Доказване на придобивна давност върху реална част от имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 745

София, 16.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 2779/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 2115 от 29.04.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 682/ 20.12.2022 г. по гр. д. № 597/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, по жалбата на Б. П. Т.-Л.. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 8796 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 529/2018 г. на Районен съд – Гоце Делчев и вместо него е постановено ново по същество, като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че И. Г. П. е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ от 2, 110 дка, представляваща част от недвижим имот с площ от 8, 753 дка, начин на трайно ползване: нива, девета категория, заснет в картата на възстановената собственост с № *, находящ се в местността „Д.“, землище на [населено място], [община], област Благоевград, разположена в югозападната част на имота и при граници: имот № *-дере, овраг, яма на [община], имот № *-жилищна територия на [населено място] и от три страни – с част от имот № *-нива на И. П., тонирана в жълто на скицата към заключението на вещото лице К. С., на л. 221 от първоинстанционното дело, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от съдебното решение. Решението е постановено при участието на К. Б. Г., К. Б. П., М. Б. С., Г. Т. П. и Б. Т. П., като трети лица – помагачи на страната на ответника Б. П. Т.-Л.. С определение от 13.05.2024 г. на мястото на починалото трето лице – помагач К. Б. Г., на основание чл. 227 ГПК, са конституирани наследниците й по закон: В. П. Г., Г. П. Г. и Б. П. К..

Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения положителен установителен иск. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, взема становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът по касация И. Г. П. в отговора на касационната жалба е изложил съображения за неоснователност на същата. В съдебно заседание не изразява становище.

Третите лица – помагачи не вземат становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че се легитимира като собственик на основание придобивна давност чрез упражнявано владение, считано от 1997 г., когато имотът е бил възстановен в стари реални граници в полза на наследниците на Е. Н. М.. Посочил е, че през 2016 г. и 2018 г. се е снабдил с констативни нотариални актове за 7 223/8 573 ид. ч. и за 1 350/8 573 ид. ч. от процесния имот.

Ответникът е възразил, че се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 107/28.12.2004 г. Закупеният от него имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Продавачите по договора са били признати за собственици на имота, описан като незастроено дворно място, с площ 2 264 кв. м., имот пл. № * от кв. 2 по плана на [населено място], при граници: дере, Г. Х., С. П. и М. П. /нотариален акт № 155 от 1998 г./. При условията на евентуалност е въвел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност с начален момент 2004 г.

По делото е установено следното:

С решение от 22.05.1997 г. на Поземлена комисия – с. Сатовча е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. Н. М. върху нива от 8,573 дка, в землището на [населено място], [община], местността „Д.“, имот № * по картата на землището, при описани граници.

Изискана е административна преписка № 2419/04.08.1992 г. на наследниците на Е. Н. М., видно от която Г. И. П. /неин внук и баща на ищеца/ е заявил за възстановяване нива от 4 дка и ливада от 1 дка в местността „Д.“. Приложени са писмени доказателства: извлечение от емлячен регистър и препис от съдебно решение по гр. д. № 270/1969 г. на Районен съд – гр. Гоце Делчев, влязло в сила на 31.07.1970 г., за извършване на делба, с което на основание чл. 292 ГПК /отм./ в дял на Б. Г. М. е поставено дворно място, съставляващо имот пл. № *, парцел * от кв. 2 по плана на [населено място], с площ от около 1 800 кв. м., при граници: улица, Г. Х., С. П., река и ТКЗС. Съделителят М. не е наследодател на Г. И. П., а на В. Б. Г., Е. Б. П. и К. Б. Г. – праводатели на ответника.

И. Г. П. се е снабдил с издадени въз основа на обстоятелствена проверка нотариален акт № 32/05.10.2016 г. и нотариален акт № 102/07.03.2018 г., съответно за 7 223/8 573 ид. ч. и 1 350/8 573 ид. ч. от имот № * в местността „Д.“ в землището на [населено място], съставляващ нива от 8,573 дка.

Видно от нотариален акт № 155/25.02.1998 г., със същия В. Б. Г., Е. Б. П. и К. Б. Г., са признати за собственици на основание давностно владение и наследство, на незастроено дворно място, с площ 2 264 кв. м., имот пл. № * от кв. 2 по плана на [населено място], при граници: дере, Г. Х., С. П. и М. П.. В акта е посочено, че имотът е включен в регулационния план на населеното място, одобрен със заповед № 4087/1930 г. и досега не е изключван. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза част от имот пл. № * по кадастралния план е включена в строителните граници на населеното място с плана от 1930 г., като за имота е отреден парцел *. Останалата част от имота е извън строителните граници на населеното място. От приложената към експертизата скица се установява, че имот пл. № * по кадастралния план от 1930 г. се припокрива с поземлен имот идентификатор * по кадастралната карта на населеното място от 2019 г., в частта, обозначена с жълт цвят, с площ 2 110 кв. м., която е процесната реална част.

С нотариален акт № 107/28.12.2004 г., с който е сключен договор за покупко-продажба, В. Б. Г., Е. Б. П. и К. Б. Г. са прехвърлили правото на собственост върху гореописания имот в полза на Б. П. Т.-Л..

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели. Първата група свидетели /Л. и Х./, ангажирани от ищеца, възпроизвеждат в показанията си факта, че той живее постоянно в [населено място]. Същият е възложил на първата свидетелка поддържането на имота. Свидетелката Л. е посочила, че тя и синът й го посещават един-два пъти в месеца, поставили са колчета. Преди години са го засаждали с боб, картофи, а понастоящем той представлява ливада. Има и овощни дървета, от които берат плодове. Никой друг не ползва същия. Според свидетелката „този имот не е влизал в ТКЗС“. Свидетелят Х., който познава ищеца от 1995 г., сочи, че И. П. ползва имота от 1997 г. Процесният имот му е бил предложен за продажба от неговия баща – Г. П.. Не е виждал в него ответника. Свидетелят живее в друго населено място, но има имоти в [населено място].

Втората група свидетели /С. и М./, ангажирани от ответника, дават показания, които противоречат на горните. Втората свидетелка е кмет на населеното място от 2007 г. и познава ответника. Той е закупил от нейното семейство дървен материал за изграждането на навес в имота. Това обстоятелство се установява и от показанията на първия свидетел /архитект/, който е работил по проект на Б. Т.. През 2016 г. е била направена ограда /от изток-мрежа по съборен дувар; от север и северозапад-масивна каменна ограда; от юг имотът граничи с дере/, изградена е барака. Свидетелката М. сочи, че в имота е имало стара къща /не е бил включван в стопанството/. Ответникът го ползва, като след като го е закупил го е посещавал много често, а след това го посещава един-два пъти годишно. Ангажирал е семейство от селото /семейство Б./, което да го стопанисва. Това семейство е полагало грижи до преди около 3-4 години, когато се е преместило в [населено място]. Други лица не са имали претенции. Знае фамилията „П.“, но не познава И. П.. Знае, че синът на свидетелката Л. е купил имот от него в друга местност на селото.

Видно от писмените доказателства: виза за проектиране от 20.07.2011 г., виза за проектиране от 01.06.2016 г., съгласувана с Министерство на културата, заповед № 256/10.06.2016 г. на кмета на община Сатовча, копие от инвестиционен проект /част „архитектурна“/, становище на Министерство на културата от 23.08.2016 г. относно виза за проектиране на комплексен инвестиционен проект за обект „къща за гости“ /населеното място е обявено за исторически и архитектурен резерват през 1977 г./, ответникът е предприел действия за застрояване на имота.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно свидетелските показания. Отчел е съществуващото противоречие в отделни части между тези на свидетелите, ангажирани от ищеца. В обобщение е направил извод, че те не установяват по категоричен начин упражнявано от ищеца владение върху процесния имот в посочения период. Кредитирал е показанията на втората група свидетели, а в най-голяма степен тези на свидетелката М..

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че липсва установеното от първоинстанционния съд противоречие в показанията на свидетелите на ищеца относно съседите на имота, доколкото последните посочили идентични лица за такива, както и че в южната си част той граничел с дере. Неправилно били интерпретирани показанията на свидетелката Л. относно ограждането на имота с колчета, като е прието, че от същите ставало ясно, че границите на имота са установени така, както ги е ползвал ищецът и те несъмнено включват и спорната реална част. Съдът приел, че в първоинстанционното решение не са изложени мотиви защо се кредитират показанията на свидетеля С. във връзка с инвестиционните намерения на ответника, които не намирали подкрепа в останалите доказателства по делото. За необоснована е била приета и констатацията на районния съд, че показанията на свидетелката М. /кмет на населеното място/ следва да бъдат ценени в най-голяма степен, доколкото липсвали данни същата редовно да е посещавала процесния имот, за да знае кой го стопанисва и владее.

Въззивният съд е изложил съображения, че от съвкупния и цялостен анализ на показанията на свидетелите Л. и Х. по безспорен начин се установява, че след 1997 г. ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, като считал същия за своя собственост. Посочил е, че по делото не са представени доказателства, установяващи придобиването правото на собственост от праводателите на ответника въз основа на сочените придобивни основания-наследство и давностно владение. Посочил е допълнително, че е невъзможно към 1998 г. праводателите на ответника да са придобили имота по давност, тъй като същият бил индивидуализиран за първи път с решението на ПК - С. през 1997 г. и едва оттогава било възможно да започне да тече придобивната давност. В обобщение е направено заключение, че не е доказано въведеното от ответника придобивно основание по отношение на спорния имот, а именно - извършена прехвърлителна сделка.

За неоснователни били счетени и наведените доводи за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение от страна на ответника, тъй като липсвали ангажирани в производството категорични доказателства в тази посока. В тази връзка не били кредитирани показанията на свидетелите С. и М., доколкото първия заявил, че познава ответника от 2011 г., в резултат на което нямало как да има впечатления дали ответникът е владял имота от закупуването му през 2004 г., а втората нямала задължение да знае кои са собствениците на имоти в населеното място.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да изгради и изложи собствени фактически изводи по съществото на спора, да посочи каква фактическа обстановка приема за установена по делото, като направи собствена преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона?”.

По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор: За да формира вътрешното си убеждение, като признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, а също и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора. При формиране на фактически и правни изводи съдът се ръководи от правилата по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК - преценява всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона. Фактическите изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени, като съдът посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Тези разрешения се извеждат от приетото в т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно целта на въззивното производство и дейността на въззивната инстанция. В цитирания смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в следните актове: решение № 248 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на четвърто г. о., решение № 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на първо г. о., и други.

По касационната жалба.

За да признае претендираното от ищеца право на собственост на въведеното придобивно основание: придобивна давност, въззивният съд е направил фактически изводи, които не са изведени от събраните доказателства. От тези доказателства не се установява по безспорен начин, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесната реална част в изискуемия се период от време, считано от 1997 г. От показанията на свидетелите Л. и Х. не става ясно дали е упражнявана фактическа власт именно върху процесната реална част или върху останалата част от имота. Назначената техническа експертиза не е извършила оглед на същия, поради което не може да се приеме, че тези показания са достоверни относно обстоятелството за поставяне на колчета, които да ограждат целия имот. В показанията на свидетеля Х. се възпроизвежда и факта, че имотът му е бил предложен за продажба от бащата на ищеца. Показанията на тези свидетели не кореспондират на събраните писмени доказателства, от които се установява предприемането на действия от страна на ответника по застрояването на процесната реална част.

Въз основа единствено на тези гласни доказателства не може да се направи заключение, че ищецът е упражнявал явно, несъмнително и постоянно владение, нито сочат на намерение имотът да се счита за свой. Такива явни действия по стопанисването на имота не се установяват от свидетелските показания, както и че същите са упражнявани в периода 1997 г.-2007 г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че ответникът не е доказал, че праводателите му са били собственици и договорът за покупко-продажба не е произвел вещно-правно действие, при обсъждане на писмените и гласни доказателства, може да се направи извод, че именно той е осъществявал фактическа власт след сключването на договора за покупко-продажба.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд необосновано е приел, че ищецът е владял процесната реална част в десетгодишен срок от време, поради което е осъществен фактическия състав на въведеното придобивно основание. С оглед на горното, като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като вместо него се постанови ново по същество, с което се отхвърли предявения иск. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Предявеният иск подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото ответникът по жалба трябва да заплати на касатора сума в общ размер от 3 030 лв., от която 1 575 лв. /разноски за първоинстанционното производство/, 1 200 лв. /за производството пред въззивната инстанция/ и 1 255 лв. /за касационното производство/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 682/ 20.12.2022 г. по гр. д. № 597/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. П. срещу Б. П. Т.-Л. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че И. Г. П. е собственик, на основание придобивна давност чрез упражнявано владение с начален момент 1997 г., на реална част с площ от 2, 110 дка, представляваща част от недвижим имот с площ от 8, 753 дка, начин на трайно ползване: нива, девета категория, заснет в картата на възстановената собственост с № *, находящ се в местността „Д.“, землище на [населено място], [община], област Благоевград, разположена в югозападната част на имота и при граници: имот № * -дере, овраг, яма на [община], имот № *-жилищна територия на [населено място] и от три страни – с част от имот № *-нива на И. П., съставляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], която реална част е тонирана в жълто на скицата към заключението на вещото лице К. С., на л. 221 от първоинстанционното дело, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от съдебното решение.

Решението е постановено при участието на К. Б. П., М. Б. С., Г. Т. П., Б. Т. П., В. П. Г., Г. П. Г. и Б. П. К., като трети лица – помагачи на страната на ответника Б. П. Т.-Л..

Осъжда И. Г. П. от [населено място], [улица], ет. 2, с ЕГН [ЕГН], да заплати на Б. П. Т.-Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сума в общ размер 3 030 лв. /три хиляди и тридесет лева/, представляваща разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.