Отговорност на дружество за заем, получен от бившия му едноличен собственик

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50087

София, 08.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря Ани Двидова

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3309/2022г.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 17.02.2022г. по гр.д.№890/2021г. на АС София, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл.240 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли въззивния съд служебно да събира доказателства- копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение и длъжен ли е след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал, както и длъжен ли е въззивният съд при условие , че пред него за първи път се поставя въпрос за достоверна дата на разписка да укаже изрично на кого е доказателствената тежест за доказване съставянето и подписването на документа.

Жалбоподателят М. Ц. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението , в частта, с която е отхвърлен иска, е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен иска му и по отношение на дружеството ответник.

Ответникът- „Айсиен консулт“ ООД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от М. Ц. срещу „Айсен Консулт“ ООД иск за сумата 110 000 евро, невърната по договор за заем.

Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, е уважил предявения иск срещу В. К. за заплащанена сумата от 110000 евро/сто и десет хиляди евро/ главница по договор за заем, обективиран в разписка от 02.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019г. до окончателното й изплащане.

Установено е, че е на 02.10.2017 г. е издадена разписка, в която е посочено, че В. К. лично и като в качеството на управител на дружеството, е получил в брой от М. И., сумата от 110 000 евро, представляваща паричен заем, който В. К. и представляваното от него дружество като заематели, се задължават да върнат солидарно на заемодателя М. И., в срок до 01.01.2019 г. Върху разписката е положен един подпис, след който ръкописно е изписано „В. С. К.“, но не е положен печат на дружеството.

Прието е, че разписката от 02.10.2017г. е частен документ, чиято автентичност е оспорена по делото. С определение от 26.08.2019 г. на основание чл. 193 ГПК, е открито производство от първостепенния съд по оспорване автентичността на подписа, положен върху нея и по делото са приети заключенията по единична и тройна съдебно-графически експертизи (СГЕ), съгласно които категорично се установява, че процесната разписка е подписана от ответника В. К. следователно положения подпис е автентичен. Въззивният съд е приел, че по отношение на физическото лице -заемател е основателен и го е уважил.

От приетото по назначената пред първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съдът е приел за установено, че счетоводството на втория ответник е редовно водено, редовно и в срок са подавани ГДД за 2017г. и 2018г., но при проверка от вещото лице по сметки група 50 не фигурират счетоводни записвания за постъпили суми с наредител/вносител М. И. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. , както и че в търговския регистър за 2017г. не фигурират данни за получен заем респ. ищецът не фигурира като кредитор по счетоводни баланси за 2017г. и 2018г. В заключение вещото лице е посочило, че няма счетоводни записвания при ответното дружество за периода от 2017г. до 2019г. сочещи наличието на задължение към ищеца.

При служебно извършена справка в търговския регистър по партидата на дружеството съдът е приел за установено, че на 12.03.2018г. В. К. е продал на В. В. 250 дружествени дяла от капитала на дружеството, като „Айсиен консулт" ЕООД е преобразувано в „Айсиен консулт" ООД и приет нов съдружник-В. В., който става съуправител заедно с досегашния едноличен собственик на капитала В. К.. Констатирано е, че двамата представляват дружеството само заеднои това съвместно представителство е вписано в търговския регистър на 16.03.2018г.

От съдържанието на прието по делото пред първа инстанция протокол от проведено на 08.01.2020г. заседание на Общото събрание на съдружниците в „Айсиен консулт“ ООД /след депозиране на ИМ на 07.03.2019г. и първо о.с.з. на 18.11.2019г./, съдът е установил, че всеки от двамата съдружници- В. К. и В. В. притежава по 50% от дяловете на същото, че срещу дружеството има заведено дело за сумата 110 000евро, за която В. К. е подписал разписка на 02.10.2017г. за получена лично от него сума, която не е изразходвана за нужди на дружеството.

При тези доказателства, за да постанови своето решение въззивният съд е приел, че сумата от 110 000 евро не е постъпила по сметка на дружеството, не е била декларирана от заемателя в подаваните от него годишни данъчни декларации и не е разходвана за осъществяваната търговска дейност.

Прието е, че с оглед разпределението на доказателствената тежест и доколкото разписката няма достоверна дата по отношение на дружеството, представлявано съвместно от двамата съдружници, то по делото не е доказано, че разписката е издадена на посочената в нея дата през 2017г, а е издадена по-късно - през 2018г., когато вече е приет новия съдружник и представителството е съвместно, следователно тя не е породила желаните правни последици по отношение солидарната отговорност на дружеството, поради ненадлежно представителство, ограничено да бъде съвместно извършвано от двамата управители. Въззивният съд посочва, че е основателно възражението, че липсва пасивна материално правна легитимация, доколкото вторият ответник -дружеството не е бил надлежно представляван, а по смисъла на чл.301 ТЗ веднага след узнаване /което е случая е станало след връчване на препис от исковата молба/ дружеството се е противопоставило, като е възразило.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявения иск за реално изпълнение на поетото договорно задължение за връщане на заетата сума е доказан и като такъв същият следва да бъде уважен по отношение на В. К., но по отношение на дружеството следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли въззивния съд служебно да събира доказателства- копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение и длъжен ли е след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал, както и длъжен ли е въззивният съд при условие , че пред него за първи път се поставя въпрос за достоверна дата на разписка да укаже изрично на кого е доказателствената тежест за доказване съставянето и подписването на документа, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че решението е постановено в противоречие с установяна практика на ВКС, която споделя. В същат се приема, че въззивният съд може служебно да събира доказателства- копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение , но е длъжен след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. Признанията на страните за факти, относими към спорното право (в т.ч. и извънсъдебните признания) съставляват допустимо доказателствено средство, поради което искането за събиране на доказателства за новоузнато от страната извънсъдебно признание на насрещната страна, следва да бъде допуснато от въззивния съд и ценено при условията на чл. 175 ГПК наред с всички доказателства по делото. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховния касационен съд с решение № 358 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 1381/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК . Извън тези хипотези и при условие , че пред въззивният съд за първи път се поставя въпрос за достоверна дата на разписка едва в хода по същество, последният не следва да се произнася по така направеното оспорване. В практиката застъпена и в решение по гр.д.№3590/20г.четвърто г.о. на ВКС се приема, че датата и мястото на съставяне на документа не са част от изявлението на страните, поради което и не са задължителен елемент от съдържанието да документа, т. е. същите могат да бъдат посочени, но могат и да не се съдържат в него, поради което тези елементи не се обхващат от формалната доказателствена сили на частния документ. Приема се, че когато датата има значение за валидността на даден договор (в случая договор за заем) страната която се позовава на него не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната която го оспорва. Споделя се разбирането че длъжникът не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК по отношение на договор за заем, поради което и той носи доказателствената тежест за установяване на факта, че договорът е сключен след посочената от него дата. Застъпено е становище в решение № 84/ 23.06.2009 г. по т.д.№ 681/ 2008 г., II т.о., че частният документ не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора, но когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от длъжника, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици.

С оглед на така споделената практика на ВКС настоящият състав намира, че обжалваното решенише е неправилно и решението , в частта, с която е отхвърлен иска срещу дружеството ответник следва да се отмени. Въззивният съд неправилно е приел, че с оглед разпределението на доказателствената тежест и доколкото разписката няма достоверна дата по отношение на дружеството, представлявано съвместно от двамата съдружници от 1918г., то по делото не е доказано, че същата е издадена на посочената в нея дата през 2017г, а е издадена по-късно - през 2018г., когато вече е приет новия съдружник и представителството е съвместно, следователно тя не е породила желаните правни последици по отношение солидарната отговорност на дружеството, поради ненадлежно представителство, ограничено да бъде съвместно извършвано от двамата управители. От събраните по делото доказателство, включително и от извънсъдебното признание от другия длъжник В. К. на факта за това , че е подписал разписката именно на 02.10.2017г., когато е бил едноличен собственик и управител на ответното дружество, следва извода, че е получана сума в заем от физическото лице и от дружаството в размер на исковата сума, която сума В. К. и представляваното от него дружество „Айсиен консулт“ ЕООД са се задължили да върнат солидарно до 01.01.2019г. От заключение на съдебно-графорлогическата експертиза, приета по делото, е установено авторството на разписката, която обективира изявление на В. С., че е получил в брой сумата 110 000 евро, представляваща паричен заем, която той и дружеството ще върнат солидарно на М. И.. От доказателства се установява сключването на договор за заем, който е породил задължение както за физическото лице, така и за дружеството /което през 1918г. се е преобразувало в „Айсиен консулт“ООД/ солидарно да върнат на заемателя заетата сума / в този смисъл е и даденот разрешение в практиката на ВКС изразена в решение от 10.04.2018г. по гр.д.№1519/2017г., І т.о. на ВКС/. При сключен договор за паричен заем предаването на паричната сума на управителя, който е и едноличен собственик на дружеството към онзи момент, представлява предаване на сумата на дружеството по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, а дали сумата е постъпила в касата на дружеството не е от значение за възникване на задължението същата да се върне солидарно от физическото лице и дружеството. Дружеството, като ответник по делото, след неговото преобразуване в ООД с приемането на нов съдружник, не е представило доказателства , че е изпълнило задължението си за връщане на заетата сума в предвидения в договора срок. Ако ответното дружество е считало, че за валидността на договора за заем датата има значение е следвало да направи своевременно това възражение, тъй като ищецът, който се позавава на него не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната която го оспорва. В случая дружеството не е оборило по надлежния ред факта, че договорът за заем е слючен на 02.10.2017г., към който момент дружеството е представлявано само от В. С., а не и от новоприетия едва през 2018г. нов съдружник.

Ето защо предявеният иск е основателен и доказан по размер и по отношение на ответното дружество, а не само по отношение на физическото лице и следва да бъде уважен. Ответното дружество дължи и заплащане на законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата.

На основание чл.78, ал.1 и чл.80 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 44403лева разноски по делото за всички инстанции.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 17.02.2022г. по гр.д.№890/2021г. на АС София, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл.240 ЗЗД, предявен от М. Ц. И. срещу „Айсиен консулт“ ООД, за солидарното осъждане на дружеството с В. С. К. за заплащане сумата 110000евро-главница по договор за заем, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Айсиен консулт“ ООД да заплати на М. Ц. И. сумата 110000евро-главница по договор за заем, солидарно с В. С. К., ведно със законната лихва считано от 07.03.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 44403 лева разноски по делото за всдички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: