Оправдаване за държане на нерегистриран металотърсач поради липса на умисъл

Текстът на акта

Ключови фрази

Противоправно търсене и извършване на теренни археологически разкопки или подводни проучвания * престъпление на просто извършване * търсене без надлежно разрешение на археологически обекти

Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
гр.София, 18 декември 2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Невена Ангелова

и в присъствието на прокурор Антоанета Близнакова

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 473 от 2023 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест, подаден от прокурор при АП - Велико Търново, срещу присъда № 2 от 24.04.2023г., постановена по в.н.о.х.д. № 331/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В протеста, допълнен по реда на чл. 351, ал.4 от НПК, са релевирани основания за проверка на съдебния акт по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Изложени са аргументи за неправилно приложение на материалния закон като се твърди, че неправилно подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 277а, ал.7 от НК въпреки наличието на обективна и субективна съставомерност на неговата деятелност. Според прокурора, съдът не е отчел следните обстоятелства: престъплението е формално и за реализирането му е достатъчно деецът да държи, т.е да упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението, със знанието или предположението, че е предназначено или е послужило за търсене на археологически обекти; въпреки че задължението за регистрация на металдетектора е за собственика му, подсъдимият (като държател) също е субект на престъплението; Д. е извършвал дейност в нарушение на чл. 152, ал.2 от ЗКН. Държавното обвинение навежда и редица доводи, обосноваващи субективната съставомерност на извършеното деяние, като твърди, че то е извършено при форма на вината – пряк умисъл. Счита, че са налице множество косвени доказателства, от оценката на които следва единствено възможният извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.277а, ал.7 от НК. Твърди се, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл.14 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК, свързани с разкриването на обективната истина по делото и правилното формиране на вътрешното си убеждение. С протеста се предлага да бъде отменена въззивната присъда, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Твърди, че дейността на въззивния съд по формиране на вътрешното му убеждение е неправилна, а обвинението – доказано. Моли протестът да бъде уважен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВтАС.

Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. В писмени бележки защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на касационния протест. Солидаризира се с мотивите на въззивния съд, според които приетите за установени факти обосновават извод за недоказаност на обвинението и по-точно, че предназначението на притежавания от Д. металдетектор е било да търси археологически обекти и у него е била налице субективна увереност за това. Моли за потвърждаване на въззивната присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С Присъда № 32/21.10.2022 г. Окръжен съд гр. Плевен, постановена по н.о.х.д. № 240/2022 г., подсъдимият К. П. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 277а, ал.7, пр.2 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено с тригодишен изпитателен срок. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, било образувано в.н.о.х.д. № 331/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С присъда №2 от 24.04.2023г. съдът отменил присъдата на ПлОС в следните й части: с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 277а, ал.7, пр.2 от НК; относно деловодните разноски и произнасянето по чл.53 от НК, като е постановил нова, с която признал подсъдимия за невинен в това, че на 25.03.2021 г. в [населено място], [улица], в нарушение на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство противозаконно да е държал оръдие - 1 бр. металдетектор, марка „марка“, за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 277а, ал. 7, предл. 2 от НК. Съдът е постановил след влизане в сила металдетектора бъде върнат на собственика, а направените по делото разноски да останат в полза на държавата. Потвърдил е присъдата в останалата ѝ част.

Касационният протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново е допустим, но неоснователен.

Във връзка с оплакванията, касаещи основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, е необходимо да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция по правото, а не по фактите. Следователно, тя не може да приема за установени нови фактически положения, както и да извършва собствен доказателствен анализ, а единствено проверява спазени ли са процесуалните изисквания по формиране на вътрешното убеждение на съда в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от НПК. В протеста това касационно основание е заявено без прокурорът да сочи конкретни доводи в негова подкрепа. Декларативно е посочено, че „въззивният съд е оценил превратно събраните по делото доказателства“ и „не е реализирал задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност“. В допълнението на протеста тези доводи отново се поддържат общо и декларативно, поради което настоящият състав намира за необходимо само да отбележи, че въззивната инстанция е подложила на внимателен анализ всички събрани по делото доказателства, включително и тези в хода на въззивното съдебно следствие. Не е допуснала превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, което е довело до установяване на релевантната фактология, обезпечила формирането на верни правни изводи. Единственият конкретен довод, релевиран в допълнението на протеста е за невярна оценката на докладната записка, изготвена от св.А. А. до началника на РУ-Г.. В тази връзка следва да се посочи, че докладната записка не е предвидена в НПК сред доказателствените средства и способите на доказване. Информацията, съдържаща се в конкретната докладна записка е била използвана от органите на досъдебното производство при преценка предпоставките за образуване на досъдебното производство. С това се изчерпва нейното предназначение, поради което правилно не е била ползвана от въззивния съд като източник на доказателства при извеждане на фактическите изводи.

Относно оплакването за неправилно приложение на материалния закон.

Както в протеста, така и в допълнението към него са изложени пространни аргументи в подкрепа на това касационно основание, но преобладаващата част са цитати на съдебна практика, тълкуване на разпоредбата на чл.277а, ал.7 от НК, на норми от Закона за културното наследство, както и позоваване на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство. Всичко това в подкрепа на твърдението на прокуратурата за неправилност на изводите на въззивния съд за обективна и субективна несъставомерност на деянието. В случая обаче, съдът е постановил оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на субективната страна на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, извод който следва от внимателния прочит на мотивите и който по мнение на настоящия състав е правилен.

Престъплението по чл. 277а, ал.7, пр.2 от НК е формално, на просто извършване, като е достатъчно деецът противозаконно да осъществява фактическа власт върху предмета на престъплението(в случая техническо средство), който е предназначен да послужи или вече е бил използван за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. От субективна страна се изисква подсъдимият да е знаел или предполагал, че той ще бъде използван (или е бил използван) за търсене на археологически обекти. Както беше посочено престъплението е на формално извършване, поради което е ирелевантно чия собственост е процесният уред. В случая е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е държал един брой металдетектор с червен надпис „/надпис/, иззет от дома му – жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], който не е негова собственост. Тази вещ представлява „специално техническо средство“ по смисъла на §4, т.2 от ДР на ЗКН и би могла да бъде използвана за търсене на археологически обекти. Деянието ще бъде престъпно, когато или държането на самата вещ е забранено, или дейността, за която е предназначена или послужила, е общественоопасна. Без съмнение металдетекторът не е забранена за притежание вещ и държането му само по себе си не е престъпно. Търсенето на археологически обекти е законово уредена дейност, която принципно е общественополезна. Нейното извършване е забранено в случаите, в които субектът няма право да извършва такава. Редът за регистриране на специалните технически средства, предназначени за осъществяване на тази специализирана дейност, е уреден в чл. 152, ал.2 от ЗКН, вр чл. 30 и сл. от Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. Държането на нерегистриран по съответния ред металотърсач ще бъде общественоопасно, съответно престъпно, ако бъде доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е знаел или предполагал, че посоченият предмет ще бъде използван (или е бил използван) за търсене на археологически обекти.

Касационният състав напълно споделя изводите на апелативната инстанция за недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин и по-точно относно елементите от субективната страна на престъпния състав, който е инкриминиран на подсъдимия. По делото е разпитан свидетелят А.(полицейски служител), който е съобщил информация, че подсъдимия е забелязан да търси археологически находки, по информация на местното население, придобита при провеждането на различни оперативно-издирвателни дейности. По този повод е проведена специализирана полицейска акция, в която взели участие свидетелите, полицейски служители, Н. и П.. При извършено претърсване и изземване в дома на подс.Д., били открити един брой металотърсач, поставен в платнена чанта, намиращ се на пода в кухненското помещение, и един брой книга с надпис „Римски монети и техните стойности“ Н. Ф., 1998г., разположена върху хладилника в същото помещение. В обясненията си подсъдимият отрича да е използвал металдетектора за търсене на археологически ценности, като тези негови твърдения не са опровергани от останалите събрани доказателства, поради което съдът правилно ги е кредитирал. Пред свидетеля Ш., собственик на металотърсача, подсъдимият е заявил, че металотърсачът му е бил необходим, за да търси желязо в двора на къщата си. Горното не дава основания да се направи несъмнен извод, че държаният от подсъдимия металдетектор е предназначен за търсене на археологически обекти. Намерената в дома на Д. книга, както и съдържанието на събраните чрез СРС веществени доказателствени средства, внасят известно съмнение в тезата на подсъдимия, но те не са достатъчни, за да обосноват категорични изводи относно субективната страна на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК. По делото не е установено металдетекторът да е използван, същият е намерен на видно място в кухнята. Подсъдимият не е задържан при извършване на теренни проучвания, не са открити археологически обекти в дома му, липсват други данни сочещи, че процесната вещ е държана именно с предназначение за търсенето на археологически находки, за да се направи категоричен извод, че той е знаел за това предназначение. Касационната инстанция се солидаризира с извода на ВтАС, че оперативната информация, възпроизведена в показанията на св. А., няма доказателствена стойност, тъй като съдържащите се в нея фактически данни не са установени по реда, предвиден в НПК.

При липса на достатъчно доказателства, че Д. е държал металдетектора със знанието, че е предназначен за търсене на археологически обекти, правилно ВтАС е постановил оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл.277, ал.7, пр.2 от НК, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 24.04.2023г., постановена по в.н.о.х.д. № 331/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: