Определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * деликт * деликтна отговорност * неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

Гр. София, 03.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 2263/2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против решение № 253 от 23.05.2022 г. по в. т. д. № 88/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260448/29.11.2021 г., постановено по т. д. № 498/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. Н. В. с ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 08.09.2018 г. по вина на водача Н. С. В., в размер на 87 000 лв. (над това, платено доброволно от застрахователя в размер от 43 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г.

В касационната жалба се твърди, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Според касатора въззивният съд не е преценил правилно всички доказателства и доводи на страните по делото и е достигнал до погрешно заключение относно основателността на иска, като в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение в силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания размер. По подробно изложени съображения в този смисъл се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на разноските за всички инстанции.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените при деликт неимуществени вреди.

Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК. След допускане на касационното обжалване ответницата по касация, чрез процесуалните си пълномощници, с писмено становище и в пледоария по същество развива доводи за нейната пълна неоснователност. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на оплакванията в касационната жалба съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, становищата на страните и данните по делото, намира същата за частично основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Пловдивския апелативен съд е изложил следните съображения:

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл. 45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

От свидетелските показания на майката на ищцата, притежаваща непосредствени впечатления от понесените от пострадалата негативни изживявания, ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че след инцидента същата била със силно влошено физическо и психично състояние за продължителен период от време, особено по време на болничния престой. Наложителна била оперативна интервениция, която била проведена под пълна анестезия, в резултат на която пострадалата разгърнала алергична реакция. През болничния престой, а и след това – в домашни условия, ищцата за около месец – два била в абсолютно неподвижно състояние, изцяло зависима от грижите на близките си. Поставените стабилизатори и понастоящем й причиняват болки и допълнителен дискомфорт. Ищцата и близките й се страхували от евентуален неуспешен изход на лечението, от евентуална бъдеща детеродна неспособност. Преживените травми се отразили негативно и в психологичен аспект – ищцата често се будела, сънувайки кошмари, „че пада“, което наложило и консултации с психиатър. Инцидентът се отразил неблагоприятно и върху бъдещото професионално развитие на младата жена – студент по медицина и тя не успяла да специализира желаната специалност – анестезиология.

Съгласно заключението на вещото лице – д-р Б., счупването на 9, 10, 11 и 12 гръдни прешлени поотделно и в съвкупност е причинило трайно затрудняване на движението на снагата; контузията на белия дроб е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването на десето ребро вдясно и седмо ребро вляво поотделно и в съвкупност е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Непосредствено след инцидента ищцата е била приета в клиника по неврохирургия, проведени са били множество образни изследвания, медикаментозна терапия и оперативна интервенция за стабилизация на гръбначния стълб, поради счупването на гръбначни прешлени. Ищцата отново е била приета в неврологично отделение поради персистираща неврологична симптоматика около 8 месеца по-късно, проведено е медикаментозно лечение. При нормално протичане на оздравителния процес същият следва да трае около 6-8 месеца за счупването на гръбначните прешлени, 20 дни за счупването на ребрата и около 10 дни за пълното възстановяване травматичните контузии на белия дроб. Според вещото лице е възможно пълно възстановяване и то зависи от следоперативния период и извършването на физиотерапия. Вещото лице не дава заключение дали и доколко двигателната активност и възможност за такава е намалена, поради липса на актуална медицинска документация.

При съобразяване на конкретния обем преживени болки и страдания от ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, продължителността на оздравителния процес – 6-8 месеца; факта, че се касае за значително тежка средна телесна повреда – увреждане на гръдни прешлени, както и за комплексна лека такава; наличието на оперативна интервенция, обстоятелството, че ищцата е в много млада възраст – към момента на инцидента на 24 години, както и че инцидентът се е отразил негативно и на бъдещото й професионално развитие, съдът е приел, че сумата от 130 000 лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от пострадалата страдания. За определянето на посочения паричен еквивалент съдът е съобразил и факта, че инцидентът и претърпените увреждания са намерили негативно отражение и от психологично естество. Не на последно място, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди въззивният съд е посочил, че съобразява стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, както и нивата на застрахователно покритие, предвидени в чл. 492, т. 1 КЗ, като индиция за икономическата конюнктура. Неоснователността на иска до пълния предявен размер е преценена с оглед доброто прогнозно развитие на претърпените увреждания – съгласно заключението от комплексната експертиза пълното възстановяване е възможно.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационна проверка, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е предпоставено от съобразяването на редица обективно съществуващи и конкретни обстоятелства. При телесни увреждания тези обстоятелства се изразяват в броя, характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.

С оглед трайната практика на ВКС по поставения въпрос съдът намира, че даденото от въззивния съд разрешение частично се отклонява нея, доколкото при отчитане на принципните постановки на ППВС № 4/1968 г. е формиран неправилен оценъчен извод за размера на дължимото обезщетение – при липса на пълно съобразяване на значението на установените по делото общи и специфични за обема на конкретните вреди обстоятелства, и поради това - неотговарящ на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

При произнасянето си по размера на обезщетението въззивният съд правилно е установил вида, броя и тежестта на нанесените на ищцата телесни увреждания в резултат от настъпилото ПТП, възстановителния период, както и търпените негативни последици от физикално и психологическо естество от момента на деликта до момента на устните състезания по делото, но при техния анализ не е отдал съответното значение на експертното заключение в съдебно-медицинската му част, както и на обществено-икономическата конюнктура в страната, чието съобразяване е посочено формално.

От заключението по КСМАТЕ се установява, че ищцата, на 24 години към момента на произшествието, е постъпила в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД [населено място] на 09.09.2018 г., при което е претърпяла оперативна интервенция за стабилизация на гръбначния стълб поради счупването на гръбначни прешлени. Изписана е на 20.09.2018 г. без настъпили усложнения, с отзвучал болков синдром, вертикализирана и раздвижена активно, без неврологичен дефицит. Впоследствие, поради оплаквания (сковаване на гръбнака, изтръпване на долните крайници и опасваща болка в областта на гърба и гръдния кош), на 07.05.2019 г. ищцата отново е имала болничен престой за пет дни в Неврологично отделение при Многопрофилна транспортна болница – [населено място], където й е поставена диагноза – Увреждане на междупрешленните дискове с миелопатия, предписано е медикаментозно лечение и рехабилитация. След този период на вещото лице не е била предоставена медицинска документация, поради което при наличните данни то е заключило, че пълното възстановяване на пострадалата е възможно при провеждане на физиотерапия. В устните си обяснения пред съда вещото лице поддържа заключението, като предвид допълнително събраните данни излага, че ищцата продължава да се оплаква от болки в поясната област и в областта на фрактурите и при определено положение на тялото, натоварване и пр. те ще продължат. Вещото лице потвърждава и писменото си заключение в частта относно възстановяването на ищцата, с оглед възрастта й, като прогнозира, че с течение на времето тя ще укрепне и ще започне да се движи много по-активно, но все пак движенията в поясната област ще бъдат донякъде ограничени, защото счупените прешлени са били имобилизирани за дълъг период от време с метални импланти (а именно до премахването им през 2021 г.). Ищцата не е поискала назначаване на допълнителна СМЕ във връзка с актуалното й здравословно състояние по време на процеса, поради което няма основание да се приеме, че възстановяването й не протича по посочения от вещото лице най-благоприятен начин. Медицинските документи, представени за първи път пред касационната инстанция, не представляват допустими доказателства и не могат да бъдат обсъждани от съда. По делото няма данни ищцата да не може или да е затруднена да извършва обичайните битови дейности, както и такива, свързани с професионалната й реализация. Правилно е съобразено от въззивния съд, че с оглед претърпяния инцидент ищцата е била ограничена при избора си на специализация като студент по медицина, но следва да се има предвид, че увреждането не е довело дори до прекъсване на следването й и тя е завършила успешно. Фактът, че може да търпи остатъчни неудобства, някои болки и ограничения в резултат на придобитата миелопатия, преценен съвкупно с обществено-икономическите условия към м. септември 2018 г. обаче не налага извод за определяне на справедливо обезщетение над размера от 100 000 лв., при отчитане както на общите, така и на специфичните за конкретния казус и установени по делото обстоятелства.

По тези съображения настоящият състав на съда намира за основателни оплакванията в касационната жалба относно това, че при обосноваване на размера на паричната обезвреда въззивният съд неправилно е приложил критерия за справедливост на дължимото съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди и е присъдил такова в завишен размер, доколкото формално е обсъдил, но не е отчел по адекватен начин значението на следните факти: периода и степента на възстановяване – в рамките на обичайните; благоприятната здравословна прогноза, свързана и с младата възраст на ищцата; липсата на усложнения при оперативното лечение, както и присъжданите от съдилищата обезщетения в подобни случаи и за подобен момент на увреждането в по-нисък размер от този в обжалваното решение - като израз на преценката за справедливост с оглед конкретната обществено-икономическа обстановка.

Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е бил уважен за разликата над 57 000 лв. до 87 000 лв. (при спадане на доброволно платеното обезщетение в размер на 43 000 лв.) и вместо него да бъде постановено друго, с което същият да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част въззивното решение се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода по съществото на спора и направените искания по чл. 78 ГПК, ответницата по касация следва да заплати на касатора разноски за настоящата инстанция в размер на 760 лв., а касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2 057 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на М. Н. В.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 253 от 23.05.2022 г. по в. т. д. № 88/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260448/29.11.2021 г. по т. д. № 498/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. Н. В. с ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 08.09.2018 г. по вина на водача Н. С. В., в размер на 30 000 лв. (разлика над дължимите 57 000 лв. до присъдените 87 000 лв., извън платената от застрахователя сума в размер от 43 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. В. с ЕГН [ЕГН] срещу „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 08.09.2018 г. по вина на водача Н. С. В., за сумата от 30 000 лв. - разликата над дължимите 57 000 лв. до присъдените 87 000 лв., извън доброволно платената от застрахователя сума в размер от 43 000 лв.

ОСЪЖДА М. Н. В. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 760 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Р. К. П. от САК сумата 2 057 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: