Обезсилване на съдебно решение при закъсняло плащане на държавна такса

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. София, 04.04.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4006 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 262612 от 21.04.2021г. по гр.д. № 5517/2020г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 308140 от 20.12.2019г. по гр.д. № 29469/2017г. на Софийски районен съд, 171 състав и е постановено уважаване на предявения от Т. Г. Т. и И. Т. Т. против Столична община установителен иск за собственост на апартамент №* в [населено място],[жк], бл.*/нов */, вх*, ет.* с площ 86,70 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с избено помещение № 7 и 1,590% ид.ч. от общите части на сградата.

Касационната жалба е подадена от ответника Столична община. Поддържа се недопустимост на съдебния акт, тъй като образуваното въззивно производство е нередовно - нередовностите на въззивната жалба на ищците не са били отстранени в дадения от съда срок, а след изтичането му.

Ответниците по жалбата Т. Г. Т. и И. Т. Т., представлявани от адв. Г., намират жалбата за неоснователна.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60443 от 09.12.2021г. на основание чл. 280, ал.2, пр.2 за преценка допустимостта на въззивното решение поради съмнение, че е постановено по въззивна жалба, чийто нередовности не са били отстранени в срок.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост, предявен от Т. и И. Т. против Столична община относно апартамент в [населено място], жк.Л.. Ищците основават правото си на собственост на придобивна давност с начало 14.09.1994г. когато от ответника са въведени във владение на жилището. Установено е, че с протокол за избор на жилище от 18.07.1990г. по време на брака си с Б. И. Т. първият ищец е избрал да получи от ГДИС процесния апартамент въз основа на лихвоточки от жилищноспестовен влог. На 14.09.1994г. семейството било въведено във владение и оттогава владее жилището със съзнание, че е негов собственик, въпреки че документ за собственост не е издаден. Водено е от страна на ищеца Т. Т. производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД против Столична община по отношение покупката на апартамента, но предявеният иск е бил отхвърлен. Впоследствие двамата ищци придобили с покупко-продажба от физическо лице друго жилище в жк.Л. и предложили на общината извършване на замяна. През 2004г. е издадена заповед за извършване на замяната, оценени са двете жилища, но договор за замяна не е сключен. Спрямо замяната също е предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, който отново е отхвърлен. На основание изложеното ищците претендират да бъдат признати за собственици на жилището на основание придобивна давност.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Намерил е за безспорно, че ищците владеят имота от датата на въвода през 1994г. и цената на жилището е изплатена от ищеца Т. Т. чрез ДСК-жилищно кредитиране. Договор за продажба не е сключен, а това според съда означава, че владението не произтича от правно основание, годно да ги направи собственици по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС и следователно владението не е добросъвестно и за придобиване по давност са нужни поне десет години владение. В периода от 14.09.1994г. до 31.06.1996г. давност не е текла поради забраната на чл. 86 ЗС. А от 01.06.2006г. съгласно §1 ДР ЗС е спряно течението на придобивната давност за имоти частна държавна или частна общинска собственост; това спиране действа и понастоящем - до 31.12.2022г. Отделно съдът е посочил, че осъществяваното от ищците владение не е било с намерение за своене, доколкото те са съзнавали, че жилището е общинска собственост и в периода 1998г. - 2010г. са се домогвали по различен начин да придобият правото на собственост.

Софийски градски съд, действайки по въвззивна жалба на ищците, е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск. Приел е, че ищците са добросъвестни и могат да придобият правото на собственост с кратката петгодишна давност. Счел е, че такава е изтекла в периода от отпадане на забраната на чл. 86 ЗС - 01.06.1996г. до 01.06.2001г. - преди въвеждане на мораториума върху течението на придобивната давност от 01.06.2006г.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнение, че въззивното решение е постановено по жалба, чиито нередовности не са били отстранени в срок. Видно, че въззивната жалба на ищците срещу първоинстанционното решение е била оставена без движение с указания в едноседмичен срок да бъде представен документ за внесена държавна такса в размер на 35,78 лв. за всеки жалбоподател - разпореждане № 33610 от 05.02.2020г. Тези указания са съобщени на пълномощника адв. Г. на 19.02.2020г., сряда. Едноседмичният срок, изчислен съгласно чл.60, ал.4 ГПК, изтича на 26.02.2020г., сряда, присъствен ден. Указанията са изпълнени на следващия ден 27.02.2020г. като е представен на съда документ за внесена държавна такса 73,24лв. - л.11 и 12 от въззивното дело.

При тези данни се налага извод, че разгледаната от Софийски градски съд въззивна жалба е нередовна, което означава, че съдът не е надлежно сезиран и жалбата не е подлежала на разглеждане. Последиците от неотстраняване в срок на нередовностите на жалбата са тези по чл.262, ал.2, т.2 ГПК - връщане на жалбата. В случая неизпълнението на указанията в срок не е било констатирано нито от администриращия съд, нито от въззивния съд, разглеждащ жалбата и тези последици не са били приложени. Като не е изпълнил императивното си задължение за връщане на подадената въззивна жалба, чийто нередовности не са били отстранени в срок, а е разрешил спора по същество, въззивният съд е постановил недопустим акт. В същия смисъл е практиката по Решение № 156 от 22.06.2015г. по гр.д. № 6841/2014г. на ІІІг.о. и Решение № 113 от 24.07.2018г. по гр. д. № 5446/2016г. на ІІІ г.о.

При горния извод за недопустимост на въззивното решение, то следва да бъде обезсилено и да бъде прекратено производството по въззивната жалба - чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК. Последицата от това е влизане в сила на първоинстанционното решение - чл.296, т.2 ГПК.

При този изход в полза на ответника Столична община следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 102 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК или общо 302лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 262612 от 21.04.2021г. по гр.д. № 5517/2020г. на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството пред Софийски градски съд по въззивната жалба на Т. Г. Т. и И. Т. Т. срещу решение № 308140 от 20.12.2019г. по гр.д. № 29469/2017г. на Софийски районен съд, 171 състав.

ОСЪЖДА Т. Г. Т. и И. Т. Т., двамата от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплатят на Столична община сумата 302/триста и два/ лева разноски за настоящето производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: