Синдикална закрила при уволнение при няколко секретари в организацията

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

гр.София,

22.04.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3836 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 328 от 11.07.2024 г. по в.гр. д. № 371/2024 г. на ОС – Русе, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: длъжен ли е работодателят да иска съгласие от синдикалната организация в хипотезата на чл.333 КТ, когато работникът се позовава на синдикална закрила и в чия тежест е да докаже изпълнението на това задължение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, т

Жалбоподателят - Т. Б. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за неправилност на същото.

Ответникът по касационната жалба - Основно училище „Иван Вазов“, [населено място], чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С решение № 269/29.04.2024 г. по гр. дело № 3172/2023 г. по описа на ВКС, четвърто г. о. е отменено решение № 110/03.04.2023 г. по в. гр. дело № 99/2023 г. по описа на ОС - Русе и делото е върнато на въззивния съд за изпълнение на задължението му съобразно задължителните разяснения обективирани в т.2 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да укаже на ищцата, че тя носи доказателствената тежест да установи факта, че има качеството „първи“ или „организационен секретар“ при наличието на трима избрани, както и да ѝ се даде възможност за допускане и събиране на доказателства за установяването му.

След връщане на делото за ново разглеждане с решение от 18.11.2021 г. по гр. д. № 2214/2019 г. ОС Русе е отменил решение от 29.12.2022 г. по гр.д. № 3418/2022 г.на РС Русе и е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от Т. Б. П. искове против ОУ „Иван Вазов“ – [населено място], за признаване уволнението ѝ за незаконно и възстановяването ѝ на длъжността преди уволнението.

Установено е, че ищцата е работила в ОУ “Иван Вазов“ - Русе по безсрочен трудов договор на длъжността „старши учител в начален етап на основното образование”. Не е спорно, че със заповед от 28.04.2022 г. на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Т. П. с мотиви, че е неспособна да изпълнява възложената трудова функция, поради липса на умения, навици и опит, като всяко от посочените основания е мотивирано подробно в заповедта и направен извод, че липсата на качества у ищцата за ефективно изпълнение на работата са в разрез с задълженията по длъжностна характеристика.
Въззивният съд е приел, че представените доказателства във връзка със задължителните указания на решение по гр.д. № 3173/2023 г. на ВКС не се установява на кого са възложени най -съществените функции в синдикалното ръководство. Съдът е посочил, че от представените доказателства не може да се установи как точно са били разпределени функциите измежду тримата секретари и че от цитирания протокол от 17.09.2021 г. може да се обоснове косвен извод, но това обстоятелство следва да бъде установено по категоричен начин.
Въззивният съд , тълкувайки изразената воля на членовете на синдикалната организация ,приема че функциите на П. да координира останалите секретари не са за постоянно, а само в отсъствието на председателя, т. е. аd hoc и само за конкретни случаи.
Съдът е приел, че ищцата не е изпълнила доказателствената си тежест да установи при пълно главно доказване на този факт, не само поради тълкуването на цитирания протокол, но и поради липсата на надлежни, удостоверяващи доказателства.

Съдът е посочил, че от представените по делото доказателства не се установява, че тя има качеството на „първи“ или „организационен“ секретар и следователно не би могла да се полза със закрилата по чл.333 ал.3 КТ, респективно за работодателя не е възникнало задължение да иска предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация за уволнението.

За да постанови своето решение въззивният съд приел, че в случая работодателят е обосновал заповедта за уволнение с липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената трудова функция „старши учител“ поради липса на умения, навици и опит на работника. Съдът е приел, че липсата на описаните качества в оспорената заповед касае до липса на лични качества, което се изразява в недостатъчна мотивация за работа, невъзможност за работа в екип, липса на отзивчивост и толератност, невъзможност за разрешаване на конфликтни ситуации, използване на неприемливи методи на общуване - конфронтация и злепоставяне на колеги, неуважение. Съдът е кредитирал събраните по делото показания на свидетелите Е. Д. - П. и М. П. - Б., които твърдят, че през последните две години Т. П. не поздравявала, не се включвала в изпълнението на дейности по провеждане на състезания, задавала е провокативни въпроси, не е вземала участие в училищния живот, следяла е колегите, пускала доноси.

Въз основа на съвкупен анализ на всички доказателства, въззивният съд е приел, че у Т. П. липсват лични качества: умение за работа в екип, отзивчивост и толерантост, умения за разрешаване на конфликтни ситуации, с което да дава пример на подрастващите. Съдът е приел за установено, че ищцата е използвала неприемливи методи на общуване - конфронтация и злепоставяне на учителската общност пред различни институции и в обществото, липса на уважение към колегите.
Прието е, че са налице елементите от фактическия състав на чл.328, ал.1, т.5 КТ и ищцата Т. П. не притежава необходимите лични качества, подробно посочени в заповедта за изпълнение на заеманата от нея длъжност. Прието е, че липсата на тези качества са довели до неефективно изпълнение за продължителен период от време - повече от две години и са съществували към момента на упражняване на потестативното право от страна на работодателя, което обуславя законосъобразността на уволнението.
Въз основа на изложените фактически и правни изводи въззивния съд е отменил решението на първостепенния съд и е постановил ново, с което предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са отхвърлени.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса: длъжен ли е работодателят да иска съгласие от синдикалната организация в хипотезата на чл.333 КТ, когато работникът се позовава на синдикална закрила и в чия тежест е да докаже изпълнението на това задължение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав, намира за правилни разрешенията на поставените за разглеждане въпроси по настоящото дело дадени с ТР № 9/12.12.2014г. ОСГК на ВКС, както и в трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно последната, с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. § 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. В практиката, застъпена и в решение от 17.01.2019г.дело № 843/2018г, трето г.о. на ВКС, се посочва, че ръководството на синдикалната организация не се изчерпва само с председателя й, а е колективен орган. Разпоредбата на чл.333 ал.3 от КТ установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания,изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален орган. При релевирано основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването на чл.333, ал.3 КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол. Касае се до обстоятелство,което няма отношение към задължението на работодателя по чл.333 ал.3 КТ, поставяща извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от синдикален орган.

Във връзка с кръга лица, които се ползват от синдикална закрила по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ, практиката вече е установена от Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК, като няма основания за променянето й. В решение № 2/21.03.2012 г. по гр. д. № 1123/2010 г., IV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, решение № 154/17.04.2015 г. по гр. д. № 6249/2014 г. на ІV гр. отд., и др. е прието, че не съществува правна пречка синдикалната организация да избере неограничен брой секретари. В пар. 1, т. 6 ДР КТ обаче е уредена синдикална защита само за двама члена от ръководството: председателя и един секретар. Останалите секретари не се ползват от защита при уволнение. Когато в ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се ползва само "първият" или "организационният". Това е този секретар, който изпълнява най-съществени функции. Ако функциите между избраните повече секретари не са разграничени, работникът, който твърди че се ползва от специалната закрила при уволнение поради обстоятелството, че е член на синдикалното ръководство, трябва да докаже, че именно той от избраните повече секретари изпълнява най-съществени функции. Тази съдебна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.

При така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени и следва да се постанови решение по съществото на спора.

Съдът е приел неправилно, че ищцата не се ползува като член на синдикално ръководство с защитата по чл. 333, ал. 3 КТ , въпреки посочването в писмото на синдикалната организация от 11.06.2024г., че тя е от изброените секретари тази, която изпълнява най-съществени функции – замества председателя на синдикалната организация в негово отсъствие и координира дейността на останалите секретари.

За да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ въззивният съд е приел, че уволнението е законно.

В случая ищцата е била секретар на синдикалната организация на Синдиката на българските учители в ОУ “Иван Вазов“-Русе и е имала качеството на член на синдикално ръководство до момента на уволнението; работодателят не е поискал предварително съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение и синдикалният орган не е дал такова съгласие. При тези данни следва да се приеме, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ , тъй като за ищцата, по отношение на която като секретар на синдикална организация към учредената към Синдиката на българските учители в ОУ “Иван Вазов“-Русе , се разпростира закрилата, дадена с цитираната разпоредба, не е получено предварително съгласие на синдикалния орган. Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката – синдикален член, поради съкращение в щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл.344, ал.3 КТ.

С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че е основателен обективно съединения иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ. С оглед основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на предишната работа- старши учител в начален етап.

При този изход следва да се пререши и въпросът за сторените в производството по исковете разноски. Ответникът по жалба следва да заплати на адв. П. К. И. сумата 4370 лева за процесуално представителство на Т. Б. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата пред всички съдебни инстанции.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 328 от 11.07.2024 г. по в.гр. д. № 371/2024г. на ОС – Русе и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Б. П., извършено със заповед №1225/28.04.2022г. на директора на ОУ “Ив.Вазов“-Русе, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Б. П. на заеманата преди уволнението длъжност - старши учител в начален етап в ОУ „Ив.Вазов“ [населено място].

ОСЪЖДА ОУ „Ив.Вазов“ [населено място] да заплати на адв. П. К. И. сумата 4370 лева за осъществено процесуално представителство на Т. Б. П. , на основание чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, пред всички съдебни инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: