Отговорност на пазач на имот при принудително изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

София, 11.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4964/2023 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от А. С. Б., чрез адвокат С. Н., срещу решение № 829 от 13.07.2023 г. по в.гр.д.№ 853/2023 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 94 от 10.03.2023 г., поправено с решение № 155 от 11. 04. 2023 г., и двете постановени по гр.д.№ 1357/2022 г. на Районен съд-Несебър, А. С. Б. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на М. М. И. сумата 3197 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреден недвижим имот – апартамент и движими вещи в имота, придобит от ищеца на публична продан, на който имот ответникът е бил определен за пазач и управител. Излагат се съображения за неправилност на решението поради необоснованост на извода на съда за надлежното му назначаване за пазач и управител (с твърдения, че нито се е съгласявал, нито е уведомяван за определянето му за пазач и управител на имота, нито е присъствал при съставянето на описа и подписвал протокола), поради незаконосъобразност на извода на съда, че е без значение съгласието на ищеца за назначаването му за пазач и управител на имота и с влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за ответника е възникнало задължение да опазва и охранява имота, както и поради противоречие на изводите на съда с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца М. М. И., приподписан от адв. Т. П.-М., с който са развити съображения за неоснователност на жалбата и правилност на въззивното решение.

Касационното обжалване на решението е допуснато с определение № 4741 от 22. 10. 2024 г. по гр. д. № 4964/2023 г. на ВКС, 1 г.о., на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, по следния въпрос: при назначаване от съдебния изпълнител, по реда на чл. 486 ГПК, на лице различно от длъжника за пазач и управител на имота, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение и е извършен опис, то за възникване за третото лице на задълженията по чл. 486 ГПК необходимо ли е това трето лице да е било уведомено за постановлението на съдебния изпълнител за назначаването му за пазач и управител на имота и да е дал съгласието си за това.

Въпросът е обсъждан в решение № 47 от 26. 02. 2018 г. по гр. д. № 69/2018 г. на ВКС, 4 г.о., и на същия е даден положителен отговор. Прието е, че назначаването от съдебния изпълнител на лице, различно от длъжника, за пазач на недвижим имот, по отношение на който е насочено изпълнението, не може да стане без съгласието на лицето, което съдебният изпълнител определя за такъв. Настоящият състав споделя това становище.

По основателността на касационната жалба:

Пред настоящата инстанция исковото производство е висящо в частта, с която А. С. Б. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на М. М. И. сумата 3197 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреден недвижим имот - апартамент № ***, находящ се в [населено място], к.к. „***“, на*** етаж в сграда № *** с идентификатор ***, с площ от 28, 64 кв.м., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], к.к. „***“, причинени му в резултат на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл. 486 ГПК да опази имота във вида, в който му е предаден от съдебния изпълнител, възложени му с постановление на съдебния изпълнител за назначаването му за пазач и управител на имота, обективирано в протокол за опис на недвижими имущества от 16. 12. 2015 г.

Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 3197 лв. до сумата 7700 лв.

По делото е установено, от представения протокол за опис на недвижим имот от 16.12.2015 г. на ЧСИ И. Б., с рег.№ 800 и район на действие този на Бургаския окръжен съд, че на посочената дата и по искане на ответника А. С. Б., в качеството му на взискател по изпълнително дело 20158000400990/2015 г., е извършен опис на процесния жилищен имот – апартамент, състоящ се от дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна. Описано е състоянието на дневната: под - ламинат, стени и таван - латекс върху гипсокартон, монтиран климатик „Ф.“, състоянието на кухненския бокс: монтирани горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка със стояща батерия, както и състоянието на банята с тоалетната: под – теракот, стени - фаянс, таван – окачен гипсокартон, моноблок, бойлер, аплици. Констатирано е, че дневната е с директен изход към двора през РVС врата. Входната врата и интериорната врата са от ПДЧ. В апартамента са монтирани контакти, електрически ключове за осветление и електрическо табло.

В протокола за опис е посочено, че описът се извършва по искане на взискателя А. С. Б., както и че имотът се оставя за управление на А. С. Б., който поема задължението по чл. 486 ГПК. В протокола не е посочено на описа да е присъствал А. С. Б.. Протоколът е подписан от лицето С. А. Б. – като взискател и като управител, а не от А. С. Б.. Не е посочено лицето С. А. Б. да участва в качеството си на пълномощник на А. С. Б..

След проведена публична продан имотът е бил възложен на ищеца с влязло в сила постановление и на 04.10.2022 г. ищецът е въведен във владение на апартамента. При въвода било констатирано, че имотът не е в състоянието, в което е бил към момента на извършване на описа, като: липсва климатик „Ф.“ (демонтирани са както външното, така и вътрешното тяло), демонтирани са горните и долни кухненски шкафове и вградената мивка със стояща батерия, демонтиран е бойлерът от банята и вратата на банята, а при пускане на водата от меките връзки тече вода.

В молба-становище вх. № 1917/23. 02. 2023 г. (подадена преди първото открито заседание, проведено пред районния съд) изрично е заявено от ответника, че нито е уведомяван за назначаването му като пазач и управител на обекта, нито се е съгласявал да поема такова задължение, както и че в периода 4. 10. 2022 г. – 16. 12. 2015 г. изобщо не е посещавал к.к. „***“. Твърди, че демонтираните вещи се намират при управителката на длъжника по изпълнителното дело „Стар инвест“ ЕООД, с която А. Б. е в конфликтни отношения.

Видимо различни са подписът на А. С. Б., положен на договора за правна защита и съдействие и на пълномощното (л. 23 и л. 24 от делото на НРС) и подписът на лицето С. А. Б., подписало протокола за опис от 16. 12. 2015 г. Ответникът е твърдял, че не е присъствал при извършването на описа, не е подписвал протокола за опис, не е бил уведомяван за назначаването му за пазач на имота и не е изразявал съгласие за това. Не е твърдял, че подписът, положен от името на присъствалия на описа С. А. Б., не е положен от С. А. Б..

При тези данни и възражения на ответника съдът е приел за доказано, че за пазач на недвижимия имот е назначен А. Б., както и че същият е заявил, че поема задълженията по чл. 486 ГПК, а в протокола за опис е допусната техническа грешка при изписване имената на взискателя, назначен като управител, като вместо А. С. Б. е записан С. А. Б..

От правна страна съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за уважаване на иска. Актът на съдебния изпълнител за назначаване на ответника като пазач и управител на имота представлява публичноправен процесуален акт, който не е обжалван и чиято законосъобразност не подлежи на преценка в настоящото производство. При наличието на такъв акт е без значение съгласието на ответника А. С. Б. за определянето му като пазач и управител на имота, а и в случая съгласието му е изявено с положения от същия подпис на протокола за опис. С оглед гореизложеното е направен извод за валидно задължаване на ответника А. С. Б. да пази описаното имущество. За последния е възникнало задължението да управлява имота с грижата на добър стопанин и да го предаде в състоянието, в което имотът се е намирал към извършването на описа и предаването му за пазене. Грижата на добрия стопанин следва да се разбира като задължение да не поврежда, изменя или унищожава имота с лични действия и като задължение да не допуска извършване на вредоносни действия в имота и от други лица, включително такива, които държат имота със знанието и съгласието на собственика му. Това задължение съществува до предаване на имота във владение на купувача от публичната продан. Ответникът не е положил дължимата грижа да опази имота и да предаде същия във вида му към датата на описа, поради което дължи на ищеца обезщетение в размер на стойността на демонтираните вещи и увреденото имущество. Направен е извод за наличие на причинна връзка между бездействието на ответника и настъпилите вреди, тъй като отговорността на ответника произтича от неизпълнение на задължението му за пазене на имота и за предаването му на новия собственик в същия вид. Ирелевантно за ангажиране на имуществената отговорност на ответника е обстоятелството, че увреждането на недвижимия имот е извършено от друго лице. Твърденията на ответника, че липсващите вещи са изнесени от длъжника, е релевантно в хипотезата на причиняване на вредите от поведението на две лица, доколкото спрямо ищеца тези лица отговарят солидарно и няма пречка искът да бъде уважен спрямо привлечения като ответник А. Б.. Искът е намерен за основателен до размер на сумата 3197 лева, според установените в процесния имот щети.

Въззивното решение е неправилно.

На първо място, необоснован е изводът на съда, че А. С. Б. е бил уведомен за назначаването му като пазач и управител на обекта и се е съгласил да поеме задълженията по чл. 486 ГПК. Както бе посочено по-горе, по делото няма никакви данни ответникът А. С. Б. да е бил уведомяван за назначаването му от съдебния изпълнител за пазач на имоти и вещите в него, нито да се е съгласявал да поема задължения по чл. 486 ГПК. Изводът на въззивния съд, че той е подписал протокола за опис, но е допусната техническа грешка при изписване на имената му е напълно необоснован, тъй като не намира подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства, напротив: в протокола не е посочено на описа да е присъствал А. С. Б.; протоколът е подписан от лицето С. А. Б., като взискател и като управител, а не от А. С. Б.; не е посочено лицето С. А. Б. да участва в качеството си на пълномощник на Апостол С. Б.; видимо различни са подписът на А. С. Б., положен на договора за правна защита и съдействие и на пълномощното (л. 23 и л. 24 от делото на НРС) от подписите положени на протокола; никоя от страните не е оспорила автентичността на протокола за опис, не е откривано производство по чл. 193 ГПК; ответникът изрично е заявил, че не е присъствал при извършването на описа, не е подписвал протокола за опис, не е бил уведомяван за назначаването му за пазач на имота и не е изразявал съгласие за това; не е твърдял, че подписът, положен от името на присъствалия на описа С. А. Б., не е положен от С. А. Б..

Неправилен е изводът на съда, че при назначаване от съдебния изпълнител, по реда на чл. 486 ГПК, на лице различно от длъжника за пазач и управител на имота, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение и е извършен опис, за възникване за третото лице на задълженията по чл. 486 ГПК не е необходимо това трето лице да е било уведомено за постановлението на съдебния изпълнител за назначаването му за пазач и управител на имота и да е дал съгласието си за това.

Противоречи на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца имуществени вреди. Ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди без да е доказано вредите да са причинени в резултат на противоправното му поведение (действие или бездействие).

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 2327,88 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 829 от 13.07.2023 г. по в.гр.д.№ 853/2023 г. на Бургаския окръжен съд в частта , с която след частична отмяна на решение № 94 от 10.03.2023 г., поправено с решение № 155 от 11. 04. 2023 г., и двете постановени по гр.д.№ 1357/2022 г. на Районен съд-Несебър, А. С. Б. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на М. М. И. сумата 3197 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреден недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в [населено място], к.к. „***“, на *** етаж в сграда № *** с идентификатор ***, с площ от 28, 64 кв.м., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на к.к. „***“, и движими вещи в имота, придобит от ищеца на публична продан, на който имот ответникът е бил определен за пазач и управител, и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. И. срещу А. С. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 3197 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреден недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в [населено място], к.к. „***“, на *** етаж в сграда № *** с идентификатор ***, с площ от 28, 64 кв.м., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на к.к. „***“, и движими вещи в имота, придобит от ищеца на публична продан, на който имот ответникът е бил определен за пазач и управител.

ОСЪЖДА М. М. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А. С. Б. сумата 2327, 88 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: