Отмяна на осъдителна въззивна присъда за кражба на кабели поради неясни мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * правомощия на касационната инстанция * необоснованост * предубеденост * незаконен съдебен състав * нарушено право на защита * съществени процесуални нарушения * неправилно администриране на жалба * съдържание на обвинителен акт

Р Е Ш Е Н И Е
№ 478

Гр.София, 10.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, 2025 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.837/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №56/05.05.25 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 16-ти въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.2340/24 г., е отменена оправдателна присъда на РС-София /СРС/, НО, 109 състав, постановена на 21.02.24 г. по Н.О.Х.Д.17351/19 г., и подсъдимите Г. В. Й. и А. Т. Т. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.195,ал.1,т.4 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК, като вр.чл.54 НК на първия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо при първоначален строг режим, а на втория-три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим. Потвърдена е присъдата на СРС по отношение на оправдаването по повдигнатото първоначално обвинение на Й. за извършване на престъпление при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б.Б НК и относно постановено отнемане.

Срещу въззивната присъда е постъпила жалба от адвокат Д. като служебен защитник на А. Т., в която са релевирани всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или директно намаляване от страна на ВКС на размера на наложеното наказание лишаване от свобода и определяне на изпитателен срок по чл.66 НК.

Постъпила е жалба и от адвокат Ю. С. като упълномощен защитник на подсъдимия Т., визираща всички касационни основания. Иска се или отмяна на присъдата в наказателноосъдителната за СГС част и оправдаване на дееца, или връщане на делото за ново разглеждане, или изменение и намаляване на размера на наложеното наказание при условията на чл.55 НК с прилагане на института на условното осъждане.

Постъпило е и допълнение към касационната жалба от адвокат С., в което са развити съображения в подкрепа на жалбата, като са препотвърдени исканията.

Постъпила е касационна жалба от адвокат Е. В. за подсъдимия Й., в която са релевирани всички основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на дееца; или връщане на делото за ново разглеждане; или намаляване на наложеното наказание.

Постъпило е допълнение от същия защитник, в рамките на което са развити доводи в подкрепа на касационните поводи и са препотвърдени исканията.

Постъпило е и допълнение към касационната жалба на подсъдимия Й. от адвокат В. Б.. В нея са развити всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Т. лично и защитникът му адвокат Ю. С. поддържат жалбите и допълнението с изложените в тях доводи и искания.

Подсъдимият Й., редовно призован, не се явява. Защитникът му адвокат Б. поддържа жалбата и допълненията към тях и моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане.

Представителят на ВП намира, че сезиращите настоящата инстанция процесуални документи са основателни в частта, в която се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от СГС.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията, аргументите по тях и депозираните искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Преди да се занимае с доводите, допустими да бъдат разгледани, този съд ще обърне внимание на няколко обстоятелства, провокиран от съдържанието на сезиращите го процесуални документи.

1/ На първо място, както е известно от повече от четвъртвековното приложение на правилата за касационното производство, ВКС понастоящем е само съд по правото, тъй като процесното разглеждане на делото е първо поред пред него. Както винаги до момента този съдебен състав е отразявал, това означава, че той се занимава със съдебни грешки по допускане, набиране, проверка, анализ и мотивиране на тезите по доказателствените материали от проверяваните съдилища, довели до съответно извеждане на фактология; подвеждане на последната под вярна правна норма; и накрая- преценка за явна несправедливост на наложеното наказание, когато съответният съдебен акт е осъдителен и инстанцията е приканена по надлежен ред да се произнесе в тази посока. Отново както винаги до момента е заявявано, като съд по правото ВКС не прави преоценка на доказателствената съвкупност, която да бъде обмисляна по нов начин и/или да бъде преценявана нейната достатъчност, обуславяща или не процесното обвинение. Извлечимите оттук необоснованост и недоказаност не се касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Те са относими към съдилища по фактите и правото, чиято суверенна преценка по фактологията, до която е достигнато по верен доказателствен път от съда, чийто акт е предмет на разглеждане, не подлежи на собствена ревизия от ВКС.

Ето защо, както и страните да обявяват претенции в своите жалби и да ги подвеждат под касационния повод „съществено процесуално нарушение“ по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 и ал.3 НПК, когато са формулирани по начин, който ясно установява, че се дири произнасяне за необоснованост и/или недоказаност, те няма да получат отговор от тази инстанция.

2/ Тук на второ място идва невъзможността, при фактически положения, приети от решаващия съд за престъпни, каквото е положението в настоящото дело, да се пристъпи към директно оправдаване от ВКС. А такива искания се отправят в касационните жалби на подсъдимите, изготвени от някои техни защитници. Невъзможносста се корени в обстоятелството, че при искане в обсъждания смисъл несъмнено би се стигнало до извод,че се търси оправдаване при изискване за собствен преглед на доказателствената маса от страна на върховната инстанция по наказателни дела, при неприсъствие на изключението по чл.354,ал.5,изр2 НПК. Както дълготрайно е било разяснявано от този съд, той може да оправдае съответен подсъдим винаги по реда на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр. чл.24,ал.1,т.1 НПК, но ако приетата от контролираната съдебна институция процедурно правилно изведена фактическа основа не е престъпна, и въпреки това деецът е осъден за извършено престъпление.

3/ На трето място, твърди се в жалбите на подсъдимия Т., че решаващият въззивен съд е бил предубеден. Ако се констатира такъв порок, то неминуемо би се стигнало до извод за постановяване на съдебния акт от незаконен състав, което е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК и той би подлежал на отмяна, без всякакви уговорки. При претендирана липса на валиден акт обаче, какъвто би бил този, не се допуска разглеждането му в съдържателен план. Неясно защо тогава при претенция за незаконен състав се настоява на отмяна на присъдата и оправдаване на дейците директно от ВКС, което е възможно само при посочен вече ясен според закона и практиката вариант.

Казаното важи и при реализирано оплакване за постановяване на атакувания съдебен акт при липса на мотиви. Констатирането на подобно обстоятелство би довело да намиране на отменителното основание по чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК и неприсъствие на съдебен акт, който да бъде контролиран от ВКС в съдържателен план. И е очевидно,че при такова развитие на ревизията с искането за директно оправдаване от този съд, на практика се настоява да се прецени доказателствената съвкупност и да се осъществи подход на съд по същество, при инстанционно прескачане. Това е недопустимо.

4/ На четвърто място, във всички жалби е отправено оплакване за нарушение на материалния закон. Чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК дава предписанията за това понятие. Същото не може да бъде заместено от доводи, относими към процедурата, ерго, към наличието на процесуални нарушения. Повторения на обстоятелства, обособени като аргументи по т.1 и т.2 на чл.348,ал.1 НПК, не правят позицията за установяване на тези поводи по-убедителна. Още по-малко е така с просто заявени твърдения за присъствие на „абсолютни материални /каквото и да значи това/ и процесуални нарушения.“

5/ На пето място, няма спор,че предмет на разглеждане от ВКС е въззивната присъда, видно от разпоредбата на чл.346,т.2 НПК. Затова произнасянето на първостепенния районен съд няма значение, колкото и настоящата инстанция да разбира, че то е благоприятно за дейците,защото е постановен оправдателен съдебен акт.

6/ На шесто място, ВКС се произнася по съдебни грешки. Обвинителният инструмент, въз основа на който подсъдимите са предадени на съд, не е предмет на самостоятелно разглеждане от него, освен при проследяване на същината на приети съставомерни факти от решаващата инстанция, чийто акт се ревизира, с оглед преценка на осигуряване правото на защита. При това трябва да се прави разлика между обстоятелствена част на обвинението и обстоятелствена част на обвинителния акт, а в този контекст-и дали е трябвало или не да е пристъпи към изменение на обвинението, което би поставило разглеждането на обвинителния инструмент на друга плоскост.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА ДОПУСТИМИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО ЖАЛБИТЕ И ДОПЪЛНЕНИЯТА НА ПОДСЪДИМИТЕ Т. и Й., изготвени от защитници Д. и С. за първия и В. и Б. за втория.

1/ Най-напред, твърди се,че съдебният състав при СГС е бил предубеден, и най-вече съдията-докладчик Силвия Русева. В тази насока се отправя укор, че върху нейното собствено вътрешно убеждение са оказали влияние не доказателствата по делото, а външният вид на подсъдимите, въз основа на който е направена преценката, че са виновни. Този съд се счита задължен да отговори първо на поставения въпрос, който в случай на положителен отговор, би предопределил съдбата на конкретното наказателно производство.

Без да затъва в сериозни теоретични разсъждения, ВКС ще отбележи, че дълготрайната практика на българския наказателен съд, базирана в значителна степен на такава на ЕСдПЧ, установява трайно приложение на тест в обсъжданата насока, обоснован с обективни и субективни фактори. Обстоятелствата по тях, които се считат за присъстващи във фактическия и правен мир, се доказват от претендиращата страна, а не само се твърдят. Те несъмнено следва да касаят видимостта на правосъдието. В конкретния случай се демонстрира предчувствие на недоволния защитник на подсъдимия Т. за изначално неблагоприятно за дейците отношение на съдията-докладчик и респективно на съдебния състав при СГС, което самостоятелно е повлияло за постановяване на осъдителна присъда. Такива положителни данни не се установяват и възражението следва да бъде оставено без уважение.

2/ На второ място, защитата на подсъдимия Т. твърди, че мотивите на атакувания съдебен акт не отговарят на предписанията на чл.339,ал.3 НПК. Формулировката на оплакването води до извод, че се заявеното нарушение е със степен на липса на мотиви. Т.е. отново е релевиран довод, чието удовлетворяване би довело до незабавна отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, без да се налага обсъждане на съдържанието на мотивите.

И този аргумент е несъстоятелен. Контролираният съд е изписал становище по доказателства по делото, въз основа на които извежда съответна фактология, както и по дължимата според него правна квалификация и някакви фактори по налагане на наказанието. Погледнато в съдържателен план, заявеното е достатъчно за покриване на стандарт за приемане, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК.

Съвсем отделен е въпросът, относим към претендирана некачественост на мотивите, доколкото доводите по нея са обсъдими в рамките на касационно разглеждане на делото. Тогава следва да се обособи и обмисля нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. С възражения в тази насока, отправени от защитниците, без, разбира се да се занимава с лична доказателствена преценка и да отговаря на доводи по необоснованост и недоказаност, ВКС вече се съгласява.

3/ В светлината на последното казано, основателно защитниците на подсъдимите изразяват недоволство от най-различни позиции на СГС, основната от които за този съд реферира към предмета на престъпно посегателство. Най-общо казано, прието е,че на 05.04.19 г.от аеродиум, намиращ се до магазин Д. на бул.Ботевградско шосе в гр.София, двамата касатори, носещи у себе си брадва и ножовки, се заели с парчета нарязани силови алуминиеви кабели със сечение Ф47 /някои парчета останали на място/ с обща дължина 800 м и стойност 48 000 лв., и след като ги качили в автомобила, с който били пристигнали, а именно Мерцедес с ДКН ** **** **, избягали с отнетото, въпреки опита на пострадалия да ги възпре.

За да приеме описаното относно предмета на кражба, който не е открит, СГС е опрял становището си както основно на показанията на свидетеля К. така и на изводите, направени в хода на проведеното производство от назначените оценителни и автотехнически експертизи. На л.203,лице, от въззивното дело са анализирани процесните експертни заключения.

Първото такова е депозирано на досъдебното производство от в.л.Д. К. /л.163 и сл./ и според него иде реч за неустановен по вид силов кабел със сечение Ф47, 800 м, на обща стойност 48 000 лв. Разпитана в съдебно заседание пред решаваща инстанция, експертката е заявила, че тогава не са били налични характеристиките на кабела /неясно според ВКС как е уточнена сумата на престъпно посегателство/, поради кото контролираният съд е отразил, че не се доверява на обсъжданото заключение.

Второто такова- автотехническо- е приложено на л.149 и сл.от т.1 на съдебното производство пред СРС и разясненията по него са изслушани в съдебно заседание. То е изготвено от в.л. С. Д.. Съгласно него в процесния автомобил Мерцедес могат да се поберат 160 м силов кабел със сечение Ф47.

Третото заключение, посочено конкретно от решаващия съд, е депозирано на л.239 от т.2 на първостепенното досие. То представлява допълнителна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещо лице К.. Съгласно нея оценката на предмета на престъпно посегателство 800 м силов кабел САХЕКТ 1х185/20 20 KV се оценява на 4 303,20 лв., каквато обща оценка не е коментирана. Но пък е посочена единична цена след амортизация за линеен метър от 5,38 лв., обвързана точно с тази цитирана крайна стойност.

Според СГС коментираната със съответна страница експертиза е депозирана от автоексперта Делчев и касае масата на линеен метър на кабела в двете му разновидностеи- мед и алуминий. Това обаче не отговаря на процесуалната действителност.

Прегледът на делото установява,че на л.211 и сл.от т.1 на досието на СРС е приложена допълнителна съдебна автотехническа експертиза, изготвена от в.л.Д., която именно е споменал СГС по-горе,видно от съдържанието на заетата позиция. Съгласно нея, ако кабелът е от мед, процесният автомобил не може да понесе наведнъж повече от 102,68 м, а ако е от алуминий-160 м на един курс. За да се пренесе вменен като количество 800 м кабел е нужно в първия случай да се извършат 8 курса, а във втория-5.

Казаното дотук далеч не е самоцелно. То установява няколко съществени недостатъка на третирания съдебен акт, дължащи се на неприсъствие на старание за внимателно обсъждане и съотнасяне на релевантни материали и не по-малко, на липса на доказателствена и житейска логика за приетото. Не е даден никакъв отговор, заради което защитниците основателно се възмущават, как е възможно подсъдимите да бъдат осъдени за това,че на един курс са отнели кабел, приет като алуминиев, с обща дължина от 800 м, след като не е оспорено, че наведнъж с процесния автомобил може да се натовари най-много 160 м кабел от подобен материал.

Няма никакво развитие на позиция, че пренасянето е повече от веднъж, да не говорим да се уточнява от кого първоначално е преодоляно препятствие, за да се стигне до кабела, по какъв начин /по този въпрос защитата също отправя основателен довод за неяснота, доколкото липсва обръщане на внимание въобще/ и дали въобще подсъдимите не са се възползвали от първоначално чуждо противоправно проникване и реализирана кражба. Такива същностни размисли несъмнено са убягнали от вниманието на решаващата инстанция.

По-нататък, все в контекста на обсъжданото, състоятелни са възраженията за пълна неяснота какво точно се приема по експертните заключения. И това е така, не само поради посоченото по-горе объркване, но и поради очевидното неглижиране на допълнителното крайно заключение на в.л.К., очертала като стойност на престъпно посегателство 800 м съответен силов кабел 4 303,20 лв. Подсъдимите са осъдени за инкриминираната им с обвинителния акт стойност 48 000 лв., приета на основа оценителното заключение от досъдебното производство, за която изрично е заявено, че не се кредитира- л.203, лице най-долу и гръб най-горе, от второинстанционното производство.

4/ Казаното дотук е достатъчно, за да се прецени, че въззивната инстанция не е положила дължими усилия да обоснове позицията си по съставомерни признаци на вмененото престъпно деяние, по какъвто начин съществено е нарушено правото на защита на подсъдимите лица. Те не могат да разберат защо са осъдени,за да бъдат в състояние адекватно да организират защитата си. Това изисква отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Не може да бъде поставен по този начин въпросът с мястото, откъдето е вменено,че е отнета вещта- дали трафопост или аеродиум. За това са отразени съображения, базирани на приобщен по делото доказателствен материал, които ВКС няма да обсъжда, предвид последиците за производството с оглед приетото в изложението по-горе. Не може обаче да не обърне внимание на обстоятелството, че обвинителният акт, по който трябва да се произнася съдът, освен че е словно пестелив по съществени съставомерни въпроси /например какъв е видът автомобил, ползван от дейците, както правилно отбелязва защитата; какви действия са предприели, за да се обоснове част от квалификацията на деянието и др./, е и небрежно изписан от чисто граматическа гледна точка. Това показва неуважение не само към съда и страните по делото, но и към правосъдието като цяло.

Следващият съдебен състав, който ще разглежда производството, трябва да се съобрази с всички важими за законосъобразното му произнасяне инкриминирани фактически положения, в рамките на които може да има несъществени отклонения, но финално е допустимо да се приеме, че не се накърнява правото на защита на подсъдимите. В този ред на мисли е нужно да се преценяват и техните изявления за влошени отношения на един от дейците с пострадалия, както се твърди в жалбата на адвокат В., без значение дали се приемат за относими към кражбата или не.

С оглед заетата процесуална позиция е безсмислено този съд да се занимава с лансираните от защитниците тези както за нарушение на материалния закон с осъждането на дейците на основа на предположения /колкото и неподчинени на изискванията на процесуалния закон да са изявленията/, така и за явна несправедливост на наложеното наказание, включително и приложима ли е нормата на чл.66 НК за дееца Т.. Все в тази връзка няма да се взима отношение и по претенцията, обособима като нарушение на материалния закон, за необходимост от индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55 НК. ВКС само желае да обърне внимание, че действително мотивите на СГС по въпроса за определяне на наказанието не се отличават с внимателно обсъждане на дължимите фактори, което и важи за други части от мотивите. За сметка на това пространно е разисквано по принцип що е кражба и какво представляват нейни квалифициращи обстоятелства-л.205 от въззивното дело, гръб- за което няма никакъв спор.

Дължими аргументи впрочем не се предлагат и във въззивния протест /л.3 и сл.от делото на СГС/, депозиран от изготвилия обвинителния акт прокурор от СРП Иван Петров. Протестът се отличава с повече от минималистичен изказ и непосочване на конкретни обстоятелства, които да бъдат разкрити от втората инстанция. Не се съзира и направено към него допълнение. Настрана остава въпросът за тоталното непознаване от страна на прокурора на начина,по който се квалифицира престъпление,извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1,б.Б НК, и по-точно какви са предпоставките за наличие на последния. Протестът е приет за разглеждане в този му вид като съответен с оглед претенцията за утежняване положението на оправданите от СРС лица и въззивният съд е пристъпил към собствена проверка. Следващият състав на СГС ще трябва да се съобразява с него.

В този контекст ВКС не може да се въздържи да отбележи, че нехайното отношение към внимателен преглед на сезиращите въззивно и касационно разглеждане процесуални документи, обосноваващо редовно образуване на съответно дело пред инстанциите, е видимо и при администриране на настоящото производство от съдията-докладчик при СГС Силвия Русева. Поради нейни действия се е наложило да се пристъпва към отказ да се образува касационно производство с оглед неотговаряне на жалбите на изискуемите условия и ненавременно предприемане на поведение от нейна страна за отстраняване на недъзи. За сметка на това в края на въззивното производство на неномериран лист е приложено разпореждане на съдия-докладчик при СГС Силвия Русева №2897/11.09.25 г. В него са оценявани действия на съдия-докладчик при ВКС, като в крайна сметка се извлича заключение за небезпристрастен и формалистичен подход, с оглед изпълнение на дадени указания за отстраняване на констатирани недостатъци по администриране на жалбите.

Всеки съд има вътрешни правила за начина на образуване на дело, като те не бива да противоречат на общия устройствен закон- ЗСВ. Явно в случая не се прави разлика между председател на отделение във ВКС, образуващ или не съответно касационно наказателно производство, както е видно от приложените към делото разпореждания за откази за образуване на председателите на трето и второ наказателно отделение, и съдия-докладчик по делото. Последният се определя едва след редовно образуване на касационно производство /л.4 от досието на ВКС/, което става на по-късен етап от обявяване на цитираното разпореждане на съдия-докладчик от СГС с изразено в него възмущение- 24.10.25 г. /все пак има признание за допусната деловодна грешка, отчетена от съдия Русева като несъществена/.

Без да прави опит да демонстрира какъвто и да е формалистичен, още по-малко реваншистки подход, този съд се счита задължен да обърне внимание на изтъкнатите обстоятелства по администриране на делото, за които както съдебният състав, така и съдията-докладчик при съответния съдебен орган следва да имат понятие. Още повече щом се отправя укор и с оглед забавяне на производството във вреда на страните, както е заявено в третираното разпореждане.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №56/05.05.25 г., постановена от ГС-София, НО, 16-ти въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.2340/24 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ГС-София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/