Отмяна на присъда заради ненадлежно приобщени доказателства и липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 398

Гр.София, 07.10.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

и в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 554/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитника на подс. К. И. И. - адв. Н., срещу решение № 4 от 25.03.2025г. постановено по ВНОХД № 73/2024г. по описа на Военно- апелативния съд. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК. Съществени процесуални нарушения се откриват от защитата в аналитичната дейност на въззивната инстанция при анализ на доказателствата, като се навеждат доводи за липса на обективност. Сочи се, че апелативният съд не е дал отговор на съществени въпроси и възражения относно процесуалната допустимост на приложено по делото веществено доказателство, което фактически лишава атакувания съдебен акт от мотиви. Защитата атакува и изводите на съда относно причинната връзка между поведението на подсъдимия и вредоносния резултат, както и оспорва изцяло вината на подсъдимия. Досежно твърдението за явно несправедливост на наказанието не се излагат съображения. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия- адв. Н. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Акцентира на процесуални пропуски при назначаване на автотехническата експертиза, относими към датата на постановлението на органа на досъдебното производство и тази на извършеното експертното изследване. Излага допълнителни аргументи по повод твърденията си за липса на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилото увреждане на двигателя, в резултат на корозия.

Подсъдимият И. поддържа аргументите на защитника си. Отрича повредата на двигателя на камиона да е резултат от неизпълнение на служебни задължения.

Представителят на Върховна прокуратура не споделя оплакванията на защитата. Не счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито, че има неправилно приложение на материалния закон. Подчертава, че фактите по делото са изяснени коректно, отговорено е на възраженията на защитата и законът е приложен правилно, с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Според прокурора няма съмнение в идентичността на двигателя, който е корозирал и този, изследван от експерта. Предлага атакуваният акт на въззивния съд да се остави в сила.

С последната си дума подсъдимият желае да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 9 от 11.09.2024г. постановена по НОХД № 16/2024г, на Военен съд Сливен, подс. К. И. И. е признат за виновен в това, че през периода 10.06.2022г.-24.01.2023г., във военно формирование ***- С., в качеството си на длъжностно лице- началник на формированието, по непредпазливост не изпълнил служебните си задължения, от което произлезли вредни последици за Военноморските сили в размер на 3024,98лв., поради което и на основание чл.388, ал.1, вр. чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ НК му е определено наказание „пробация“ със следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Осъден е да заплати направените по делото разноски.

С решение № 4 от 25.03.2025г. постановено по ВНОХД № 73/2024г. по описа на Военно- апелативния съд присъдата е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна.

В касационната жалба на защитата и допълнението към нея, до голяма степен се приповтарят възраженията, които са правени пред въззивния съд, срещу първоинстанционната присъда. Очевидно, недоволен от получените отговори, касаторът ги поставя на обсъждане и пред настоящата инстанция. За това и отговорите на касационната инстанция ще са съобразно изпълнените от въззивния съд изисквания на чл.339,ал.2 НПК и преценка дали са дадени изчерпателни и верни отговори на поставените от страните въпроси и дали са разгледани възраженията им.

С оглед спецификата на правомощията, които има касационната инстанция, следва да се направи уточнението, че тя не контролира обосноваността на съдебния акт, поради което няма да се разгледат възражения за недоказаност на обвинението, каквито има и в жалбата и в допълнението й. Това се отнася и до възражения за достатъчност на доказателствата. Касационната инстанция последователно и безпротиворечиво отстоява тезата, че съдебните инстанции имат суверенното право да кредитират едни и да не дават вяра на други доказателства, както да преценяват достатъчността им при направата на фактическите си изводи. Тези съображения са валидни при условие, че съдилищата са изложили убедителни мотиви за това и са интерпретирали вярно доказателствените източници, както и че са отговорили на направени съществени възражения на страните.

След направеното уточнение, трябва да се отбележи следното: Наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана по чл.388, ал.1 НК за това, че като началник на военно формирование ***-С. не е изпълнил по непредпазливост служебните си задължения- да организира своевременен ремонт на служебен автомобил САПП Урал 375Д с рег. № ***, в резултат, на което настъпила вреда в размер на 3024,98лв, изразяваща се в пълна дефектация на двигателя на превозното средство.

Основателни са възраженията на защитата във връзка с липсата на отговор от страна и на двете предходни инстанции на поставени въпроси, с които се атакува процесуалната законосъобразност на третирания като веществено доказателство по делото двигател на служебен автомобил САПП Урал 375Д. Касаторът защитава тезата, че той не е иззет и не е приобщен по надлежен ред към материалите по делото, поради което не може да се третира като надлежно веществено доказателство, респективно не може да стане предмет на експертно изследване.

Правната теория и практика отстояват последователно разбирането за начина, по който дадена вещ, от значение за наказателното производство- послужила за извършване на престъплението, върху която има следи от него, или предмет на престъплението , както и всички други предмети от значение за изясняване на обстоятелства, относими към него, се приобщават като веществени доказателства. На досъдебната фаза предметите, които могат да имат значение на веществени доказателства по делото, се събират от органите на ДП по време на извършване на едни или други действия по разследването. Те се приобщават, както чрез писмени доказателствени средства, като съответните протоколи за следствени действия- оглед, претърсване и изземване, доброволно предаване, така и чрез изготвянето на веществени доказателствени средства- диапозитиви, снимки, схеми. Във всеки случай обаче, разследващият орган осъществявайки действия по разследването, приобщава въпросния предмет / какъвто в конкретния случай е дефектиралият двигател на служебния автомобил/ към доказателствата по делото. Такова следствено действия в настоящото производство не се е извършило и в кориците на делото не са намира съответен писмен документ, с който да го приобщава към доказателствената съвкупност.

Единствено вещото лице, изготвило авто-техническата експертиза за причините за повредата и стойността на вещта, е огледало намиращия се в работилницата двигател, но извършеният от експерта оглед, за нуждите на експертизата, не би могъл да замени следственото действие по приобщаване на вещта, тъй като този оглед не е осъществен по предвидения в наказателно-процесуалния закон ред, а и по принцип експертизата се извършва на вече приобщени доказателства.

Основателните възражения на защитата срещу липсата на законосъобразно действие по изземване на двигателя, имат отношение и към последващите оплаквания за липса на идентичност между изследвания от експертът двигател и този, който се твърди от обвинението, че е дефектирал, в резултат на неизпълнение на служебните задължения от страна на подсъдимия.

Твърденията на касаторът се отнасят до обстоятелството, че обвинението поддържа тезата, възприета безкритично и от съдебните инстанции, че номерът на двигателя, с който е бил оборудван автомобила и на който са причинени необратими поражения в резултат на корозионни процеси е 749665. В същото време, изследваният от експерта двигател, който му е бил предоставен в работилницата, е с номер 749885- посочен в експертизата и обективиран в направените от експерта снимки.

Пропускайки задължението си да се произнесат по направените от защитата възражения относно законосъобразното приобщаване на вещественото доказателство, съдебните инстанции са дали повърхностен отговор, на оплакването свързано с различията в номерата на двигателя, приемайки, че се касае за техническа грешка, допусната от експерта в изписването му. Мотивите на съда за допусната техническа грешка от експерта не са достоверни.

Нямо спор, че посоченият в обвинилия акт номер на двигателя на служебния автомобил „Урал“ е 749665. Така е описан и в приложените документи, както и в акта за изменение на техническото състояние / т .1 ДП,стр.73-77/. Друга информация носи заключението на вещото лице, изготвило двете автотехнически и оценителни експертизи, първата от тях придружена и със снимка към албум, в която се посочва различен номер на огледания и обследван двигател, видим и на снимката, а именно 749885 . При тези различия, очевидно относими към идентичността на дефектиралия и изследвания от експерта двигател, и с направените уточнения за основателност на възраженията на защитата относно ненадлежното приобщаване на веществено доказателство по делото, липсата на даден от страна на съда отговор на направените оплаквания, се приравнява на липса на мотиви досежно особено важен въпрос, касаещ пряко правото на защита на подсъдимия.

Приемайки за установена фактическа обстановка въз основа на доказателства, които не са събрани по надлежния ред, както и въз основа на експертни заключения, които са ги изследвали, съдът е допуснал съществено нарушения на процесуалните правила. Същите не биха могли да се санират от настоящата инстанция, попълвайки мотивите на съда с доводи, касаещи установени от съдебните инстанция факти промяната, на които не може да се направи на настоящия етап от производството. За това и касационната инстанция не може да реализира правомощията си по чл.354, ал.1,т.2 НПК и да удовлетвори искането на защитата и на подсъдимия за оправдаване, именно поради невъзможността да направи различни от приетите вече фактически изводи. Посочените пропуски са достатъчни за да мотивират необходимостта от отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

За пълнота трябва да се посочи, че са основателни възраженията на защитата и относно липсата на мотиви съм атакувания съдебен акт, досежно вината на подсъдимия и причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Декларативното посочване на стр.9 от решението, че престъплението е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и могъл да ги предвиди, не дават отговор на възраженията относно конкретните служебните задължения на подсъдимия и относимостта на неизпълнението им към предвиждането на вредата и предотвратяване на настъпването ѝ. Отсъствието на аргументи, които да подлежат на проверка, лишава настоящата инстанция от възможността да реализира контрол относно волята на съда, тъй като същата не е обективирана в решението й.

Правилни са и възраженията на касатора за противоречиви и нелогични съждения на съда относно възможността за консервиране на двигателя още в поделението, ръководено от подсъдимия, краткото време от 5-6 дни, когато това е можело да стане и от друга страна времето, нужно за приемане на камиона за ремонт в специализираната ремонтна работилница. Отделен е въпросът, на който също е даден отговор на базата на непоследователни твърдения, а именно, че вината на подсъдимия не се изключва, въпреки че не е можел по силата на служебните правила сам да изпрати камиона за ремонт, а това е ставало, по установения ред чрез уведомяване на командира на в.ф *** и наличието на свободни ремонтни клетки в в.ф. *** / авторемонтна работилница/, както и че и други лица са отговаряли за техническото обслужване на техниката / страница 12/.

Може да се обобщи, че посочените в касационната жалба процесуални пропуски, относно липсата на мотиви към решението, са съществени. Те рефлектират, както върху правото на защита на подсъдимия и изискването обвинението да се основава на надлежно събрани и законосъобразно приобщени доказателства, така и върху качеството на съдебния акт, в който съобразно изискванията на чл.339, ал.2 НПК се дължи отговор на поставените в жалбата възражения. Отсъствието на аргументи в посочените части лишават решението от мотиви по съществени въпроси и опорочава съдебния акт до степен водеща до отмяната му.

Предвид изхода на делото, настоящият състав няма да разгледа доводите на касатора за липса на обективност от страна на въззивния съд при анализа на доказателствата, както и възраженията направени срещу датата на изготвяне на експертното заключение.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че искането на касатора за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, е основателно.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4 от 25.03.2025г. постановено по ВНОХД № 73/2024г. по описа на Военно- апелативния съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: