Преценка за унищожаемост на договор поради неспособност за ръководене на действията

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 62
` гр. София, 23.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3302/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. С. Й. срещу въззивно решение № 483/16.04.2019 г. по в. гр. д. № 2813/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Х. К. М. и И. Н. М. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на сключения между него и първата ответница, по време на брака ѝ с втория ответник, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н.д. № 495/2016 г..
Въззивният съд е стигнал до извод за неоснователност на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора, тъй като обстоятелството, че ищецът страда от алкохолна зависимост не е достатъчно, за да се приеме, че не е разбирал значението на действията си към датата на сключване на сделката.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Констатирано е противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предявен иск по чл. 31, ал.1 ЗЗД като е обсъдил само медицинските критерии за временната недееспособност, без да обсъди юридическия критерий- невъзможността да се грижи за работите си, а съгласно трайната практика на ВКС, изразена в решение №698/11г. на ВКС ІІІ ГО и в решение № 144/18г. на ВКС ІІІ ГО при преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО изцяло споделя практиката на ВКС по поставения въпрос. Предпоставките на фактическата неспособност по чл. 31, ал.1 ЗЗД изискват дееспособно лице, което към момента на сключване на сделката не е разбирало или не е могло да ръководи действията си, което е станало причина за сключване на сделката. За фактите от душевния мир- неразбирането или невъзможността да ръководи дейността, се прави извод от поведението на лицето и/или от съдържанието на договора. Поради това съдът освен преценка на медицинския критерий, е длъжен да обсъди и юридическия критерий за фактическата неспособност.
В случая въззивният съд е разрешил правен спор между страните, произтичащ от твърдение на ищеца, че на 17.10.2016г. е прехвърлил на ответника единственото си жилище, останало в наследство от майка му в [населено място], район М., [жилищен адрес] ет.... Към този момент обаче, той е бил временно недееспособен тъй като е страдал от алкохолна зависимост и липса на материални средства, но не е получил никакви пари за имота, а самото плащане по банков път било извършено чрез седем на брой парични преводи, извършени на 17.10.2016г., като ответникът е превеждал една и съща сума от 7000лв., като след първия превод ищецът веднага изтеглял сумата на каса и я предавал на купувача, който отново я внасял по своя сметка и пак я превеждал на продавача и така до достигане формално на сумата от 43557,30лв., посочена като цена по сделката в нотариалния акт. Срещу тези твърдения в срока за отговор ответникът е възразил, че ищецът не е страдал от психично заболяване и че цената по сделката е била платена.
Въззивният съд е приел, че алкохолната зависимост на ищеца не е достатъчна, за да се приеме, че не е разбирал значението на действията си към датата на сключване на сделката, но не е обсъдил твърденията на ищеца, че цената по сделката не е била платена, тъй като плащането по банков път било извършено чрез седем на брой парични преводи, извършени на 17.10.2016г., като ответникът е превеждал една и съща сума от 7000лв., като след първия превод ищецът веднага изтеглял сумата на каса и я предавал на купувача, който отново я внасял по своя сметка и пак я превеждал на продавача и така до достигане формално на сумата от 43557,30лв., посочена като цена по сделката в нотариалния акт. Установяването на този факт е от съществено значение за изхода на делото, защото от поведението на лице, което е в крайна зависимост от алкохол и в крайна нужда от материални средства, което е продало единствения си недвижим имот за „без пари“, може да се направи заключение за възможността на лицето да разбира и да ръководи действията си по време на сделката. За установяването на този факт обаче е необходимо назначаването на съдебно- счетоводна експертиза, която да проследи механизма на самото плащане и да даде заключение за хронологията на извършените банкови операции, както и дали те са извършени касово или безкасово.
Тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите на ищеца и приетите във връзка с тях два броя извлечения от банкови сметки, както и не е назначил служебно съдебно- счетоводна експертиза, доколкото е имало оспорване на фактически извод на въззивния съд за механизма на извършеното плащане, то съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението му е неправилно и следва да се отмени.
Заради това, че е необходимо изслушването на счетоводна експертиза, след отмяната на решението, делото следва да се върне на нов състав на въззивния съд за ново разглеждане и изпълнение на указанията.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 483/ 16.04.2019г., постановено по в.гр.д. 2813/18г. на Варненски окръжен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на съда за ново разглеждане и изпълнение на дадените указания.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: