Осъждане за причиняване на смърт при катастрофа и предпоставки за по-леко наказание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

Гр. София, 08 май 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Петрова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 127/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на частния обвинител Б. Х. Б. чрез повереника му адв. Я. С. и на подс. К. И. Р. чрез защитника му адв. Д. М. против решение № 418/03. 12. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1018/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата на частния обвинител е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Поддържа се, че както деянието, така и деецът са с висока степен на обществена опасност, което наред с динамиката на този вид престъпни посегателства изисква по-голяма строгост при санкционирането на подсъдимия. Обществената опасност на деянието е обоснована с разпоредбите от ЗДвП, които е нарушил подсъдимият, а тази на дееца – с предходното му осъждане за престъпление против транспорта и с извършване на престъплението в изпитателния му срок. Сочи се, че подсъдимият не е предприел активни действия за оказване помощ на пострадалия, което не само препятства приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК, но е следвало да бъде оценено от въззивния съд като отегчаващо обстоятелство. Направено е искане за изменение на атакувания съдебен акт в санкционната му част като на подсъдимия бъде наложено максималното наказание, предвидено за извършеното от него престъпление . Претендира се и присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С жалбата на подсъдимия също е релевирано оплакване за явна несправедливост на наказанието, като наред с това са изложени и доводи, относими към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Недоволството на подсъдимия от приложението на материалния закон е в две насоки: а) поддържа се, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият е управлявал мотоциклет без регистрация; б) подсъдимият е оказал помощ на пострадалия и тъй като този факт не е несъвместим с направеното от Р. признание по чл. 371, т. 2 от НПК, деянието му е следвало да бъде квалифицирано по чл. 343а от НК. Наред с това според касатора въззивният съд е подценил тежестта и значението на смекчаващите обстоятелства и по-специално на добрите му характеристични данни, възрастта и семейното му положение, здравословното състояние на близките му и на него самия, които обосновават индивидуализация на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК. Предвид тези съображения жалбоподателят настоява деянието да бъде преквалифицирано по чл. 343а от НК, като наказанието за това престъпление бъде определено значително под минималния размер, предвиден в закона или в рамките на минимума, като бъде редуцирано с една трета.

В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е подадено възражение от частния обвинител, в което се изразява несъгласие с тезите на защитата за преквалификация на деянието по чл. 343а от НК и за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа подадената от него жалба по изложените в нея съображения и пледира да бъде увеличено наложеното наказание, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частният обвинител Б. Б., редовно уведомен за съдебното заседание, не участва в него и не изразява лично становището си по основателността на касационните жалби.

Защитниците на подсъдимия поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Наред с тях излагат доводи за превратна интерпретация на доказателствата, които според тях установяват, че подзащитният им е оказал помощ на пострадалия. Настояват деянието да бъде преквалифицирано по чл. 343а от НК, а наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Считат, че касационната жалба на частните обвинители е неоснователна.

Подс. К. И. Р. изразява съжаление за извършеното и моли жалбата му да бъде уважена.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 11/21. 05. 2024 год . по н. о. х. д. № 265/2024 год. Окръжен съд – Враца е признал подс . К. И. Р. за виновен в това, че на 15. 04. 2023 год. в [населено място], при управление на МПС – л . а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Х. Б. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което Р. е бил лишен от това право по административен ред.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, включително и да заплати адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител адв. С..

Съдебният акт е проверен по жалби на частния обвинител с искане за увеличаване на наказанието и на подсъдимия с искания, аналогични на направените пред настоящата инстанция. С решение № 418/03. 12. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1018/2024 год., САС е потвърдил първоинстанционната присъда. На основание чл. 183 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител Б. Б. направените разноски за повереник в размер на 1 200 лева.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от легитимирани субекти в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

По жалбата на подсъдимия:

Непредубеденият прочит на материалите по делото не установява наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да откаже да преквалифицира деянието по чл. 343а от НК, контролираната инстанция е съобразила постановките на ППВС № 1/83 год., съгласно които за приложението на привилегирования състав е необходимо да се установи поведение на водача, пряко насочено към спасяване на все още живия след катастрофата пострадал. С оглед тези принципни положения въззивният съд законосъобразно е преценил, че признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не удовлетворяват посоченото изискване, защото единственото което е сторил Р. след произшествието, е да отиде до мотоциклетиста, за да провери дали е жив. Макар това да представлява проява на загриженост, то не е достатъчно да обоснове по-лека правна квалификация на деянието, защото не е последвано от други целенасочени действия, които биха спомогнали за запазване живота на Х.. Нещо повече, законът изисква не просто да бъдат предприети такива действия, а деецът да направи всичко зависещо от него за облекчаване на състоянието на пострадалия, което съобразно конкретиката на всеки отделен казус може да има различен обхват, но при всички случаи предполага значително по-интензивна намеса от направеното от подсъдимия.

В принципен план защитата е права, че в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило първоинстанционното производство, е допустимо да бъдат възприети нови фактически положения, стига те да не са несъвместими с направеното от подсъдимия признание. Тъй като законодателят не е предвидил различен стандарт на доказване в диференцираните процедури по глава двадесет и седма от НПК, тези нови обстоятелства следва да бъдат установени по същия безспорен и категоричен начин както и при разглеждане на делото по общия ред. В случая обаче доказателства за действително оказана помощ от страна на касатора не са били ангажирани, а посоченото от свид. С. Р. на досъдебното производство за обаждане на тел. 112 е интерпретирано съобразно действителното му съдържание като действие, предприето по собствена инициатива, а не по молба на подсъдимия.

САС не е допуснал нарушение на материалния закон и с направената от него корекция относно значението на действията на мотоциклетиста като причина за проявление на общественоопасните последици. За да е налице претендираното от защитата съпричиняване, е необходимо да се установи, че незаконосъобразното поведение на пострадалия е един от факторите, без които пътнотранспортното произшествие не би настъпило, т. е., че е налице причинна връзка между действията или бездействията му и настъпилия съставомерен резултат.

Жалбоподателят акцентира върху обстоятелството, че мотоциклетът е бил с прекратена регистрация, но този факт няма отношение към настъпване на произшествието. Дори превозното средство да е било надлежно регистрирано, при еднакви условия на скорост и пътна обстановка пак би настъпил удар между него и автомобила, управляван от Р., а резултатът от него би останал непроменен. Това е така, защото по делото не е установена техническа неизправност на мотора, която наред с предприетата от подсъдимия маневра да е довела до сблъсъка на двамата участници в движението.

Обстоятелството, че Х. се е движил с превишена скорост, също не удовлетворява посоченото по-горе изискване предвид категоричното заключение на автотехническата експертиза, че удар би настъпил и ако мотоциклетистът се е придвижвал с максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък и управляваното превозно средство. Ето защо изборът му на скорост няма отношение към настъпване на пътния инцидент. Вярно е, че пострадалият е могъл да предотврати катастрофата, ако се е придвижвал с около 46 км/ч, но нито атмосферните условия, нито състоянието на пътя, нито интензивността на трафика са изисквали той да управлява превозното средство с подобна бързина. Този извод се основава най-напред на обстоятелството, че инцидентът е станал в светлата част на денонощието, при слънчево и сухо време, осигуряващо добра видимост. Наред с това пътният участък е бил прав, без значими неравности и без наклон, т. е. и в това отношение не са били налице неблагоприятни фактори, налагащи Б. да се придвижва по-бавно. Такава необходимост не е съществувала и с оглед останалите участници в движението, доколкото по делото не е установено нито наличието на пешеходци, нито интензивно насрещно движение, а попътно движещите се превозни средства са били на известно разстояние пред пострадалия и са били пропуснати от подсъдимия.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав не намери основания, съдържащи се в материалите по делото, да внесе корекция в изводите на въззивния съд по правото.

Неоснователни са и възраженията на защитата, отнасящи се до размера на наказанието, наложено на подс. Р.. Въпреки че неправилно е приел, че здравословното състояние на подсъдимия и заболяванията на неговите близки не са смекчаващи отговорността обстоятелства, с отказа си да приложи чл. 55 от НК въззивният съд нито е допуснал нарушение на закона, нито е наложил наказание явно несъответстващо на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Безспорно за жалбоподателя са събрани добри характеристични данни; няма спор също така, че процесуалното му поведение е било изрядно, а полаганите от него грижи не само за живеещата в собственото му домакинство съпруга с влошено здраве, но и за тежко болната му майка и за тримата му непълнолетни внуци го характеризират в положителна светлина. Те обаче не могат да бъдат противопоставени успешно на обремененото съдебно минало на Р. и преди всичко на обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, при това за престъпление по чл. 343б от НК. Именно последният факт води до невъзможност наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК, защото не позволява да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление, се явява несъразмерно тежко. Напротив, в съвкупност с данните за предходни административни нарушения на правилата за движение, той показва, че за поправянето и превъзпитанието на дееца, а и за реализиране на генералната превенция е необходимо той да изтърпи наказание в размера, определен от първата и потвърден от въззивната инстанция.

По жалбата на частния обвинител:

Доводите на частното обвинение срещу размера на наказанието също не издържат на касационната проверка.

Преди всичко е наложително да се припомни, че изначално не съществува процесуална възможност настоящият състав да удовлетвори настоятелното искане на жалбоподателя като сам увеличи наказанието. Съгласно чл. 354, ал. 2 от НПК касационната инстанция може да измени проверявания съдебен акт само ако облекчава наказателно-правното положение на подсъдимия или ако прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието. Когато е установена такава необходимост, чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК повелява решението или присъдата да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Това уточнение се прави единствено за прецизност и пълнота на изложението, защото същественото в случая е, че не се установява САС да е надценил значението на смекчаващите обстоятелства или да е пропуснал да съобрази някои от наличните отегчаващи обстоятелства.

Претенцията за явна несправедливост на наказанието е основана на твърдения за висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, но извън обстоятелството, че подсъдимият е нарушил основополагащо за безопасността правило за поведение, не се установяват други фактори, които да отличават настоящия казус от типичните случаи на пътнотранспортни произшествия, възникнали вследствие на рисково предприета маневра. За да достигне до този извод, касационната инстанция съобрази, че инкриминираното нарушение на правилата за движение е било единственото, допуснато от подсъдимия, както и че пътната обстановка не е била усложнена и неблагоприятна, а с деянието не са били застрашени животът и здравето на останалите участници в движението или на други лица, намиращи се в близост без да са част от трафика.

Несподеляем е доводът, че САС е пропуснал да оцени като отегчаващо отговорността обстоятелство неоказването на помощ на пострадалия. Съобразно приетото от контролирания съд подсъдимият е проявил загриженост към състоянието на мотоциклетиста, проверявайки дали диша и макар да няма значителна тежест, този факт съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство, защото разкрива положителна черта от личността на подсъдимия. Колкото до това, че същият не е предприел последващи действия по спасяване на пострадалия, отсъствието на по-нататъшна активност изключва приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК, но не съставлява предпоставка за по-строго третиране на подсъдимия.

Както вече беше посочено, наличието на предшестващи деянието административни наказания за нарушения на правилата за движение се явява непреодолимо препятствие пред искането на Р. за намаляване на наказанието му. В същото време те не могат да обосноват и констатация за прекомерна снизходителност към него. Макар на пръв поглед да се касае за множество предходни административни санкции – общо дванадесет, от които две са наложени с наказателни постановления, а останалите десет – с електронен фиш, оценката на тежестта и значението им за индивидуализация на наказанието не следва да се основава единствено на количествени показатели и броят на административните наказания не следва да се разглежда изолирано от времето на извършване на нарушенията. Следвайки именно такъв комплексен подход, касационната инстанция съобрази, че наказателните постановления са за деяния от 2007 год., а останалите нарушения са осъществени в периода от 2009 до 2022 год., т. е. в рамките на около тринадесет години. Ето защо няма основания да се приеме, че за постигане на целите по чл. 36 от НК е наложително подсъдимият да бъде изолиран от обществото за период, по-голям от определения от долустоящите съдилища. Необходимо е да се отбележи също така, че за извършеното от Р. престъпление е предвидена комплексна санкция и преценката за справедливостта на наложеното наказание се осъществява не само съобразно продължителността на лишаването от свобода, но и на лишаването от правоуправление на МПС. С оглед останалите данни за личността на подсъдимия последната следва да бъде преценена като достатъчна за настъпване на положителна трансформация в поведението му.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че проверяваният съдебен акт не е засегнат от недостатъците, претендирани от частното обвинение и защитата и тъй като не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК, решението на САС следва да бъде оставено в сила.

Този изход на делото предопределя основателността на искането на повереника адв. Я. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА . Видно от приложеното на л. 164-165 от ДП пълномощно адв. С. е упълномощен да представлява частния обвинител до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт като изрично е посочено, че оказаната от повереника правна помощ е безплатна. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на безплатна правна помощ по ал. 1 адвокатът има право на адвокатско възнаграждение , ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът му се определя от съда съобразно предвиденото в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и заплащането му се възлага в тежест на насрещната страна . С оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09. 07. 2014 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящият съдебен състав намира, че на адв. С. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1 500 лева. Тъй като повереникът е лице, регистрирано по ЗДДС, на основание §. 2а от Наредбата, дължимият данък следва да бъде начислен върху адвокатското възнаграждение. Цялостният размер на дължимата сума от подсъдимия възлиза на 1 800 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/03. 12. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1018/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд .

НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА ОСЪЖДА подс. К. И. Р. , ЕГН 67 0 7091987 да заплати на адв. Я. В. С. сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.