Потвърждаване на осъдителна присъда за убийство на безпомощно лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 87

гр. София, 11 февруари 2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора А. Г. от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1001 по описа за 2025г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия А. В. Ц. чрез служебен защитник срещу решение № 311/ 29.09.2025г. по НОХД № 260 / 2025г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, втори състав.

С атакуваното решение е изменена присъда № 1 / 04.01.2023г. на Врачански окръжен съд, в частта относно режима за изтърпяване на приведено в изпълнение наказание по реда на чл.68, ал.1 от НК от 6 месеца лишаване от свобода, първоначално отложено по чл.66, ал.1 от НК по НОХД № 870/2020г. на Врачански районен съд, като го изменя от строг на общ и е постановено на основание чл.40, ал.4 от НК полагането на медицински грижи на подс. А. В. И. през това време.

С касационната жалба се засяга психическото състояние на подсъдимия и се оспорва по същество приетата и обсъждана в мотивите на атакувания съдебен акт съдебнопсихиатрична експертиза.

След това се утвърждава, че са налице и трите касационни основания относно нарушение на закона, на процесуалните правила и относно наказанието.

Не било правилно преценено че фактите по делото представляват престъпление по чл.116, а не такова по чл.124 от НК.

Защитата не споделяла, че подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние, като се позовава на непроменящата му се защитна линия.

Констатира, че съдът бил възприел за единствено достоверни показанията на св.И. И., който бил наркоман и които били противоречиви и съмнителни.

Процесуалните нарушения се състояли в игнориране на доказателства и превратна оценка на част от тях.

Наложеното наказание било явно несправедливо, с оглед здравословното му състояние, за което имало медицинска документация, като следвало да бъде намалено.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за неоснователност на касационната жалба. При второто по ред въззивно разглеждане на делото апелативната инстанция се била съобразила с указанията на ВКС, като е назначила СППЕ,и като въз основа на внимателна оценка на доказателствата по делото е стигнала до същите фактически констатации и правни изводи, като е изменила само присъдата в частта относно режима, от строг на общ.

Посочва, че материалният закон е приложен правилно, в съответствие с обективните находки за гръдна травма и счупени ребра, вследствие на силен удар. Твърди, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наказанието е справедливо наложено.

Подсъдимият А. В. Ц., редовно призован, доведен от затвора, се явява лично, като се представлява от служебен защитник, който пледира да се уважи касационната жалба.

Защитата се позовава на обясненията на дееца, които били неизменни от началото на досъдебното производство и в които имало признание за единствен удар, нанесен с чукче за пържоли.

Оспорва качеството на свидетел на единствения пряк такъв по делото, като изтъква доводи относно допускането в дома от подсъдимия на свидетеля и липсата на ключ. Приема за нелогично подсъдимият, който приютил двама безпризорни наркомана в жилището си, да убие един от тях. Според защитата, ако искал да извърши това деяние, щял да го реализира на друго място, а по отношение на удара с „манарчето“, ако е желаел смъртта на пострадалия, щял да нанесе удар с острата част, а не от тъпата страна.

По отношение на наказанието счита, че е прекомерно, като пледира за отмяната му и оправдаване на дееца.

Алтернативно пледира за приложение на чл.124 от НК, предвид на липса на умисъл за убийство.

Подсъдимият в лична защита заявява, че няма нищо общо. Той бил „чукнал“ в гърдите, а имало доказателства за нарочно нанесен побой. Той бил „чукнал“ пострадалия, защото бил в кома и му нанесъл шамари с опакото на ръката, без да уточнява броя на тези шамари. Пострадалият нямал жизнени реакции, след което подсъдимия бил заспал, тъй като нямал сила поради болестното си състояние. Пострадалият имал много увреждания, като подсъдимият ги определя като „брутално нещо“, но с тях той нямал връзка.

При последната си дума подс. Ц. заявява, че е съден за нещо, с което нямал връзка и не бил извършил. Моли да се върне делото да бъде съден за това, че се е опитал да му даде първа помощ на човек в кома, който употребявал 4 – 5 вида наркотици. Той бил видял човек в кома.

Моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато, това което бил извършил, не било това, за което е съден.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 1 / 04. 01. 2024г. по НОХД № 369 / 2022г. на Врачански окръжен съд подсъдимият А. В. Ц. е признат за виновен по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.5, вр. чл.115 от НК и му е наложил по реда на чл.54 от НК наказание от 18 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

По реда на чл.68, ал.1 от НК на подс. Ц. е приведено в изпълнение отложено наказание по НОХД № 870 / 2020г. на РС – Враца – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да се изтърпи също при строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ и б. „в“ от ЗИНЗС.

Съдът е приспаднал предварителното задържане на дееца, като също така се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските.

С решение № 311 / 29. 09. 2025г. по ВНОХД № 260 / 2025г. на Софийски апелативен съд, но., втори състав присъдата е изменена относно режима, като е постановено приведеното в изпълнение наказание от 6 месеца да се изтърпява не при строг, а при първоначален общ режим, както и за подсъдимия да се полагат медицински грижи на основание чл.40, ал.4 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

Подсъдимият е осъден да заплати допълнително направените деловодни разноски.

Настоящето касационно разглеждане е второ по ред. Предходното касационно разглеждане е приключило с решение № 88 / 21. 02. 2025г.по касационно дело № 1079 / 2024г. на ВКС, НК, първо наказателно отделение, което е отменително и с дадени конкретни указания по приложение на закона, доколкото под съмнение е била поставяна възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние, както и да ръководи постъпките си, в частност и относно въпроса дали може, с оглед психическото си състояние, да участва в наказателното производство.

При повторното разглеждане, приключило с понастоящем атакуваното решение, този въпрос е бил разрешен с назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза. С това заключение, изслушано и прието по време на въззивното съдебно следствие, е даден категоричен и ясен отговор относно психичното здраве на дееца и най – вече относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното от него както към момента на деянието, така и по време на провежданата наказателна процедура.

Защитата отново не се съгласява с експертното мнение, излагайки свое субективно виждане, което не се основава на никакви научни или специализирани познания. Тази неаргументирана процесуална позиция и пожелателното мислене не могат да доведат до различен извод относно приложението на закона, и особено пък в насоката, сочена от защитата.

Касационният състав напълно се съгласява с аргументите на експертите, особено в точка 2 от заключението, като е преодоляно каквото и да било съмнение в психическата годност на дееца, няма и не може да има никакво колебание, възникнало при предходното касационно разглеждане, за възможността подсъдимия да носи наказателна отговорност за извършеното от него деяние.

Върху тази основа и наличието на субективна страна на извършеното от подс. Ц. следва да се ценят действията му от обективна страна. Те напълно съответстват на състава на престъплението, който му е предявен, поради което с положителност може да се заключи, че законът е приложен в съответствие с фактите по делото.

Показанията на св. И. И. са ценени в пълно съответствие с останалия доказателствен материал, с показанията на св. Д. - съсед, с показанията на полицейските служители Г. и Б., както и с показанията на св. Ц. - брат на подсъдимия, но най-вече със заключението на съдебномедицинските експертизи по делото – на труп, допълнителна по писмени данни, както и тройна експертиза, назначена във второинстанционното производство при първото по ред разглеждане на делото във САС. Няма никакво основание съдилищата да не се доверят на истинността на тези показания. На възраженията на защитата за липса на логика св. И. да няма ключ, след като е преспивал там, може да се отговори, че основна причина за нанасянето на смъртоносните удари от страна на подс. Ц. е мнението му, че пострадалия е счупил прозорец, за да влезе в апартамента. Тоест логичното заключение е, че подсъдимият не е предоставил такъв нито на св. И., нито на пострадалия А.. Няма никакво правно значение защо това е така, след като по принцип пострадалия и св. И. са преспивали в това жилище. Фактите са такива, каквито са и неразбирането от защитата на конкретна логика в действията на подсъдимия и присъствалия св. И. не може да промени тяхното естество. Не може да бъде и аргумент за оспорване на изложените мотиви от страна на въззивната инстанция. Те са логични, последователни, детайлно са разгледани всички известни по делото факти, съпоставени са помежду си и съдът е достигнал до законосъобразни изводи.

Принципно, оспорването на доводите на съда относно това, че се основават на показанията на св. И. като пряк очевидец на нанесения смъртоносен побой, е претенция за необоснованост на съдебния акт. Това не е касационно основание обаче, като отделен е въпросът, че няма превратно тълкуване на неговите показания, няма изопачен анализ, за да бъде претенцията за допуснато нарушение на процесуалните правила основателна. Показанията на св. И. са съпоставени с противостоящите обяснения на дееца, който по същество твърди, че побоя не е нанесен от него и напълно закономерно са възприети именно показанията на свидетеля. Никой друг не е бил в жилището, докато в него са били подсъдимия и св. И., подсъдимият е имал мотив, гневно формиран от мнението му, че именно постр. А. е счупил прозорец на терасата, за да влезе в жилището, че е имало телевизор и скутер, продадени от последния. Нанасянето на побоя не се е ограничило с „чукване“ с металния сатър, добре изяснено от въззивната инстанция. Защитната теза на подсъдимия е опровергана от заключението на експертите по трите експертизи, преценени в съпоставка с показанията на св. И.. Единственото противоречие в заключенията е решено от въззивния състав с добре мотивирани изводи, на базата на възприемане на заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, което пък от своя страна се основава на пълно обсъждане на цялата доказателствена съвкупност. И именно тази пълнота в обсъждане на цялостната фактическа обстановка е довела съдът до извод да се довери именно на това заключение.

Състоянието на постр. А. е отговаряло на пълна безпомощност, на невъзможност да реагира, което не е спряло подсъдимия. Субективната страна съответства на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия, изразил се пряко вербално потвърждаване на това негово желание пред св. И. – „ да мре“, отнасящо се за А..

Въззивната инстанция пространно се е спряла на умисъла на дееца, правейки разграничение между непредпазливия резултат по чл.124 от НК, какъвто алтернативно се претендира от защитата и целенасочените действия на подсъдимия, който далеч не е целял да причини само телесна повреда, извършвайки поредица от действия, пряко насочени към лишаване от живот на пострадалия. Доводите в тази връзка на въззивната инстанция са логични, съответни на възприетите факти и следва да бъде възприети напълно. Пострадалия е бил под въздействието на марихуана/ канабис и метаамфетамин, с нулеви възможности да окаже съпротива, каквато в действителност е и отсъствала. Подсъдимият е бил гневен, както се посочи вече, със свои мотиви относно предходно поведение на пострадалия, нанесъл е поредица от удари на намиращия се в това състояние пострадал, обективно годни да го лишат от живот, което закономерно се е и случило. Подсъдимият е бил съвсем наясно с възможния резултат, той го е целял, както недвусмислено е заявил на св. И.. Омаловажаването на своите действия, съдържащо се в обясненията на дееца, както и в неговите заявления, не може да промени обективирания резултат, който е причинил.

Предвид на това касационният състав заключи, че правилно и законосъобразно е квалифицирано деянието на подсъдимия именно по чл.116, ал.1, т.5, вр. чл. 115 от НК. Възражението на защитата за приложение на чл.124 от НК се отхвърля напълно, тъй като са нанесени множество удари, на лице напълно лишено от съпротива, като обективно ударите са причинили кръвоизлив, видим от кръвотечението от устата на пострадалия в ранен етап от побоя, още преди употребата на металния сатър. Няма никакви физически основания да се приеме, че подсъдимия е целял да причини телесно увреждане ( само) на пострадалия А. при толкова последователно и продължително нанасяне на удари, с ожесточаване на средствата – металния сатър.

При така установените факти и правилно възприета обвинителна квалификация на деянието въззивния съд е наложил наказанието, което изпълнява в необходимата и достатъчна степен целите по чл.36 от НК. То не се явява явно несправедливо, тъй като е определено в рамките на най- леката алтернатива, като са отчетени всички необходими обстоятелства, с превес на отегчаващите. Не се открива основание и за снизхождение, особено като се има предвид бруталността на посегателството - по незначителен повод и че деянието е извършено в момент, когато би следвало да се реализира поправителния ефект на предходно осъждане. Очевидно е, че такова поправяне не е настъпило, което неминуемо завишава изискването за строгост на следващото наказване. Предвид на това може да се определи, че наказанието в известна степен е и твърде снизходително, поради което низходяща корекция не е възможна.

Съдът е отчел здравословното състояние на дееца и необходимостта да се полагат медицински грижи, но това обстоятелство не може да обуслови допълнителна снизходителност, тъй като то ( състоянието ) далеч не е било от естество да попречи на дееца да извърши подобно тежко посегателство срещу живота на пострадалия, т.е. да го лиши от него.

По отношение на определения режим, съответно в изменителната част на въззивното решение, следва да се отбележи, че производството се развива само по жалба на подсъдимия и корективна намеса не е възможна.

Въпреки това и принципно следва да се има предвид, че приведеното в изпълнение наказание се изтърпява първо по ред, а след него наказанието за конкретното деяние, за което се налага присъда. Логически несъответно е на целите на наказанието и на пенитенциарния закон първото по ред наказание да започне да се изтърпява при по – лек, а след като се премине към второто по ред наказание режимът да се ожесточи, тоест да се премине към по – тежък. Поправителната цел на наказанието е основна, приема се, че деецът при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода започва да се поправя и това е постепенно осъществяващ се и нарастващ процес ( образно от стойност нула към по – високи стойности) на поправяне на дееца. Режимът се определя в зависимост от необходимостта и в каква степен да се въздейства на осъденото лице, за да се поправи. Той започва с максимално тежкия режим за конкретния размер на наказанието и преминава към по – лек успоредно с поправянето на дееца. Ако този поправителен процес е положителен, то осъденото лице се поощрява с снижаване тежестта на определения режим, като се преминава към по – лек, така изрично и чл.66, ал.1 и ал.5 от ЗИНЗС.

Липсва логика деецът да започне да изтърпява наказанието с по – лек режим и да премине към второто по- ред наказание с по – тежък режим, тъй като изтърпяването е единно, сливащо се действие, макар формално да следва приведеното в изпълнение наказание като първо по ред и след това да се премине към второто по ред наказание. Предполага се, че поправителния процес е започнал, като неуместно и незаконно е да се прекъсва с ожесточаване на режима на изтърпяване – ако разбира се, поправянето на дееца е перманентен и неизменен процес, а не е прекъснат от поведение на дееца, което налага да се определи по- тежък режим – така чл.67 от ЗИНЗС. Такова негативно поведение обаче не може да се предполага изначално, още при определяне на наказанието и привеждане на отложеното такова.

В нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ на ЗИНЗС от значение за определяне на режима на изтърпяване на наказанието е предвиденото сборуване на двете наказания. Логическото тълкуване предполага, при наличието на определящ сбор, че режимът за изтърпяване на двете наказания, макар и да се изтърпяват в определена поредност, е един, че той не следва да се различава за всяко едно наказание поотделно, а още повече от по- лек да се преминава към по – тежък.

В заключение касационният състав отбелязва, че е било задължително налагането на един режим и за двете наказания, и той е следвало да бъде строг, така, както е сторил съдът от първата инстанция впрочем. Тъй като обаче липсва съответен протест, този пропуск на въззивната инстанция не може да бъде коригиран, тъй като недопустимо би се утежнило наказателноправното положение на дееца.

Съставът на ВКС, предвид горните изводи прие, че атакуваното с касационна жалба въззивно решение на Софийският апелативен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 311/ 29.09.2025г. по НОХД № 260 / 2025г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, втори състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.