Обезсилване на съдебно решение при неясни основания за обезщетение по ЗОДОВ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50182
гр. София, 26.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3755/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура - София срещу решение № 647/15.06.2021 г. по гр. д. № 908/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав.

В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск, респ. за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено.

Ответникът И. Х. Т. не ангажира становище по жалбата.

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 260961/02.11.2020 г. по гр. д. № 9185/2019 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от И. Х. Т. против Прокуратура на РБ (ПРБ) за сумата от 8 000 лв. - обезщетение на неимуществени вреди от неоснователно водено в периода от 01.04.2009 г. до 07.04.2016 г. наказателно производство – образувано по досъдебно производство № 614/2018 г. по описа на РУ – Т. за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. последно във вр. ал. 1 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК и приключило с влязло в сила определение по НАХД № 2008/2015 г. на Районен съд – Плевен е присъдено обезщетение в горния размер и разноски в полза на ищеца.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че предвид изложените в исковата молба твърдения за „неоснователно“ водено наказателно производство (от една страна) и за неразумно дългата му продължителност (от друг страна) се касае за претенция за вреди от нарушаване на правото на ищеца делото му да бъде разгледано и решено в разумен срок. Развити са доводи, че в разглеждания случай обезщетението по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ се поглъща от основанието, на което ищецът следва да получи обезщетение – по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което не се налага постановяване на отделен диспозитив и по него. Инстанцията по същество е разгледала претенцията за обезвреда от неразумен срок на воденото наказателно производство (чл. 2б ЗОДОВ) и я е приела за доказана в своето основание. Обсъдена е общата продължителност на горното производство, предметът му, фактическата и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални или законни представители, на останалите участници в процеса и на компетентните органи и е дадено заключение, че производството срещу ищеца е продължило неразумно дълго – почти седем години. Направено е съждение, че досъдебното производство (под ръководството и контрола на прокурора) е зле провеждано, с постоянна промяна на престъпленията, в извършването на които ищецът е уличен, повечето от които са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, което е налагало предприемането на множество процесуални действия по разследването – предявявания, разпити, съпътствано с многократно връщане на делото от съда на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения и по други причини. Изтъкнато е, че хаотично и без нужните умения представителите на ответната ПРБ са подходили в действията си по приключване на наказателното производство, което е довело до внасяне на обвинителен акт, вместо изготвяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, до обжалване на актовете на съдилищата за процесуалния ред, по който следва в случая да се ангажира отговорността на дееца, което, като крайна последица е обусловило прекратяването му, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. При обсъждане на обстоятелствата от значение за приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД втората инстанция е съобразила събраните по делото данни, че ищецът тежко понесъл повдигнатите обвинения, бил е злепоставен публично, изпаднал в изолация и преживял срив по причина, че в зрелите години на своя живот бил опозорен пред близки, роднини и приятели в резултат от образуваното срещу него наказателно производство. Отчетени са и действията на разследващите органи в причинна връзка с неразумната продължителност на наказателното производство (както вече се посочи - от около 7 години), поради което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е присъдена сумата от 8 000 лв. като справедливо и адекватно обезщетение на засегнатите нематериални блага.

С определение № 377 от 09.05.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл. 290 ГПК.

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните и др. – в този смисъл т. 9 от ППВС №1/10.11.1985г. по гр. д. № 1/1985 г. (сравни решение № 193/18.12.2018 г. по гр. д. № 1494/2018г. на ВКС, I г.о., решение № 336/21.11.2018 г. по т. д. № 2976/2017г. на ВКС, II т. о.).

Предвид изложените в исковата молба твърдения за обстоятелствата, на които се основава искането и неговата формулировка е налице нередовност на сезирането. Заявените от ищеца факти, от които счита да произтича вземането му за обезщетение против ПРБ са били противоречиви. От една страна, ищецът е твърдял, че е понесъл подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, произтекли от „неоснователно“ водено срещу него наказателно производство, което било прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, а от друга – че продължителността му била неразумно дълга (от почти седем години), с което е нарушено правото му по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (за разглеждане и решаване на делото в разумен срок). При тези фактически обстоятелства, от които страната извежда спорното право първоинстанционният, а по – късно и въззивният съд е следвало да проведат производство по чл. 129, ал. 2 ГПК за да се отстранят недостатъците на исковата молба откъм основанието на претенцията, която е предявена - т. е. да изиска от ищеца да посочи обстоятелствата, от осъществяването на които той черпи правото си на обезщетение за вреди. Необходимо е било да се уточни дали последните са произтекли от самата дейност на правозащитните органи – в случая на ПРБ, които са образували и водели срещу него наказателно производство лишено от законно основание или вредите са резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок. Горните твърдения са от значение за определяне на спорния предмет на делото и за дължимата от съда защита на накърненото материално субективно право. Въвеждането на ясни и конкретни факти, пораждащи претендираното субективно материално право е предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, както и за ефективното упражняване на правото на защита от страна на ответника. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (които в тази им част, съобразно т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са актуални и при действието на ГПК - в сила от 01.03.2008 г.), въззивният съд, като инстанция по същество, разполага с правомощията да извърши съответните процесуални действия, водещи до отстраняване нередовността на исковата молба, като последиците ще са различни в зависимост от изпълнението на указанията. В случая въззивният съд е постановил решението си без да изпълни задължението по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба и да даде указания по ал. 2 от същия текст като съобщи на ищеца да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок. Това е довело до неизпълнение на задължението да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. От своя страна касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, дори оплакване за недопустимост на акта да не е въведено с касационната жалба или въведеното от касатора да не съвпада с констатираното от ВКС. При констатация, че е приета за разглеждане нередовна искова молба ВКС процедира в зависимост от дефекта, който обуславя тази нередовност. Когато нередовността се отнася до съществото на делото (уточняване на основанието или петитума на иска), същата не е отстранима пред касационната инстанция, поради което решението следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия с цел отстраняване на нередовността.

В обобщение, въззивното решение следва да бъде обезсилено и на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 647/15.06.2021 г. по гр. д. № 908/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съобразяване на указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.