Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2023
Обезщетение за подобрения и разходи за отопление в чужд имот
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Мъж, живял на семейни начала с дъщерята на собственик на имот, предявява иск срещу собственика за възстановяване на разходи за сменена дограма, врати и купени дърва за огрев. ВКС отхвърля иска, като установява, че парите за ремонтите всъщност са били на дъщерята, а разходите за отопление са ползвани от самия съжителстващ.
Какво приема съдът
Право на обезщетение за извършени подобрения по реда на водене на чужда работа без пълномощие възниква само ако те са платени с лични средства на ищеца, а разходите за отопление на имота през периода на обитаването му не подлежат на връщане от собственика.
Приложени разпоредби
- чл. 60 ЗЗД
- чл. 61, ал. 2 ЗЗД
- чл. 62 ЗЗД
- чл. 154 ГПК
- чл. 172 ГПК
- чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
подобрения в чужд имотводене на чужда работафактическо съжителстводограма и вратидърва за огревнеоснователно обогатяване
Текстът на акта
Ключови фрази 1 Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 20.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова При секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4014 по описа за 2022 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 177/07.07.2022 г. по гр.д. № 231/2022 г., с което Окръжен съд – Сливен е отменил решение № 260030/01.04.2022 г. по гр.д. № 48/2021 г. на Районен съд – Сливен и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е осъдил Д. С. Д. да заплати на П. И. П. сумата 5 729 лв. – вземане за стойност за подобрения в жилищния имот в [населено място] войвода, собственост на ответника, и за дърва за огрев, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. Решението е допуснато до касационен контрол по следните материално-правни въпроси: 1. Възниква ли вземане по чл. 61 ЗЗД за лице, което е живяло на съпружески начала с близък на собственика на имота и е сключвало договорите за подобренията в чуждия имот? и 2. Във вземането по чл. 61 ЗЗД включват ли се разходи за потребена в чуждия имот енергия? По въпросите настоящият състав намира , че вземане за стойност поради подобрения в чужд имот не възниква само поради това, че лицето, което живее в имота на съпружески начала с близък на собственика, е сключило договорите, с които е възложило извършените подобрения, без да е натоварено и с намерение да обслужи интереса на собственика. Лицето не е владелец или държател на имота, а неговите отношения със собственика урежда институтът на воденето на чужда работа без пълномощие (чл. 60 – чл. 62 ЗЗД). За да възникне вземане, предвидено в чл. 61 ЗЗД, е необходимо възнагражденията по договорите да са платени със средства на това лице, а не на близкия на собственика, с когото то съжителства в имота. Разходите за отопляване на имота в период, в който лицето го обитава, не пораждат вземане срещу собственика на имота. Отговорите се основават на ТР № 85/02.12.21968 г. по гр.д. № 149/1968 г. ОСГК на ВК и на установената практика на Върховния касационен съд (напр. Решение № 685/25.10.2010 г. по гр.д. № 1940/2009 г., IV-то ГО, Решение № 385/08.02.2016 г. по гр.д. № 6740/2014 г. IV-то ГО, Решение № 60316/22.12.2021 г. по гр.д. № 508/2021 г. IV-то ГО и много други). Поради това не се нуждаят от други мотиви. Обжалваното решение противоречи на дадените отговори и са основателни оплакванията в касационната жалба от ответника Д. Д., че въззивният съд е нарушил материалния закон (чл. 61, ал. 2 ЗЗД и всеки друг състав в обективното ни право, основан на забраната за неоснователно обогатяване). Съображения: Правилно въззивният съд е приел, че за квалификацията и основанието на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД релевантни са следните установени по делото обстоятелства: 1) в периода 2019 г. – 2020 г. ищецът живее в имота в [населено място] войвода на съпружески начала с дъщерята на ответника; 2) имотът е собственост на ответника, а се ползва от неговата пълнолетна дъщеря със съгласието на бащата; 3) през 2019 г. ищецът сключва два договора, с които възлага на трети за процеса лица да подменят с нови вехтите врати и вехтата дограма в имота срещу възнаграждения за суми съответно 1 800 лв. и 2 934.00 лв.; 4) вратите и дограмата са сменени с нови; 5) ищецът е платил възнагражденията по договорите и 6) така е погасил задълженията си към третите за процеса лица-изпълнители по договорите. Правилно въззивният съд е заключил, че така установените факти налагат извода, че: 1) в имота, собственост на ответника, са извършени подобрения в резултат на изпълнените два договора, по които възложител е ищецът, 2) подобренията обективно обслужват интереса на ответника/на собственика; 3) ищецът ги е сключил с намерението да удовлетвори интереса на собственика, но те са и в негов интерес, доколкото през 2019 – 2020 г. той обитава имота като лице във фактически съпружески отношения с дъщерята на ответника, заемател по сключения с баща й договор за заем за послужване. Правилно е и заключението на въззивния съд, че доколкото ищецът не е владелец или държател на имота, отношенията му с ответника се уреждат от института на воденето на чужда работа без пълномощие (чл. 60 – чл. 62 ЗЗД). Неправилно обаче въззивният съд е обсъдил значението на друго установено по делото обстоятелство – това, че средствата, с които ищецът е платил възнагражденията по тези договори, не са негови, а на дъщерята на ответника. За да възникне вземане, предвидено в чл. 62 ЗЗД, и в частност, вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, е необходимо средствата по заплатените възнаграждения да са на ищеца. Фактическото съжителство с дъщерята на собственика на имота не се съотнася към имуществото на ищеца. Неправилно въззивният съд е приел също, че договорът от 2020 г., с който ищецът уговаря и плаща дърва за огрев за имота, в който живее и потребява енергия за отопление, води до неоснователно разместване в имуществената сфера на страните по делото. Поради тези нарушения на материалния закон (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК) неправилното въззивно решение следва да се отмени. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Касационната инстанция следва да реши спорът по същество. Настоящият състав намира, че паричните средства, с които са платени възнагражденията по двата договора, в изпълнение на които вратите и дограмата в жилището са сменени с нови, а имотът е подобрен, са на С. С. – дъщерята на собственика на имота, а не на ищеца. Различен извод не налага установеното фактическо съпружеско съжителство. Законът не му придава имуществено значение. В писмения отговор на исковата молба са оспорени твърденията на ищеца, че той е финансирал подобренията в имота. В негова тежест е да докаже това оспорено обстоятелство. Свидетелят С. дава показания, че средствата са били нейни. Възможната й заинтересованост от изхода на делото не извежда недостоверност на нейните показания, доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал (чл. 172 ГПК). От показанията на свидетелите Д. и В. (изпълнители по двата договора) не се установява произхода на средствата, получени от ищеца, а единствено това, че той е фактически платец. Първият свидетелства, че касовите бонове (уговореното възнаграждение е плащано поетапно) са издавани на името на ищеца като възложител по договора, но част от плащанията са извършени от С.. В. П. (нейна приятелка и съседка) свидетелства, че през 2019 г. С. й споделя, че със свои спестени средства е финансирала ремонта. Крайният извод, че средствата по платените възнаграждения не са на ищеца, а на дъщерята на ответника, се налага и от неблагоприятните последици на непроведената от ищеца доказателствена тежест, които касационният състав е длъжен да приложи (чл. 154 ГПК). Настоящият състав не намира, че разходите за дърва за огрев (по третия сключен договор), дори да са от ищеца, пораждат вземане за неоснователно обогатяване с длъжник ответника. Със заплащането им собственикът на имота не се е обогатил, доколкото разходваното е за отопления, от което се е възползвал ищецът. Предявеният иск е изцяло неоснователен. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация (на ищеца) следва да се поставят направените по делото разноски от касатора (от ответника). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 177/07.07.2022 г. по гр.д. № 231/2022 г. на Окръжен съд – Сливен. ОТХВЪРЛЯ иска на П. И. П. от [населено място],[жк], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу Д. С. Д. от [населено място] войвода, общ. Сливен, [улица], ЕГН [ЕГН], за сумата 5 729.00 лв. – вземане за стойност поради подобрения (подмяна на врати и дограма) и разходи за дърва за огрев в имот, собственост на ответника, в [населено място] войвода, общ. Сливен, [улица], предтавляващ едноетажна масивна жилищна сграда от четири стаи и салон със застроена площ 94 кв.м. ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на Д. С. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 442.58 лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.