Допустимост на иск за премахване на постройки в държавен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60131

София, 20.01.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 712 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването срещу решение № 11644 от 22.07.2020 г. по в. гр. д. № 880 /2020 г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение № 10094 от 25.01.2021 г., с което е обезсилено решение № 999 /01.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2868 /2008 г. на Софийски градски съд по иск с правно основание чл.576 във вр. с чл.574 и чл.569,т.2,пр.1 ГПК, предявен от Министерство на здравеопазването срещу „Трудово лечебно стопанство” ЕООД, гр. София за прогласяване нищожността на нотариален акт № 161, т. I, рег. № 03118, н.д. № 153 /2008 г., съставен от на 18.02.2008 г. от нотариус, вписан под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В открито съдебно заседание пъломощник на касатора не се явява, но с представена по делото молба заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане на напраените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Трудово лечебно стопанство” ЕООД., чрез процесуалния си представител адв. К. И., изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение № 60247 от 08.06.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос: недопустим ли е или може да бъде неоснователен искът за осъждане на ответника да премахне преместваеми постройки с временен характер, които се намират върху урегулиран поземлен имот, който е публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ищеца, когато искът е основан на твърдения, че ответникът няма правно основание да държи постройките и пречи на ищеца да осъществява правото си върху урегулирания поземлен имот и че констативният нотариален акт за собственост върху постройките е издаден в полза на ответника в нарушение на закона (чл.576 ГПК) и представлява нищожно нотариално удостоверяване?

По поставения правен въпрос :

Съществуването и упражняването на правото на иск е обусловено от наличието на процесуални предпоставки за предявяването му и от липсата на процесуални пречки. Недопустим е иск, за който към момента на предявяването му или в хода на производството се установи липса на някоя от положителните процесуални предпоставки или съществуването на отрицателна процесуална предпоставка. Дали ищецът е носител на правото, чиято защита се иска, е въпрос не на процесуалноправна легитимация, а на материалноправна такава и съответно произнасянето по този въпрос е по съществото на спора, като в зависимост от установените по делото факти искът подлежи на уважаване или отхвърляне. Липсата на материалноправна легитимация не води до прекратяване на производството по делото, а е основание за отхвърляне на иска. В този смисъл е допустим искът за осъждане на ответника да премахне преместваеми постройки с временен характер, намиращи се върху урегулиран поземлен имот, който е публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ищеца, който иск е основан на твърдения, че ответникът няма правно основание да държи постройките и пречи на ищеца да осъществява правото си върху урегулирания поземлен имот и че констативният нотариален акт за собственост върху постройките е издаден в полза на ответника в нарушение на закона (чл.576 ГПК) и представлява нищожно нотариално удостоверяване.

По съществото на касационната жалба :

Пред СГС е образувано гр.д. № 2868/2008г. по иск предявен от Министерство на здравеопазването /касатор в настоящето производство/, с който е поискано съдът да прогласи нищожността на нотариален акт № ..... г., със съставянето на който ответникът "Трудово-лечебно стопанство" ЕООД е признат за собственик на едноетажните постройки в УПИ, описан в исковата молба. Твърди се, че при съставянето му нотариусът е надхвърлил материалната си компетентност, нарушавайки чл. 465, б. "б" ГПК / отм./. Сочи се, че постройките са с временен характер, изградени при условията на чл. 120 ППЗТСУ (отм.); евентуално – представляват преместваеми съоръжения (чл. 120а ППЗТСУ) и за такива строежи законът не допуска съставяне на нотариален акт. Поддържа се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като постройките се намират в УПИ, публична държавна собственост, предоставен за управление и стопанисване на Министерство на здравеопазването.

СГС е приел, че е сезиран с иск по чл. 576, вр. чл. 569, т. 2 ГПК , който иск е отхвърлен.

По постъпила от Министерство на здравеопазването въззивна жалба е образувано възз гр.д. № 3942/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да уточни обстоятелствата, от които извлича правния си интерес от предявения иск за нищожност на нотариалния акт и тези, с които обосновава активната си материална и процесуална легитимация, но да съобрази, че иск за собственост или друго вещно право не е предявяван.

По повод дадените указания ищецът е уточнил, че правният интерес се извлича от твърденията, че УПИ е публична държавна собственост и му е предоставен за стопанисване и управление.

Въззивният съд е постановил решение, с което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, приемайки, че искът за нищожност на нотариалния акт е недопустим, като наред с това ищецът не е изпълнил дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба .

С решение № 207/12.02.2019 г. по гр.д. № 4909 /2017 г. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 1770 на САС по в. гр. д. № 3942/2016 г. Съставът на ВКС е посочил, че правилно въззивният съд е приел за недопустим иска за нищожност на нотариален акт, но предявеният не е такъв. Прието е, че твърденията в исковата молба са обективно годни да осъществят предвиденото в чл. 537, ал. 2 ГПК, но ищецът не е изложил всички твърдения, които да индивидуализират конкретния гражданско-правен спор, а и искането до съда, производно на този спор . Дадени са указания на въззивния съд на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК да даде срок, в който ищецът да заяви какво е конкретното искане за защита – да се признае за установено, че ищецът е собственик на сградите в имота-публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на Министерство на земеделието; да се признае за установено, че ответникът не е собственик на тези сгради или ответника да бъде осъден да ги премахне.

При новото разглеждане на делото въззивния съд в изпълнение указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, е дал срок на ищеца да конкретизира иска си.

С молба вх. № 5593/120.03.2019г. ищецът е заявил, че иска от съда да отмени НА № .... г. и да осъди ответника да премахне описаните в него сгради.

С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото.

Изложени са мотиви, че ищецът с исковата молба и при новото разглеждане на делото не твърди, че е собственик на процесните четири сгради, но моли да се отмени констативният нотариален акт. Въззивният съд е приел за недопустим предявеният иск за отмяната на нотариален акт № .... г., както и че ищецът не е предявил иск по чл.109 от ЗС, защото този иск е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение, а ищецът не оспорва законността на приватизационната продажба и нейните последици, както и не твърди, че нотариален акт № .... г. засяга по някакъв начин държавната земя, предоставена му за стопанисване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.3, предл.2 ГПК- поради допуснати съществени процесуални нарушения. Същото е постановено в противоречие с решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 4909 /2017 г. на ВКС, III г.о., дадените указания с което са били задължителни за състава на въззивния съд на основание чл. 294, ал.1 ГПК. Съобразно посоченото решение на ВКС при новото разглеждане на делото е следвало да се даде срок на ищеца да посочи какъв иск предявява – положителен установителен иск за собственост, отрицателен установителен иск за собственост или иск с правно основание чл. 109 ЗС. Заявеното от ищеца с молба вх. № 5593/120.03.2019г. искане за осъждане на ответника да премахне описаните в нотариалния акт сгради, съставлява надлежен петитум на иск с правно основание чл. 109 ЗС, т.е. на единия от исковете, за които в решението на ВКС е прието, че може да бъде предмет на произнасяне по възникналия между страните спор. При така формулираното искане, неправилно въззивният съд е приел, че не е предявен иск по чл. 109 ЗС. Мотивите на съда сочат на извод, че според състава на САС не са изложени фактически твърдения, на които се основава заявената претенция, в който случай обаче не се касае за недопустим иск, а за нередовна искова молба. По този въпрос е налице произнасяне с решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 4909 /2017 г. на ВКС, III г.о на ВКС, в което е посочено, че твърденията в исковата молба са обективно годни да осъществят предвиденото в чл. 537, ал. 2 ГПК, но ищецът не е изложил всички твърдения, които да индивидуализират конкретния гражданско-правен спор. Ако въззивният съд е намирал, че ищецът не е изложил достатъчно ясни и конкретни обстоятелства, основаващи искането му за премахване на сградите, то е следвало да процедира в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и да даде срок на ищеца да отстрани констатираната нердовност, а не да прекратява производството по делото. В противен случай при формулирания петитум с искане за премахване на сградите, съдът е следвало да се поизнесе по основателността на иска по чл. 109 ЗС въз основа на изложените твърдения в исковата молба и в молбите за конкретизация на иска.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС, който да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, както и по направеното искане

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 11644 от 22.07.2020 г. по в. гр. д. № 880 /2020 г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение № 10094 от 25.01.2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.