Обезщетение за обидни думи по време на работна оперативка

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50049

София 22.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1479/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50028 от 26.01.2023 г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1386 от 21.12.2022 г. по гр.д. № 1447/2021 г. на Софийския апелативен съд по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото и да се произнесе по всички възражения във въззивната жалба.

Жалбоподателят Н. В. К. чрез своя пълномощник адв. К. М. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на релевираните с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

Ответникът по касация П. П. В. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че употребените от него думи и изрази нямат нито обидно, нито клеветническо съдържание, поради което поведението му не може да се окачестви като противоправно и да ангажира отговорността му за вреди по чл. 45 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 261275 от 26.02.2021 г. по гр.д. № 145/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. В. К. против П. П. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления на ответника, направени на 10.09.2019 г. и 16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

По делото е установено и не е било спорно между страните, че считано от 13.08.2019 г. Н. В. К. е изпълнявал по трудов договор длъжността „главен редактор, радио“ с място на работа Българско национално радио, програма „Хоризонт“. На 10.09.2019 г. по време на регулярна оперативка /планьорка/ на програма „Хоризонт”, той предложил за бъде потърсено обяснение от ответника П. В. по повод негово участие в сутрешен блок на Б., за което участие не е бил уведомен програмният директор на „Хоризонт”, нито главният редактор на програмата, както и генералният директор на БНР. В хода на оперативката обсъждането било насочено към отчитане на отминалия брой на предаването „12+3”, но ответникът заявил, че няма да отчита предишния брой, защото има да каже нещо по-важно. Ответникът заявил ” Днес говорих със С. К. и искам всички да го знаете, защото държа разговорите, които водя, да са публични, и му казах, че трябва да махнем Н. К. моментално от длъжността, която заема, защото не става за тази работа. Човек, който си позволява да се прави на цензор, да ми казва какво да има в предаванията и какво да няма, човек, който няма нито необходимото образование, нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит, трябва да бъде моментално разкаран, защото ако не го разкара, самият Н. К. след това горко ще съжалява….Ние сме имали дебили директори на „Хоризонт”, като В. Ч. и В. В.. И двамата си отидоха позорно, така че ако Н. К. стане директор на „Хоризонт”, ще си отиде също толкова позорно ”. По-нататък ответникът продължил „ И ще завърша с едно народопсихологическо наблюдение - основният проблем на България не е дали има комунизъм или антикомунизъм, или дали „десни” или „леви” ще печелят изборите. Основният проблем на България е, че има мижитурки, които се опитват да се правят на велики. Така е било и при комунизма, и преди комунизма, и след комунизма. Лично това, което аз смятам да правя и което винаги съм правил, е когато видя някой охлюв да се опитва да се прави на орел, да му казвам, че е охлюв. Така че охлювите да бъдат така добри да си …да се върнат в дупката, откъдето са изпълзели…. Смятам, че с участието си в медии не съм накърнил мнение…позицията на БНР с нищо, така че смятам да продължа да го правя. А охлювите и червеите да бъдат така добри да обгрижат дупката, в която съществуват, защото иначе в противен случай… Ти си …ти си един дребен …гаулайтер…с претенции за голям гаулайтер, но колкото един мишок се опитва да се прави на лъв, толкова повече става мишок. Така че…така че… ти трябва да напуснеш поста, който заемаш, колкото се може по-бързо заради „тъпота с взлом”. Не знам дали ти е известно откъде е този цитат? От „Златния телец”.

Въззивният съд е приел, че тези изявления не са противоправни. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията на Република България, на чл. 10 от КЗПЧОС, на практиката на ВКС и ЕСПЧ е приел, че изявленията на ответника В. следва да се разглеждат в контекста на конституционно признатото право на свобода на изразяване на мнение, частично ограничено в хипотезите, когато реализацията му е насочена срещу правата и доброто име на другите граждани. Посочил е, че за да е обидно или клеветническо дадено изявление, то следва да визира определено физическо лице - обидният израз да е насочен към това лице; разгласеното позорно обстоятелство трябва да се отнася до него; че когато обидният или клеветнически израз е част от по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан извън контекста на същото и от смисъла, който то внушава като цяло; че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на факти от обективната действителност. Посочил е също, че не са противоправни изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.

Константна е практиката на ВКС, според която въззивният съд като съд по същество на спора е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, релевантни за спорното право, както и въведените от страните доводи и възражения. Той следва да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК, като отрази направените от него фактически констатации и следващите се от тях правни изводи, и да даде отговор на доводите и възраженията на страните, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал.1 ГПК. В своята практика по приложението на чл. 45 ЗЗД по искове за вреди, основани твърдение за противоправно поведение, изрязяващо се в отправяне на обидни и клеветнически изявления, ВКС последователно приема, че в мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ .

Обжалваното решение не съответства на така установената съдебна практика. Въззивният съд не е изложил конкретни съображения за това как посочените по-горе и утвърдени в практиката на ВКС и ЕСПЧ принципни положения се отнасят към настоящия казус с оглед конкретните думи и изрази, употребени от ответника и въведени като предмет на предявения против него деликтен иск за неимуществени вреди. Не е анализирал поотделно и в контекста на цялостното изявление на ответника употребените от него думи и изрази, поради което е направил необоснован извод, че поведението му не е противоправно, тъй като представлява оценъчно съждение, изразяващо субективното мнение на автора, което не подлежи на проверка за неговата вярност, и дори да е негативно, не може да ангажира отговорността му за обезщетяване на причинените неимуществени вреди. Гарантираната от чл. 39, ал. 1 КРБ свобода на изразяване на мнение, е изключена в случаите, когато негативните оценки засягат неоправдано честта и достойнството на гражданите. Поради това въззивният съд е следвало да провери и да даде отговор дали използваните от ответника изразни средства при изразяване на неговото мнение излизат извън рамките на гарантираното от закона право на свободно изразяване.

Настоящият състав приема, че от изявления на ответника, направени на 10.09.2019 г., основание за ангажиране на отговорността му по чл. 45 ЗЗД дава изразът „ Така че…така че… ти трябва да напуснеш поста, който заемаш, колкото се може по-бързо заради „тъпота с взлом.“ Фразата “тъпота с взлом“ е придобила широко разпространение и най-често се употребява със значение „много глупав, невеж, посредствен, тесногръд, ограничен човек“. Изразът има оценъчен характер - изразява подчертано отрицателно-иронично мнение относно интелектуалните качества на лицето, за което се говори. Безспорно, тази оценка не може да се проверява за вярност по обективни критерии, но адресирана към конкретно лице, има унизителен характер и е от естество да засегне неговото чувство за лично достойнство и чест. Употребата й в случая не кореспондира с целта на ответника, така както е заявена в началото на изказването му - да информира присъстващите на оперативката за съдържанието на проведения със Св. К. /към оня момент генерален директор на БНР/ разговор, в който изразил отрицателното си становище относно професионалните качества на ищеца за заеманата длъжност и предполагаемото му назначаване на по-висока длъжност, и в този смисъл излиза извън контекста на изявлението като цяло. Ответникът не се е ограничил до критика и изразяване на негативно мнение по отношение притежаваните от ищеца качества от гледна точка на пригодността му да заема посочената длъжност и стила му на работа, а заключавайки „Ти трябва да напуснеш поради тъпота с взлом“, е използвал израз, който целенасочено уязвява личното му достойнство и надхвърля границите на общоприетите етични норми на общуване между хората. Поради това изразът „Ти трябва да напуснеш поради тъпота с взлом“ следва да се квалифицира като обиден по смисъла на чл. 146 НК. Употребата му в случая обективира противоправно поведение, което е основание за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените вреди.

В останалата част изявлението на ответника не съдържа клеветнически, обидни и опозоряващи твърдения за ищеца, уронващи неговия професионален авторитет, чест и лично достойнство.

Изразът „ Човек, който си позволява да се прави на цензор, да ми казва какво да има в предаванията и какво да няма, човек, който няма нито необходимото образование, нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит“ , представлява оценъчно съждение. Макар и негативно за професионалните качества на ищеца, изразява субективното мнение на ответника, формирано на база личните му разбирания за необходимите знания, умения и професионален опит за заеманата от ищеца длъжност, и несъгласие с методите на работа на последния, а не твърдение за факти, поради което не подлежи на проверка за вярност. От обективна гледна точка употребените думи не са обидни, позорящи, накърняващи личното достойнство на ищеца.

Не могат да се квалифицират като обидни или клеветнически изразите „ .Ние сме имали дебили директори на „Хоризонт”, като В. Ч. и В. В.. И двамата си отидоха позорно, така че ако Н. К. стане директор на „Хоризонт”, ще си отиде също толкова позорно ”, и „ Ще завърша с едно народопсихологическо наблюдение- основният проблем на България не е дали има комунизъм или антикомунизъм, или дали „десни” или „леви” ще печелят изборите. Основният проблем на България е, че има мижитурки, които се опитват да се правят на велики. Така е било и при комунизма, и преди комунизма, и след комунизма. Лично това, което аз смятам да правя и което винаги съм правил, е когато видя някой охлюв да се опитва да се прави на орел, да му казвам, че е охлюв. Така че охлювите да бъдат така добри да си …да се върнат в дупката, откъдето са изпълзели…. Смятам, че с участието си в медии не съм накърнил мнение…ъ…позицията на БНР с нищо, така че смятам да продължа да го правя. А охлювите и червеите да бъдат така добри да обгрижат дупката, в която съществуват, защото иначе в противен случай…“.

Легалната дефиниция на понятието „обида“ се съдържа в чл. 146 НК - обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за частта и достойнството на другиго в негово присъствие. В случая думата „дебил“ не е използвана по адрес на ищеца, а на други конкретно упоменати лица, поради което не може да се приеме, че чрез нея ответникът дава унизителна за честта и достойнството оценка на личността на ищеца.

Не е обидно по смисъла на чл. 146 НК и не нарушава ограниченията на чл. 39, ал.2 от Конституцията на Република България и на чл. 10, ал.2 от КЗПЧОС/ ЕКПЧ/ при изразяване на мнение изявлението на ответника, че „основният проблем на България е, че има мижитурки, които се опитват да се правят на велики“, и че „той / ответникът/ще продължи да прави, това което е правил и досега - когато види охлюв да се опитва да се прави на орел, да му казва, че е охлюв“. На оперативката, освен ищеца и ответника, са присъствали още 9 служители на БНР. Пред всички тях ответникът е направил в обобщена и абстрактна форма коментар на поведението на неопределен кръг лица, охарактеризирани от него като „мижитурки“. Изказването му не е отнесено персонално към ищеца /или някой друг от присъстващите/ чрез посочване на неговото име или по друг начин, който да не оставя съмнение, че квалификациите „мижитурка“ или „охлюв, който се прави на орел“, са адресирани към него и целят уязвяване на личното му достойнство и авторитет пред колегите му.

В контекста на цялостното изказване на ответника, настоящият състав приема, че думата „гаулайтер“ е употребена по отношение на ищеца в нейното преносно значение като синоним на самовластен началник, а прилагателното „дребен“ указва на мястото му в служебната йерархия. Не е спорно по делото, че към 10.09.2019 г. ищецът К. е заемал длъжността „главен редактор“ в БНР, програма „Хоризонт“, която, видно от приложения към делото Правилник за структурата и организацията на дейността на БНР, е определена като ръководна длъжност от второ или трето йерархично ниво. Не е спорно също, че към посочения момент името му е било обсъждано и във връзка с вероятното му предстоящо назначаване на по-висока ръководна позиция - „директор на програма Хоризонт“ /първо йерархично ниво/. Изразът не е обиден, макар да е възприет по този начин от ищеца, тъй като чрез него се дава негативна оценка на професионалните му качества като лице, заемащо ръководна длъжност в радиото, а не оценка на неговата личност. БНР е обществена медия и в този смисъл ищецът попада в кръга на субектите, по отношение на които допустимата отрицателна критика е в по - широки граници, когато името им се коментира във връзка с въпрос, свързан с техния пост.

Не е установено по делото ответникът да е изрекъл думите „Това ще се върне на децата ти“.

В обобщение, с изключение на израза „Ти трябва да напуснеш поради тъпота с взлом“, в останалата си част изказването на ответника, направено на 10.09.2019 г., не е противоправно, тъй като не съдържа клеветнически твърдения или обидни изрази.

Публикацията, направена от ответника на личната му страница във Ф. с дата 16.09.2019 г., представлява коментар, който не засяга личното достойнство на ищеца. В нея името на ищеца К. не е посочено. Употребените изрази „дребно началниче - шефче“, „дребното шефче - русофобче, че с това поведение го чака голяма излагация“ и „този управленец без особено много мозък в главата изчезна в небитието“ не са достатъчни да обосноват несъмнен извод, че коментарът е насочен срещу личността на ищеца, доколкото освен съвпадение между датата на публикацията и датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, в съдържанието на публикацията не са посочени конкретни факти и обстоятелства, позволяващи еднозначната идентификация на лицето, за което се отнася.

С оглед на изложеното, на обезщетяване подлежат неимуществени вреди, претърпени от ищеца от израза „Ти трябва да напуснеш поста, който заемаш, поради тъпота с взлом“, който е пряко насочен към него и е от естество да уязви личното му достойнство.

При определяне на дължимото обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид следното:

Оперативката, по време на която ответникът е изрекъл посочения по - горе обиден израз, е проведена на 10.09.2019 г. На 12.09.2029 г. ищецът е бил назначен за изпълняващ длъжността директор на програма „Хоризонт“ на БНР. Със заповед от същата дата е извършил промени в графика на програмата, като вместо журналистката С. В. за отразяване на протест на 12.09.2019 г. /срещу главния прокурор/ и за водещ на предаването „Преди всички“ на 13.09.2019 г. са определени други лица. Видно от представените по делото писмени доказателства, тези негови действия са предизвикали остра негативна обществена реакция и протест на журналисти и граждани пред сградата на БНР. На 13.09.2019 г. за близо 5 часа е спряно излъчването на радиосигнала на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна. На същата дата ищецът е подал оставка, като определил случилото се със С. В. като недоразумение и грешка поради липса на административен опит.

От показанията на св. Д. К., която е присъствала на оперативката на 10.09.2019 г. и която е работила в една стая с ищеца се установява, че той е бил разстроен от казаното от ответника П. В. и е споделил с нея намерението си да търси отговорност от него, включително и наказателна. За тази цел копирал звукозаписа от оперативката в свой файл. В дните след това до подаването на оставка ищецът е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения както обикновено. Не се установява да е бил подтиснат, депресиран, да се е изолирал или да е бил изолиран от служителите в радиото, или да е споделял за здравословни проблеми. Свидетелката се е срещала с ищеца и след като той подал оставка. Тогава той й се е сторил съкрушен и страдащ, и изразил съжаление за случилото се.

Според свидетелката Н. К. - съпруга на ищеца, след оперативката той я потърсил, за да й разкаже какво се е случило. Бил е разстроен от думите на П. В. и най - вече от това, че бил казал “Това ще се върне на децата ти“, което събудило болезнен спомен за труден за семейството момент, свързан със здравето на едно от техните деца. През нощта се оплаквал от главоболие и изкарал една безсънна нощ.

По делото са представени и писмени доказателства - 2 бр. медицински рецепти, издадени съответно на 10.10.2019 г. и 12.11.2019 г., видно от които на ищеца са били предписани медикаменти против високо кръвно, стрес и безсъние.

След съвкупен анализ на тези доказателства настоящият състав приема за установено, че в резултат на изявлението на ответника ищецът е изпитал негативни емоции, бил е разстроен, получил е главоболие, кръвното му налягане се повишило, появило се безсъние. От показанията на разпитаните свидетели не се установява тези неблагоприятни последици за психическото и физическото му здраве да са били продължителни и с по-висок интензитет от обичайния за подобен род деликти. По делото няма данни в дните от 10.09.2019 г. до 13.09.2019 г., ищецът да се е консултирал с лекар във връзка с влошаване на своето емоционално и физическо състояние - представените 2 бр. медицински рецепти са издадени значително по - късно. Не се установява изявлението на ответника пряко или косвено да се е отразило в негативен аспект върху мнението на ръководството на радиото и колегите за професионалните и лични качества на ищеца, нито да му е попречило да изпълнява служебните си задължения или да е разколебало професионалната му увереност и да е повлияло върху взетите решения. На 12.09.2019 г. ищецът е назначен за изпълняващ длъжността директор на програма „Хоризонт“, а обстоятелството, че 1 ден по - късно е подал оставка като морален акт на отговорност за предприетите от него действия на новата длъжност, не може да се свърже с изявленията на ответника от 10.09.2019 г.

Съобразявайки всички тези обстоятелства настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на ответника, изразило се в отправянето на обидните думи “Ти трябва да напуснеш поста, който заемаш, поради тъпота с взлом“ е в размер на 500 лв. Изявлението на ответника е само една от причините, които в своята съвкупност са довели до твърдените неимуществени вреди – силно притеснение, безпокойство, стрес, повишено кръвно налягане, безсъние, наред с последващите събитията от 12 - 13.09.2019 г., получили остър отрицателен обществен отзвук, на които е дадена широка гласност в медиите и които са в основата на подадената от него оставка. Събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на св. Д. К. и представените 2 бр. медицински рецепти от 10.10.2019 г. и 12.11.2019 г., налагат извод, че емоционалното и физическото състояние на ответника се влошило осезаемо след като е подал оставка като изпълняващ длъжността директор на програма „Хоризонт“. Преди това той е бил емоционално повлиян от изказването на ответника и от дадената негативна оценка за личните и професионалните му качества, но не е установено това да се е отразило на здравословното му състояние до степен, налагаща консултация с лекар и прием на медикаменти за овладяване на възникналите здравословни проблеми, както да е довело до ограничаване на личните и професионалните му контакти поради неувереност или понижена самооценка. За тези вреди ответникът не може да бъде държан отговорен, тъй като те не са пряка и непосредствена последица от неговото поведение.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която предявеният от Н. К. В. против П. П. В. е отхвърлен до размера на сумата 500 лв., и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което П. П. В. бъде осъден да заплати на Н. Кръстен В. обезщетение за неимуществени вреди от израза „Ти трябва да напуснеш поста, който заемаш, поради тъпота с взлом“, изречен на 10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2020 г. / датата на подаване на исковата молба, както е поискано от ищеца/ до окончателното й изплащане.

В останалата част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Н. К. В. е отхвърлен за разликата над 500 лв. до претендирания размер от 26 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото всяка от страните има право на разноски. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът П. П. В. следва да бъде осъден да заплати на Н. В. К. разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавни такси в размер на 92 лв. съобразно уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК Н. В. К. следва да бъде осъден да заплати на П. П. В. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 962 лв. съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1386 от 21.12.2022 г. по гр.д. № 1447/2021 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която предявеният от Н. В. К. против П. П. В. иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата 500 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. П. В. да заплати на Н. В. К. обезщетение за неимуществени вреди от изявление с обидно съдържание, направено на 10.09.2019 г., в размер на 500 /петстотин/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2020 г. до окончателно й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1386 от 21.12.2022 г. по гр.д. № 1447/2021 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди от изявление, направено на 10.09.2019 г. и от публикация в личната страните на ответника във Ф. от 16.09.2019 г., предявен от Н. В. К. против П. П. В. е отхвърлен за разликата над сумата 500 лв. до претендирания размер от 26 000 лв.

ОСЪЖДА П. П. В. да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Н. В. К. разноски по делото в размер на 92 лв. / деветдесет и два лв./.

ОСЪЖДА Н. В. К. да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на П. П. В. разноски по делото в размер на 1 962 лв./ хиляда деветстотин шестдесет и два лв./

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: