следващия ден в КСМ е било установено, че макар и засегнати от болестни изменения (оголени кафеникави шийки и значително абразирани корони), зъбите от долната зъбна редица са със съхранена дъвкателна функция във фазата на отхапване, като това е било състоянието преди деянието и на установения при прегледа като тежко разклатен до степен на неминуемо отпадане втори долен десен зъб. Същото е важало и по отношение на избития и липсващ при този преглед първи долен десен зъб. По отношение на него медицинското становище е категорично, че установеното при прегледа разкъсване и кръвонасядане на венеца на мястото на този зъб, както и кореспондиращото охлузване на долната устна, са сигурен показател, че зъбът е бил съответно прикрепен към периодонциума и е бил функционално годен. Меродавно от правна гледна точка е състоянието на избитите зъби такова, каквото то е било към датата на самото деяние. Но дори и шест месеца по-късно, при извършения от вещите лица по съдебно-медицинската кспертиза преглед на пострадалия, макар да са били потвърдени пародонтозни изменения от първа степен по зъбите от долната зъбна редица и тези зъби да са били леко разклатени, това според вещите лица не ги е лишавало от изпълнение на физиологичната им функция. Експертите са уточнили, че за да се стигне до отпадане на зъби вследствие на пародонтозата, заболяването трябва да се развие в четири степени, като при четвърта степен най-често зъбите са функционално негодни. Ето защо констатацията на вещите лица, че и към датата на деянието зъбите от долната зъбна редица при А. С. са били засегнати от пародонтоза от първа степен, не компрометира по никакъв начин извода на въззивния съд за съставомерност на деянието по чл. 129, ал. 1 НК. Важно е, че към тази дата избитите при деянието зъби на този свидетел са били със съхранена функция и липсата им е свързана със затрудняване на дъвченето и говоренето.

Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 82 от 13.05.2024 г. по ВНОХД № 1242/2024 г. на Софийския градски съд-Наказателно отделение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.