Недопустимост на придобиване по давност на част от парцел в защитена историческа зона

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 396

Гр. София, 01.07.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№1081/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Н., срещу решение № 1580 от 14.12.2023г. по в.гр.д.№1227/2023 г. на Пловдивския окръжен съд. Състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решение № 1104 от 13.03.2023г. по гр.д. № 16750/2020г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Електроразпределение Юг“ЕАД срещу „Глобъл Фан“ ООД, ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е собственик на основание частно правоприемство от държавата на поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на ***, с адрес [населено място], [улица], с площ от 77 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, при граници : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***и за осъждането на „Глобъл Фан“ ООД да предаде на ищеца владението на имота и евентуален негаторен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД да упражнява сервитутните си права съгласно наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти върху поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], като преустанови всички свои неоснователни действия по отношение на тези сервитутни права, като премахне незаконно изградените врата в сградата на границата на поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***и метална конструкция в поземлен имот с идентификатор ***, използвана като зала за обществено хранене и освободи площта на имот с идентификатор ***за обслужване на собствените на ищеца енергийни съоръжения - трафопост и кабелни линии В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания по прилагане на закона, респ. постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният главен иск бъде уважен със законните последици, респ. при отхвърлянето му, да бъде уважен евентуалният иск.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация „Глобъл Фан“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат И. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С постановеното определение №371/30.01.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос : допустимо ли е да бъде придобита по давност по чл. 200, ал. 1 , вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ реална част от урегулиран поземлен имот, отреден за нежилищно застрояване по чл.19, ал.6 от ЗУТ, ако този имот попада в населено място или в част от такова с историческо, архиологическо, етнографско или архитектурно значение, когато подробния устройствен план за това населено място или част е одобрен със специфични правила и нормативи, съгласно чл.19, ал.7 и чл.13, ал.3 от ЗУТ.

В постоянната практиката на ВКС се приема, че при действието на ЗУТ реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния имот отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели/Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. дело № 5728/2015 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 154/21.12.2020 г. по гр. дело № 4689/2019 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 105/12.11.2018 г. по гр. дело № 3109/2017 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 117/25.06.2019 г. по гр. д. № 2781/2018 г. І г. о. на ВКС, Решение № 30/12.03.2021 г. по гр. дело № 1662/2020 г. на І г. о. на ВКС, Решение № 60108/14.01.2022 г. по дело № 123/2021 г. на І г. о. на ВКС/.Ограничението за минимални размери, към което препраща чл. 200, ал. 1 от ЗУТ , е относимо само за урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, съответно то следва да бъде преценявано при придобиване по давност на реални части от такива урегулирани поземлени имоти.
Разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗУТ предвижда, че очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план.Законодателят не е предвидил минимални размери на площта и лицето на тази категория имоти, а само е поставено изискването тези показатели да бъдат такива, че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.
След като очертанията и размерите на УПИ се определят от подробния устройствен план, то и тяхната промяна може да бъде извършена само по същия ред - чрез изменение на действащия или приемане на нов устройствен план.Това означава, че ако трето лице е завладяло реална част от такъв урегулиран поземлен имот, то не би могло да я придобие по давност, тъй като с това ще се нарушат специфичните правила и нормативи, за територии или части от тях, които се ползват с особена териториалноустройствена защита./чл.13, ал.2 от ЗУТ/.Тези изисквания не биха се нарушили само ако владяната реално обособена част от поземления имот и останалата част са обособени като самостоятелни УПИ с плана по чл.13, ал.2 от ЗУТ.
В постоянната си практика ВКС приема, че чл.200, ал.2 от ЗУТ не намира приложение при „фактическо присъединяване“ в резултат от приобщаване на място на реална част от имот към съседен.Изключението касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ - при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти, както и при присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ , което може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти/решение №50045/04.05.2023г. на ВКС по гр.д.№2690/2022г., І г.о., решение №14/13.09.2022г. на ВКС по гр.д.№1600/2021г., ІІ г.о., решение №154/21.12.2020г. на ВКС по гр.д.№4689/2019г., І г.о. и др./.Не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години/Решение № 50045 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2022 г., I г. о./.Промяна на границите на урегулирани поземлени имоти по чл.19, ал.7 от ЗУТ предпоставя одобряване на план по чл.15, ал.3 от ЗУТ, с който следва да се извърши преценка дали с нея не се нарушават специфичните правила и нормативи, за територии или части от тях, които се ползват с особена териториалноустройствена защита.
По същество на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК, приема следното :
По делото е безспорно установено, че със заповед от 17.09.1954г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, издадена на основание чл.54, чл.55 и чл.56 от ППИНМ-отм., е одобрено отреждането на парцел за „трафопост“ на Енергообидинение в кв.*** по плана [населено място], в изпълнение на която са били отчуждени 134кв.м. от имот пл.№*** на С. С..

На 29.10.1992г. е издаден акт за държавна собственост №2476, с който са актувани като държавна собственост : дворно място с площ от 134кв.м., представляващо имот пл.№***в кв.*** по плана на [населено място], ведно с изградените в него – трафопост и склад.В акта е била отразено, че този имот е бил предоставен за оперативно управление на „Енергоснабдяване“ - Пловдив.

По делото се установява, че Електроснабдяване Пловдив“ е част от активите на НЕК, образувана по Разпореждане на МС от 1991г.Със заповед №ДВ133-А/24.04.2000г. на Председателя на АЕЕР е било отделено „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД по разделителен протокол от 15.12.2000г. и със спогодба от същата дата била уредена собствеността по отношение на недвижими имоти на отделените електроразпределителни дружества.Впоследствие наименованието „Електроразпределение Пловдив“ЕАД е било променено на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, а през 2017г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

От приетата по делото СТЕ е установено, че от плана от 1954г. има отреждане на имот в кв.*** за ТП, който по плана от 1973г. е записан с кадастр.№***; по КРП от 2000г. процесните имоти са с №***и допълнително нанесен последен кадастрален № ***, със запис относно съставните части на имот ***с обща площ 134 кв. м., от които трафопост 40 кв.м., склад 15 кв.м., двор 79 кв.м. С плана от 2000г. за ПИ ***е бил отреден парцел по имотни граници ***, като към момента на създаване на КК на [населено място] през 2009г. на мястото на нанесените два имота ***и ***, е съществувал само един имот, застроен с две сгради, трафопост и склад с обща площ 120 кв.м., а по КРП от 2000г. и КК от 2009г. са били нанесени два имота с ***и ***.

Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на ПИ ***с изградена в него четириетажна сграда за обществено хранене, представляваща ресторант “ Амстердам“, в стената на който, на границата между ПИ ***и ПИ ***, съществува отвор с изградена входна врата, а в ПИ ***е изградена метална конструкция, която функционира като търговска зала към ресторанта.

От изложеното по горе се установява, че ищецът е установил в условията на пълно доказване, че е собственик на твърдяното придобивно основание – проведено отчуждително мероприятия и правоприемство от държавата, както и обстоятелството, че ответникът по делото владее реална част от парцел ***/незастроената/, която е идентична с имот пл.№ ***на КК от 2009г.

Неоснователни са направените от ответника възражения, че е придобил спорната част по давност, тъй е установил владение върху нея за период по-голям от 10г.От заключението по допусната пред въззивния съд СТЕ, кредитирано от касационната инстанция като обективно и компетентно дадено се установява, че със заповед №РД02-14-2198/21.12.2000г. на МРРБ са одобрени Специфични правила и норми към ЗРП“Старинна градска част“ на [населено място], за устройство, застрояване и благоустрояване в третирания от този план обхват.Съгласно тези правила кв.*** попада в такава зона.С решение на Общински съвет гр. Пловдив №521 взето по протокол №22/24.11.2022г. е одобрен Общ устройствен план на Община Пловдив, съобразно който кв.***, съотв. процесния УП*** попада в категория „Смесени устройствени зони“, към които се прилагат устройствени режими, установени с одобрените ПУП със специфични правила и норми по чл.13, ал.2 от ЗУТ.От изложеното следва, че ответникът е установил владение върху реална част от УПИ, който попада в обхвата на разпоредба на чл.19, ал.7 от ЗУТ.В тази хипотеза същият не би могъл да се позове на разпоредбата на чл.200, ал.2 от ГПК, тъй като не се касае за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти по чл.19, ал.7 от ЗУТ, извършена по съгласие на съсобствениците на съседни имоти и одобрен план по чл.15, ал.3 от ЗУТ.Поради изложеното независимо от периода, в който е упражнявано владение върху реалната част, владелецът не би могъл да я придобие по давност.Това прави безпредметно обсъждането на показанията на разпитаните свидетели, които са били ангажирани от ответника за да установят осъществяваното от него владение върху спорния имот.

Неоснователни са доводите на ответника, че не е владял реална част от УПИ, а целия имот с идентификатор ***, поради което ограниченията на чл.200 от ЗУТ са в случая неприложими.

В практиката на ВКС последователно и непротиворечиво се приема /т. 4 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, решение № 50008/01.02.2023 г. по гр. д. № 1745/2022 г. на ВКС, І г. о., решение № 48/16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 60112/12.10.2021 г. по гр. д. № 1042/2021 г. на ВКС I г. о./, че одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план /ПУП/, нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при действащи регулационен план /ПУП/ и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план /ПУП/, а не по кадастралната карта.Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие.Регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.От изложеното следва, че отразяването на УПИ*** в КК на [населено място] като два поземлени имота не е произвело вещно действие и границите на имота продължават да се определят съобразно ПУП от 2000г.

Предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която е отхвърлен предявеният с правно основание чл.108 от ЗС иск, като бъде постановено решение по същество, с което същият бъде изцяло уважен.

Тъй като касационната инстанция е уважила предявеният главен иск с правно основание чл.108 от ЗС, налице са основания за обезсилване на решението на въззивния съд в частта, в която е отхвърлен евентуалния иск по чл.109 от ЗС.Този иск следва да се остави без разглеждане, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие под което е предявен.

В полза на касатора следва да се присъдят направените пред трите инстанции разноски, които са в общ размер на 10 615.58лв.Неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за предоставеното процесуално представителство пред Пловдивския районен съд, направено в последното с.з. от адв.Н., тъй като същото е съобразено с високата правна и фактическа сложност на делото.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 1104 от 13.03.2023г. по гр.д. № 16750/2020г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу „Глобъл Фан“ ООД, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА за установено по отношение на „Глобъл Фан“ ООД, ЕИК 825326346, че „Електроразпределение ЮГ“ЕАД,ЕИК115552190 е собственик на основание частно правоприемство от държавата на поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на ***, с адрес [населено място], [улица], с площ от 77 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, при граници : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***;

ОСЪЖДА „Глобъл Фан“ ООД, ЕИК825326346 да предаде на „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, ЕИК115552190 владението върху поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на ***, с адрес [населено място], [улица], с площ от 77 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, при граници : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***.

ОБЕЗСИЛВА решение на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 1104 от 13.03.2023г. по гр.д. № 16750/2020г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен евентуален негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на „Глобъл Фан“ООД, ЕИК825326346 да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, ЕИК115552190 да упражнява сервитутните си права съгласно наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти върху поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], като преустанови всички свои неоснователни действия по отношение на тези сервитутни права, като премахне незаконно изградените врата в сградата на границата на поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***и метална конструкция в поземлен имот с идентификатор ***, използвана като зала за обществено хранене и освободи площта на имот с идентификатор ***за обслужване на собствените на ищеца енергийни съоръжения - трафопост и кабелни линии, като оставя без разглеждане този иск.

ОСЪЖДА „Глобъл Фан“ООД, ЕИК825326346 да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, ЕИК115552190 сумата от 10 615.58 /десет хиляди шестстотин и петнадесет цяло и петдесет и осем/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: