Предоставяне на родителски права на бащата и разширен режим на контакти с майката

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. София, 02.02.2024г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември , две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4628/2022 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на А.-М. К. И.,предсатвлявана от адв. В. И. от АК-Монтана срещу решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съд-Монтана. Въззивният съд е ревизирал с отмяна решение №12 от 21.01.2022г по гр.д№1568/2021г. на РС-Лом относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. Г. ,режимът на лични контакти и издръжката по искове на основание чл. 127,ал.2 и чл.143 СК. По предявените насрещни претенции по чл.127, ал.2 от СК въззивният съд е уважил иска на бащата Д. А. Г.,местоживеенето е определено при него,при определен режим на лични контакти с майката-сега касатор,като е определена и дължимата издръжка в размер на 180 лева, считано от влизане на решението в сила .

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон,в нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост.Оспорват се изтъкнатите в решението на въззивния съд основания като отглеждащ родител да бъде предпочетен бащата, Въззивният съд е изтъкнал „дребни на пръв поглед събития”,довели до извод,че майката среща по- големи трудности при отглеждането на детето, като не са обсъдени от въззивния съд поотделно и в съвкупност събраните доказателства ,което е довело до противоречие с ППВС №1/12.11.1974гВъзприемането на по-добри битови условия при бащата не отговаря на обективната действителност и фактическата установеност по делото,като според приетите социални доклади и двамата родители са осигурили подходящи условия .Представена е писмена защита от адв В. И. ,в която се изтъкват предимствата в позицията на майката да не напада другия родител ,за диалог и споделяне на отговорностите и зачитане на емоционалната връзка с детето ,докато позицията на бащата е била да очерня майката ,тактика изиграла роля при вземането на решението,а това е недопустимо и не е в интерес на детето.В решението е придадено значение на заинтересовани и противоречиви свидетелски показания Изтъква се ,че след постановяване на въззивното решение Отдел закрила на детето ДСП-Л. е сигнализиран от майката за проблими при осъществяването на личните контакти,за съмнение за насилие над детето,като е отворена мярка за закрила по чл 23 ЗЗакрД Нарушена е преценка на съда по критериите , изразени в ППВС №1/12.11.1974г и интереса на детето.Изтъква се ,че К. тепърва ще има нужда от майка до себе си и майката ,предвид професията си ,винаги ще може да подреди ангажиментите в работата с оглед необходимото време за детето.

В отговор,доразвит с представяне на писмена защита от пъномощника адв.Кр.Б. от АК Монтана , касационната жалба се оспорва. Бащата Д. А. Г. обръща внимание,че преди завеждане на иска,от м.октомври 2019г.като и по време на процеса - в режим на определените от първоинстанционния съд привременни мерки, грижите по отглеждане на детето полага той,доказал е с поведението си правилен подход към детето в преките грижи за неговмото израстване и възпитание в подкрепяща среда ,в интерес на детето е да остане да живее при бащата, който е подпомаган от своето семейство Бабата и дядото на детето имат активна и положителна роля в отглеждането и възпитанието му, докато майката няма на кого друг да разчита и няма на кого да го остави когато е ангажира с работа,както сама е признавала.След раздялата между двамата,майката оставя детето на грижите на бащата, вземала го е за кратко време,епизодично,не-повече от два дни през седмицата,без да е била препятствана . Не е съгласен с тезата на майката,че тази ситуация може да се раглежда като разбирателство за споделено родителство. Бащата изтъква,че по най-важния критерии, грижата на родителя към детето, има превъзходство,проявява по-голям родителски капацитет и се позовава на негативни прояви на майката,които счита показателни за нисък морал и липсата на възпитателски качества.Коментират се изразените становища на двамата родители от момента на определяне на привременните мерки ,до изслшването им в последното проведено пред настоящата инстанция съдебно заседание и данните от приложения актуален социален доклад на ДСП-Л.,Майката не проявява висок родителски капацитет, като подава сигнали до социалните служби и институциите въз основа на неверни твърдения .

С определение №2116 от 12.07.2023г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за критериите,които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца,по който въпрос е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974г.,според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата и родителските права да бъдат възложени на този родител,който е по-способен да полага адекватни грижи с оглед възрастта, пола и степента на развитието на децата,включително за тяхното възпитание и изграждане като личности .

По изведения въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане,Върховен касационен съд приема следното :

Постановление №1 от 12.11.1974г.на Пленума на ВС обобщава и насочва практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите,като дава указанието упражняване на родителски права и мерките да бъдат определени след задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства.Тази съотносимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии,които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на съпоставимите факти.Част от критериите, от които се ръководи съдът са вече нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59,ал.4 СК,като изброяването е примерно.Установено в практиката на Върховен касационен съд остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост с оглед най-добрият интерес на детето ,който се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права. Именно за да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества на родителите – тяхното наличие и конкретното им проявление, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, моралния облик,начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не само като желание и заявление,но и като реално проявление,обощено определяна като родителски капацитет.От значение са пола, възрастта, здравословното състояние на детето с оглед неговите нужди,създадената привързаност към значимите за него възрастни, от значение е разполага ли родителят с помощта на трети близки за детето лица,на които при нужда може да разчита.Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по - способен да полага грижи както за бита, така и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности,като при деца в ранна възраст родителския капацитет се проявява в полагане на грижи за отглеждане на детето в подходяща среда,създадената емоциона връзка и чувство за сигурност,с позитивно участие във формиране личността на детето. При критериите комплексно се съобразяват всички предпоставки за отглеждане и възпитание.Проявената готовност да се отглеждат и възпитават децата не само декларативно,но и като поведение,е указание за степента на загриженост за тях ППВС №1/12.11.1974г.задължава съдилищата да изясняват действителните отношения относно децата.Показател за осъзнаване и поемане на съответните отговорности като съдържание на родителския дълг са реално полаганите конкретни грижи в най-добър интерес на детето,което не изключва осъществяването им при подпомагане от възходящи най-близки роднини от обкръжението на родителя. Подпомагането също е значим показател при коплексната оценка,като водеща остава личната ангажираност,капацитет и способност на родителя да полага основните грижи по отглеждане и възпитание на детето в подходяща за него среда.
Съобразно така дадения отговор на поставения въпрос,подадената касационна жалба е частично основателна.
С обжалванвото понастоящем въззивно решение е разрешен спор между Д. А. Г. и А.-М. К. И.,двамата живущи в [населено място] ,като родители на малолетното дете К., [дата на раждане] г,относно упражняването на родителските права,режимът на лични контакти и издръжката по искове на основание чл. 127,ал.2 СК.По делото е установено,че страните са живели на семейни начала за период от м.май 2016г до м.октомври 2019г в жилище, нах. се в [населено място] собственост на майката на Д. Г.,Г. И.. ,което след раздялата между двамата А.-М. напуснала ,като се преместила в друго жилище в същия град ,собстевност на нейния брат, който живее и работи в [населено място]. Детето ,тогава на три годишна възраст ,останало при бащата Д. Г., където активна помощ при отглеждането му оказвала неговата майка Г., тъй като и двамата родители работели. Бащата живее в друго самостоятелно жилище ,находящо се в същата сграда. За този преиод майката не е била ограничавана да вижда и взема детето когато поиска и когато може, по уговорка с другия родител,но последната нямала възможност и готовност да отглежда детето сама,тъй като в своето обкръжение нямала близки роднини и не можела да разчита на друга помощ,освен оказваната от бащата и неговата майка,същевременно от 2018г открила фризьорски салон и като собственик на фирма„Каталея 16”била така ангажирана с клиенти,че в някои дни се налагало през седмицата да работи до късно вечерта, също така отваряла фризьорския си салон и трайно поемала клиенти и през почивните дни. Особено натоварени за нея били летните месеци на 2021г ,когато се стигнало до положение ,при което не е вземала и виждала детето повече от месец. Твърдението на бащата е ,че поначало след раздялата им майката вземала при себе си детето епизодично и не го обгрижвала достатъчно. Затова на 26.07.2021г Д. Г. е предявил иска родителските права да се предоставят на него,да се определи издръжка и да се вземат привременни мерки от съда , като родителските права се упражняват от него и се опредеи режим на лични отношения с майката.По образуваното дело районният съд е насрочил и провел заседание на 04.08.2021г, на което е изслушал двамата родители,приел е изготвения от Дирекция СП [населено място] социален доклад и е определил привреченни мерки, които се прилагат и понастощем.От становищата на страните в производството по чл.127, ал.3 СК така стеклите се след раздялата на родителите обстоятелства, засягащи детето , се изясняват в основни линии безспорно Спорна е оценка на двете страни за това постигната ли е била предварителна съгласуваност и разбирателство по отношение на установеното фактическо положение.Според майката , по- продължително време не е виждала и вземала К. през карантинния период, наложен извънредно заради ковид-мерките,през което време и двамата родители работели и най-добре е било да го отглежда бабата.Изтъква,че ,от сутринта, до 10ч. вечерта е на работа,случва се да работи извънредно, в събота и неделя.Въпреки това майката И. е възразила за необходимостта да се прибягва до привременни мерки, настоявала е,че има устно постигнато с бащата разбирателство да си поделят времето,така и родителството до този момент. Изтъкнала е ,че и двамата са купували дрехи и играчки на детето и са се съобразявали с неговото желание при кого да бъде. Според бащата, трайно е установено положение, при което той с помощта на своята майка полага непосредтвените грижи за отглеждането на детето, след като майката е заявила ,че не е в състояние да ги поеме сама.Осигурява и издръжката .Нуждите от грижи са ежедневни и постоянни,те са поети изцяло и основно от бащата,затова майката да има роля в един режим на виждане,по преценка на съда и разширан,а не да продължава по този начин. Социалният работник,изготвил доклада по случая е обърнал внимание на обстоятелството ,че детето още не осъзнава и не възприема обгрижващите го родители като разделени. Свикнало е повече с баба и тати ,защото повечето време е при тях.Жилищата им са съседни .Привързано е и към майката.В определянето на привременните мерки съдът,като е изслушал и преценил съображенията за трудова заетост , се е съобразил с рамката предложена от майката за режим на контакти с нея , като всяка седмица от понеделник 8.00ч до сряда, 18.00ч включително да взема детето с преспиване както и да го взема последната събота и неделя от месеца , както и за 20 дни през лятото. Родителските права е предоставил за упражняване временно на бащата , определил е майката да плаща месечна издръжка от 180 лв. В процеса майката е предявила под формата на възражение искане по чл. 127, ал.2 СК родителските права да се възложат на нея,което първоинстанционният съд е уважил с решението .Изяснява се ,че привременният режим се спазва , не са настъпили обстоятелства ,които да наложат промяна ,искания от страна на родителите в тази накока не повдигани.Изслушани са били две групи свидетели.Според показанията на доведените от майката свидетели , ситуацията с отстъпеното й за ползване жилище следва да се се оцени като сигурна възможност за дом , на този етап Детето изразява силна радост и прегръща майката , когато тя го взема от детстка градина,тя се грижи добре за него и го облича подходящо според сезона , купува му и дрехи.Според свидетелите , изслушани по искане на бащата ,бабата се грижела за детето от самото му раждане ,след раздялата майката не го вземала и виждала често,а понастоящем,в условията на привременния режим го вземала , но не се грижела добре за него. Карала го да се къпе само , оставяла го нощем само в стаята на тъмно ,наказвала го , води го на детска градина с отеснели дрехи.Изяснява се ,че през определения привременно режим бабата на детето по бащина линия Г. И. е продължила активно да оказва помощ. Детето е посещавало детска градина ,като бащата , бабата и дядото са се редували да го водят и вземат,в зависимост от ангажиментите си .Като свидетел е изслушана Цв.П. , учител в детската градина,която детето посещава .Тя свидетелства за положителното отношение на бащата и бабата към изискванията и нуждите на детето,имала е забележки към майката Изтъква като проблем,че е имало случаи ,в които въпреки че е предупредена предния ден,че детето се разболява ,майката го води отново на следващия ден с кашлица и хрема.Имало е случаи ,в които го е водила и неподходящо облечено.В решението първостепенният съд е приел за установен паритет при родителския капацитет на двамата родители, както и че и двамата са отглеждали детето. Докато е при майката тя го отглежда сама,а докато е при бащата има тенденция нейната фигура да бъде заместена от бабата по бащита линия,което не е в интерес на детето, затова и предвид петгодишната възраст на К.,в решението на РС-Лом е предпочетена майката.

При установените в хода на делото обстоятелства, бащата работи като инстуктор в автошкола, която е и семейно предприятие ,също и на половин работен ден като психолог в медицински център,представил е доказателства за ангаиране и с трета работа.На практика,бабата Г. И. е посветила времето и усилията си на детето К. от нейното раждане,нейната помощ в грижите за детето продължава да е значима. Изслушана е като свидетел по делото. Детето е привързано към нея,както и към дядото. Те го водят на почивки и екскурзии,осигуряват му разнообразие и участват активно във възпитанието му. За детето родителите са първостепренни,то не ги дели, както е засвидетелствано и в изготвения през 2021г социален доклад,както и в следващите доклади. Има играчки и при единия, и при другия родител и независимо при кого е,вечер заспива прегърнато (социалния работник Св. С.) Налице е здрава емоционална вразка на детето и с двамата родители, както и с бабата и дядото.Предвид социалния доклад от 20.05.2022г , приет от въззивния съд ,детето продълржава да посещава детска градина,отсъства само когато е болно. Взема се и се води от бащата,майката и бабата.Определеният привременно режим се спазва.Местопребиваването на детето е при бащата,който разбира нуждите и потребностите на детето. Доказателствата засвидетелстват личната му ангажираност и активност.Режимът на лични контакти се спазва от майката,която е съобразила работното си време с този режим . В жилищата и на двамата има всичко необходимо за отглеждане на дете. Материално- битовите и хигиенни условия при майката са оценени като добри,при бащата като отлични, а в последния доклад , като много добри и при двамата. Бащата държи да изтъква негативната си оценка за грижите, които майката полага, което е отразено и в доклада от 20.05.2022г. на ДСП [населено място] е и тревога при детето от това,че мама и тати се карат и обиждат,че баба и мама не са приятелки,забелязани са и поведенчески промени. Родителите са консултирани детето да не бъде въвличано в конфликт.

Според приетото заключение на възложената от въззивния съд съдебно-психологична експертиза, К. е открито ,усмихнато ,възпитано доронамерено и умно дете, с добра информираност и бърза реакция.При психологическото изследване обозначава себе си между две къщи,две места които определя за свой дом. Детето се чувства добре и на двете места,но се долавя и амбивалентност.Водещо е емоционално отношение при детето е към фигурите на бащата и майката , последвано от тези на бабата и дядото.Няма патологична привързаност , каквато често се наблюдава спрямо единия от родителите при дете на нейната възраст, преживяващо раздяла При К. този факт е изключително позитивен. Детето разбира, че родителите му са разделени ,но във вътрешния си психичен свят ги възприема като едно цяло.Тенденция фигурата на майката да бъде омаловажена или замествана с тази на бабата Г. И. не съществува.Раздялата в случая не причинява травма на привързаността и психологът препоръчва привързаността, която при детето е налице към всичките му близки хора, водещо към майката и бащата (при проведен тест детето първо е означило фигурата на майката ,после себе си), да бъде съхранена и поощрена.

За съда остава задължението да отсъди в най-добър интерес на детето как да стане това. За окончателното решение в тази насока не спомагат ангажираните от защитата на бащата няколко свидетели, чиито показания са ехо на негативните оценки за майката,формирани и споделянни в неговата семейна среда въз основа на „свидетества”–коментари и интерпретации на нещо изречено или показано от детето, в ситуации,за които липсата на обективни данни за достоверността е засвидетелствана от самото им поднасяне. Така, този съд не приема за установено,че майката връщала детето на бащата неизкъпано и зле облечено;че го учела да играе кючек, което неприятно впечатлило учителките в детската градина ,че го наказва физически и го плаши с джуджета, че не го прегръща, че не затопля стаите докато го къпе и на детето му тракат зъбите от студ , че в риск за здравето му го облича с неподходящи дрехи,че на празнество в детстката градина на 24.05.2022г под народната носия майката не му била обула чорапогащник и така,според тезата на защитата, детето„изпъкнало със своята разголеност”/за което въззивният съд в съдебно заседание на 04.07.2022г допуснал и очна ставка между свидетлелки /; че майката била объркала антибиотика и затова детето вместо да оздравее след настинка,се влошило;че детето показало неприличен жест докато било на плаж с дядо си,защото докато е било при майка си,сигурно е видяло нещо ,което не трябва да вижда,т.е че майката е с нисък морал. Правилно в социалните доклади тези повтаряни внушения и доокрасени случки , продукт на изострена подозрителност и стремеж за очерняне на другия родител , са оставени без коментар.Тези негативни оценки и твърдения не са водели до ситуации ,в която детето се замесва, разстройва и наторарва психически и не са накърнявали сътрудничеството в рамките на определения привременен режим,с изключение на недоразуменията при организирания рожден ден на детето през 2022г. Като цяло изводът за родителския капацитет на бащата е положителен Същият, макар да уплътнява работния си ден, като работи в автошкола „РИ Авто” [населено място],работи на непълен работен ден в Мецицински център „ Здраве” и на непълен работен ден в Дневен център за деца с увреждания [населено място] като психолог,съумява да присъства активно и да полага лично грижи за отглеждане на детето,да присъства в ежедневието му,като ангажира по най-подходящ за възпитанието му начин помощта на своите родители. Това осигурява на детето сигурност и среда,която пълноценно да задоволява потребностите му,без да го лишава от така необходимите му майчини грижи и ласки. Имало е периоди ,през които те трайно са липсвали на детето,без да е имало извинителна причина за това от страна на майката, която живее и работи в близост до дома ,в който детето е отгреждано. Бащата не е предизвикал,или поддържал тази ситуация.

И двамата родители са подавали многократно сигнали до социалните служби относно поведение на други родител или индидент с детето,като преписките приключвани на етап проверка. И при двамата родители не се установява дефицит в родителския подход към детето в образователен ,възпитателен и нравствено етичен аспект ,който да повлиява съществено на родителските качества. Оценката за за родителския капацитет и при двамата е положителна ,но при тази оценка не могат да не се вземат под внимание затрудненията на майката и следва да се отчита,че последната за продължителен и важен за израстването на К. период не е съумявала да подреди работното си време така,че да отдаде на детето необходимия приоритет с полагане на лични грижи . Изводът за обстоятелствата, засягащи положението на детето след раздялата на страните до лятото на 2021г е , че грижите по отглеждане и възпитание на К. са били поети от бащата с активната помощ на неговата майка ,а не при споделяне на родителските отговорности по устно споразумение.Майката има силна емоционална връзка с детето,заявила е и желание родителските права да се възложат за упражняване на нея,подредила е дома си така, че в него да има всичко необходимо за нуждите на К., но това не е достатъчно,след като не е подредила времето и ангажиментите си начин ,който да й позволява да полага в пълен обем родителската грижа,при обстоятелства водещо зависещи от нея.Този е дефицитът при майката, който се отразява на положението на детето и следва да бъде взет под внимание с оглед най-добрия негов интерес. Извън времето определено за трите делнични дни от седмицата,майката не изглежда готова да посвети време и грижи за детето си,да пренебрегне фризьорския си салон ако обстоятелствата го налагат,да сподели с детето повече време за почивка и разнообразие,каквито не осигурява в достатъчна степен и за себе си,особено през лятото ,когато детето е било свободно от предучилищни занимания. Следва да се изтъкне ,че в условията на така определения привременен режим,майката не следва да настоява да взема детето през първите три работни дни от седмицата през времето,включващо тази част от летния месец, през който бащата ползва платения си годишен отпуск и е планирал пътуване и почивка с детето.Всички мерки,определени по съдебен ред,предполагат , изискват и разчитат на базово разбирателство при родителите в подобна ситуация.

Липсват достатъчно категорични данни за конфликта,отразен в последния представен доклад от Дирекция „Социално подпомагане [населено място] от 27.11.2023г по сигнал на майката. Преценените данни не свидетелстват за упражнено спрямо детето от бащата и негови близки насилие,какъвто риск не съществува,а за въвличане на детето в конфликт между родителите.Детето е споделило разнопосочни данни докато е било първо при майката,а след това при бащата, според данните в социалния доклад е било разстроено, водещата причина за което в случая може да се отдаде на реакциите при родителите.Проверката е изяснила ,че в клсната стая детето се е ударило в ръба на чина и че е паднало докато е тичало в двора на училището , но не се е наранило и е продължило играта си, като синините,заради които майката го е водила за медицинско освидетелстване, не могат да се свържат с причина която се твърди в нейния сигнал. Поради това и мярката по чл.23 ЗЗакрД е определена за превенция на риск от въвличане на детето в конфликт. Родителите са насочени към услугите на ЦОП [населено място].Поведение на родител,което има за резултат въвличане на детето в конфликт,не е проява на родителска отговорност и в тази инцидентна ситуация майката е следвало да подходи по–предпазливо и отговорно, а не да влага в думите на детето своите обвинения към другия родител.

Понаястощем К.,вече на седем години,е ученичка в първи клас.Основните грижи за детето се полагат от бащата с помощта на неговата майка,както досега.Майката И. го взема и се грижи за него от понеделник до сряда и няма данни детето да е пренебрегнато, докато е в този режим ,включително относно необходимостта да му се помага активо в образователната подготовка.Майката помага при обучението на детето докато е при нея,пишат заедно домашни, както е споделила при изслушването. Бащата е осигурил подходящи извънкласни занимания и е пряко ангажиран. При обследването на емоционалните връзки и стабилност,в последния актуален доклад на ДСП [населено място] социалните работници засвидетелстват,че при наблюдение в присъствието на бащата, майката ,бабата и дядото, К. се държи свободно и непринудено.Няма притеснение за детето от това,че половината седмица е при мама,другата половина е при тати, то реагира позитивно на познатата за него ситуация,задоволено е, изказва гласно своите намерения,държи на изискванията си и ги отстоява. Независимо дали е в жилището на бащата или на майката (в един и същи град и достатъчно близо едно до друго), то има своя кът за игра и самоподготовка, който разпознава и веднага приема с готовност, не показва с нещо да е стресирано от обстановката.Предвид изложеното до тук, по критерия прояваени родителски качества,който е водещ,както и по критерия помощ от близки на детето лица ,на които може да се разчита при нужда,при съпоставима положителна оценка на осигурените материалните условия за отглеждане на детето,доходите на родителите и осигурена подходяща с оглед образователните потребности среда,предпочитанието и на този съд при възлагане упражняването на родителските права остава за бащата,като се оценяват положително полаганите досега от него грижи за отглеждане и възпитание на детето и подкрепящата среда при него.Това предпочитание има за резултат обосновано възлагане на една по-завишена отговорност за единия от родителите,като предвид конкретните обстоятелства,в интерес на детето е тя да бъде възложена на бащата .

В интерес на детето също така е в максимална степен да се запази и поддържа по-разширеният контакт с майката,той е естествен, вече изграден и незаменим при неговата възраст.Поради това, за да бъде ефективен режимът,в случая следва да се съобрази заетостта на майката,нейния работен график и възможности,както са установени към момента.Също така ,не следва да се допуска и режимът да създава пречки и затруднения за родителя който ще полага грижите по отглеждане.Двамата родители имат местожителство в един и същ град и след опредляне на привременните мерки,режимът се е оказал подходящ, страните са пригодили графика си към него,детето е свикнало да бъде и с двамата родители,така и с всички значими за него възрастни. Благодарение на това емоционалният му свят е запазен.Впреки инцидентните недоразумения,които и двамата родители са склонни да преувеличават, ефектът от спазвания до момента режим е изцяло положителен за детето,няма да го постави в риск и занапред.Определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата.

Не е в интерес на детето да загуби ежеседмичния контакст с майката, който е ползотворен и отговаря на емоционалната му потребност.Времето което майката и детето споделят ,в случая не създава пречка за отглеждащия родител или затруднение, което следва решаващо да се вземе по внимание. Несъстоятелни са твърденията,че при майката съществува риск за детето ,че тя има занижени възпитателски качества и е немарлива. Други са съображенията за предпочитанието бащата да отглежда К. в дома си, те са свързани с това кой се е спрявал и ще се справи по-добре с отговрностите при ситуация,която изисква детето да има до себе си родител. Съществува риск за детето,ако режимът бъде рязко променен,особено докато свиква с новата обстановка в училище.Не винаги е в интерес на детето режимът да следва модел ,при който почивните дни от месеца се разпределят поравно между родителите,а делниците с детето да уплътнява изцяло и ненакърнимо отглеждащият го родител. В частта по мерките относно личните контакти с майката въззивният съд не е отчел конкретните обстоятелства и се е придържал към общ режим на виждане, който към момента не е подходящ, няма да е подходящ известно време и занапред. По преценка на насотящия съд, до навършване на десетгодишна възраст на детето, по изключение, следва да се определи по-разширен режим на виждане с майката ,на база привременно определеният до момента ,който включва по три делнични дни всяка седмица,както и вземане на детето с преспиване последната събота и неделя от месеца. Следва обаче да се съобрази обстоятелството ,че понеделник е учебен ден и не е подходящо бащата да го предава на майката късно в неделния ден. Подходящо е това да се осъществява в понеделник ,но не рано сутринта , както до сега ,а непосредствено след приключване на учебния ден,като най- късно до 18.00 часа майката да го взема от дома на бащата , ако детето не е предадено по- рано,още след занятията. За почивните дни през последната седмица от месеца, детето ще е при майката за времето от 9.00часа в събота до 18.00 часа в неделя с пресприване. След навършване на десетгодишна възраст на детето,ако страните не са постигнали друго споразумение, общият режим ще е най-подходящ.Майката ще взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9. 00 часа в събота до 18.00 часа в неделя. като за ваканциите и през лятото режимът остава непроменен

Съгласно утвърдената практика на ВКС,като общ и по правило подходящ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка(годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата),което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие. Конкретно се преценява липсата на обективни пречки за по-разширен контакт с другия родител ,за да се отмери режимът така ,че да е в най- добър интерес на детето ,с оглед спецификата на случая и като се съобрази дали разширяването на мерките при личните отношения не надхвърлят неговата цел, а именно да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният,независимо че не упражнява родителските права,да участва във възпитанието на детето,а то да възприема от него благотворно влияние.

Празнуването на рождения ден на детето е довел до недоразумения. Поради това занапред ще го организира този родител, при който е детето на съответната дата, съгласно режима.Ако празненство с участието на двамата родители не се организира от този родител, другия родител има право да види и вземе детето в подходящо време , след което да го върне на родителя, при който детето е в режим на отглеждане , или в режим на мерки за лични контакти.

В частта за определянето на издръжката, която майката следва да заплаща за детето ,обстоятелствата са изяснени и взети предвид от въззивния съд съобразно доходите на страните и нуждите на детето. Страните не поддържат спорни становища по този въпрос понастощем, предоставили са го на преценката на съда.В тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с коятона основание чл.127,ал.2 СК предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето К. Д. Г. , ЕГН [ЕГН] на бащата Д. А. Г. ЕГН [ЕГН], с местоживеене в [населено място] , [улица] ет. , ап.№
Определя местожителството на детето К. Д. Г. , ЕГН [ЕГН] при бащата Д. А. Г. ЕГН [ЕГН] в неговия дом на [улица] ет , ап.№ в [населено място] .
Оставя в сила решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която майката А.-М. К. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] с настоящ адрес [улица], вх. ет. е осъдена да заплаща на малолетното дете К. Д. Г. ,ЕГН [ЕГН] чрез неговия баща и законен представител Д. А. Г. ЕГН [ЕГН] месечна издръжка в размер на 180 лева , считано от влизане на решението в сила до настъпването на законна причина за нейното изменение, със законните последици .
Отменя решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съд-Монтана в частта , с която е определен режим на лични отношения за майката А.-М. К. И. ЕГН [ЕГН] с детето К. Д. Г., ЕГН [ЕГН],както и в частта за разноските, като вместо това :

Постановява за А.-М. К. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] режим на лични отношения с детето К. Д. Г. , ЕГН [ЕГН] , като майката А.-М. К. И. до навършване на десетгодишна възраст на детето К., го вижда и взема при себе в дома си в [населено място] си всяка седмица , от понеделник след приключване на занятията на детето в училище , но най- късно до 18часа в този ден, с преспиване, до 18.00 часа в сряда, в който час да го връща на бащата Д. А. Г.,в местоживеенето на детето. Предоставя на майката А.-М. К. И. и правото да взема детето при себе си с преспиване всяка последна седмица от месеца за времето от 9.00часа в събота до 18.00 часа в неделя, в който час да го връща на бащата Д. А. Г., в местоживеенето на детето ,както и да го взема за по двадесет (20 ) дни през летните месеци всяка година, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.Седмичният режим за виждане и вземане на детето от майката не се прилага за трите седмици от месеца ,през който бащата позва платен годишен отпуск и е организирал почивка на детето ,както и през ваканциите

Ако страните не постигнат друго споразумение майката А.-М. К. И. има правото да взема при себе си детето К. всяка четна календарна година през Коледните празници,включително Нова Година ,като за същата година през Великденските празници детето ще е при бащата ,а при нечетна календарна година майката да взема детето през Великденската ваканция,а за Коледните празници ,вкл. Нова Година детето ще е при бащата,като при определения режим за времето на съответните ваканции майката следва да връща детето на бащата в последния ден на ваканцията,не по- късно от 18.00 часа.Празнуването на рождения ден на детето/ трети декември /ще организира този родител, при който е детето на съответната дата съгласно режима за отглеждане и контакти. Ако празненство с участието на двамата родители не се организира от този родител, другия родител има право да види и вземе детето за времето от 12.00 до 14.00 часа на същия ден,ако денят не е учебен,или за два часа след края на занятията , ако денят е учебен, след което да го върне на родителя, при който детето е в режим на отглеждане, или в режим на мерки за лични контакти.

След навършване на десетгодишна възраст на детето К. Д. Г.,майката А.-М. К. И. има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 9.00 часа в събота с преспиване до 18.00ч. в неделя, когато следва да го връща в дома на бащата, като за лятото ,ваканциите и рождения ден на детето режимът остава без промяна .

Решението е окончателно .

Председател :

Членове