Недействителност на продажба при увреждане на упълномощителя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 27.01. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 20.11.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 317/2024 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 4035/13.09.2024 г. по касационна жалба на Е. Л. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 129/24.08.2023 г. по в.т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 260036/17.11.2022 г. по т.д. № 189/2018 на Плевенския окръжен съд и са отхвърлени исковете на Е. Л. П. срещу М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма ЕТ „Б. – М. Н.“, с правно основание чл.40 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.57, ал.2 ЗЗД; срещу „Б. 82“ ЗС с правно основание чл.108 ЗС; срещу Б. М. Н. с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и е осъдил Е. Л. П. да заплати на ответниците разноски по делото.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси:
1. Следва ли тълкувателната дейност на съда при тълкуване на упълномощителната сделка да бъде съобразена с критериите, посочени в чл.20 ЗЗД, следва ли да се намери действителната, а не предполагаемата воля на страната и чрез тълкуване може ли да се изменя и подменя първоначално изразената от тях воля?
Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., на I т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД е обобщена установената съдебна практика в следния смисъл: на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание.
Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 157/30.10.2012 г. по т.д. № 696/2011 г., на II т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос за тълкуването в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии е обобщена установената съдебна практика в следния смисъл: … Критериите за тълкуване на договорите са законово установени в разпоредбата на чл.20 ЗЗД, която изисква отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността. Прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС, в т. ч. и в създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК задължителна практика, намерила израз в решение № 89/17.07.2009 г. по т.д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, І т.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и др.
Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 16/28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г., на II т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД е обобщена установената съдебна практика в следния смисъл: Съобразно последователната и задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК – решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г., ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., ІV г.о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., І т.о., решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г., ТК, решение № 105 от 30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г., ІІ т.о. и др. при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл.20 ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание.
2. Кога плащането на кредитор има погасителен ефект по смисъла на чл.75, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЗД?
Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 166/30.07.2014 г. по гр.д. № 5946/2013 г., на IV г.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос по приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД – редовно ли е плащането, ако от обстоятелствата следва, че получилото го лице е надлежно овластено (относно приложението на чл.75 ЗЗД) е прието следното:
Когато от обстоятелства недвусмислено следва, че лицето на което длъжникът престира, е овластено от кредитора, то длъжникът, действал добросъвестно, се освобождава от задължението си.
Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 114/17.01.2012 г. по гр.д. № 839/2010 г., на I т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос по приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД – за произнасяне по въпроса за погасителния ефект на извършено плащане по начин, посочен от кредитора е прието следното:
По силата на чл.75, ал.2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Длъжникът следва да е със съзнание, че изпълнява на кредитора като е положил дължимата грижа и от всички факти по изпълнението може да се направи извод, че подвеждането му е резултат на обективни условия.
Настоящата съдебна инстанции споделя разрешенията в посочените решения на ВКС, които отразяват установена практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ и Б. М. Н. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба „Б. 82“ ООД оспорва основателността на касационната жалба.
За да постанови обжалваното съдебно решение въззивният съд е изложил следните мотиви (в тях имената и отношенията между участниците в сделките са посочени от настоящия състав в скоби за яснота):
По исковете с правно основание чл.40 ЗЗД:
Съгласно приетото заключение на оценъчната експертиза пазарната стойност на имотите – предмет на разпоредителните сделки – е повече от три пъти, а по отношение на стопанските дворове със сградите в тях – близо четири пъти по-висока от реализираната от пълномощника цена чрез продажбата им по цени почти равни на данъчните им оценки.
В случая, видно от волеизявлението на упълномощителите, материализирано в писменото пълномощно, каквото се изисква съгласно чл.37 изр. второ ЗЗД за сключване на договори в нотариална форма, на пълномощника Б. ( М. ) Н. ( син на Е. Л. П. и М. Й. Н. ) е предоставен възможно най-голям обем представителна власт.
… В случая единственото поставено ограничение е срокът на пълномощието. Липсват ограничения по отношение на вида на разпоредителните сделки – овластяването включва освен възмездни и безвъзмездни сделки; на предмета на бъдещото разпореждане – овластяването е за извършване на разпоредителни сделки с всички притежавани от упълномощителите земеделски земи, придобити по време на брака им; на възможните съконтрахенти – не са посочени лица, които да не могат да придобият или да се облагодетелстват от разпореждането с това имущество; на продажната цена – да е указано цената да не е по-ниска от конкретно посочена или да бъде определена по специално посочен ред. При липса на ограничения съгласно чл.39, ал.1 вр. чл.9 и с чл.44 ЗЗД следва да се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от тези насоки. Включително упълномощителите са овластили пълномощника да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, както и да преупълномощава друго лице, с което са се отказали от уредените в чл.38 ал.1 ЗЗД и чл.43 ал.1 ЗЗД допълнителни гаранции за защита на правата и интересите им.
… Обстоятелството, че пълномощникът е овластен да се разпорежда безвъзмездно със съсобствените на родителите си ( Е. П. и М. Н. ) земеделски земи сочи, че упълномощителят ( Е. П. ) е бил съгласен да не получи никаква насрещна престация.
… Предвид изложеното, след като упълномощителят е бил съгласен имуществото му да бъде отчуждено безвъзмездно, получаването на каквато и да било цена от продажбата му е повече от очакваното и не може да обоснове причинено увреждане.
… За мотивите за предприетите от двамата съпрузи ( Е. П. и М. Н. ) разпореждания с недвижимите им имоти в полза на ЕТ ( М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ ) и за продажбата на имотите по данъчната им цена от ответника ЕТ са изложени доводи, които въззивният съд приема като житейски логични. Като мотив за прехвърлянето на имотите свидетелката И. Н. ( Н. ) посочва обединяването на семейния бизнес във връзка с участието в европейски програми за получаване на евросубсидии и конкретно по мярка 121. Обстоятелството, че упълномощаването на Б. Н. за извършване на сделките е извършено в средата на м.11.2013 г. и е със срок на действие до края на същата година, обсъдено и с предмета на възложените сделки – всички съсобствени на съпрузите имоти, говори за взето сериозно решение и за някаква спешност.
… Налага се извод, че соченият мотив за отчуждаването на имотите и то конкретно в полза на търговец, чрез който е развиван семейният бизнес, има икономическа обоснованост. По отношение на продажбата по данъчни цени свидетелката излага, че сделките между членовете на семейството се правели по цени, близки до данъчната оценка, с цел спестяване на данъци.
Продажната цена е ирелевантна за размера на данъците, които се определят по данъчната оценка, но продажната цена е база за определяне на дължимите нотариални такси и затова е очевиден материалният интерес на страните по сделката да я сключат на по-ниска цена. Този подход е обичаен при сделки, сключвани между близки лица, още повече че в случая се касае до прехвърляне на изключително голямо количество имоти и нотариалните такси дори при данъчна оценка са значителен разход. Поради изложеното соченият от св. Н. довод е житейски логичен.
Не на последно място съдът в настоящия му състав не приема за достоверни твърденията на ищцата, че довереникът ( Б. ) Н. не й е дал отчет за извършените от нейно и на съпруга й ( М. Н. ) име сделки, от което тя извлича намерението му да я увреди и споразумяването в нейна вреда с насрещната страна, представлявана също от него.
На първо място, както бе посочено, на пълномощника / Б. / Н. е бил предоставен по-малко от два месеца срок, в рамките на който той би могъл да действа в изпълнение на поръчката. На второ място, касае се до разпореждане с много голямо количество недвижими имоти – установено е и това се признава от самата ищца, че в срока на пълномощното са реализирани разпоредителни сделки с всички притежавани от нея в режим на съпружеска имуществена общност с М. Н. имоти както с процесните два договора – общо 48 имота, така и с другите договори, приети като доказателство по делото – общо 159 имота. С оглед доказаните отношения в семейството през 2013 г. единственият вариант ищцата да не е узнала за изпълнението на договора за поръчка още в края на същата година, е тя изобщо да не се е интересувала от развитието на мандатното правоотношение, което е житейски абсурдно след като е предоставен мандат за разпореждане с цялото притежавано от нея имущество. Съдът приема, че още тогава тя е била уведомена за сделките и именно с оглед нормалните отношения в семейството тя не е имала възражения по действията на пълномощника, съответстващи на възложеното му и на предоставената му представителна власт и не се е противопоставила на извършеното от него.
По иска по чл.108 ЗС:
Изходът от спора по иска по чл.40 ЗЗД предопределя неоснователността на този иск. Тъй като в настоящия казус съдът е приел исковете по чл.40 ЗЗД за неоснователни, правата на праводателя на ответника „Б. 82“ ООД не са отпаднали.
По исковете с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД:
По делото е безспорно установено, че продажните цени по двете процесни сделки са били преведени в пълния им размер от банковата сметка на купувача ЕТ ( М. Н. с фирма „ Б. - М. Н.“ ) по банкова сметка на съпруга на ищцата М. Н. (той е единият продавач, който е и единствен купувач и като такъв е платил цената сам на себе си).
Спорно е дали извършеното в полза само на единия продавач ( М. Н. ) плащане има погасителен ефект за задължението на купувача, особено при положение, че съгласно действащия СК от 2009 г. доколкото паричните влогове не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК, те са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и са лично имущество на титуляря на влога. Съдът намира, че купувачът по сделката ( ЕТ М. Н. ) е изправна страна по правоотношението, като е изпълнил задължението си, произтичащо от договорната връзка (купувачът, който е и един от продавачите, е превел цената по своя банкова сметка).
По иска с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД:
Компенсаторно обезщетение по чл.57, ал.2 ЗЗД би било дължимо само при уважаване на искове по чл.87, ал.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД:
Не се спори, че поръчката е изпълнена от довереника чрез сключването на двата договора. Исковата претенция на П. се основава на твърденията, че довереникът Н. (неин син) не е предал половината от получената по сделките продажна цена на нея като негова доверителка. По делото е безспорно установено, че не е налице неизпълнение на задължението на пълномощника да предаде полученото в изпълнението на поръчката.
По основателността на касационната жалба:
Поради наличието на влязло в сила съдебно решение между страните № 61142/2021 от 26.01.2022 г. по гр.д. № 974/20214 г. на ВКС, II г.о., с което са отхвърлени исковете на Е. П. срещу ЕТ М. Н., с фирма „Б. – М. Н.“ и против „Б. 82“ ООД за прогласяване на нищожност на процесните договори с имоти в неделима съпружеска имуществена общност, с които съпругът е прехвърлил сам на себе си своята / ид.ч. от имотите и съпругата му му е прехвърлила своята / ид.ч. от имотите поради противоречие с императивни правни норми, заобикаляне на закона и привидност, настоящият съдебен състав няма право да извършва проверка и да излага своето разбиране за действителността на сделките.
С оглед дадения отговор на първия правен въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателката, че са необосновани и неправилни изводите на въззивния съд, че: Широкият обем на дадения на пълномощника мандат, в който липсват ограничения на представителната власт, означава съгласие на упълномощителя да не получи никаква насрещна престация; След като упълномощителят е бил съгласен имуществото му да бъде отчуждено безвъзмездно, получаването на каквато и да било цена от продажбата му е било повече от очакваното и не можело да му бъде причинено увреждане.
Настоящият съдебен състав намира, че от възпроизведения във въззивното решение текст на пълномощното не следва такъв извод.
При тълкуване на съдържанието на пълномощното с оглед целта на конкретната сделка, обичаите в практиката и добросъвестността не може да се направи извод, че упълномощителката е изразила съгласие в случай, че пълномощникът и избере да сключи договори за продажба на нейната идеална част от недвижимите имоти, то имотите и да бъдат отчуждени безвъзмездно и тя да не получи продажна цена.
Пълномощникът трябва да действа добросъвестно, по най-добрия начин в интерес на упълномощителя и ако избере да сключи определен вид сделка, то трябва да я сключи при най-добрите за тази сделка условия. Когато пълномощникът избере един начин на разпореждане, той трябва да действа с грижата на добър стопанин. Това важи особено за пълномощник като конкретния, който е едноличен търговец и извършва земеделска дейност по занятие върху земеделски земи в същия район и знае стойността и средните пазарни цени на земеделските имоти. Обстоятелството, че пълномощникът има право да сключи и друг вид сделки, не води до извод за противното. От даденото на пълномощника право да сключва и безвъзмездни сделки не може да се направи извод, че упълномощителката се е отказала от права по сключените възмездни сделки (покупко-продажби) и че се е отказала от защита, която законови разпоредби й дават с оглед качеството и на упълномощител.
С оглед дадения отговор на втория правен въпрос по приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателката, че въззивният съд неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че продавачът Е. П. е получила плащането на продажната цена, която купувачът ЕТ М. Й. Н. (М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“) е превел по сметка на М. Й. Н. (по своя сметка, на себе си).
Или: за придобиването на / идеална част от процесните имоти на съпругата си чрез сключени с нея договори за покупко-продажба М. Й. Н. е платил цена сам на себе си и това плащане не е с погасителен ефект.
По делото нито се твърди, нито се доказва купувачът М. Й. Н. да е превел или предал по-късно тази сума на съпругата си Е. П., нито пък се твърди и доказва пълномощникът Б. М. Н. да е превел каквито и да е суми по сметка на упълномощителката – продавач Е. П. (негова майка), нито да и е предал каквато и да е парична сума, дори и не се твърди и доказва да е уведомил майка си, че се е разпоредил с нейната / идеална част от процесните имоти чрез договори за продажба и при какви условия.
Следователно основателен е доводът, че купувачът М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“, не е изпълнил задължението си към Е. П. за заплащане на продажната цена за нейната / идеална част от процесните имоти. Той е действал недобросъвестно по отношение на ищцата.
При тези изводи и доколкото по делото не са събрани каквито и да е доказателства пълномощникът Б. М. Н. да е уведомил майка си за сключените от нейно име и за нейна сметка договори, нито, че й е предал преписи (копия) от нотариалните актове за тях и при безспорния факт, че нито той, нито купувачът са и заплатили парични суми като продажна цена, е основателен и доводът, че пълномощникът Б. М. Н. не е изпълнил задължението си по чл.284, ал.2 ЗЗД.
Той е проявил недобросъвестност и не е действал с грижата на добър стопанин, т.к. е сключил договорите за много по-ниска цена от действителната, не е извършил необходимото тя да получи каквато и да било част от продажната цена и дори не я е уведомил за сключените договори за продажба и не и е предал преписи от тях.
При тези изводи и при направения въз основа на прието по делото заключение на СТЕ извод за значителна нееквивалентност на продажната цена на процесните имоти с действителната им пазарна цена (със средната пазарна цена на подобни имоти в същия район) и че Е. П. не е била уведомена от пълномощника, както и от купувача за покупко-продажбите и не и е заплатена продажната цена (в открито съдебно заседание на Пл.ОС на 03.02.2020 г. е прието за безспорно между страните, че Е. П. не е получила по своя лична банкова сметка съответната част от продажната цена на имотите по двете процесни сделки от 28.11.2013 г. и 05.12.2013 г.) в резултат на което имуществото и е намаляло значително, при събраните доказателства за тежкото здравословно състояние на ищцата през 2013 г. (претърпян вътрешномозъчен кръвоизлив, после хеморагичен инсулт) и следващите години, за учредяването от М. Н. и Б. Н. на „Б. 82“ ООД, на което са прехвърлени и процесните имоти и за последвалото сделките влошаване на семейните отношения и развод на ищцата с ответника Н., е основателен и доводът, че по делото е установен както обективният, така и субективният факт на споразумяване на представителя на едната страна (на Е. П.) и лицето, с което той е договарял (М. Н., действащ като ЕТ), във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, от което следва и изводът, че двата процесни договора не са породили целените с тях правни последици и са недействителни.
От изложеното следва, че М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ не е придобил / идеална част от имотите, за които са сключени двата процесни договора и че извършването на разпоредителни действия с тях в полза на „Б. 82“ ООД (прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на 13.03.2014 г., включително процесните имоти, на учреденото от М. Н. и Б. Н. на 16.11.2013 г. дружество „Б. 82“ ООД, в което имат равни дялове, а управител му е Б. Н.) няма за последица прехвърляне на правото на собственост върху тази / идеална част от имотите.
Във въззивното производство се е сбъднало условието за разглеждане на евентуалните искове, тъй като главните искове са отхвърлени, но от изложеното по-горе следва извод, че цялото въззивно решение е неправилно.
С оглед правомощията на настоящата касационна инстанция, предвидени в правилото на чл.293 ГПК неправилното въззивно решение следва да бъде отменено. И тъй като не се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав следва да разреши спора по същество, като уважи исковете по чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Поради уважаването на тези искове останалите искове, които са предявени като евентуални (по чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.57, ал.2 ЗЗД и чл.284, ал.2 ЗЗД), не следва да бъдат разглеждани.
С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателката за осъждане на ответниците по исковете по чл.40 ЗЗД и чл. 108 ЗС да и заплатят на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата във въззивното и в касационното производство е основателно, а за първоинстанционното производство е неоснователно, т.к. въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение, е отменено. Претендираният размер е 4 750 лева за всеки отделен иск, за всяка инстанция, като се изхожда от твърдян имуществен интерес на всеки иск в размер на 51 300 лева.. Искането за такъв размер е неоснователно. Цената на исковете е в размер на по / от данъчната оценка на земеделските имоти, която, както е установено, е в много по-малък размер – под 14 300 лева (половината от продажната цена).
Като съобрази фактическата и правната сложност на делото и разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и приетото с решение по дело № C-438/22 на СЕС, че тези размери имат ориентировъчно значение, че ответниците не са направили възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав намира искането за основателно за сумата 1 600 лева за всеки един от ответниците за въззивната инстанция и толкова за касационната.
С оглед изхода от това производство искането на процесуалния представител на ответника „Б. 82“ ООД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лева е неоснователно.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 129/24.08.2023 г. по в.т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Вместо това постановява:
По исковете на Е. Л. П. с ЕГН [ЕГН], срещу М. Й. Н. с ЕГН [ЕГН], действащ като ЕТ с фирма ЕТ „Б. – М. Н.“ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], област Плевен, [улица], с правно основание чл.40 ЗЗД, обявява, че не са породили действие и прогласява за недействителни по отношение на Е. Л. П. като сключени в нейна вреда в качеството й на продавач с купувача ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“ и представляващия я съгласно пълномощно peг. № 8445/07.11.2013 г. Б. М. Н. следните договори:
1. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , н.д. № / г. на нотариус И. И., с рег. № , с район на действие района на Плевенски районен съд, по отношение на продадената на ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“ собствена на Е. Л. П. Е. Л. П. / (е.в.) идеална част от подробно описаните в нотариалния акт имоти:
1. НИВА с площ от 3.131 дка /три дка сто тридесет и един кв. м./, находяща се в местността „Д.“, съставляваща имот с № //, четвърта категория;
2. НИВА с площ от 0.795 /седемстотин деветдесет и пет кв. м./ дка, находяща се в местността „Д.“, съставляваща имот с № //, четвърта категория;
3. НИВА с площ от 1.010 /един дка и десет кв.м./ дка., находяща се в местността „Д.“, съставляваща имот с № /н./, четвърта категория;
4. НИВА с площ от 0.811 /осемстотин и единадесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Д.“, съставляваща имот с № /н. и две/, четвърта категория;
5. НИВА с площ от 0.202 /двеста и два кв.м./ дка., находяща се в местността „Д. съставляваща имот с № /н./, четвърта категория;
6. НИВА с площ от 3.284 /три дка и двеста осемдесет и четири кв.м./ дка., находяща се в местността „Д.“, съставляваща имот с № /н./, четвърта категория;
7. НИВА с площ от 0.337 /триста тридесет и седем кв.м./ дка., находища се в местността „Д.“, съставляваща имот с № /н./, четвърта категория;
8. НИВА с площ от 6.954 /шест дка деветстотин петдесет и четири кв. м./ дка., находяща се в местността „Б.", съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
9. НИВА с площ от 2.752 /два дка двеста петдесет и два кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
10. НИВА с площ от 6.195 /шест дка сто деветдесет и пет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
11. НИВА с площ от 0.882 /осемстотин осемдесет и два кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
12. НИВА с площ от 1.953 /един дка деветстотин петдесет и три кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
13. НИВА с площ от 0.699 /шестстотин деветдесет и девет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
14. НИВА с площ от 1.289 /един дка двеста осемдесет и девет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
15. НИВА с площ от 1.298 /един дка двеста деветдесет и осем кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
16. НИВА с площ от 0.857 /осемстотин петдесет и седем кв.м./ дка, находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, четвърта категория;
17. НИВА с площ от 0.570 /петстотин и седемдесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
18. НИВА с площ от 0.311 /триста и единадесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
19. НИВА с площ от 0.760 /седемстотин и шестдесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
20. НИВА с площ от 0.625 /шестстотин двадесет и пет кв.м./ дка, находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
21. НИВА с площ от 0.841 /осемстотин четиридесет и един кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
22. НИВА с площ от 3.560 /три дка петстотин и шестдесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
23. НИВА с площ от 0.857 /осемстотин петдесет и седем кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
24. НИВА с площ от 1.624 /един дка шестстотин двадесет и четири кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
25. НИВА с площ от 1.094 /един дка и деветдесет и четири кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
26. НИВА с площ от 2.305 /два дка и триста и пет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
27. НИВА с площ от 1.155 /един дка и сто петдесет и пет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
28. НИВА с площ от 1.162 /един дка и сто шестдесет и два кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
29. НИВА с площ от 1.553 /един дка и петстотин петдесет и три кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
30. НИВА с площ от 4.685 /четири дка шестстотин осемдесет и пет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
31. НИВА с площ от 3.208 /три дка двеста и осем кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
32. НИВА с площ от 1.267 /един дка двеста шестдесет и седем кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
33. НИВА с площ от 1.169 /един дка сто шестдесет и девет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н /, трета категория;
34. НИВА с площ от 0.682 /шестотин осемдесет и два кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
35. НИВА с площ от 0.843 /осемстотин четиридесет и три кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
36. НИВА с площ от 1.925 /един дка деветстотин двадесет и пет кв.м/ дка., находяща се в местността „Б.", съставляваща имот с № /н/, трета категория;
37. НИВА с площ от 0.487 /четиристотин осемдесет и седем кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
38. НИВА с площ от 1.452 /един дка четиристотин петдесет и два кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
39. НИВА с площ от 0.411 /четиристотин и единадесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
40. НИВА с площ от 1.701 /един дка седемстотин и един кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
41. НИВА с площ от 1.670 /един дка шестстотин и седемдесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
42. НИВА с площ от 0.347 /триста четиридесет и седем кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
43. НИВА с площ от 3.014 /три дка и четиринадесет кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
44. НИВА с площ от 2.663 /два дка и шестстотин шестдесет и три кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
45. НИВА с площ от 3.236 /три дка двеста тридесет и шест кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /н/, трета категория;
46. НИВА с площ от 6.726 /шест дка седемстотин двадесет и шест кв.м./ дка., находяща се в местността „Б.“, съставляваща имот с № /д/, пета категория.
2. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , н.д. № / г. на нотариус И. И., с рег. № , с район на действие района на Плевенски районен съд, по отношение на продадената на ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“ собствена на Е. Л. П. / (е.в.) идеална част от подробно описаните в нотариалния акт имоти:
1. / (е. ч.) идеална част от СТОПАНСКИ ДВОР с площ от 5.045 дка, съставляващ имот с № , при граници и съседи: № , Стопански двор на ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“; № , П. п. на [община]; № , П. п. на [община], ведно с / (е. ч.) идеална част от построения в същия имот СКЛАД с друго предназначение с площ 1 305 кв.м., а съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-667/12.03.2018 г. на изп. Директор на АГКК съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , област Плевен, [община], [населено място], вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП за стопански двор, площ 5 046 кв.м., стар номер ; 2. / (е. ч) идеална част/ от: СТОПАНСКИ ДВОР с площ от 4.251 дка, съставляващ имот с № , при граници и съседи: № , Стопански двор на ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“; № , П. п. на [община]; № , П. п. на [община], ведно с / (е. ч.) идеална част от построения в същия имот СКЛАД с друго предназначение с площ 1315 кв. м., а съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-667/12.03.2018 г. на изп. Директор на АГКК, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , област Плевен, [община], [населено място], вид собств. Ч. в. територия Земеделска, НТП За стопански двор, площ 4251 кв.м., стар номер .
На основание чл.108 от ЗС по исковете на Е. Л. П. срещу „Б. 82“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], област Плевен, [улица], признава за установено по отношение на „Б. 82“ ООД, че Е. Л. П. е собственик на описаните по-горе в частта по исковете по чл.40 ЗЗД недвижими имоти и осъжда „Б. 82“ ООД да отстъпи собствеността и да предаде на Е. Л. П. владението на тези имоти.
Оставя без разглеждане евентуалните искове на Е. Л. П. срещу М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма ЕТ „Б. – М. Н.“ с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.57, ал.2 ЗЗД и срещу Б. М. Н. с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД.
Осъжда ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“ да заплати по сметка на Великотърновския апелативен съд сумата 61.58 лева държавна такса за въззивното производство.
Осъжда ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“ да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 91.58 лева държавна такса за касационното производство.
Осъжда „Б. 82“ ООД да заплати по сметка на Великотърновския апелативен съд сумата 61.58 лева държавна такса за въззивното производство.
Осъжда „Б. 82“ ООД да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата лева 91.58 лева държавна такса за касационното производство.
Осъжда ЕТ М. Й. Н. с фирма „Б. – М. Н.“ да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Г. И. П. - С. сумата 1 600 лева адвокатско възнаграждение за предоставена на Е. Л. П. безплатна правна помощ във въззивното производство и сумата 1 600 лева адвокатско възнаграждение за предоставена на Е. Л. П. безплатна правна помощ в касационното производство.
Осъжда „Б. 82“ ООД да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Г. И. П. - С. сумата 1 600 лева адвокатско възнаграждение за предоставена на Е. Л. П. безплатна правна помощ във въззивното производство и сумата 1 600 лева адвокатско възнаграждение за предоставена на Е. Л. П. безплатна правна помощ в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.