Грешка в кадастралната карта при заснемане на имотна граница

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26
София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1903 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. В. срещу решение № 1587 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 655/2019 г. на Благоевградския окръжен съд.

Жалбоподателят счита, че поради допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото въззивният съд не отдал значение на решаващите факти и неправилно приложил материалния закон. Неправилно съдът приел, че решаващо значение за спора по чл.54, ал.2 ЗКИР има площта на имота на ищеца, а не разположението на границата между двата съседни имота, отразено в поредица кадастрални планове, създадени преди кадастралната карта, в която се съдържа грешка.

Ответниците в производството В. С. В., Г. А. К., В. Л. В., И. В. К., Х. В. В., Л. В. В., Г. Х. А., М. С. С., Й. Г. Х., Т. Д. Х., Е. Д. Х., С. Р. Х., М. Х. П., А. Х. Х. и Н. Х. Х. не вземат становище по жалбата.

С определение № 60386 от 11.11.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение № 1587 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 655/2019 г. състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил решение № 379 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 965/2016 г. на РС-Сандански, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. В. В. срещу В. С. В., Г. А. К., В. Л. В., И. В. К., Х. В. В., Л. В. В., Г. Х. А., М. С. С., Й. Г. Х., Т. Д. Х., Е. Д. Х., С. Р. Х., М. Х. П., А. Х. Х. и Н. Х. Х. иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца върху 71 кв. м., представляващи част от собствения му УПИ ............ по КРП от 1995 г. на [населено място], които към момента на одобряване на КККР на [населено място] със заповед № РД18-80/11.11.2009 г. на ИД на АГКК са отразени неправилно като част от съседен ПИ с идентификатор ..........и че е налице грешка при заснемане на поземлени имоти с идентификатори ...........и ...................

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти ..................и ...............по КККР на [населено място] от 2009 г., първият от които е с площ от 541 кв. м., а вторият – 634 кв. м. В основната си част ПИ ..............съответства на УПИ ..........., собственост на ответниците, а ПИ .........– на ..........., собственост на ищеца.

Прието е, че бащата на ищеца В. С. В., легитимирайки се с решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ № 01-415 от 07.05.1996 г. на О. С., се снабдил с констативен нотариален акт № ..../1996 г. за собственост на имот пл. № 2311 с площ от 500 кв. м. С нотариален акт № ...../2004 г. В. С. В. дарил на ищеца Г. В. В. 1/2 ид. части от УПИ ............, с площ от 500 кв. м., а по скица с площ от 680 кв. м. През 2005 г. ищецът Г. В. В. е бил признат с нотариален акт № ..../2005 г. за собственик по наследство от майка си на останалата 1/4 ид. част от същия УПИ ...........

От своя страна ответниците се легитимират като собственици на съседния УПИ ............

Според заключението на вещото лице за първи път двата съседни имота са нанесени при извършеното през 1967 г. и 1976 г. попълване на кадастралния план на [населено място] от 1956 г. Към този момент имотите са нерегулирани. Регулационният план от 1976 г. не съдържа дворищнорегулационни парцели в тази част, а само улична регулация. През 1985 г. е извършено ново попълване на кадастралния план, от което се установява, че всички имоти и сгради са зачертани с кафяво, т.е. те не съществуват на място. През 1995 г. е извършено ново попълване на кадастралната основа във връзка с протичащата реституция по ЗСПЗЗ. Нанесени са имоти пл. № ........и пл. № ........... Тези два имота са били с нематериализирани граници и не са били възстановени изцяло, а само до границата на изградената вече улица. Със заповед от 26.11.2000 г. е одобрено ЧИРП, с което са обособени парцели ............. и .............., като регулационната линия между двата парцела съвпада с имотната граница между тях съобразно КП от 1995 г., съответно – съобразно границата по предходното попълване на плана от 1967 и 1976 г. С работен устройствен план /РУП/ от 2002 г. е предвидено в УПИ .............. застройка на сграда с партер и три етажа, на отстояние 4 м. от регулационната линия към съседния парцел на ответниците. Сградата е построена и въведена в експлоатация. Към 2003 г. действа ПУП /план за регулация и застрояване/, с който двата съседни парцела са били напълно оформени и са с площи от 680 кв. м. за УПИ ................ и .....кв. м. за УПИ ............... През 2009 г. е одобрена кадастрална карта на [населено място], в която са нанесени ПИ с идентификатори ................с площ от 541,21 кв. м. и .............с площ от 634,39 кв. м. Границата между тези два имота по кадастралната карта не съвпада с регулационна граница между УПИ .............. и УПИ ............., а е изместена навътре в имот ............., собственост на ищеца. Това е довело до действия от негова страна за промяна на кадастралната карта по административен ред, но производството не е проведено докрай поради наличие на спор за материално право. В случай, че тази процедура се проведе, площта на ПИ ...............би нараснала на 705 кв. м., а площта на ПИ ..............би намаляла на 471 кв. м. Спорната площ е 71 кв. м., отразена от вещото лице на скица.

От правна страна въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е неоснователен. Възпроизвел е обширна част от мотивите на ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. Възпроизвел е и голяма част от мотивите на решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 1580/2017 г. на ВКС, I-во г.о., което дава положителен отговор на въпроса следва ли в производството по чл.54, ал.2 ЗКИР изводът за принадлежността на правото на собственост и неправилното отразяване на границите на това право да е съобразен с определените с административния акт граници на реституирания имот. Прието е, че в конкретния случай праводателят на ищеца В. В. е бил признат с нот.акт № ....../1996 г. за собственик на имот .............с площ от 500 кв. м. въз основа на решение на О. С. за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ в съществуващи реални граници, а след това е прехвърлил на ищеца 1/2 ид. части от този имот, който по документ за собственост е 500 кв. м., а по скица – 680 кв. м. За останалата част от същия имот ищецът се снабдил с констативен нотариален акт. При липса на други доказателства, както и на административния акт за реституция на процесния имот, следва да се приеме, че констатираният с официален документ обем от права на ищеца, касаещ УПИ ..............., е за площ от 500 кв. м. Към 2003 г., а и понастоящем, границата между имотите на страните не е материализирана. Не може решението да бъде основано само на това, че границите на двата имота били отразени в регулационни планове, които ищецът не бил обжалвал по реда на АПК, тъй като обемът на правото на собственост върху недвижими имоти не се определя от регулационните планове, приети при действието на ЗУТ, нито от кадастралната карта, а от имотните граници по последния приложен план, съгласно ТР № 8/206 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай не е установено къде минава имотната граница между двата имота. От събраните доказателства не се установява, че от 1995 г. до влизане в сила на КК на [населено място] през 2009 г. ищецът е придобил право на собственост върху 71 кв. м. от имота по давност; не се установява, че той и праводателите му са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху имот с обща площ от 705 кв. м. По този начин ищецът не е доказал, че към момента на влизане в сила на КК е собственик на грешно според него заснети към съседния имот на ответниците 71 кв. м.

Решението е неправилно.

Въпреки че е изброил всички доказателства, които имат значение за правилното разрешаване на спора по делото, в нарушение на практиката на ВКС по прилагането на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и не е направил законосъобразни изводи по възникналия спор. Цитирана е относимата практика на ВКС по спора - ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, и решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 1580/2017 г. на ВКС, I-во г.о., но практически тя не е приложена.

С иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се разрешава спор за собственост на имот, който или не е нанесен в действащия кадастрален план /кадастрална карта/, или поради грешка в кадастралния план или кадастрална карта този имот е отразен като част от имота на ответника, а не като част от имота на ищеца. В настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната карта, тъй като ищецът твърди, че неправилно спорната площ е нанесена като част от имота на ответниците, вместо като част от имота на ищеца, както е по всички предходни кадастрални планове. Вместо да проследи заключението на вещото лице по въпроса къде минава границата между двата съседни имота по предходните планове и да отдаде решаващо значение на този факт, въззивният съд неправилно е приел, че не местоположението на тази граница е решаващо, а площта на имота на ищеца. Постоянна е практиката на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег при спор за собственост; че основната характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници; че е меродавна е площта, включена в тези граници, а не посоченото в един или друг документ пространство - решение № 1169 от 13.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5251/2007 г., V г. о., решение № 912 от 15.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 661/96 г., 5-членен с-в, решение № 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I г. о., решение № 389 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I г. о., решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г., I г. о. В случая границите на двата съседни имота на страните се определят от заснемането им през 1967, 1976 и 1995 г., като регулационната линия между тях съгласно ЧИРП от 2000 г. /преди ЗУТ, при действието на З./, както и по последващите планове от 2002 и 2003 г., съвпада с кадастралната граница по изброените планове. Според тези планове спорната площ попада в имота на ищеца, а не в имота на ответниците. Обстоятелството, че през 1995 г. по реда на ЗСПЗЗ е възстановен в полза на праводателя на ищеца имот с площ от 500 кв. м., е достатъчно той да се легитимира като собственик на възстановения имот. От значение за определяне обема на възстановеното право на собственост е не посочената площ от 500 кв. м, а нанасянето на възстановения имот в кадастралния план, извършено със заповед № 24/12.05.1995 г. по чл.32, ал.1, т.2 З. /отм./ на базата на кадастрален план на „Воден синдикат“ от 1938 г. и кадастрален план от 1956 г., попълнен през 1967 г. Според скицата към тази заповед спорната площ попада във възстановения имот на праводателя на ищеца. Неправилен е изводът на въззивния съд, че след 1995 г. ищецът няма ново придобивно основание /давност/ за спорната площ. По изложените съображения спорната площ е част от реституирания имот и за нея ищецът не следва да търси ново придобивно основание, като например давност. Неправилен е и другият извод на въззивния съд – че в случая правото на собственост на спорната площ се определя от границите между двата съседни имота според последния приложен план. В настоящия случай няма регулационен план, приет при действието на З. /отм./, който да придава спорната площ от имота на ответниците към имота на ищеца, та съдът да търси приложен ли е този дворищнорегулационен план и дали това прилагане е довело до разместване на собственост по отношение на спорната площ. Налице е разминаване между кадастралната карта и всички предходни кадастрални планове, които определят действителната граница между двата съседни имота, а оттам и пространствените предели на правото на собственост. Следва да се има предвид и това, че имотът на ответниците е с редуцирана площ спрямо първоначално притежаваната, тъй като голяма част от него е засегната от улица, за разлика от имота на ищеца, който улицата засяга в една несъществена част. Отделно от това – още при попълването на кадастъра от 1967 и 1976 г. е видно, че имотът на ищеца е бил с по-голяма площ от този на ответниците и по този начин е осъществявано владението върху имотите през този период. И на последно място – в съответствие с ЧИРП от 2000 г. и съществуващата преди това кадастрална граница между имотите е определено отстоянието между сградата в парцела на ищеца и регулационната линия към съседния парцел на ответниците и тази сграда е построена в съответствие с предвижданията на плана.

По изложените съображения спорната площ реално е част от имота на ищеца, въпреки че неправилно в кадастралната карта е заснета като част от имота на ответниците. Налице е грешка по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР, илюстрирана на комбинираната скица на стр.447 от първоинстанционното производство, и тази грешка следва да бъде отстранена с решението на съда. Предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е основателен и следва да бъде уважен след отмяна на обжалваното въззивно решение.

При този изход на делото ответниците следва да заплатят на жалбоподателя разноските за всички инстанции: 2245 лв. за районния съд, 825 лв. за окръжния съд и 55 лв. за ВКС или общо 3125 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1587 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 655/2019 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на ответниците В. С. В. със съдебен адрес [населено място], [улица], адв.К. Д.; Г. А. К. от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.6, В. Л. В. от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.7; И. В. К. от [населено място], [улица], вх.А; Х. В. В. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] Л. В. В. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.7; Г. Х. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0; М. С. С. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 105, адв.И. А.; Й. Г. Х. от [населено място], [улица]; Т. Д. Х. от [населено място], [улица]; Е. Д. Х. от [населено място],[жк], вх.А, ет.4, ап.11; С. Р. Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; М. Х. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; А. Х. Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; и Н. Х. Х. от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.7, че ищецът Г. В. В. от [населено място],[жк], ет.2, е собственик на 71 кв. м., отразени като защрихована част на скицата на страница № 447 по гр. д. № 965/2016 г. на РС-Сандански, приложение № 10 към заключението на вещото лице инж. И. Д., приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението, които 71 кв. м. представляват част от собствения имот на ищеца Г. В. В. - ПИ с идентификатор ...........по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, съответно УПИ ............ по КРП на [населено място] от 1995 г., които поради грешка неправилно са включени като част от съседния собствен на ответниците ПИ с идентификатор ..............

ОСЪЖДА В. С. В., Г. А. К., В. Л. В., И. В. К., Х. В. В., Л. В. В., Г. Х. А., М. С. С., Й. Г. Х., Т. Д. Х., Е. Д. Х., С. Р. Х., М. Х. П., А. Х. Х. и Н. Х. Х. да заплатят на Г. В. В. разноските за всички инстанции в размер на 3125 лв. /три хиляди сто двадесет и пет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: