Дължимост на неустойка при договорно прихващане и извънсъдебна спогодба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№199
София,25.07.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1560 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от адв. С. Н., срещу решение № 214 от 02.04.2024г. по в.т.д. № 984/2023г. на САС, ТО, 15 състав, с което след отмяна на решение № 539 от 24.04.2023г. по т.д. № 869/2021г. на СГС, ТО, 15 състав, допълнено с решение № 959 от 26.07.2023г., е отхвърлен предявеният от касатора против „Джи Пи Груп” АД иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 137 124,60 лева, представляваща неустойка за забава.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага несъгласие с извода на въззивния съд, че извършеното прихващане представлява едностранно прихващане, при което активното вземане не е изискуемо и ликвидно, и поради това изпълнителят не е изпаднал в забава на изпълнението на свое задължение. Поддържа, че изявленията на страните в процесния протокол не представляват едностранни сделки по смисъла на чл.104, ал.1 вр. чл.44 ЗЗД, а насрещни покриващи се изявления по смисъла на чл.8, ал.1 ЗЗД за сключване на договор за спогодба на основание чл.365, ал.1 ЗЗД. Намира за несъобразен със съдържанието на протокола за прихващане и на споразумението от 14.07.2020г. извода на въззивния съд, че изпълнението на задължението на ответника е обусловено от изпълнение на насрещни задължения на Столична община за приемане на извършените СМР по договора от 07.06.2018г., като сочи, че подобно условие не е предвидено в него и не може да се изведе чрез тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД. Сочи още, че в случая не е налице едностранно прихващане, а постигнато от страните споразумение за прихващане, и погасителният ефект е настъпил към датата на подписване на протокола за прихващане. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване на сключеното между страните съглашение. Излага и довод за допуснато нарушение на чл.235, ал.2 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен изцяло, като му бъдат присъдени и направените разноски.

Ответникът „Джи Пи Груп” АД, представлявано от адв. М. П. и адв. В. Г., оспорва касационната жалба . Поддържа, че с чл.1, ал.6 от споразумението страните са се съгласили, че вземанията на дружеството са за суми по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР съгласно сертификати за междинни плащания /протокол обр.№ 19, представляващи приложения към споразумението/, с което са предпоставили настъпването на прихващането от приемането на извършените по договора СМР, едва от който момент вземанията на дружеството биха станали изискуеми и биха могли да бъдат индивидуализирани по основание и размер. Намира, че липсата на надлежно приемане на извършените работи и неприлагането на протоколите към споразумението обуславят невъзможността последното и подписаният въз основа на него протокол за прихващане да породят своето действие към твърдения от ищеца момент – подписването на протокола за прихващане. Поддържа, че уговореният 30-дневен срок за изплащане на сумата, останала дължима от дружеството, е започнала да тече едва на 05.11.2020г., когато са станали ликвидни и изискуеми, респ. прихващаеми насрещните задължения на страните. Поддържа, че в протокола за прихващане страните изявяват воля да се извърши прихващане на насрещните им ликвидни и изискуеми вземания в съответствие с разпоредбите на ЗЗД, т.е. е недвусмислена волята на страните да извършат прихващане единствено и само на изискуемите си насрещни вземания и при условията на ЗЗД, а не в отклонение от тези условия. Оспорва твърденията за сключване на договор за спогодба, като твърди, че страните не са изявили воля за това и такова твърдение от страна на ищеца липсва в първоинстанционното производство. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски.

С определение № 372 от 05.02.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е посочил, че производството е образувано по предявен от Столична община срещу „Джи Пи Груп“ АД осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 137 124,60 лева – мораторна неустойка, дължима съгласно протокол за прихващане с рег. № СОА20-ДР00-458/31.08.2020г. за неизпълнение на главно парично вземане в размер на 2 917 544,54 лева, дължима за периода от 01.10.2020г. до 16.11.2020г. Приел е, че с представеното по делото споразумение за прекратяване на договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018г., без отбелязана в него дата на сключване, но с регистрационен индекс на СО от дата 14.07.2020г., страните са прекратили договора, сключен помежду им на 03.05.2018г., като са приели в чл.1, ал.4 от споразумението, че на връщане от изпълнителя на възложителя подлежи сумата 3 485 645,40 лева с ДДС, представляваща получен и неусвоен аванс по договора, както и сумата 388 987,68 лева - наложени неустойки по договора. Взел е предвид, че според чл.1, ал.6 от споразумението във връзка с прекратяване на договора подлежат на окончателно разплащане от възложителя на изпълнителя също и сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР /съгласно сертификати за междинни плащания/ или протокол образец №19, представляващи приложения към споразумението, на обща стойност 957 088.54 лева с ДДС, от която сума възложителят ще удържи наложените санкции по ал.2 - неустойки в размер на 388 987,68 лева. Приел е, че според чл.1, ал.7 от споразумението страните приемат, че вземанията по ал.4, от една страна, и тези, представляващи произведение от сумите по ал.5 и ал.6, са насрещни, ликвидни и изискуеми от страните, поради което подлежат на прихващане, и с оглед на това се съставя протокол за прихващане на сумите по ал.4 с произведение на сумите по ал.5 и ал.6, с което се уговарят, че насрещните им вземания ще се погасят до размера на по-малкото, а остатъкът от 2 917 544,54 лева с ДДС подлежи на плащане от изпълнителя към възложителя в срок от 30 дни, считано от датата на съставяне на протокола за прихващане с превод по сметката на СО, обслужваща договора. Посочил е, че съгласно приложения по делото протокол за прихващане с рег.№ СОА20-ДР00-458/31.08.2020 г., в който не е посочена дата на съставяне и който е към споразумение №СОА-ДГ55-412/14.07.2020г. по описа на СО за прекратяване на договора, на основание чл.1, ал.7 от споразумението и в съответствие с чл.103 и чл.104 от ЗЗД страните по делото са констатирали, че Столична община дължи на „Джи Пи Груп“ АД сума в размер на 957 088,54 лева с ДДС, произтичаща от изпълнени и приети от възложителя СМР дейности, а „Джи Пи Груп“ АД дължи на Столична община сума в размер на 3 485 645,40 лева с ДДС, представляваща сумата на получен и неусвоен аванс по договора, както и сума в размер на 388 987,68 лева, представляваща сума за наложени неустойки. Приел е, че с протокола страните са се споразумели да уредят отношенията си, като декларират съгласие да се извърши прихващане на насрещните им ликвидни и изискуеми вземания в съответствие с разпоредбите на ЗЗД и същите да се считат за погасени до размера на най-малкото към датата на подписване на протокола, както и е изразено съгласие, че след подписването на протокола „Джи Пи Груп“ АД следва да преведе по банковата сметка на Столична община сумата 2 917 544,54 лева, а в случай че не изпълни задължението си в 30-дневен срок от регистрационния индекс на протокола, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1% от стойността на задължението за всеки ден закъснение.

Въззивният съд, във връзка със спора между страните относно датата на подписване на процесните споразумение № СОА-ДГ55-412/14.07.2020г. и протокол за прихващане с рег.№ СОА-20-ДР00-458/31.08.2020г., е обсъдил заключението на допуснатата съдебно-компютърна експертиза и е приел, че споразумението е сключено между страните на 14.07.2020г., а протоколът за прихващане – най-късно на 31.08.2020г., и е намерил за неоснователни възраженията на ответника, че е недоказано двустранното подписване на споразумението за прекратяване на сключения между страните договор и подписването на протокола за прихващане към датата на регистрирането им в системата на СО.

Въззивният съд е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че представеният по делото протокол за прихващане с рег.№ СОА-20- ДР00-458/31.08.2020г. има характера на договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, като е изложил съображения, че в него липсва изявена от страните воля за разрешаване на спор чрез взаимни отстъпки. Изтъкнал е, че в протокола се съдържа единствено декларативно изявление за постигнато съгласие за извършване на прихващане на конкретни насрещни задължения в съответствие с разпоредбите на ЗЗД, като изрично е посочено, че същите ще се считат за окончателно погасени до размера на най-малкото към датата на подписване на протокола. Във връзка с предпоставките на чл.103 ЗЗД за настъпване на последиците на извънсъдебно прихващане въззивният съд се е позовал на формираната постоянна практика на ВКС и е приел, че в конкретния случай вземането на „Джи Пи Груп“ АД към Столична община към момента на подписване на споразумение № СОА-ДГ55-412/14.07.2020 г. не е било ликвидно и изискуемо. Приел е, че в чл.1, ал.7 от споразумението страните са се съгласили, че във връзка с прекратяването на договора подлежат на окончателно разплащане от възложителя към изпълнителя също и сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР /съгласно сертификати за междинни плащания/ или протокол образец №19, представляващи приложение към споразумението. Намерил е, че по делото не е доказано подписването на посочените протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР или протокол образец №19 и прилагането им към споразумението към датата на сключването му, а е доказано, че протоколите за приемане на работата, както и двустранните сметки за изплащане на извършени СМР, са съставени едва на 05.11.2020 г. Приел е, че именно към посочената дата окончателно е станало ясно какви суми Столична община дължи на „Джи Пи Груп“ АД във връзка с прекратения между страните Договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018г. Съобразил е, че според заключението на съдебно-счетоводната експертиза за сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР от 05.11.2020г. са издадени от ответника и осчетоводени в счетоводството на ищеца на 05.11.2000г. пет броя фактури, като всички фактури са осчетоводени в счетоводството на Столична община на 05.11.2020г., т.е. задължението в размер на 957 088,54 лева с ДДС е осчетоводено от ищеца на 05.11.2020г. въз основа на издадените на 05.11.2020г. фактури съгласно двустранно подписани протоколи за приемане на извършени СМР обр.№19 от 05.11.2020г. Взел е предвид, че споразумението за прекратяване на договора е отразено в счетоводството на ищеца на 17.11.2020г. след извършен превод на дължимата сума (след прихващане на вземанията) от „Джи Пи Груп“ АД от 2 917 544,54 лева по банковата сметка на Столична община, както и че задължението по чл.1, ал.6 от споразумението за прекратяване на договора е било осчетоводено в счетоводството на ищеца въз основа на 5 броя протокола за приемане на извършени СМР, всички от дата 05.11.2020г., и съответните фактури, издадени от ответника на 05.11.2020г., като в счетоводството на ищеца документите, представляващи 5 броя справки обр.22, всяка с протокол обр.19, са отразени на 05.11.2020г., към която дата е подписан акт обр.19 и от двете страни за приемане на СМР. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че едва на 05.11.2020г. вземането на „Джи Пи Груп“ АД към Столична община е станало ликвидно, т.е. определено окончателно по основание и размер, като на същата дата то е станало и изискуемо. Изтъкнал е, че в чл.3, ал.1 и ал. 2 от договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018 г. страните са договорили възложителят да превежда на изпълнителя аванс за изграждане на съответните пространства, предмет на договора, а според ал.4 на посочената разпоредба заплащането на общата стойност на договора ще се извършва чрез междинни плащания в общ размер на 60% въз основа на протокол за установяване на извършени СМР, съставен от изпълнителя и проверен и съгласуван със строителен надзор, сметка 22 и оригинална фактура за сума в 30-дневен срок. Позовал се е на практиката на ВКС по чл.20 ЗЗД и е достигнал до извод, че страните по делото са целели с подписаното споразумение № СОА-ДГ55-412/14.07.2020 г. да бъде постигнато съгласие за извършване на договорно прихващане на взаимни задължения, но съобразно разпоредбите на ЗЗД, като това с оглед договореностите както в чл.1, ал.6 от споразумението, така и предвид посочения в договор № BG16RFO001-1.001- 002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018 г. начин на плащане, обективно е станало възможно най-рано едва след 05.11.2020г., когато са съставени изискуемите по договореностите между страните протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР или протокол образец №19 и когато задължението на „Джи Пи Груп“ АД е станало ликвидно и изискуемо. Посочил е, че изложеното се подкрепя и от изводите на вещото лице относно установената дата на вписване в счетоводството на ищеца на задължението на ответника, както и тази на отразяване в счетоводството на споразумението за прекратяване на договора. Приел е за безспорно установено, че „Джи Пи Груп“ АД е извършило плащане към Столична община на 17.11.2020г. на сумата 2 917 544,54 лева, която сума е посочена в протокола за прихващане, подписан между страните, като ответникът е прихванал своите задължения с окончателно установените на 05.11.2020г. вземания към ищеца и е изпълнил остатъчните си задължения в рамките на 30-дневния срок от протокола за прихващане. Поради това е достигнал до извод, че ответникът не е изпаднал в забава и не дължи претендираната от ищеца неустойка.

По поставения материалноправен въпрос:

По въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите е формирана постоянна практика, която настоящият състав споделя. Съгласно решение № 100 от 10.08.2015г. по т.д. № 1191/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 38 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 80 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1315/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 16 от 28.02.2013г. по т.д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр.д. № 2489/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 60169 от 28.01.2022г. по т.д. № 2012/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля.

По основателността на касационната жалба:

Предявеният иск за заплащане на неустойка се основава на споразумение за прекратяване на договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018г. и протокол за прихващане с рег. № СОА20-ДР00-458/31.08.2020г., както е посочил и въззивният съд.

Със споразумение за прекратяване на договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018г., с регистрационен индекс СОА20-ДГ55-412 от 14.07.2020г., приет като доказателство по делото, Столична община –възложител, и „Джи Пи Груп” АД –изпълнител, са се съгласили да прекратят действието на посочения договор, като в чл.1, ал.3 са декларирали, че всичко, изпълнено и предадено в изпълнение на договора, е разплатено, с изключение на сумите, посочени в ал.5 и ал.6. В чл.1, ал.4 и ал.5 от споразумението са се съгласили, че на връщане от изпълнителя на възложителя подлежи сумата 3 485 645,40 лева с ДДС, представляваща получен и неусвоен аванс по договора, както и се дължи от изпълнителя сумата 388 987,68 лева - наложени неустойки по договора. Според чл.1, ал.6 от споразумението във връзка с прекратяване на договора подлежат на окончателно разплащане от възложителя на изпълнителя също и сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР /съгласно сертификати за междинни плащания/ или протокол образец №19, представляващи приложения към споразумението, на обща стойност 957 088.54 лева с ДДС, от която сума възложителят ще удържи наложените санкции по ал.2 - неустойка в размер на 388 987,68 лева. В чл.1, ал.7 от споразумението страните са приели, че вземанията по ал.4, от една страна, и тези, представляващи произведение от сумите по ал.5 и ал.6, са насрещни, ликвидни и изискуеми от страните, поради което подлежат на прихващане, и с оглед на това се съставя протокол за прихващане на сумите по ал.4 с произведение на сумите по ал.5 и ал.6, с което се уговарят, че насрещните им вземания ще се погасят до размера на по-малкото, а остатъкът от 2 917 544,54 лева с ДДС подлежи на плащане от изпълнителя към възложителя в срок от 30 дни, считано от датата на съставяне на протокола за прихващане, с превод по сметката на СО, обслужваща договора.

В първоинстанционното производство е приет като доказателство и протокол за прихващане с рег.№ СОА20-ДР00-458/31.08.2020г., без посочена дата на съставяне. В протокола е посочено, че е съставен на основание чл.1, ал.1 от споразумение № СОА20-ДГ55-412 от 14.07.2020г. и в съответствие с чл.103 и чл.104 ЗЗД. В протокола страните са констатирали, че Столична община дължи на „Джи Пи Груп“ АД сума в размер на 957 088,54 лева с ДДС, произтичаща от изпълнени и приети от възложителя СМР дейности, а „Джи Пи Груп“ АД дължи на Столична община сума в размер на 3 485 645,40 лева с ДДС, представляваща сумата на получен и неусвоен аванс по договора, както и сума в размер на 388 987,68 лева, представляваща наложени неустойки. С протокола страните са декларирали съгласието си да се извърши прихващане на насрещните им ликвидни и изискуеми вземания, като същите се считат за окончателно погасени до размера на най-малкото към датата на подписване на протокола, и след подписването на протокола „Джи Пи Груп“ АД следва да преведе сумата 2 917 544,54 лева по посочената банкова сметка на СО, с което отношенията между страните ще се считат уредени. Страните са се споразумели при неизпъление на задължението „Джи Пи Груп“ АД да заплати дължимата сума в 30-дневен срок от регистрационния индекс на протокола дружеството да дължи на възложителя неустойка в размер 0,1% от стойността на задължението по същия за всеки ден закъснение.

Както правилно е приел въззивният съд след обсъждане на заключението на допуснатата съдебно-компютърна експертиза, споразумението е сключено между страните на 14.07.2020г., а протоколът за прихващане – най-късно на 31.08.2020г., като протоколът е регистриран и въведен като електронен файл с положените подписи и печати на страните в електронната деловодна система на СО на 31.08.2020г., която дата съвпада с датата на поставения върху него регистрационен индекс на общината.

При така установените факти и в противоречие с формираната практика по обусловилия допускане на касационен контрол материалноправен въпрос въззивния съд е приел, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на сумата 2 917 544,54 лева в уговорения в споразумението и протокола за прихващане срок. Със споразумението страните са признали насрещните си задължения, съгласили са се да извършат прихващане на същите и са отсрочили заплащането на непогасената част от тях, като са уредили последиците от неизпълнение в срок. При съобразяване на съдържанието на обсъденото споразумение, подписано от страните, следва да се приеме, че същото има правната същност на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл.365 и сл. ГПК, тъй като с него страните по правоотношение, произтичащо от договор за изработка, са уредили последиците от прекратяването му, като са установили задълженията на всяка от тях и чрез взаимни отстъпки са избегнали един възможен спор. В споразумението страните ясно са изразили волята си, че с оглед прекратяване на сключения между тях договор изпълнителят дължи да възстанови на изпълнителя сумата 2 917 544,54 лева с ДДС в срок от 30 дни, считано от датата на съставяне на протокола за прихващане. Въззивният съд в нарушение на чл.20 ЗЗД не е зачел формираната и ясно изразена воля на страните, като е приел, че поради ненастъпила изискуемост на вземането на изпълнителя за възнаграждение за извършени СМР по съставени протоколи обр.19 не е настъпила изискуемост и на вземането на възложителя да получи от изпълнителя посочената сума в уговорения в споразумението срок. Моментът на настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя обаче е без значение за изискуемостта на вземането на възложителя за сумата 2 917 544,54 лева с ДДС, формирана след извършено от страните прихващане на насрещни вземания – на вземанията на възложителя за връщане на заплатен и неусвоен аванс в размер на 3 485 645,40 лева с ДДС и за начислена неустойка в размер на 388 987,68 лева и на вземането на изпълнителя за изпълнени СМР в размер на 957 088,54 лева. Дори и да се приеме за основателно възражението на изпълнителя, че към момента на подписване на споразумението и протокола за прихващане не е била настъпила изискуемостта на вземанията му за извършени СМР по протоколи обр.19 в размер на 957 088,54 лева, това би имало отношение към момента на настъпване на погасителния ефект на прихващането по отношение на вземането на възложителя – ищец по иска, за разликата над 2 917 544,54 лева до 3 485 645,40 лева, но е без значение за изискуемостта на непогасената чрез прихващането част от вземането на възложителя за заплатен и неусвоен аванс с ясно уговорен от страните падеж. В този смисъл е неоснователен доводът на ответника, че уговореният 30-дневен срок за изплащане на сумата, останала дължима от него, е започнала да тече едва на 05.11.2020, когато са станали ликвидни и изискуеми, респ. прихващаеми насрещните задължения на страните, тъй като такава воля не е изразена от страните, нито може по вече изложените съображения да бъде изведена чрез тълкуване на споразумението и протокола за прихващане съобразно чл.20 ЗЗД.

Следва да се добави, че в настоящия случай не е налице извършено прихващане с едностранно изявление на някоя от страните, а с обсъдения протокол за прихващане страните са се съгласили да извършат договорно прихващане на свои насрещни задължения, като ясно са изразили воля насрещните им задължения да се считат погасени до размера на по-малкото към датата на подписване на протокола. От друга страна, в протокола страните са констатирали, че възложителят дължи на изпълнителя сумата 957 088,54 лева, произтичаща от изпълнени и приети от възложителя СМР, т.е. възложителят е изразил воля за приемане на извършената от изпълнителя работа. Поради това, при съобразяване на обективираната в споразумението и съставения въз основа на него протокол за прихващане воля на страните, настоящият състав приема за неоснователен довода на ответника за настъпване на погасителния ефект на прихващането едва след подписването на съставените за извършената работа актове обр.19.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че извършеното от ответника на 17.11.2020г. заплащане на сумата 2 917 544,54 лева е забавено, поради което за него е възникнало задължение за заплащане на уговорената от страните в протокола за прихващане неустойка за периода от 01.10.2020г. до 16.11.2020г., която съгласно заключението на ССЕ възлиза на 137 124,60 лева. С оглед постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 147 от 16.07.2013г. по гр.д. № 1372/2012г. на ВКС, IV г.о. и цитираните в него решение № 230 от 13.07.2011г. по т.д. № 1088/2009г. на ВКС, II т.о. и решение № 73 от 29.06.2011г. по т.д. № 683/2010г. на ВКС, I т.о., следва да се присъди и законна лихва върху дължимата главница, считано от 19.05.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 70 110,69 евро, равняваща се на 137 124,60 лева – неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно протокол за прихващане рег.№ СОА20-ДР00-458/31.08.2020г. за неизпълнение на задължение в размер на 2 917 544,54 лева за периода от 01.10.2020г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски за трите инстанции в размер общо на 16 322,19 евро, равняващи се на 31 923,43 лева, от които 6 039,36 евро, равняващи се на 11 811,97 лева – разноски за първоинстанционното производство, 6 243,89 евро, равняващи се на 12 211,98 лева – разноски за въззивната инстанция, и 4 038,94 евро, равняващи се на 7 899,48 лева – разноски за касационната инстанция.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП , подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав, като съобразява предмета на предявения иск, в това число подлежащите на установяване факти, събраните за установяването им доказателства, доводите и възраженията на страните, относимите материалноправни и процесуалноправни норми, както и обема на осъществената от процесуалния представител на касатора защита, намира, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 5126,99 лева – за първоинстанционното производство, 12 186,98 лева – за въззивната инстанция и 5126,99 лева - за касационната инстанция съответства на действителната фактическа и правна сложност на развилото се пред трите инстанции производство. Следва да се посочи, че заплатените от касатора адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и за касационното производство са в по-нисък размер от заплатените от ответника /съответно 6600 лева и 9600 лева/, като единствено възнаграждението за въззивната инстанция превишава по размер заплатеното от ответника, възлизащо на 9600 лева. Липсата на несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата на касатора при упражняване на процесуалните му права обуславя неоснователност на направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 214 от 02.04.2024г. по в.т.д. № 984/2023г. на САС, ТО, 15 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Джи Пи Груп” АД, ЕИК[ЕИК], съд.адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М. П. и адв. В. Г., да заплати на Столична община, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. С. Н., сумата 70 110,69 евро /седемдесет хиляди сто и десет евро и шестдесет и девет евроцента/ – неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно протокол за прихващане рег.№ СОА20-ДР00-458/31.08.2020г. за неизпълнение на задължение в размер на 2 917 544,54 лева за периода от 01.10.2020г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „Джи Пи Груп” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Столична община, ЕИК[ЕИК] сумата 16 322,19 евро /шестнадесет хиляди триста двадесет и два евро и деветнадесет евроцента/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: