Обезщетение за професионално заболяване и задължителна сила на експертизата на ТЕЛК

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова…………………………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5451 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Х., чрез адв. Е. Б., срещу въззивно решение № 1185/02.10.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1120/2023 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение № 262795/14.12.2022 г. по гр. д. № 2797/2019 г. на Районен съд – Асеновград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против „Горубсо Лъки“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД искове по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване - „вибрационна болест от втори към трети стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“ - в размер на сумата 85 310.56 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако работеше на длъжност „миньор“ и пенсията за инвалидност, която е получил и минималната работна заплата, за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответните страни по жалбата – „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, чрез адв. Д. Л., и „Горубсо Лъки“ ЕАД, чрез адв. Т. К., в писмените си отговори и становища поддържат, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.

Третото лице – помагач „Горубсо - Мадан“ АД не е взело становище по жалбата.

С определение № 3234/25.06.2024 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на съда в спора по чл. 200 КТ да зачете влязло в сила решение на компетентния медицински орган по експертизата на работоспособността относно професионалния характер на заболяването на работника/служителя.

По този въпрос в практиката на ВКС (вж. - решение № 462/09.01.2012 г. по гр. д. № 1304/2010 г., IV г. о., решение № 42/20.02.2012 г. по гр. д. № 267/ 2011 г., IV г. о., решение № 134/29.04.2013 г. по гр. д. № 709/2012 г., IV г. о., решение № 74/05.07.2019 г. по гр. д. № 2813/2018 г., III г. о., решение № 44/ 26.03.2021 г. по гр. д. №1822/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.) безпротиворечиво се приема, че съгласно чл. 62, ал. 3 КСО, признаването на професионалния характер на заболяване е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, вкл. нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК. Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, съгласно предвиденото в чл. 113, ал. 3 ЗЗ и чл. 13, ал. 3 от Наредбата по чл. 63 КСО. Експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, в качеството си на официален удостоверителен документ за установените в него факти, ангажира отговорността по чл. 200 КТ на работодателя (един или повече), по отношение на който е установено, че полаганата при него работа е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя. Обезщетение за вреди от професионалното заболяване може да бъде присъдено до края на определения срок на инвалидност, а след изтичането му, страдащият от професионално заболяване следва да бъде преосвидетелстван, като преценката за бъдещите вреди ще се определи съобразно здравословното му състояние, констатирано при експертизата. Кодексът на труда въвежда особени правила относно предпоставките за отговорност, освобождаването от нея и особени правила, засягащи причинния процес. Нормативното установяване на връзка между трудовата дейност и вредните последици (чл. 200, ал. 2 КТ) е в отклонение от критерия на общия закон за причинна връзка, като работодателят отговаря обективно и безвиновно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците по чл. 200 КТ като правоприемници на работодателите, при които Х. е работил по трудово правоотношение, а именно: на длъжността „подземен работник на извоз“ (един месец), впоследствие на длъжност „подземен майстор миньор VII разряд“ от 11.06.1986 г. до 23.03.1990 г. в „Челопеч Майнинг“ ЕАД, преименувано в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД; и на длъжността „подземен майстор миньор VII разряд“ от 30.10.1991 г. до 12.06.1992 г. (седем месеца) в ДФ „Горубсо“ Мадан, чийто правоприемник се твърди, че е „Горубсо Лъки“ ЕАД. Поради вредностите на работната среда, работникът заболял от „вибрационна болест гравис втори - професионалис“, като заболяването е признато за професионално от медицинските органи с протокол № 149/02.07.1992 г. В периода до 2018 г. с издаваните решения на ТЕЛК е потвърждавана констатацията за професионалния характер на заболяването и е определян срок за инвалидизация. С представеното по настоящото дело ново ЕР № 1239/06.03.2018 г. на ТЕЛК като противопоказни условия на труд са посочени - тежка физическа работа свързана с вибрации, студ, влага, вдигане на тежести, принудителна поза. Призната е трайно намалена работоспособност 60%, от която 34% в резултат на общо заболяване („дискова херния на посочени нива“) и 50 % от професионално заболяване („вибрационна болест от II-III стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“). Решението на ТЕЛК е влязло в сила. Не е спорно, че по предходни приключили дела ответникът „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, респ. и праводателите му, са били осъждани да заплатят (на същото основание) обезщетения на ищеца за имуществени вреди от процесното професионално заболяване за предишни периоди на инвалидизация.

За да счете за неоснователен предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за периода 01.03.2018 г. - 01.03.2021 г., въззивният съд е приел, че от представените по делото писмени доказателства не се установява правоприемство между ДФ „Горубсо“ Мадан и първия ответник „Горубсо Лъки“ ЕАД – [населено място], нито между това дружество и ищеца да са били налице трудовоправни отношения. Посочено е, че от вписванията в трудовата книжка на Х. е видно, че в периода м.10.1991 г. - м.06.1992 г. същият е работил в ТМОК „Горубсо“ Мадан, но липсват доказателства, от които да може да се направи категоричен извод, че „Горубсо Лъки“ ЕАД – [населено място] е правоприемник на този работодател. Със Заповед № 248/01.06.1998г. на Министъра на финансите е прекратено „Горубсо“ ЕАД - Мадан и е преобразувано чрез разделяне, като са учредени осем нови дружества в различни населени места: „Горубсо - Мадан“ ЕАД - [населено място], „Горубсо - Златоград“ ЕАД - [населено място], „Горубсо - Рудозем“ ЕАД - [населено място], „Горубсо - РОФ“ ЕАД - [населено място], „Горубсо - Лъки“ ЕАД - [населено място], „Горубсо - Кърджали“ ЕАД - [населено място], „Горубсо - ГМП“ ЕООД - [населено място], „Горубсо - РМЗ“ - [населено място]. С Решение № 4289/08.06.1998 г. по ф.д. № 2734/1998г. на Пловдивския окръжен съд е вписано в Търговския регистър „Горубсо - Лъки“ ЕАД – [населено място]. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил кое от всички тези дружества има отношение към бившата му месторабота, както и че изобщо са били налице трудовоправни отношения с „Горубсо - Лъки“ ЕАД- [населено място].

За да счете иска за неоснователен и спрямо втория ответник „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, съдът е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Според вещото лице, здравословното състояние на ищеца се определя от сериозни необратими заболявания от общ характер с прогресиращ ход и е неправилно да се твърди, че патологичните прояви са следствие на вибрационна болест, респ. че лицето страда от процесното професионално заболяване. Отразената в медицинската документация патология на гръбначния стълб, не е характерна за вибрационна болест от локално вибровъздействие, дори и в посочения стадий. Костно-дегенеративните промени в гръбнака не са установени по време на трудовата заетост на лицето, а са се развили след преустановяване на професионалната експозиция и с времето са се задълбочили. Описаните в медицинската документация дегенеративни заболявания не са в причинно-следствена връзка с диагностицираната през 1992 г. вибрационна болест. Регистрираното в ЕР на ТЕЛК професионално заболяване е обратимо след преустановяване на въздействието на увреждащия фактор на работната среда, а в случая е изминал много дълъг период от време, през който ищецът не е работил в такава среда, като няма данни дали и какво друго е работил. Диагнозата „вибрационна болест“ е поставена без да се спазват общо приетите критерии (динамично наблюдение, експозиционен и елиминационен тест, респективно временно трудоустрояване), като заключението на ТЕЛК е противоречиво относно стадия на болестта, която не се променя и след 30- годишно прекъсване на професионалната експозиция. Когато се касае за неспецифични професионални болести, каквато е вибрационната болест, същите симптоми и оплаквания могат да се наблюдават и при всяко друго общо заболяване.

Възприемайки изцяло констатациите и изводите на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съд е счел, че здравословното състояние на Х. не е обусловено от изпълняваната в миналото работа. Прието е, че ищецът не е доказал да са налице предпоставките по чл. 200, ал.1 КТ за ангажиране отговорността на работодателя и няма данни твърдяното професионално заболяване да е в пряка причинна връзка с условията на работната среда. По отношение на възраженията на ответниците, че неправилно е допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК, както и че исковете са погасени по давност, въззивният съд не се е произнесъл. Изложени са мотиви, че по отношение на първото възражение във въззивната жалба и отговорите не се съдържали оплаквания; а по отношение на второто, че исковете се отхвърлят на друго основание, поради което не следвало да се обсъжда това правопогасително възражение.

При дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че въобще липсват предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на съответния работодател за имуществените вреди от установеното при ищеца професионално заболяване. Правото на обезщетение по чл. 200 КТ за репариране на вреди (имуществени или неимуществени) от професионално заболяване, причинени през определен период от време, възниква при осъществяването на следния фактически състав: наличие на професионално заболяване, претърпени от ищеца вреди през процесния период от време и наличие на причинно-следствена връзка между професионалното заболяване и вредите.

Експертното решение на ТЕЛК № 1239/06.03.2018 г., с което при преосвидетелстването на ищеца е потвърден професионалният характер на заболяването му „вибрационна болест от II-III стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“ и е определен срок на инвалидизация до 01.03.2021 г., е влязло в сила на 21.03.2018 г. Произнасянето на експертния медицински орган е задължително за съобразяване от всички органи, институции и от съда, което в случая означава, че за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. е установено професионалното заболяване и причинната връзка между него и характера на работата, изпълнявана от ищеца. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред, но в случая от доказателствата по делото е видно, че този ред е изчерпан. Инцидентно гражданският съд не може да преразглежда правилността на влязлото в сила решение на ТЕЛК, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе ТЕЛК. Констатациите и изводите за здравословното състояние на ищеца в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза не могат да заместят решението на медицинския орган, взето по установения ред. Поради това, незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че здравословното състояние на Х. се определяло изцяло от сериозни необратими заболявания от общ характер с прогресиращ ход; че не е налице констатираното от ТЕЛК професионално заболяване, респ. - не е установена причинната връзка с характера на работата му в миналото. Както се посочи, установяването и разрешаването на въпроса за причинната връзка между заболяването и изпълняваната от работника или служителя работа е в изключителната компетентност на медицинския орган, който в случая се е произнесъл обвързващо за наличието на такава връзка за исковия период (01.03.2018 г. - 01.03.2021 г.). Установената трайна неработоспособност намалява възможността на пострадалия да реализира доходи от своя труд. Поради това, разликата между дохода, който той би получавал на длъжността, която е заемал при съответния работодател, ако не беше увреден, и получения от него доход след увреждането (пенсията, която получава поради трайно намалената си работоспособност плюс трудовото възнаграждение, което той получава или може да получи, освен ако неполучаването на последното се дължи на обективни причини извън поведението на работника), е имуществена вреда. Същата се дължи съгласно чл. 200, ал. 3 КТ в размера, в който е доказана от ищеца.

Предвид изложеното, основателни са оплакванията на касатора, че при разрешаването на спора по чл. 200 КТ въззивният съд незаконосъобразно не се е съобразил с представеното и влязло в сила решение на ТЕЛК.

По доводите в касационната жалба, касаещи правоприемството и пасивната материалноправна легитимация на ответниците, следва да се посочи, че този въпрос е преклудиран за разрешаване по отношение на ответника „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. С влезлите в сила решения по предходни спорове между същите страни и на същото правно основание (вж. - решение № 364/22.03.2019 г. по възз. гр. д. № 2122/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което частично е потвърдено и частично е отменено решение № 66/26.02.2018 г. по гр. д. № 1882/2015 г. на РС – Асеновград; както и съдебните решения, приложени към писмената защита на ищеца по делото пред РС – страниците са без номерация) ответното дружество е осъждано да заплаща на ищеца обезщетения за неимуществени вреди и за претърпени имуществени вреди от същото професионално заболяване за предходни периоди. Поради това, въпросът за пасивната материална легитимация на правоприемника „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД по иска по чл. 200 КТ е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да се пререшава.

Досежно материалноправната легитимация на „Горубсо - Лъки“ ЕАД – [населено място], правилно въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по безспорен начин правоприемството между този ответник и ТМОК „Горубсо“ Мадан, респ. ДФ „Горубсо“ Мадан, където Х. е работил в периода м.10.1991 г. – м.06.1992 г. Представените по делото доказателства не са достатъчни за да се направи категоричен извод, че е налице такова правоприемство именно с „Горубсо - Лъки“ ЕАД – [населено място], доколкото последното е новоучредено през 1998 г., заедно с още седем други дружества в различни населени места. Дали някое от всички тях би могло да е правоприемник по въпросите във връзка с трудовото правоотношение с ищеца, не е установено по делото. Следва да се посочи също, че от приложените предходни съдебни решения е видно, че като ответници, освен праводателите на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, са участвали други дружества – ДФ „Еко Хидро 91“ – Пловдив, „Хидрострой“ ЕООД – Пловдив, където ищецът е работил в периода 1978 г. – м.05.1986 г. като шофьор на тежкотоварен камион и чиято отговорност за имуществени вреди по реда на чл. 200 КТ е ангажирана за същото професионално заболяване за предишни периоди на инвалидизация.

На следващо място, с исковата си молба ищецът е предявил частичен иск за претърпени имуществени вреди, формиращи се като разлика между получаваната от него пенсия за инвалидност и заплатата, която би получавал за заеманата преди увреждането длъжност. С определението си по чл. 140 ГПК (л. 95 от делото на районния съд) и с доклада по чл. 146 ГПК (о.с.з. от 07.04.2022 г. – л.218) първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения частичен иск за имуществени вреди в размер на сумата 1 000 лв. Ищецът и процесуалният му представител не са правили възражения относно размера на частичния иск, с който съдът е приел, че е сезиран. В тази насока е и подадената в о.с.з. на 28.10.2022 г. молба по чл. 214 ГПК от ищеца (л.340 - л.341 от делото на РС), в която е заявено увеличение на размера на иска „от сумата 1 000 лв. на сумата 85 310.56 лв.“. Това изменение на иска е прието от съда в същото съдебно заседание, като процесуалните представители на двамата ответници са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на увеличения размер на претенцията.

Възражението за изтекла погасителна давност на увеличеното вземане по иска за обезщетение за имуществени вреди не е разгледано нито от първата, нито от въззивната инстанция. Съдът е длъжен да се произнесе по въведено в процеса възражение за погасяване на цялото или част от вземането по давност, като непроизнасянето представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Възражението за погасяване на увеличената част от иска за имуществени вреди е въведено в процеса своевременно, в о.с.з. на 28.10.2022 г. пред районния съд, когато ищецът е заявил и съдът е приел увеличението на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане (за исковия период от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г.). По това възражение не са се произнесли нито първоинстанционният, нито въззивният съд.

С оглед всичко изложено, въззивното решение ще следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 200 КТ срещу ответника „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионалното заболяване за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. Непроизнасянето на въззивната инстанция по възражението за давност на вземането за увеличената част от иска налага връщане на делото за ново разглеждане в тази част и спрямо този ответник от друг състав на въззивния съд. По въпроса за отговорността за разноските за касационната инстанция между тези страни, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се произнесе въззивният съд, на когото делото се връща за повторно разглеждане.

Въззивното решение следва да се остави в сила в частта, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен като неоснователен и недоказан спрямо ответника „Горубсо - Лъки“ ЕАД – [населено място]. При този изход на спора в тази му част, на ответника „Горубсо - Лъки“ ЕАД – [населено място] се дължат направените разноски за касационното производство, които съгласно представените доказателства възлизат на сумата 3 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът е направил възражение за прекомерност, което е основателно и следва на ответника „Горубсо - Лъки“ ЕАД да се присъдят разноски в размер на сумата 1 200 лв. за касационното производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1185/02.10.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1120/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Т. Х., с ЕГН – [ЕГН], срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД – [населено място], област София, ЕИК –[ЕИК], иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 85 310.56 лв. - обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване „вибрационна болест от II-III стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“ за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1185/02.10.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1120/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Т. Х., с ЕГН – [ЕГН], срещу „Горубсо - Лъки“ ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 85 310.56 лв. - обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване „вибрационна болест от II-III стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“ за периода 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г.

ОСЪЖДА Е. Т. Х., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на „Горубсо - Лъки“ ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на сумата 1 200 лв.

Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Горубсо – Мадан“ АД, ЕИК -[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.