Оправдаване за набедяване при субективна увереност за извършено престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Набедяване в престъпление пред орган на власт * субективна страна на деяние * несъставомерно деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 574

гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Г. Иванова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 128 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Е. Х., упълномощен защитник на подсъдимата М. Х. М., против въззивна присъда № 55/03.11.2023г. на Окръжен съд - Бургас, постановена по ВНОХД № 613/2023 г. С нея е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда № 59/23.03.2023 г., постановена от Бургаския районен съд по НОХД № 306/2023 г., като вместо това подсъдимата М. Х. М. е била призната за виновна в това, че на 02.04.2014г. в [населено място], със сигнал с вх. № 4168/2014 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, пред надлежен орган на властта, набедила М. Г. Д. в качеството му на директор на ОД на МВР - Бургас в извършване на престъпление по чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал.1. т. 1 от НК. като знаела, че е невинен, поради което и на основание чл. 286. ал.1, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК е била осъдена на 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3 години. В тежест на подсъдимата е било присъдено заплащането на разноските по делото.

В жалбата, поддържана пред ВКС от защитника на подсъдимата, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Счита се, че изводите на съда, свързани с признаците от обективна страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са били изградени в нарушение на правилата за допускане, проверка и оценка на доказателствения материал по делото. Изложени са аргументи и за несъставомерност на деянието от субективна страна. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Бургас.

Редовно призована за с. з. пред ВКС, подсъдимата не се явява.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея.

За да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, въззивният съд е приел от една страна, че авторството на сигнала до Районна прокуратура - Бургас, е било доказано, вкл. въз основа на показания на полицейски служители, пред които М. М. е признала това, а от друга - че след като е знаела за присъдата по НОХД № 3561/2011 г., постановена на 06.01.2012 г. (с която е бил осъден св. П. П. за престъпление по чл. 211 от НК), то тя е знаела, че св. М. Д. е невинен и въпреки това подала сигнала, за да му навреди.

На първо място, ВКС намира, че доводите за процесуални нарушения, свързани с разпита на св. И. Ж. и Д. К. и конкретно изявленията им, че пред тях подсъдимата е признала авторството на сигнала, изпратен до Районна - прокуратура - Бургас от посочените мейл адреси, не се споделят. Не става въпрос за преразказ на уличаващи данни от провеждани беседи със заподозряно в извършване на престъпление лице, още по-малко задържано и на което да не е било съобщено правото му да ползва адвокатска защита. Посочените двама свидетели са извършвали проверка на сигнала, подаден до РП- Бургас (по преписка вх. № 4168/2014 г.) с твърдения за поискан от св. М. Д. подкуп, който няма връзка със сигнала, въз основа на който е било образувано настоящото дело за набедяване по чл. 286 от НК. Същото обаче не важи за показанията на св. Т. П., който е проверявал последния сигнал по преписка вх. № 30/2017 г. на РП - Бургас. Извънпроцесуалните изявления на подсъдимата, дадени пред този свидетел, не могат да бъдат преразказвани, нито да бъдат третирани като обяснения, тъй като не са дадени по надлежния процесуален ред. По този въпрос първоинстанционният съд е изложил съображения и приложима практика, която ВКС не намира за нужно да преповтаря. Ползването им от въззивния съд се отчита от касационната инстанция за процесуално нарушение, което обаче не е съществено, тъй като по делото е имало достатъчно по обем други доказателства, коментирани в мотивите, въз основа на които правилно е изведено, че автор на сигнала от 2014 г. е именно подсъдимата М.. Този факт се подкрепя от цитирания сигнал, който сочи на извод за сходство със съдържанието на сигнала до Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР и заявленията й, че е подала такъв и до РП - Бургас. Последният извод не се опровергава от други материали, събрани в хода на настоящото производство.

Въпросът за субективната страна на инкриминираното на М. престъпление обаче е разрешен незаконосъобразно. Фактите по делото, каквито са били установени и от двете инстанции, са сочели, че макар тя да е знаела за постановената присъда № 3/06.01.2012 г. по НОХД № 3561/2011 г. на РС - Бургас, то същата е продължавала да счита, че подсъдимият по това дело (св. П., осъден за престъпление по чл. 211 от НК) е действал като подставено лице на св. М. Д. и именно затова е подала сигнала на електронната поща на РП - Бургас за извършено от последния престъпление по чл. 302 от НК. Тази нейна субективна увереност може да е била необоснована, както поначало правилно е приел въззивният съд, но това не означава, че я лишава от правото да подаде сигнала, нито и същият да бъде трансформиран като основание за ангажиране на наказателната й отговорност за набедяване. С присъдата от 2012 г. не е била прогласена невинността на св. Д., а това, че св. П. е измамил М.. Личната й оценка за събитията през 2010 г. и отношенията между св. П. и св. Д. обаче е била по-различна и именно тази й субективна увереност е довела до подаването на сигнала, което й поведение е очевидно несъставомерно от субективна страна съобразно чл. 286, ал. 1 от НК.

Затова ВКС намира, че са налице предпоставките по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за цялостна отмяна на постановената въззивна присъда (вкл. относно присъдените разноски) и оправдаване на подсъдимата по обвинението поради липсата на осъществено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно, вр. чл. 24, ал. 1. т. 1 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 55/03.11.2023 г. на Окръжен съд - Бургас, постановена по ВНОХД № 613/2023 г., като признава подсъдимата М. Х. М. за невинна и я оправдава по обвинението за извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.