Определяне на дружествен дял при прекратено членство и задължения на въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Имуществени последици при прекратяване участието на съдружник * задължения на въззивния съд * счетоводен баланс

9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 210

[населено място], 23.07.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 4 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „ВЕТО 2000“ЕООД против решение № 588/25.08.2023 г. по в.т.д.№ 420/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след частично обжалване и частично потвърждаване на решение от 08.12.2022 г. по т.д. № 1295/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18, допълнено с определение № 663/25.10.2023 г. по с.т.д. на САС, като краен резултат касаторът е осъден да заплати:

1/ на М. А. Т. , ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител и нейна майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН], по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв. , представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр.осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.;

2/ на А. А. Т. , ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител и негова майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН], по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв. , представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр.осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.;

3/ на А. А. Т. , ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител и негова майка Д. М. Т., ЕГН [ЕГН] по предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ във връзка с чл.127 от ТЗ и чл.129 от ТЗ разликата над 101 973,80 лв. до предявения размер от 317 104,02 лв. , представляваща равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и по предявения иск с пр.осн. чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 3 389, 41 лв. получена като разлика над присъдената сума от 2 071,83 лв. до предявения размер от 5 461,24 лв., представляваща лихва за забава върху гореприсъдената главница, равностойността на дружествения дял, наследен от бащата - бивш съдружник А. А. Т., за периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г.; и в частта на разноските.

В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - въззивният съд не е обсъдил възраженията на касатора срещу заключенията на множеството експертизи по делото с оглед състоянието на дружествените имоти към момента на извършване на огледа; неустановеност на личността на подобрителите им; въвеждането на имотите в експлоатация в различни години; неотносимостта към спора на дадените от вещите лица пазарни стойности на тези имоти /към 2021 г., а не по историческа цена/, включването им с ДДС в изготвения баланс, използване на сравнителния метод с обяви на агенции, а не на реални продажни цени и пр. Навежда оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост на въззивното решение. Иска отмяна на атакуваното решение на САС и отхвърляне на исковете.

В постъпилия писмен отговор от ответниците по касационната жалба М. А. Т., А. А. Т. и А. А. Т., действащи чрез законния си представител и тяхна майка Д. М. Т. се оспорва основателността на касационната жалба. В защитата по същество на спора са изложили, чрез процесуалния си представител адв.Д. доводи за постановяване на въззивното решение в съответствие с процесуалните правила при обсъждане на твърдения и възражения страните и на всички събрани по делото доказателства. Касаторът не е поискал назначаване на допълнителна или повторна експертиза.

С определение № 1775/25.06.2024 г. по т.д. № 4/2024 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК ? за проверка съответствието на акта с практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед предявените искове по чл.125, ал.3 ТЗ и направеното от ищците оспорване на представения от дружество междинен баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на наследодателя, който е частен документ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила, редовността на извършените счетоводни записвания, подлежи на изрична проверка и се е позовал на заключенията на всички допуснати по делото експертизи. САС е кредитирал изготвеното заключение – допълнение II по съдебно – счетоводна експертиза, представено на 21.09.2022 г. /л.646 по делото на СГС/, и прието в съдебно заседание на 11.10.2022 г. Собствените на дружеството недвижими имоти следва да се отчитат по СС 16 “ДМА“. „ВЕТО 2000“ЕООД е прилагало СС 16 „Дълготрайни материални активи“ за първоначална оценка на ДМА, а за оценка след първоначалното признаване е бил избран „препоръчителният подход“. Коментирал е, че съгласно т.4 от СС 16, първоначално всеки ДМА се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена ( мита и невъзстановими данъци) и всички преки разходи. Преки разходи са тези, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Съгласно т.7.1 от СС 16 при избрания „препоръчителен подход“ за оценка след първоначалното признаване като актив, всеки отделен ДМА следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. При първоначалната оценка на повечето ДМА не са включени никакви преки разходи. Позовал се е на установеното от вещото лице, че повечето имоти са заведени в инвентарната книга на дружеството само на основание цената по нотариален акт, въпреки че е придобито само „правото на строеж“ и/или на етап „груб строеж“, което право на строеж след това е реализирано, а имотите в „груб строеж“ са били завършени и всички са били въведени в експлоатация към момента на прекратяване на участието на починалия съдружник. Установено е било противоречие с т.4 от СС 16. Няма противоречие с т.7.1., като е било спазено е изискването за намаляване стойността с начислените амортизации и не е било необходимо прилагането на т.7.2. „алтернативен подход“. Съдът е съобразил, че заключението на в.л. Д. е било дадено въз основа на двете заключения на оценителната експертиза, която е изчислявала оценката на недвижимите имоти към май 2019 г. При така установеното, САС е приел, че припадащата се част от паричната равностойност на дружествения дял на починалия наследодател за всеки един от ищците, с оглед наследствената им квота, е в размер на 317 104,02 лв., съгласно вариант на междинен баланс на „ВЕТО 2000“ЕООД към 31.05.2019 г., според заключение – допълнение II по съдебно – счетоводна експертиза, представено по делото на 21.09.2022г. /л.646/, и прието в съдебно заседание на 11.10.2022 г. Предвид уважаване на главните искове за цялата претендирана сума възивният съд е приел и основателност на акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД до размера на 5 461,24 лв.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

В цитираните от касаторите решения на ВКС и служебно известните на състава на ВКС: Решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ВКС, III г..о, Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., Решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение № 23/07.06.2017г. по гр.д. № 2669/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 344/21.09.2012г. по гр.д. № 826/2011г. на ВКС, IV г.о. и др. се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на въззиваемата страна, когато е приет за основателен един от доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от така цитираната съдебна практика на ВКС. В отговора на въззивната жалба, подадена от ищците, и в подадената от «Вето 2000»ЕООД насрещна въззивна жалба дружеството изрично оспорва определения от първоинстанционния съд размер на дружествения дял на наследодателя А. Т. по реда на чл.162 ГПК, макар и корегиран спрямо размера по вариант II на ССЕ. Същото възражение е с оглед направеното в съдебно заседание на 11.01.2022 г. по т.д. № 1295/2020г. на СГС оспорване от дружеството при изслушване от СГС на заключението на в.л. Д. по ССЕ, че не трябва тази нова балансова стойност на недвижимите имоти да се извършва на база оценителната експертиза на в.л. Т. /справедливата цена е определена към м.май 2019г./ и последователно поддържан в хода на първоинстанционното производство довод, че съставеният от дружеството междинен баланс към м.май 2019 г. вярно отразява на какава стойност са били придобити имотите и извършените за тях подобрения. Във въззивното решение липсва отговор на така направеното оплакване. Същото е от съществено значение, тъй като въпросът относно начина на извършване на оценка на имотите /придобивна стойност и преки разходи/, вкл. моментът към който тя следва да се определи, е от значение за съставения от вещото лице по ССЕ на счетоводен баланс по чл.125, ал.3 ТЗ. САС е отразил констатациите на вещите лица по всички депозирани по делото заключения – на СОЕ, на комплексната СОЕ и ССЕ / отделно в частта на СОЕ и в частта на ССЕ/ и по допълнение II по съдебно – счетоводна експертиза, но не е направил анализ на същите и не е преценил доводите на дружеството, за да обоснове извод защо кредитира като краен резултат допълнение II по ССЕ- в неговия втори вариант.

Настоящият състав на ВКС съобразява установеното от въззивния съд, а именно:

Според заключенията на в.л. Т. по СОЕ, депозирани на 27.09.2021г. и 26.01.2022г., „Вето 2000“ЕООД притежава към датата на настъпване на смъртта на наследодателя на ищците недвижим имоти, които са придобити, както следва – част от тях с право на строеж, което по-късно е реализирано и са въведени в експлоатация; друга част – на етап груб строеж и в последствие въведени в експлоатация, респ. преустроени /магазини и паркоместа и два апартамента на в [населено място], ул. Д. Л. и апартаменти на ул. А. Ишириков, [населено място]/; трети са били с право на собственост - върху 1 бр. магазин на ул. Д. Л. в [населено място], който е бил преустроен и включен с други обекти на дружеството в заведение за обществено хранене. Във всички изброени имоти са извършени подобрения, като за тези с правото на строеж и на етап груб строеж подобренията са за въвеждане в експлоатация и последващи довършителни работи, респ. подобрения за преустройство. Вещото лице е извършило оглед през 2021 г. и не може да установи в кой точно момент, какви подобрения са изпълнени.

Според заключение на ССЕ на в.л. Д., депозирано на 10.02.2022г., в изготвения от дружеството междинен счетоводен баланс към края на м.май 2019 г. /с оглед настъпилата смърт на наследодателя на ищците, съдружник във „Вето 2000“ЕООД/ всички притежавани недвижими имоти са заведени с отчетни стойности според цена на придобиване към момента на придобиване и само за 14 бр. /9 бр. с право на строеж и 5 бр. на груб строеж/ апартаменти в [населено място], на ул. П. У. са осчетоводени и включени подобренията в общ размер на 243 641,81 лв. /според устни обяснения на вещото лице в с.з. на 12.04.2022г. без да е проверявало първични счетоводни документи/. За преустройството на магазините и паркоместата в бистро вещото лице взема стойността от 136 000 лв. /подобрение в гостилница „Златен грошъ“/, отчетена като разлика в балансовите стойности на ДМА, изчислени по амортизационен план към 31.12.2017 г. и сумите, посочени в годишния баланс. Посочва, че тази стойност също не е натрупана към първоначално въведената цена на придобиване на магазините. За всички други недвижими имоти според в.л. Д., за които е придобито право на строеж или са със степен на завършеност „груб строеж“, отчетните стойности са формирани само на база цени на придобиване и не са осчетоводени никакви подобрения за тях.

Вещото лице дава пояснения, че счетоводно при придобиване право на строеж за определен обект платените суми за закупуване на имотите следва да бъдат осчетоводени по Дебит на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ и по Кредит на сметка 401 „Задължения към доставчици“. По същите счетоводни сметки следва да се натрупват всички останали разходи, свързани с изграждането, довършителните работи и оборудването на имотите. След приключване на всички СМР /при реализиране на правото на строеж/ следва да се вземе операция Дебит 203 „Сгради“/ Кредит 613 „Разходи за придобиване на ДМА“. С тази операция натрупаните разходи по сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ се зануляват и се формира отчетните стойности на ДМА, по които същите се завеждат в инвентарната книга. Също така излага, че при последващи преустройства, смяна на предназначение и при извършване на подобрения се процедира по следния начин- първоначално активът се оценява по цена на придобиване /вкл. мита и невъзстановими данъци/ и всички свързани преки разходи / за доставка, монтаж, хонорари на специалисти/ и към нея се натрупват останалите разходи, свързани с изграждането, довършителните работи и оборудването на имотите. Респективно при преустройство и смяна на предназначението на ДМА следва с последващите разходи да се коригира отчетната и балансова стойност на актива.

Въз основа на гореизложеното ВКС намира, че са констатирани несъответствия в съставения от дружеството междинен баланс към 31.05.2019 г. с прилагания от същото СС 16 и избрания „препоръчителен подход“ за оценка след първоначалното признаване. Съобразно трайната практика на ВКС, обективирана в редица решения по чл.290 ГПК – по т.д.№ 468/2011 г. на ВКС, II т.о. , по т.д. № 665/2011 г. на ВКС, I т.о. и мн.др. при изрично оспорване от страна на ищеца на горепосочения баланс като частен удостоверителен документ и установяване на непълнота на отразените в него стойности на ДМА, стойността на дружествения дял, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ следва да се определи от вещо лице при спазване на нормативните разпоредби на чл.13, ал.1 ЗСч /отм./, пар.1, т.3 от ДР на същия закон и съответно приложимите счетоводни стандарти.

Поради изложеното и като съобрази изрично направеното оспорване от ищците във връзка с извършени подобрения за обектите по молбата им от 08.06.2021 г., т.е. придобити с право на строеж и със степен на завършеност груб строеж, ВКС намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че в тази част не следва да бъде корегиран съставения от него междинен баланс. Основателно се явява оплакването по отношение на допълнително оценените имоти със заключението на в.л. Т. в допълнителната СОЕ, част от комплексната експертиза, депозирано на 30.03.2022 г., за които ищците не твърдят конкретно извършени подобрения; такива не се установяват и от вещото лице с оглед описаното състояние на имотите.

Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на извода на въззивния съд, че релевантни за спора са констатираните от вещото лице Т. при огледа през 2021г. подобрения в имотите на дружеството. Заключението на вещото лице за наличие на същите подобрения и към края на м.май 2019 г. е подкрепено от датите на доказателствата за въвеждане на процесните обекти в експлоатация, респ. разрешението за ползване; етапа на строителство според нотариалните актове за придобиване на актива. Не се установява и подобренията да са извършени от наемателите, тъй като отдаването под наем на имотите се е осъществило след въвеждането им в експлоатация, а и вещото лице Т. установява, че изпълнението на довършителните работи в отделните сгради е еднотипно, обзавеждането и използваните материали са еднотипни. Най-ранната дата на осъществяване на тези подобрения според настоящия състав е към съответните дати на въвеждане на сградите в експлоатация, респ. на разрешението за ползване. От една страна този момент се установява от писмените доказателства, а от друга страна – ищците, които въвеждат оспорването в процеса, е следвало да докажат друг момент на извършването им, ако считат, че е налице друга дата преди края на м.май 2019г.

В заключението по СОЕ, депозирано на 27.09.2021 г., е направен извод, че за отделните обекти са изпълнени множество СМР, част от тях и скрити, за реализиране на правото на строеж, респ. за довършване след етапа груб строеж, но същите не могат да бъдат установени по вид и количество на база документация по делото и въз основа на направени огледи на място, поради което обективно невъзможно е да се даде оценка само на разходите за извършване на подобренията за всеки един имот и то на всеки един етап от извършването им. Следователно правилно е назначена оценителна експертиза, която да даде оценка, на която ДМА е следвало да бъдат включени съгласно приложимите счетоводни правила. Неправилно в с.з. на 17.12.2021 г. СГС /възприето и от въззивния съд/ поставя задача вещото лице да посочи справедлива цена на недвижимите имоти към м.май 2019 г. Не са съобразени поясненията на в.л. Д. относно начин на счетоводно отчитане на придобитото право на строеж, което след извършаване на СМР се е трансформирало в право на собственост върху апартаментите. Съгласно ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че на осн. чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Поради което релевантен за определяне на справедлива цена е този момент. При липса на други доказателства и с оглед издадените удостоверения за въвеждане в експлоатация /към която дата настоящия състав намира в конкретния случай, че се доказва извършаване на описаните от вещото лице подобрения за всеки имот/, следва задачата на оценителната експертиза по от отношение на имотите, за които е било придобито от дружеството право на строеж, да се отнесе към момента на въвеждане на сградите в експлоатация. По отношение на придобитите ДМА на етап груб строеж, разходите за подобрения също следва да се капитализират към актива съобразно приложимите СС и поради невъзможност да бъдат установени тези разходи по вид и момент на извършване, справедливата цена следва аналогично да бъде определена към момента на въвеждане на сградите в експлоатация. Имотът, който представлява бистро – към момента на последния нотариален акт за придобиване на включени в него обекти – този за магазин № 2 / от 20.11.2011г./, доколкото следва като момент датата на разрешението за въвеждане в експлоатация.

Оплакванията на касатора по отношение отразяването в баланса на допълнителните парични вноски са само с оглед направен довод, че страната е доказала извършването им от съдружниците. Мотивите на въззивния съд са в друг смисъл. Той не е възприел констатациите на СГС за липса на документална обоснованост. Споделил е извода за отнасянето на сумата за допълнителни парични вноски към раздел „А“ „Собствен капитал“ на Пасива в съответствие с константната практика на ВКС / така решение по т.д. № 665/2011г. на ВКС, Iт.о./, че дяловата вноска по принцип не се включва в чистия актив при формиране на стойност на дружествения дял на съдружник прекратил участието си в дружеството и същата се отразява в пасива на баланса в раздел „Собствен капитал“. В касационната жалба липсва оспорване на тези правни изводи.

Констатираното по-горе нарушение на процесуалния закон е съществено, тъй като е довело до необоснованост на фактическите изводи на САС и до неправилно приложение на материалния закон. На осн. чл.293, ал.3 ГПК се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд, който следва да постави допълнителни задачи на комплексната СОЕ и ССЕ съобразно дадените по-горе указания относно начина на определяне на справедлива цена на процесните имоти и респ. изготвяне въз основа на тази оценка на нов междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 588/25.08.2023 г. по в.т.д.№ 420/2023 г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: