Допустимост на полицейски показания и цел за разпространение на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * лица, които не могат да бъдат свидетели * самопризнание * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е
№ 434

гр.София , 20 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Атанас Гебрев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 501/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.М.Х., защитник на подсъдимия С. В. А., срещу решение №87 от 25.02.2025 г., постановено по внохд №1507/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

В касационната жалба са релевирани основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването, свързано с допуснати нарушения на процесуалните правила се аргументира с: 1. непълноценна доказателствена дейност на въззивния съд, който е „направил преглед, но не и действителен и задълбочен анализ на инкорпорираните доказателства и доказателствени източници“; 2. липса на ясен и мотивиран отговор на направеното от защитника възражение касателно приложимостта на забраната по чл.118 ал.2 от НПК, както и относно годността на извършеното процесуално следствено действие претърсване и изземване, обективирано в съответния протокол от 29.04.2021 г.; 3. липса на мотиви досежно противоречието между заявеното от св.Р. С., че не е участвал като поемно лице при осъщественото претърсване и изземване на 29.04.2021 г. и заключението на графологическата експертиза, противоречие, разгледано в контекста на преценка годността на посоченото процесуално действие; 4. превратно тълкуване на свидетелски показания и липса на съображения кои от тях се кредитират и защо и на кои не се дава вяра и по какви причини. По отношение на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се твърди, че въззивният съд не е отговорил на „възраженията, свързани с обективната и субективна съставомерност на деянието, в резултат на което са формирани неправилни изводи досежно приложението на материалния закон . В заключение се моли да бъде отменено въззивното съдебно решение и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, адв.Х., защитник на подсъдимия А., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Поставя акцент на оплакването за превратно тълкуване на разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК, както и на това, че специалната цел, включена в състава на инкриминираното престъпление, не се е установила, понеже е била изведена на базата на данните от разузнавателните беседи, проведени от полицейските служители. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради отсъствие на претендираните в нея касационни основания. Счита, че апелативният съд е извършил цялостна проверка, анализ и оценка на доказателствения материал, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Според прокурора материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание - справедливо. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивната инстанция- в сила.

Подсъдимият С. В. А. не се явява пред ВКС, поради което не взема становище по жалбата.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №114 от 17.06.2024 г., постановена по внохд №2487/2022 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия С. В. А. за виновен в това, че на 28.04.2021 г. и на 29.04.2021 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество коноп с общо нетно тегло 125,81 гр., на обща стойност 754,86 лв., както следва: на 28.04.2021 г. в [населено място], в кв./квартал/., [улица], /вход, етаж, апартамент/, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество- коноп с общо нетно тегло 124,07 гр. на обща стойност 744,42 лв., разпределен в отделни обекти с различно тегло, различно процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол и различна стойност/ и на 29.04.2021 г. в [населено място], [улица], комплекс /комплекс, блок, вход, етаж, апартамент/, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество коноп с нетно тегло 1,74 гр., съдържащо активен компонент тетрахидроканабинол 20% , на стойност 10,44 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 от НК във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от четири години и глоба в размер на 5000 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал, за това престъплението да е продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият С. В. А. е признат за виновен в това, че на 28.04.2021 г. в [населено място], в кв./квартал/, [улица], /вход, етаж, апартамент/, е отглеждал 28 броя растения от рода на конопа- коноп /марихуана/, с общо нетно тегло след изсушаване 95,44 гр., с процентно съдържание на активния компонент 0,5%, на стойност 572,64 лв. в нарушение на установените правила в Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което и на основание чл.354в ал.1 пр.2 от НК във вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години и наказание глоба в размер на 5000 лв.

На основание чл.23 ал.1 от НК е било определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода в размер на две години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години.

На основание чл.23 ал.3 от НПК към определеното общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода е било присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 5000 лв.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1507/2024 г., приключило с решение №87 от 25.02.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта, в която С. А. е бил признат за виновен в това, че на 29.04.2021 год. в [населено място], кв. С., [улица], комплекс /комплекс/, /блок, вход, етаж, апартамент/, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество коноп с нетно тегло 1,74 гр., с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 20%, на стойност 10,44 лв., като го е оправдал за държане на това вещество с разпространителска цел. В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

ВКС не констатира допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане, в каквато насока е отправеното искане в съдебното заседание от страна на касатора.

При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия А. обстоятелства, са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, поставящи под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. В доказателствената дейност на въззивния съд не се наблюдават дефицити. Напротив, същата се отличава със задълбоченост, аналитичност и прецизност и следва очертания от правилата на формалната логика път. Въззивният съдебен акт съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвиненията срещу С. А.. Съдържанието на въззивното решение опровергава твърдението на защитника, че контролираният съд е „направил преглед, но не и действителен и задълбочен анализ на инкорпорираните доказателства и доказателствени източници“ , както и че „ не е дал ясен и мотивиран отговор на направеното възражение касателно приложимостта на забраната по чл.118 ал.2 от НПК“. На л.51 и л.52 от въззивното дело съдебният състав с необходимото внимание и изключително подробно е обсъдил довода на защитата, касаещ допустимостта на показанията на свидетелите С.Н., В.Д., Н.И. и С.Т., предвид забраната, визирана в чл.118 ал.2 от НПК. Законосъобразен и в съответствие с посочената разпоредба е извода на съда за невъзможност да се ползват показанията на коментираните свидетели, в частта, в която те възпроизвеждат информация, получена от подсъдимия А. в рамките на проведена с него разузнавателна беседа, която информация е свързана със самоуличаването му в извършване на инкриминираните престъпления. Едновременно с това обаче напълно законосъобразен е и извода на съда, че за всички останали интересуващи делото обстоятелства/извън данните от разузнавателната беседа/, възприети от свидетелите полицейски служители и възпроизведени в проведените им разпити, не съществува пречка да бъдат ползвани като част от доказателствената съвкупност. Апелативният съд подробно е обсъдил решението на ЕСПЧ по делото „Д. М. срещу България /жалба №34779/09/ от 08.06.2018 г.“, което е било поставено в основата на мотивите към проекта на ЗИДНПК /ДВ бр.18/24 г./, с който разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК е била допълнена. Изложените в тази насока аргументи напълно се споделят от ВКС. В подкрепа на приетото от контролираната инстанция, че забраната по чл.118 ал.2 от НПК не е абсолютна, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи в допълнение и следното: разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК изключва от каталога на лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество и които не могат да бъдат свидетели поемните лица, служителите на МВР, на военната полиция и на Агенция „Митници“, присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. От съпоставянето на нормата на чл.118 ал.1 т.3 с тази на чл.118 ал.2 от НПК, следва извод, че съществува законова пречка полицейските служители да бъдат разпитвани в качеството на свидетели за факти, свързани със самопризнанието на заподозряното лице, които факти са им станали известни в рамките на проведена от тях разузнавателна беседа по ЗМВР, но не и по отношение на други обстоятелства, в т.ч. и такива, отнасящи се до начина на провеждане на изчерпателно посочените в закона процесуално следствените действия. В този смисъл правилно въззивният съд е приел, че коментираните по-горе свидетели могат да бъдат разпитвани относно причините за провеждане на полицейската операция, наблюденията, осъществени спрямо подсъдимия и неговите жилища, времето на пребиваването му в тях, възприятията им касателно намерената оранжерия за отглеждане на растения от вида на конопа, откритите в двата апартамента вещи, начина на провеждане на следствените действия –претърсване и изземване. Забраната по чл.118 ал.2 от НПК по настоящото дело не е нарушена, доколкото от доказателствената съвкупност са изключени показанията на полицейските служители в частта им, в която те са възпроизвели споделените от задържания, а в последствие обвинен С. А. самоуличаващи обстоятелства. В този смисъл съдебният състав от въззивния съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон.

На следващо място, не се констатира липса на мотиви досежно твърдяното от защитата противоречие между заявеното от св.Р. С., че не е участвал като поемно лице при осъщественото претърсване и изземване на 29.04.2021 г. и данните в графологическата експертиза- че положеният подпис в протокола за претърсване и изземване е негов, разгледано в контекста на оспорената годност на този процесуален документ. На л.53 /лице и гръб/ от въззивното дело съдът е обсъдил законосъобразността на извършеното следствено действие в жилището на подсъдимия А., намиращо се в [населено място], [улица], както и показанията на св.С., вписан като поемно лица в съответния протокол. Впрочем прочита на показанията на св.Р. С. / л.109-110 от нохд 2487/2022 г./ не установява твърдените от защитата обстоятелства, а именно, че това лице не е присъствало при провеждане на претърсването и изземването в процесното жилище. Точно обратното, в разпита му се съдържат доказателствени факти относно начина, по който той е бил поканен за поемно лице, мястото, на което се е провеждало претърсването, лицата, които са присъствали, намерената вещ- пликче, съдържащо сухо зелено тревисто вещество, подписването на документи и пр. Разпознаването от свидетеля на помещението, в което се е извършвало претърсването, по предявената му от фотоалбума снимка, още веднъж потвърждава обстоятелството, че той е присъствал на следственото действие. В тази насока е и заключението на графологическата експертиза, установила, че подписа за „Поемни лица: 2.“ в протокола за претърсване и изземване от 29.04.2021 г. е положен от Р. С.. При тези данни, напълно законосъобразно въззивната инстанция е приела, че коментираният протокол от 29.04.2021 г. представлява годно доказателствено средство.

В заключение доказателствената дейност на САС не страда от приписваните й дефицити, поради което и оплакването за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, е лишено от основание.

При установените от контролираната инстанция фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът убедително е аргументирал правните си изводи за взетото решение, а именно, че подсъдимият А. е осъществил престъпленията по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 от НК и по чл.354в ал.1 пр.2 от НК. Отправения укор от защитата на подсъдимия, че „не е даден отговор на възраженията на защитата, свързани с обективната и субективна съставомерност на деянието“ , е неоснователен. Във въззивната жалба на защитника липсват подобни възражения, а в пледоарията му пред САС, единственото възражение във връзка с приложението на материалния закон, е било свързано с твърдение за липса на специална цел по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 от НК. В изпълнение на задълженията си за цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, второстепенният съд подробно се е спрял на обективната и субективна страна на посочените по-горе две престъпления, като е изложил и съображения за наличието на специална цел по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 от НК. /л.54 и л.55 от съдебния акт/ и в този смисъл е дал отговор на направеното възражение. Съдът не е аргументирал наличие на специалната цел за разпространение на наркотичните вещества, чрез позоваване на информацията, събрана при разузнавателните беседи, проведени от свидетелите- полицейски служители. Съставомерната цел е била обоснована от редица други обстоятелства, доказателствено обезпечени, като: количеството на инкриминираното високорисковото наркотично вещество, разпределянето му в отделни транспортни опаковки, намерената в жилището везна и специално оборудване за отглеждане на марихуана в домашни условия. Ето защо, твърдението на защитата, че специалната цел по чл.354а ал.1 от НК, е останала недоказана, не държи сметка на посочените по-горе обстоятелства, поради което и настоящият касационен състав не го възприема.

В обобщение, ВКС не констатира наличие на претендираните касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, поради което счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №87 от 25.02.2025 г., постановено по внохд №1507/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/