Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025
Недопустимо прекратяване на наказателно дело поради давност при желание за продължаване
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдим е бил оправдан от първия съд за данъчно престъпление, но въззивният съд е отменил присъдата и е прекратил делото поради изтекла давност. Това е сторено въпреки изричното настояване на подсъдимия процесът да продължи. Върховният касационен съд отменя решението за прекратяване и връща делото за ново разглеждане, за да бъде решено по същество.
Какво приема съдът
При изтекла погасителна давност, ако подсъдимият изрично поиска делото да продължи, съдът е длъжен да се произнесе с акт по същество (с присъда), а не да отменя присъдата и да прекратява производството.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
погасителна давностпрекратяване на делотоволя на подсъдимияоправдателна присъдасъществено процесуално нарушение
Текстът на акта
Ключови фрази Давност и амнистия * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * съществени процесуални нарушения * основание за отмяна на съдебен акт Р Е Ш Е Н И Е № 483 гр. София, 11 ноември 2025 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора С. М. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 664/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 4 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. С. Л. Р. и касационен протест на прокурор при АП - Пловдив срещу решение № 96/03.06.25г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по внохд № 117/25г. по описа на същия съд. В касационната жалба на защитника на подсъдимия се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Оспорва се прилагането на института на давността и прекратяването на наказателното производство, с доводи за несъобразяване на двукратно направеното от подсъдимия изявление, че въпреки изтичането на давностния срок за наказателно преследване, желае производството да продължи. Вместо да постанови присъда, въззивният съд неправилно прекратил наказателното производство поради изтекла давност. Иска се отмяна на въззивното решение в частта относно диспозитива му и оставяне в сила на първоинстанционната оправдателна присъда. В касационния протест се изтъкват съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на страните и изразяващо се в незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, въпреки изричното отразеното в съдебния протокол желание на подсъдимия производството да продължи, т.е. съдът е дължал произнасяне с присъда по същество. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание на касационния съд представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по посочените в него съображения и моли за уважаването му. Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, както и направеното в нея искане. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите в касационната жалба и протест, материалите по делото и становището на страните, намира за установено следното: Касационният протест и касационната жалба са основателни. С присъда № 260001 от 10.02.2023 г. по нохд № 2591/20г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият С. Л. Р. е признат за невиновен в това за периода 01.04.2008г. - 13.10.2009г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при посредственото извършителство (чрез използване на лицето П. Н. Р.), като пълномощник на "О. ****“ЕООД- [населено място] да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за дружеството в особено големи размери – данък върху добавената стойност /ДДС/ в общ размер на 55 992, 02, като е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП - Пловдив, използвал неистински документи фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С първоинстанционната присъда е отхвърлен предявения от Министъра на финансите против подсъдимия Р. граждански иск за сумата от 55 992, 02лв., представляваща обезщетение за причинените на Държавата имуществени вреди в резултат на инкриминираното престъпление, ведно със законните лихви, дължими за съответните данъчни периоди, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по разноските по делото, като постановил те да останат за сметка на Държавата. По въззивен протест на прокурора и жалба на гражданския ищец – министъра на финансите било образувано внохд № 117/25г. по описа на Пловдивския апелативен съд, което приключило с постановяването на атакуваното понастоящем въззивно решение. С него въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НК, като отменил първоинстанционната оправдателна присъда и прекратил наказателното производство по ВНОХД № 117/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В касационната жалба и протест не се оспорва извода на въззивния съд за изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, а основният акцент е поставен върху незаконосъобразния подход на апелативния съд да отмени първоинстанционната оправдателна присъда и да прекрати наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК въпреки двукратно и ясно изразеното становище на подсъдимия наказателното производство да продължи. Както според защитата, така и според прокурора, по този начин фундаментално е нарушен процесуалния закон, доколкото е сложен край на наказателното производство без въпросите по същество (наличието на деяние, престъпно ли е то, подсъдимият негов автор ли е, налице или е вина и каква отговорност следва да понесе деецът и пр.) да са получили отговори, така както процесуалния закон изисква съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от НПК. В настоящето производство, касационният контрол е допустим единствено по отношение законосъобразното упражняване на правомощието на въззивния съд по чл. 334, т. 4 от НПК да отмени първоинстанционната присъда и да прекрати наказателното производство. Проверката на съдопроизводствените действия на апелативния съд установи претендираните в касационната жалба и протест нарушения на процесуалните правила. В атакувания съдебен акт съдът е изразил категоричната си позиция за невиновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал.3 връзка с ал.1, т. 2, т. 6, т. 7 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, поради това, че „..не е установен по безспорен начин основният факт за участието на подсъдимия С. Р. при осъществяване на престъплението – предаването на неистинските фактури на св. П. Р. с указание да бъдат използвани за промяна на данъчните резултати“. Утвърждавайки фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, апелативният съд е заключил, че анализът и оценката на доказателствените материали „…не позволяват да се изведе извод с категоричност и несъмненост, че именно подс. С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на вмененото му във вина данъчно престъпление“. След това е посочил, че срокът на абсолютната давност за наказателно преследване по отношение на престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК, за което в обвинителния акт се сочи, че е осъществено в периода 01.04.2008г.- 13.10.2009г., е изтекъл на 13.10.2024година. Намерил е , че след като в мотивите си е утвърдил изводите за оправдаване на подсъдимия, това е напълно достатъчно за да се приеме, че „ производството продължава“ и че по този начин се съобразява с волята на подсъдимия по чл. 289, ал. 2 от НПК производството да продължи. Вместо обаче да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната оправдателна присъда (т.е. да упражни правомощие по чл. 334, т. 6 от НПК), съдът я отменил изцяло (включително и относно произнасянето по предявения граждански иск) и се десезирал от разглеждане на производството, прекратявайки го поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Известно е, че в хипотезата на изтекъл давностен срок за наказателно преследване, разрешаването на въпроса дали производството да продължи или да бъде прекратено, е поставено изцяло в зависимост от волята на подсъдимия. В конкретния случай, подсъдимият Р. (в съдебно заседание на въззивния съд 03.04.25г., л. 29 от внохд № 117/25г. на ПАС) изрично е посочил, че желае производството да продължи и да не бъде прекратявано. Прекратявайки производството поради изтекла давност, съдът на практика не се е съобразил с волята на подсъдимия и въпреки нея се е десезирал от разглеждането на спора, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на подсъдимия. Когато подсъдимият изрично е изявил воля за продължаване на производството, въззивният съд продължава съдопроизводствените действия и е задължен да се произнесе с акт по същество, с който или потвърждава първоинстанционната оправдателна присъда, или на основание чл. 334, т.2 от НПК с нова присъда го признава за виновен и прилага правилата за давността (не налага наказание на дееца), а не прекратява наказателното производство и не отменя постановената присъда. Това е така, доколкото волята на подсъдимия за продължаване на производството обезпечава възможността му да постигне признаването му за невинен по повдигнатото обвинение, въпреки изтичането на предвидената в закона преследвателна давност. Необходимо е също да се посочи, че произнасянето по същество в посочената хипотеза включва и произнасяне по въпросите относно претенцията за репариране на вредите от деянието, било като престъпление, но за което деецът няма да понесе наказание заради изтеклата давност, било като граждански деликт заради нарушение на задължението да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД. С оглед изтъкнатото и предвид констатираното процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, ВКС счита че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Искането на защитата за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда от ВКС не може да бъде удовлетворено, доколкото предмет на касационна проверка се явява актът на въззивната инстанция, а не този на първоинстанционния съд. Правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражнено право на въззивно обжалване и този механизъм по принцип изключва т. нар. прескачащо обжалване, което позволява касационна проверка на първоинстанционна присъда. (вж. Р. № 375 от 30.09.2008 г. на ВКС по н. д. № 388/2008 г., НК, I н. о.) Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т.2 от НПК , ВКС, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 96 ОТ 03.06.2025г. на Апелативен съд- Пловдив, постановено по внохд № 117/2025 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.