Законност на уволнение при закриване на отдел и възлагане на външен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50095

С., 10.07.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 3340 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „АМС ИМОТИ“ ЕООД, чрез адвокат Г. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1665/30.06.2022г. по в.г.д.№9617/2021г. в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Е. А. М., извършено със Заповед №157/04.05.2020г., издадена от управителя на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; Е. А. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и „АМС ИМОТИ“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. А. М. сумата от 9 336,20лв., представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1, т.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50186а/31.03.2023г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правните въпроси: 1. По какъв начин може да се материализира волеизявлението на компетентния орган за закриване на част от предприятието или съкращаване на щата? 2. Следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ? и 3. Кога е налице закриване на част от предприятието?

По въпроса за начина, по който може да бъде материализирано волеизявлението на компетентния орган за закриване на част от предприятието или съкращаване на щата: Съгласно установената от Върховния касационен съд практика /решение по г.д.№70/2012г. на ВКС, ІV г.о.; решение по г.д.№4982/2015г. на ВКС, ІV г.о. и др./, правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност или за закриване на част от предприятието. Промяната в щатното разписание е от компетентността на представляващия дружеството, като решението за съкращаване на щата или закриване на част от предприятието може да се съдържа в: заповед; списък; длъжностно или поименно щатно разписание; акт за одобряване на новото щатно разписание; уведомление до държавен орган; акт за назначаване на комисия по подбора или в друг акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Правопораждащо действие има самото решение на работодателя, за което законът не е предвидил форма за действителност или доказване, поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да бъде доказано с всички допустими от закона доказателства.

По поставения въпрос „Следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ?“ е налице практика на ВКС /решение № 665/1.11.10г. по г.д. № 242/09г., ІV г.о.; решение № 459/27.01.11г. по г.д. № 1532/10г., ІV г.о.; решение № 503/5.01.12г. по г.д. № 77/11г., ІV г.о. и др./. Според дадените в нея разяснения, при предявяване на иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение. Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава.

По последния въпрос „Кога е налице закриване на част от предприятието?„ също е формирана съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава – ТР №5/2019г. на ОСГК на ВКС; решение по г.д.№782/2018г. на ІV г.о.; решение по г.д.№728/2018г. на ІІІ г.о.; решение по г.д.№2464/2022г. на ІІІ г.о. и др. Със същата е прието, че закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.2, предл.1 от КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено относително самостоятелно и организационно обособено звено или структура, което няма признаците на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и е прекратена неговата дейност. По смисъла на Кодекса на труда понятието „част от предприятие“ или „структурно звено“ имат едно и също юридическо съдържание и означават относително самостоятелна организационна единица в предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./, с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./, където според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основните критерии за преценка относителната самостоятелност на съответната структура може да са: териториален (обособяването ѝ в едно населено място, община, област или регион), функционален (специфика на дейността) или финансово-икономически (собствени приходи и/ или разходна сметка). От своя страна преустановяването на дейността трябва да е окончателно и същата да не продължава да се извършва в други структури на предприятието, тъй като тогава ще е налице вътрешна реорганизация.

По касационните оплаквания:

В жалбата си касаторът от „АМС ИМОТИ“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че за изразяване волята на работодателя за закриване на част от предприятието не е необходима форма за валидност, като е достатъчно същата да бъде изразена по ясен и недвусмислен начин и да съдържа точно описание на съкращаваните длъжности и закриване на структурни звена в предприятието. В конкретния случай, такова изявление е обективирано в Протокол от 23.04.2020г. на управителя на дружеството. Сочи, че обстоятелството, че същото е одобрено от УС на ПИБ не може да засегне валидността на акта, подписан от управителя. Твърди, че пред първостепенния съд и във въззивната жалба не е повдиган спор относно структурата на длъжностите в предприятието и относителната самостоятелност на закритото звено Отдел „Финансово счетоводен“ от Направление „Административна дейност“. Излага още, че е преустановена цялата счетоводна дейност на дружеството. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Е. А. М. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Р. М., оспорва жалбата. Твърди, че решението в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и обосновано. Същото е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и при преценка на всички изложени в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на уволнението, при правилна преценка за липса на решение за съкращаване на щата взето от компетентен орган, както и на самостоятелно, структурно обособено звено, в което е работила. По същество отправя искане за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на въззивната инстанция и присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „АМС ИМОТИ“ ЕООД, чрез адвокат Д., поддържа жалбата. Моли същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание Е. А. М., лично и чрез адвокат М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въведените в производството твърдения. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена, а въззивното решение потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд София, е постановил друго, с което уважил предявените от Е. А. М. срещу „АМС ИМОТИ“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №157/04.05.2020г., издадена от управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; за възстановяване на Е. А. М. на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, както и за осъждане на „АМС ИМОТИ“ ЕООД да заплати на Е. А. М. сумата от 9 336,20лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконното ѝ уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

Със същото съдът отхвърлил предявения от Е. А. М. срещу „АМС ИМОТИ“ ЕООД иск за заплащане на разликата над 9 336,20лв. до претендираните 14 004,30лв. – обезщетение за оставане на ищцата без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като погасен чрез прихващане с вземания на „АМС ИМОТИ“ ЕООД срещу Е. А. М. за връщане на платени обезщетения за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ в брутен размер от 2 334,05лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за период от един месец в брутен размер от 2 334,05лв. Решението в отхвърлителната му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа и правна страна следното: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор №122/29.03.2016г. и допълнителни споразумения към него №40/04.05.2017г. и №347/13.08.2018г. С последното споразумение ищцата заела длъжността „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, от която била уволнена. С Длъжностна характеристика, одобрена на 08.01.2018г. и връчена ѝ на 16.07.2018г., на Е. М. било възложено да изпълнява подробно разписаните трудови функции свързани със счетоводното обслужване на дружеството, обработка на финансово-счетоводни документи по сметки, осчетоводяване на първични и вторични счетоводни документи, изготвяне на месечни отчети по ЗДДС; въвеждане и разпределение на постъпили плащания; изготвяне на справки, издаване на фактури и други документи; систематизиране и организиране на счетоводна документация и др.

Съдът приел за установено, че с предизвестие №156/04.05.2020г. от А. К. – управител на ответника/работодател, ищцата била уведомена, че на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от КТ, считано от 05.05.2020г., трудовото ѝ правоотношение се прекратява поради закриване на част от предприятието – отдел „Финансово-счетоводен“ в направление „Административна дейност“ по утвърдена със Заповед №РД-0239/23.04.2020г. организационна структура на управление и длъжностно разписание от 01.05.2020г. Предизвестието било връчено на 04.05.2020г., съобразно направеното в същото отбелязване. В него било обективирано и изявление на работодателя, че няма да спази срока на предизвестието, поради което на Е. М. било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за целия срок. Съдът констатирал, че във връзка с извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата предала на работодателя подробно описаните в приемо-предавателен протокол активи и счетоводни документи, с които работила.

Съдът направил извод, че предизвестието за уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са издадени от лице със съответна работодателска компетентност. Посочил, че уволнението е извършено с мотивиран акт, който съдържа посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради закриване на част от предприятието. Приел, че макар заповедта за уволнение да не посочва решението за закриване на част от предприятието, в предизвестието за прекратяване на правоотношението била посочена Заповед № РД-02-39/23.04.2020г. за промяна на организационната структура на управление и длъжностното разписание на дружеството, което било достатъчно, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Направил извод, че ищцата била уведомена по ясен начин за основанието, послужило на работодателя за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.

Въззвният съд приел за установени и обстоятелствата, че в периода от 11.02.2020г. до 01.05.2020г. действащо в дружеството било щатно разписание и организационна структура, одобрени с решение на УС на „Първа инвестиционна банка“ АД, с Протокол №15/11.02.2020г. и Протокол от 11.02.2020г. на управителя на дружеството, както следва: управител, на когото бил подчинен оперативен директор; в йерархия под тях имало няколко направления, три от които били подчинени директно на управителя, а останалите три на оперативния директор. Бил създаден и отдел „Финансово-счетоводен“ в направление „Административна дейност“ с три щатни бройки – една за „главен счетоводител“ и две за длъжността „счетоводител“, подчинен на управителя на дружеството.

Впоследствие, с Протокол №51/23.04.2020г. Управителният съвет на „Първа инвестиционна банка”АД, по предложение на управителя на дружеството А. К. /протокол от 23.04.2020г./, взел решение за закриване на отдел „Финансово-счетоводен” в направление Административна дейност” с всички щатни бройки в него – за главен счетоводител и счетоводител, считано от 01.05.2020г. Въз основа на същото, със Заповед № РД- 02-39/23.04.2020г. на главния изпълнителен директор и на изпълнителен директор на „ПИБ”АД, новата организационна структура била утвърдена, считано от 01.05.2020г.

След одобряване на новото щатно разписание и закриване на отдел „Финансово-счетоводен“, ответното дружество сключило договор от 11.05.2020г. за възлагане на Д. Б. Д. да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството съгласно българското счетоводно и данъчно законодателство, като организира и поддържа счетоводството, в съответствие; извършва своевременно следващите се счетоводни записвания, както и необходимите изменения в тях чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в случаите, когато това е необходимо; води изискуемите се синтетични и аналитични счетоводни регистри и осигурява равенство и връзка между тях; представя пред възложителя вярно и честно финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал на предприятието; изготвя и подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации.

След анализ на приетите като обективни и компетентно дадени заключения по допуснатите съдебно-счетоводни и съдебно-графологична експертиза, и на показанията на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд приел, че по делото е установено обстоятелството, че от 01.05.2020г. основните трудови функции на длъжностите, осъществяващи счетоводството на ответното дружество са закрити. Съдът констатирал, че в структурата на ответника не били създадени нови такива, нито трудовите функции на закритите длъжности били разпределени на други длъжности по щатното разписание. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, счетоводството на работодателя било извършвано от лицето Д. Д., на която тази дейност била възложена по граждански договор от 11.05.2020г. Въззивният съд кредитирал изцяло заключението по счетоводната експертиза, тъй като изводите на вещото лице били обосновани и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства – свидетелските показания и заключенията по графологичната експертиза. Според последната, след 05.05.2020г. свидетелката Ю. Г. е подписвала само описите за изписани масла по искания от месец юни и месец юли 2020г.; отчети за разход на гориво за месеците май, юни, юли 2020г., но не и справки или други документи. Съдът приел, че с оглед заеманата от свидетелката длъжност към този момент – „отчетник горива”, съставянето на тези документи било именно във връзка с изпълнението на възложените ѝ функции и осъществяването им не може да обоснове извод за извършвана от нея счетоводна дейност. Такъв не следвал и от установения факт, че след закриване на счетоводния отдел, фактурите в дружество били съставяни и подписвани от неговия управител. Още повече, че по делото било установено, че със счетоводната програма на ответника работил наетия външен счетоводител.

С оглед на изложеното, въззивният съд приел, че спорният по делото въпрос е дали решението за закриване на част от предприятието е взето от компетентен орган. В тази връзка посочил, че за да е налице валидно закриване на част от предприятието, решението за същото следва да е взето от лице с управителна и представителна власт по отношение на работодателя. При оспорване факта на закриване на част от предприятието, в тежест на работодателя е да докаже наличието на валиден акт за същото. Посочил, че отразяването на вече изявената воля в щатното разписание е техническа дейност и има само декларативно, но не и правопораждащо действие. Изложил, че решението за закриване на част от предприятието е неформален акт, тъй като законът не съдържа изискване за специална форма за действителност или за доказване. То може да бъде обективирано в акта за одобряване на новото щатно разписание, в уведомление до държавен орган, в акта за назначаване на комисия по подбор и други. Съдът приел, че в хипотези, в които работодател е търговско дружество, компетентен да извърши промяна в щатното разписание е представляващият работодателя, тоест този, който сключва, изменя, прекратява трудовите правоотношения. С оглед на това обосновал, че при иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ съдът може да преценява само действията на представляващия дружеството, съответно на лицата, на които той е възложил да го подпомагат.

Въз основа на тези принципни разрешения, въззивният съд приел, че към момента на прекратяване на процесното правоотношение било взето решение за закриване на финасово-счетоводния отдел на дружеството - работодател от неговия едноличен собственик на капитала, но не и от лицето с управителна и представителна работодателска власт – вписания в Търговския регистър управител, сключил трудовия договор и допълнителните споразумения към него с ищцата.

Съдът приел още, че по делото не е установен и факта, че закриването на финансово счетоводния отдел представлява закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал.1, т.2 пр. 1 от КТ. В тази връзка отбелязал, че в хода на производството не са събрани доказателства този отдел да е бил обособен в състава на предприятието и в неговата структура, като звено с относителна самостоятелност, съгласно разясненията дадени в ТР № 5/2018г на ОСГК на ВКС, тъй като той нямал самостоятелно ръководство в управленската йерархия. Приел, че обстоятелството, че в длъжностната характеристика на ищцата било посочено, че длъжността счетоводител е подчинена на длъжността „главен счетоводител“, не установявало факта, че този главен счетоводител бил самостоятелен ръководител в управленската йерархия на ответника. В заключение, съдът направил извод, че уволнението на ищцата е незаконно, а предявеният иск за отмяната му – основателен.

С оглед основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и установения факт на оставане на ищцата без работа за период от шест месеца след уволнението, съдът намерил за основателни и предявените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и този с правно основание чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1, пр.1 от КТ за плащане на обезщетение за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение в размер на 14 004,30лв. /изчислен на база полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при ответника в размер на 2334,05лв./.

Предвид основателността на исковете, съдът разгледал предявеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 6 535,34лв., представляваща сбор от изплатените на ищцата: обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ, в брутен размер от 2334,05лв.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, в размер на 1 867,24лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, за периода от 05.05.2020г. до 04.06.2020г., в брутен размер на 2334,05лв.

Съдът направил извод за основателност на възражението по отношение на изплатените на ищцата обезщетения за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 2 334,05лв. и това по чл.222 от КТ за период от един месец, в размер на 2 334,05лв. Посочил, че отмяната на уволнението води до отпадане на основанието за заплащане на тези обезщетения, защото дължимостта им е обвързана от законността на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което същите подлежат на връщане.

В заключение, съдът приел, че предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1, пр.1 от КТ е основателен до размер от 9336,20лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетите по-горе от настоящия състав на ВКС отговори.

В противоречие с отговора на въпроса следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, въззивният съд е излязъл извън предмета на основанията, с които е бил сезиран. В исковата молба ищцата е навела две основания за незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение – като издадена от некомпетентен орган и поради липса на закриване на част от предприятието, тъй като не е налице цялостно и трайно преустановяване на дейността на отдел „Финансово-счетоводен“ в ответното дружество. При постановяване на решението съдът е разгледал възражение, за което не са били въведени твърдения при предявяване на исковете, а именно че счетоводния отдел, в който е работила ищцата не е бил относително самостоятелно структурно звено в ответното дружество.

Въззивното решение е постановено в противоречие както с отговора на въпроса, свързан с начина, по който може да се материализира волеизявлението на компетентния орган за закриване на част от предприятието и съкращаване на щата, така и в противоречие с доказателствата по делото. Макар съдът да е възприел същите принципни разрешения, той е достигнал до неправилен извод за липса на взето от управителя на дружеството решение за закриване на част от предприятието преди прекратяване трудовото правоотношение на ищцата. При обосноваването му съдът не е съобразил обстоятелството, че по делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че управителят на дружеството е отправил до принципала предложение за извършване на структурни промени в щатното разписание, а издадените заповед за утвърждаване на новата организационна структура и длъжностно разписание на дружеството са подписани както от управителя на дружеството, така и от УС на „ПИБ“ АД /едноличен собственик на капитала/.

Допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон съставляват основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като процесуалните нарушения не са съществени и не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

Страните по делото са били в трудово правоотношение въз основа на безсрочен трудов договор, като към датата на прекратяването му ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“. На същата са били възложени функции свързани с обработка на финансово-счетоводни документи на дружеството, осчетоводяване на валутни и левови банкови сметки, банкови документи, първични и вторични счетоводни документи; изготвяне на отчети по ЗДДС; систематизиране и организиране на счетоводната документация и др.

Съгласно договора за управление, сключен между дружеството и управителя А. К., на последната било възложено да управлява и представлява дружеството, както и да предлага за утвърждаване на едноличния собственик на капитала щатно разписание и управленски структури на дружеството.

С протокол от 23.04.2020г. управителят на „АМС ИМОТИ“ ЕООД направил предложение до принципала на дружеството за извършване на изменение на организационната структура на управление и длъжностното разписание, част от което било закриването на отдел „Финансово-счетоводен“ в направление „Административна дейност“, състоящ се от три длъжности – една за главен счетоводител и две за счетоводител. Това предложение било одобрено с решение от проведено на същата дата заседание на управителния съвет на ПИБ АД /едноличен собственик на капитала на „Амс Имоти“ ЕООД/ и утвърдено от изпълнителните директори на „ПИБ“ АД – Н. Б. и С. П.. Въз основа на същите била издадена Заповед №РД-0239/23.04.2020г. на А. К., управител на „АМС Имоти“ ЕООД, подписана и от посочените изпълнителни директори на „ПИБ“ АД, за утвърждаване на организационна структура на управление и длъжностно разписание на дружеството, считано от 01.05.2020г., в което отдел „Финансово-счетоводен“, с всички три бройки включени в него, не фигурира.

С оглед на изложеното и отговора на поставения въпрос за начина, по който може да се материализира волеизявлението на компетентния орган за закриване на част от предприятието, основателен е касационният довод за наличие на изявление на управителя на ответното дружество в този смисъл. Същото е обективирано в Протокол от 23.04.2020г., с който е направено предложение за утвърждаване на структурни промени в дружеството, включващи и закриване на част от предприятието – отдел „Финансово-счетоводен“ в направление „Административна дейност“, в който ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ и в Заповед №РД-0239/23.04.2020г. за утвърждаване на промените, подписана от управителя на дружеството А. К. и от едноличния собственик на капитала му.

На 04.05.2020г., на Е. М. е връчено едномесечно предизвестие №156, издадено от А. К., управител на ответника, за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, считано от 05.05.2020г., поради закриване на част от предприятието – отдел „Финансово-счетоводен“ в направление „Административна дейност“ по утвърдена със Заповед №РД-0239/23.04.2020г. организационна структура на управление и длъжностно разписание от 01.05.2020г. В него е обективирано и изявление на работодателя, че няма да спази срока на предизвестието, като на Е. М. било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за целия срок. Съобразно представените по делото приемо-предавателни протоколи ищцата е предала на работодателя подробно описаните в същите активи и счетоводни документи, с които е работила.

С атакуваната Заповед №157/04.05.2020г. на управителя на ответното дружеството, трудовото правоотношение на Е. А. М. е прекратено на основание на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – закриване на част от предприятието.

Съдът намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и е мотивирана. Не обуславя извод за незаконност на уволнението доводът, че липсва реално закриване на счетоводния отдел, в който е работила ищцата, тъй като функциите му продължават да се осъществяват от лицата, които са на щат в ответното дружество. От представените по делото писмени доказателства се установява, че след утвърждаване на новото щатно разписание, ответното дружество е сключило договор от 11.05.2020г., с който възложило на Д. Б. Д. да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството съгласно българското счетоводно и данъчно законодателство, както следва: организира и поддържа счетоводството; извършва своевременно следващите се счетоводни записвания, както и необходимите изменения в тях чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в случаите, когато това е необходимо; води изискуемите се синтетични и аналитични счетоводни регистри и осигурява равенство и връзка между тях; представя пред възложителя финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал на предприятието; изготвя и подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации.

От заключенията по допуснатите първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, приети като обективно и компетентно дадени, се установява, че след 05.05.2020г. издаваните от дружеството фактури са подписани от неговия управител А. К.. Считано от 01.06.2020г. като съставител на тези документи се е подписвал управителя, а за главен счетоводител – Д. Д., която е водила и счетоводството на дружеството. Всички плащания са били извършвани от управителя на дружеството, като никой от служителите нямал право да издава платежни документи. Вещото лице установило още, че декларациите по ЗДДС се изготвяли от Д. Д., но се подавали от управителя на дружеството. Според заключенията, справките за разходваните пропан-бутан и кислород за периода след 05.05.2020г. са изготвени и подписани от инж.Л.Г..

От заключенията по допуснатите пред въззивната инстанция съдебно-графологични експертизи, приети като обективни и безпристрастни, се установява, че подписите в графи „изготвил“ на проверените Описи на изписани масла за месеците юни и юли 2020г.; отчетите за разход на гориво „бензин“ и „дизел“ за месеците май, юни и юли 2020г. са положени от Ю. М. Г., заемала длъжността отчетник по горивата. Подписите в графи гл.счетоводител, счетоводител, магазинер и получател на изследваните счетоводни документи на дружеството, съставени в периода от 05.05.2020г. до 31.07.2020г., не са положени от Ю. М. Г..

Посочените обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. М. Г. и Д. Б. Д., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК. Според същите, след 05.05.2020г. свид. Г. е работила като отчетник по горивата и във връзка с изпълняваните функции изготвяла отчетите за тези горива и ги предавала на управителя на дружеството, който организирал работата. Установява се още, че счетоводната дейност се извършвала от свид.Д., която работела и със счетоводния софтуер.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че по делото е установено, че след утвърждаване на новото щатно и длъжностно разписание от 01.05.2020г., счетоводната дейност на дружеството се е осъществявала от външно за същото лице, въз основа на възлагане по договор. В новото щатно разписание не е създадена нова длъжност, която да поеме функциите на заеманата от ищцата и закрита, нито същите са били възложени и извършвани от служители на дружеството, останали на работа след структурните промени.

Предвид така установеното, искът за отмяна на уволнението на Е. А. М., извършено със заповед на работодателя №157/04.05.2020г. следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед обусловения им характер от изхода на спора за законност на уволнението, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, в размер на 9 336,20лв., за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане Е. А. М. следва да бъде осъдена да заплати на „АМС ИМОТИ“ ЕООД сумата от 4 938,73лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1665/30.06.2022г. по в.г.д.№9617/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Е. А. М., ЕГН [ЕГН] извършено със Заповед №157/04.05.2020г., издадена от управителя на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; Е. А. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и „АМС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Е. А. М. ЕГН [ЕГН] сумата от 9 336,20лв., представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1, т.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. М., ЕГН [ЕГН] срещу „АМС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед №157/04.05.2020г., издадена от управителя на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; за възстановяване на Е. А. М., ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и за осъждане на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. А. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 9 336,20лв., представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1, т.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 4 938,73лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: