Недопустимост на условно осъждане при липса на настъпила реабилитация

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * възобновяване на наказателно производство * споразумение * условно осъждане * реабилитация по право * материална незаконосъобразност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 636

гр.София, 06 декември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и осми ноември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА……….…….…и с участието на прокурора………КИРИЛ ИВАНОВ…..…изслуша докладваното от съдия ………..….КАЛПАКЧИЕВ..... к.н.д. № … 994... по описа за…2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на главния прокурор да се възобнови наказателното производство по н.о.х.д. № 3647/2024 г. по описа на Софийския градски съд, да се отмени постановеното по него определение от 24.06.2024 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд.

В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се твърдения за това, че в хода на разглеждане на делото от СГС по реда на глава 29 НПК е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Главният прокурор сочи, че към момента на деянията по н.о.х.д. № 3647/2024 г. на СГС – 16.11.2021 г. – 20.04.2022 г.; 16.11.2021 г. – 11.01.2022 г.; 6.07.2023 г., Х. К. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, не е бил реабилитиран по осъждането по н.о.х.д. № 4235/2016 г. на СРС, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 86 НК, чл. 88а, ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, нито е била постановена съдебна реабилитация по чл. 87 НК. Излагат се съображения за това, че като е одобрил споразумението за решаване на делото, с което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното на К. общо определено наказание, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В искането се поддържа, че съдът не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречието със закона, с което е нарушил и процесуалните правила – нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 3647/2024 г. по описа на Софийския градски съд, след което да се отмени постановеното от съда определение от 24.06.2024 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание на касационния съд представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 3647/2024 г. по описа на Софийския градски съд по съображенията, изложени в него.

Защитникът на осъдения моли да не се уважава искането за възобновяване на наказателното производство. Според защитата, към момента на подаване на искането за възобновяване, не бил изтекъл срокът за реабилитация по чл. 88а НК, но към 4.11.2024 осъденият вече е реабилитиран. Сочи се, че прокуратурата не била предоставила доказателства за евентуална съдебна реабилитация на лицето, което следвало да се приеме за процесуален пропуск.

Осъденият Х. К. в лична защита и в последната си дума моли да не се възобновява делото.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането на главния прокурор е допустимо - подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно.

С определение от 24.06.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 3647/2024 г., Софийският градски съд, НО, 2. първоинстанционен наказателен състав е одобрил споразумение за решаване на делото, сключено между прокурор от Софийска градска прокуратура, подсъдимия Х. К. и неговия защитник. По силата на одобреното от съда споразумение К. е признат за виновен за извършени три престъпления: в периода от 16.11.2021 г. до 20.04.2022 г. – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца; в периода от 16.11.2021 г. до 11.01.2022 г. – престъпление по чл. 337, ал. 1, пр. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца; на 6.07.2023 г. – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, както и наказание глоба в размер на 2 500 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените за трите отделни престъпления – една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 3 НК към общото наказание е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 2 500 лева. Определението, с което е одобрено споразумението и е прекратено наказателното производство по делото, е влязло в сила на 24.06.2024 г. и не подлежи на касационен контрол.

С одобреното от съда споразумение се разрешава въпросът с наказателната отговорност на подсъдимия И. М., но в тази част съдебният акт не е поставен в предмета на извънредния способ за проверка на влезли в сила актове по наказателни дела.

ВКС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, които с оглед спецификата на случая, следва да бъдат обсъдени едновременно.

Касационната инстанция установи наличието на процесуални нарушения при провеждане на производството пред Градския съд по реда на глава 29 от НПК:

От материалите по делото се установява, че Х. И. К. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал. 6 НК; чл. 337, ал. 1, пр. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК. След приключване на разследването по искане на прокурора, обвиняемия и неговия защитник е образувано съдебно производство по н.о.х.д. № 3647/2024 г., разпределено на случаен принцип на съдията-докладчик. С разпореждане от 19.06.2024 г. съдията-докладчик е насрочил открито съдебно заседание по делото за 24.06.2024 г., в което е пристъпил към разглеждане на производството по реда на глава 29 от НПК.

В проведеното на 24.06.2024 г. съдебно заседание съдът е приел, че представеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 381 и сл. НПК, не противоречи на закона и морала, поради което е постановил определение, с което е одобрил постигнатото между прокурора, защитника и подсъдимия споразумение и е прекратил наказателното производство по н.о.х.д. № 3647/2024 г.

Със споразумението на К. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца за извършеното престъпление по чл. 321, ал. 6 НК; лишаване от свобода в размер на 7 месеца за извършено престъпление по чл. 337, ал. 1, пр. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК,; лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, както и наказание глоба в размер на 2 500 лева за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените за трите отделни престъпления – една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 3 НК към общото наказание е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 2 500 лева.

При така установената хронология на протичане на производството пред Градския съд, ВКС намира, че в нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК съдът е одобрил представеното от страните споразумение по отношение на подсъдимия К.. Приемайки, че определеното на този подсъдим на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, не противоречи на закона, решаващият съд съществено е нарушил процесуалните разпоредби, гарантиращи законосъобразното приложение на диференцираната процедура по глава 29 НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила е довело и до нарушение на материалния закон, доколкото според чл. 66, ал. 1 НК, институтът на условното осъждане е приложим в случай че деецът не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Видно от бюлетините за съдимост Х. И. К. е осъждан, тъй като по присъдата по н.о.х. № 4235/2016 г. на СРС не са били налице предпоставките на чл. 86 НК, чл. 88а, ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, нито е била постановена съдебна реабилитация по чл. 87 НК. Установено е, че К. има три осъждания. По първото осъждане – по присъда по н.о.х.д. № 288/1989 г. на ВС – Пловдив е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. По второто осъждане – по присъда по н.о.х.д. № 2500/1998 г. по описа на СРС му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 15.10.1998 г., като на основание чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК е настъпила абсолютната реабилитация.

За третото осъждане, доколкото реабилитацията по право не може да се приложи втори път за пълнолетно лице, реабилитация не е настъпила, включително и на основание чл. 88а, ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, нито е била постановена съдебна реабилитация по чл. 87 НК. Присъдата по третото осъждане е влязла в сила на 4.11.2016 г., а наложеното наказание е една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Реабилитационният срок на основание чл. 88а, ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК е пет години и започва да тече от изпълнението на наказанието – в случая от изтичане на изпитателния тригодишен срок. Срокът на абсолютната реабилитация е изтекъл на 4.11.2024 г., а деянията, предмет на н.о.х.д. № 3647/2018 г. са извършени в периода 16.11.2021 г – 6.07.2023 г., т.е. към момента на извършването им К. е бил осъждан и спрямо него е бил неприложим институтът на условното осъждане.

В нарушение на процесуалния закон съдът е одобрил споразумение с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, като по този начин се е достигнало и до нарушение на материалния наказателен закон.

Констатираните нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК , поради което в съответствие с чл. 425, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 , вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК наказателното производство следва да бъде възобновено, постановеният по н.о.х.д. № 3647/2024 г. по описа на СГС съдебен акт - отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н.о.х.д. № 3647/2024 г. по описа на Софийския градски съд.

ОТМЕНЯ определение от 24.06.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 3647/2024 г. по описа на Софийския градски съд, с което е одобрено споразумението по делото и е прекратено наказателното производство.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от съдебно заседание.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а съобщение за изготвянето му да се изпрати на осъдения К. и ВКП.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.