Намаляване на наказание за грабеж при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * явна несправедливост на наказанието * продължителност на наказателния процес * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 461

гр. София, 28 септември 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Б. Д., изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 571/2024 година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс. В. Д. С. срещу решение № 141/ 24.04.24г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 237/2024г. по описа на същия съд.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия С. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се претендира явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че съдът не е отчел действителната тежест на констатираните смекчаващи обстоятелства и е надценил тежестта на предходното осъждане на дееца, обусловило квалификацията на деяние, извършено при опасен рецидив.

Иска се изменение на решението и намаляване размера на наложеното наказание, така че то да е съответно на обществената опасност на деянието и подсъдимия.

В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателят С. се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от защитника му, който развива подробни съображения в нейна подкрепа.

Представителят на ВП моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият С., в последната си дума, моли за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда на Софийски градски съд, постановена на 17. 10. 2023 година по нохд № 2540/20 г. по описа на същия съд, подсъдимият В. Д. С. е признат за виновен в това, че на 06.12. 2019г. в гр. София, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 1890 лева от владението на Р. С. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, поради което на осн. чл. 199 ал. 1, т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание 5 (пет) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Съдът се произнесъл по приложението на чл. 59, ал.1 от НК и по направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 237/24г. по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено атакуваното понастоящем въззивно решение.

С него апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 337, ал.1, т.1 във връзка с чл. 334, т. 3 от НПК, като изменил първоинстанционната присъда и на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намалил наложеното на подсъдимия наказание на 4 (четири) години лишаване от свобода. В останалата част присъдата била потвърдена.

Касационната жалба е насочена към проверка на съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от връчване на съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Апелативният съд правилно е счел, че отмереното при условията на чл. 54, ал.1 от НК от първия съд наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода е явно несправедливо.

С основание е отправил упрек за недостатъци в оценката на изяснените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Като е акцентирал върху личната обществена опасност на подсъдимия, обществената опасност на извършеното от него и най - вече на обстоятелството за доброволното възстановяване на вредите от престъплението, прието като изключително смекчаващо обстоятелство, правилно съдът е посочил, че при определяне на наказанието следва да намери приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и е намалил наказанието на 4 (четири) години лишаване от свобода.

Независимо от това, ВКС намери, че дори и в този размер наказанието е завишено и не е съответно на извършеното престъпление съобразно принципа на чл. 35, ал. 3 от НК, който може да бъде постигнат само при правилна индивидуализация на наказанието.

За да е справедливо наказанието, то не само следва да бъде определено в рамките на закона, предвидени за престъплението, но и очевидно да съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите му и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция не е изпълнила в пълен обем задължението си да прецени относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието, което е довело до постановяване на решението при наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НК. Подценен е ниския интензитет на упражнената принуда за отнемане на паричната сума и напълно са игнорирани фактите по трудовата ангажираност на подсъдимия и по срока на наказателното производство – приблизително около 5 – годишен. Изяснява се по делото, че продължителността на производството не съответства нито на фактическата, нито на правната сложност на случая (предвид минималния брой на участниците в процеса – 1 подсъдим, 3 –ма свидетели и 1 вещо лице), а в по - значителна степен процесът се е забавил и поради необходимостта от определяне на нов съдия-докладчик при първоинстанционния съд и започването му наново. Разгледани в съвкупност, данните по делото водят до извода, че са налице основания за допълнително намаляване на наложеното наказание на 3 (три) години лишаване от свобода. В такъв размер то е съответно на обществената опасност на деянието, данните за личността на подсъдимия, останалите релевантни обстоятелства и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 141/ 24.04.24г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 237/2024г. по описа на същия съд, като:

НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия В. Д. С. от четири години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Настоящето решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: