Оправдаване за нарушена COVID-19 карантина поради малозначителност

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 355, ал. 2 НК * малозначителност на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

София, 17.02.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Галина Тонева

Членове: 1. Бисер Троянов

2. Петя Шишкова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Галина Стоянова разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 49 по описа за 2023 г.

Касационното производство е образувано по протест на Плевенската окръжна прокуратура против въззивна присъда № 30 от 19.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 496/ 2022 г., по описа на Плевенския окръжен съд, с доводи за неправилно приложен материален закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно интерпретирал събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и изразява становище за потвърждаване на въззивната присъда като правилна и законосъобразна в приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият И. З. Б. и защитникът му адвокат Н. Я. оспорват протеста и предлагат атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С нова присъда № 30 от 19.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 496/ 2022 г. Плевенският окръжен съд отменил изцяло осъдителната първоинстанционна присъда № 53 от 21.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 1955/ 2021 г. от Плевенския районен съд, като признал подсъдимия И. З. Б. за невинен в това, че на 18.08.2021 г. в [населено място], обл. П., нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората – предписание № 210816/629255 на РЗИ - Софийска област, за поставянето му под 10-дневна карантина, считано от 16.08.2021 г., издадено на основание Заповед № РД-01-645/28.07.2021г. на министъра на здравеопазването на Република България, не изпълнил задължението си да не напуска дома си в [населено място], деянието е извършено при извънредна епидемична обстановка на територията на страната – по време на епидемия от Ковид-19 (обявена с решение № 426 от 26.05.2021 г. на Министерски съвет), поради което оправдал подсъдимия за извършено престъпление по чл. 355 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, прилагайки института на чл. 9, ал. 2 от НК.

Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледан по същество протестът на Плевенската окръжна прокуратура е неоснователен.

Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за неправилно приложен материален закон не е проявено по делото. Фактическата обстановка, разкрита от първоинстанционния съд, представя поведението на подсъдимия за непрестъпно. Деянието само формално осъществява признаците от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК . Направената от въззивния съд оценка на обстоятелствата, отнасящи се до характера на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, липсата на значимо отрицателно въздействие върху обекта на посегателство, степента на неговото засягане, личностовата характеристика на дееца, както и подбудите и мотивите за извършване на деянието сочат на явна малозначителност, по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК . Наложената от здравните власти на границата карантина на подсъд. И. Б. дала основание на дееца още същия ден по-късно да провери състоянието си, като направил бърз антигенен тест в плевенска държавна болница, който се оказал отрицателен. Негов родственик, с който влезли заедно в страната, изпратил резултатите на електронния адрес на Столичната РЗИ, което дало увереност за липсата на сериозна клинична картина. Грешката в адресата (карантината е наложена от РЗИ-Софийска област) допълнително разкрива елементи от субективната страна на деянието. Подсъдимият е неосъждан, трудово ангажиран на работа в чужбина, семеен и с деца, за които полага грижи. Инкриминираното поведение е инцидентна проява в живота му. Всички тези обстоятелства, оценени в тяхната съвкупност, недвусмислено сочат, че деянието само формално осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и показват явно незначителната степен на обществената опасност. В този смисъл са : Решение № 14 от 12.01.2023 г. по к. н. д. № 878/2022 г на ВКС.; Решение № 39 от 27.01.2023 г. по к. н. д. № 1024/2022 г. на ВКС; Решение № 17 от 12.01.2023 г. по к. н. д. № 863/2022 г. на ВКС, ІІІ н.о; Решение № 18 от 9.02.2022 г. по н. д. № 1108/2021 г. на ВКС, I н. о.; Решение № 60139 от 21.09.2021 г. по н. д. № 525/2021 г. на ВКС, I н. о.

Поради ниската степен на обществена опасност на деянието подсъд. И. Б. правилно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Материалният закон на института по чл. 9, ал. 2 от НК законосъобразно е приложен. Протестираната въззивна присъда като правилна и законосъобразна подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 30 от 19.10.2022 г., по в.н.о.х.д. № 496/ 2022 г., по описа на Плевенския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.