Изисквания при молба за съдебно установяване на раждане

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр.София, 19.03.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 124/2020 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Ш. Ф. Б., чрез адвокат В. С. М., срещу въззивно решение № 215/03.10.2019 г., постановено от Добрички окръжен съд по гр.д. № 438/2019 г.

Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна [община], чрез адвокат В. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, предл. 2 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Добричкият окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд, отхвърлил предявеният от Ш. Ф. Б. на основание чл. 542 и сл. ГПК иск за установяване на факта, че същата е [дата на раждане] в [населено място], [община]. Отхвърлил искането [община] да бъде задължена да издаде акт за раждане на молителката.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Ш. Ф. Б. притежава турски документ за самоличност с вписани имена Ш. А., дата на раждане – 01. 07. 1927 г., място на раждане – [населено място]. Приел, че съгласно удостоверение, издадено от кмета на [населено място], общ. Добрич, в регистрите за гражданско състояние няма съставен акт за раждане на Ш. Б.. Установил, че на 19. 09. 1950 г. Ш. Ф. Б. пристигнала в Република Турция като изселник. Приел за установено, че съгласно официални документи по делото, издадени от Република Турция, като рождена дата на Ш. Ф. Б. била вписана датата 01. 07. 1927 г., а като място на раждане - [населено място]. Възприел също така, че от събраните по делото документи от български държавни и общински органи, имащи достъп до регистри на населението или до други регистри, не може да се установи по безспорен начин рождената дата и месторождението на молителката. Данните на молителката за датата и месторождението й, посочени в официалните документи от Република Турция, са възпроизведени пред турските власти от самата нея при регистрацията й в Република Турция на 18. 08. 1951 г., като не се основават на проверка на достоверността на тези твърдения или на официални документи. Съдът не е излагал мотиви относно фактите, свързани с произхода на молителя.

Молбата, с която Ш. Ф. Б. е сезирала съда, съдържа непълноти във фактическите твърдения и противоречия относно това има ли съставен акт за раждане в Република Турция или не; твърди, че в документите й, съставени в Турция е допусната грешка относно датата на раждане и на месторождение, но не е ясно защо иска от български съд да установи тези факти, вместо да се обърне към турски съд да ги поправи, още повече, че по делото има данни, че такава съдебна процедура е допустима и възможна и самата Б. се е ползвала от нея. Съставеният акт за раждане в Турция, легализиран с официален превод и заверка А., съгласно правилата на Конвенцията за премахване на изискването за легиризация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961 г., освен ако правото на държавата, в която е съставен първичният акт – Турция, не се ползва с материална доказателствена сила за всяко от удостоверените в него обстоятелства, може да послужи за съставяне на акт за раждане в България – чл. 72, ал. 3 ЗГР. Твръди се, че подлежат на установяване само фактите на раждането и на месторождението на молителката, но в същото време се желае от българския съд да постанови съставяне на акт за раждане, в който да е упоменат и произхода на същата от майка Р. А. Б. и баща Ф. Б. Е.. В случая решение, с което се установява само датата на раждане и мястото на раждане, не може да се отбележи в турските регистри за гражданско състояние, а акт за раждане в България няма съставен, за да бъде поправен. Искането за съставяне на акт за раждане по твърдение, че такъв не е съставен, е за установяване на всички обстоятелства – кога, къде е родено лицето, кой е бащата – три имена и дата и място на раждане, коя е майката – три имена, дата и място на раждане. По отношение на всички тези обстоятелства следва да има фактически твърдения и съответно те да бъдат установени от молителя.

Както е изяснено в решение № 134/22.07.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2252/2019 г., IV г.о., молбата, с която лицето сезира районния съд по чл. 542, ал. 1 ГПК, когато акт за раждане не е съставен и не може да бъде съставен от длъжностното лице, но е трябвало да бъде съставен, или е изгубен или унищожен и също няма възможност да бъде възстановен по друг ред, следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 543 ГПК. В нея следва ясно да са посочени конкретните обстоятелства и конкретната хипотеза – изгубен, унищожен или изобщо несъставен акт за раждане, както и причините поради които той не може да бъде възстановен или съставен от длъжностно лице по гражданско състояние. Съдът следва служебно да извърши първоначална преценка относно редовността и процесуалната допустимост на молбата, както и в течение на развитието на цялото охранително производство – с оглед становищата и твърденията на заинтересованите страни, както и с оглед конкретните факти и доказателства, установени след подаването на молбата. В случаите, когато молителят е роден преди влизането в сила на ЗГР, следва да се имат предвид не само конкретните обстоятелства, установени по делото, а и законодателството, действало към момента, в който е бил съставен, изгубеният или унищожен акта за раждане, респективно, същият е следвало да бъде съставен, но не е бил съставен. Процесуално недопустима е молбата, когато се установи правен спор между молителя и заинтересована страна по чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК относно някой от фактите, които следва да бъдат установени, за да се състави акт за раждане на молителя.

В случая молителят Б. е следвало да уточни какво е точно искането й и правният си интерес от сезиране на съда. Ако искането е свързано с желание за съставяне на акт за раждане от лицата по гражданско състояния в България, трябва да посочи твърденията си за каква хипотеза по чл. 542, ал. 1 ГПК се касае, да уточни фактическите си твърдения относно всички факти, нужни за съставянето на акта за раждане – своите три имена при рождение, последвали промени – кога, от кого и по каква причина са извършени; дата на раждане, място на раждане; трите имена на лицата, за които твърди, че са нейни родители, тяхната дата за раждане и място на раждане. Следва да установи кои са другите наследници на родителите си, защото те имат качеството на заинтересовани лица по чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК и съдът служебно следи за тяхното конституиране. От това следва и задължението на молителя да посочи адреси за призоваването им. Б. следва да уточни има ли съставен акт за раждане в Република Турция, ако да – има ли причина да не го ползва пред българските власти за съставяне на акт за раждане по чл. 72, ал. 3 ЗГР. В тази връзка трябва да установи правото на Република Турция относно реда и материалната доказателствена сила на съставения й акт за раждане.

Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е констатирал нередовностите на молбата, по която се е произнесъл районният съд, и сам не е предприел нужните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. Така втората инстанция е постановила недопустимо решение.

То следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който следва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК съобразно дадените указания. След евентуално изпълнение в срок, да извърши преценка за допустимостта на сезирането. Ако то е допустимо, но се различава от произнасянето на първата инстанция по предмет, вкл. и поради неконституране на страни, да процедира по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК и върне делото на първостепенния съд за произнасяне по уточнения предмет и конституиране на страни. При точно и срочно изпълнение на разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК, ако след уточнение се установи, че районният съд се е произнесъл по предмета на сезирането, като не се следва конституиране на заинтересовани лица, въззивният съд следва сам да се произнесе по уточнената молба.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 215/03.10.2019 г., постановено от Добрички окръжен съд по гр.д. № 438/2019 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: