Законосъобразност на доказателствата при претърсване и доброволно предаване на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * протокол за доброволно предаване * протокол за претърсване и изземване * неоснователност на искане за възобновяване * прекратяване на касационно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№. 395

Гр. София, 31 октомври 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП А. БЛИЗНАКОВА , като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 472/23 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на в.н.о.х.д. № 916/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд/САС/ и за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В искането за възобновяване на делото се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, предвидени и като основания за възобновяване на делото по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената му дейност. Искането се мотивира с неправилно изключване от доказателствената съвкупност на протокола за претърсване и изземване на обитаваното от подсъдимия жилище, при което са намерени и иззети част от процесните наркотични вещества, поради съставянето му в нарушение на изискванията на чл. 161, ал.2 от НПК, което е в разрез с доказателствата по делото за законосъобразно проведеното следственото действие. В искането на главния прокурор се твърди, че цялостната дейност по оценка на доказателствените източници, направена от САС е едностранчива и незадълбочена, същите са превратно тълкувани, както и липсва внимателен анализ на отделните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон чрез оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение.

В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване на въззивното дело по изложените в същото съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението, което е резултирало в неправилно приложение на материалния закон, както и направените искания за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Сочи, че от анализа на доказателствата по делото се налага единствено възможния извод за това, че К. е реализирал престъпния състав на предявеното му обвинение, което налага въззивната оправдателна присъда да се отмени по реда на възобновяването.

Пред касационната инстанция А. К., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощен по настоящото дело защитник, адв. Г., който намира направеното искане за възобновяване за неоснователно и лишено от правни аргументи, поради което счита, че следва да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на въззивния съд. Сочи, че наличните по делото доказателства са напълно компрометирани и следствените действия са извършени при грубо нарушение на процесуалните норми, поради което въззивната инстанция правилно е изключила от доказателствената съвкупност протоколите за претърсване и изземване и за доброволно предаване, както и разпитите на полицейските служители, поради незачитане правата на подсъдимия при тяхното извършване, в това число и поради упражнено насилие по отношение на К. по време на задържането му, което е довело до причиняване на телесни увреждания, обективирани в назначената по делото експертиза.

Защитата се позовава и на липсата на въззивен протест / оттеглен от прокурора при САП/ срещу присъдата на САС, което оценява в подкрепа на тезата си за правилност на въззивния съдебен акт. Излага становище за неоснователност спрямо изложените съображения в подкрепа на искането за възобновяване, като счита, че доброволното предаване на намерените в подзащитния му наркотични вещества се опровергава от действията на полицейските служители по упражнено спрямо него насилие, както и че манипулативно се анализират обясненията на К. в същия протокол при предаването на вещите. Процесуалното действие претърсване и изземване се оценява в нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал.1 от НПК, поради отсъствието на майката на дееца, която е собственик на процесното жилище и неправомерно не е била допусната до претърсваните помещения, откъдето е иззет намерения наркотик, марихуана. Отделно се посочва, че присъствието на поемните лица е било формално, те не са били информирани за съдържанието на подписваните от тях протоколи, което ги е опорочило като процесуални документи и правилно е довело до извода на САС за тяхната процесуална негодност.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на актовете по чл.419, ал.1, пр.1 от НПК – влязла в сила присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по чл. 420, ал.1 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл.421, ал.1 от НПК / искането е постъпило във ВКС чрез СГС на 12.05.2023 г., като присъдата на САС е влязла в сила на 22.03.2023 г. , когато е прекратено касационното производство, поради оттеглянето на протеста от прокурора, който го е изготвил срещу въззивната присъда/.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

От материалите по делото се установява следното развитие на наказателното производство:

С присъда № 260045/01.07.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 1103/2021 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 състав подсъдимият А. П. К. е признат за виновен в това, че на 24.01.2020 г. в себе си, в [населено място].[жк]пред бл.14 и в обитавано от него жилище в [населено място],[жк]27А, вх.“Б“, ап. № 29 без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – коноп с общо нето тегло 13,46 гр. на стойност 80,76 лв./подробно описани в присъдата/ поради което и на осн. чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено с три годишен изпитателен срок, на осн. чл.66, ал.1 от НК, като е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, за което е предаден на съд.

На осн. чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и на осн. чл. 189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия К. са възложени съответните разноски по делото.

С нова въззивна присъда № 16/20.10.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 916/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд присъдата на СГС е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова оправдателна присъда, с която подсъдимият К. е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, на осн. чл. 304 от НПК.

По касационен протест на прокурор от САП срещу въззивната присъда на САС е било образувано н.д. №224/23 г. по описа на ВКС, 1-во НО. С определение №119/22.03.2023 г. производството по делото пред ВКС е било прекратено на осн. чл. 325, ал.1 от НПК, поради оттегляне на касационния протест от прокурора, който го е подал.

Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се намери за неоснователен. Изложените в подкрепа на същия аргументи се състоят в неправилна доказателствена дейност на въззивната инстанция, свързана с процеса на проверка и оценка на релевантните за обвинението доказателства. ВКС не констатира основателност на съображенията, които се съдържат в искането на главния прокурор за неправилен анализ на процесуалната годност на част от доказателствените източници от страна на апелативната инстанция, което е довело до нови изводи по фактите на обвинението и до отмяна на присъдата на първия съд с оправдаването на подсъдимия.

Въззивният съд е приел, че съставеният по делото протокол за доброволно предаване, с който подсъдимия К. е предал 11 броя пакетчета, съдържащи марихуана е процесуално негоден като доказателствен източник да послужи за тяхното надлежно приобщаване по делото, тъй като закрепеното в същия протокол действие, което по правило се характеризира с доброволност на предаването на вещите, не съответства на останалите събрани доказателства за фактическото задържане на дееца и упражненото спрямо него насилие от полицейските служители, /фактически извод, възприет и в присъдата на първата инстанция/ които са осъществили проверката и задържането му по реда на МВР преди самото предаване на наркотичните вещества да бъде обективирано в процесния протокол. Отделно е оценил показанията на тримата полицаи, които са присъствали на личната полицейска проверка на подсъдимия за противоречиви относно същественото за обвинението обстоятелство за вида, количеството и опаковката на държаното от К. наркотично вещество, предмет на последващото му доброволно предаване, поради което ги е намерил за ненадежден доказателствен източник и е посочил, че не може да изгради въз основа на тяхното съдържание фактически изводи за идентичността между предаденото и изследваното по делото наркотично вещество, част от предмета на престъплението.

Настоящата касационна проверка намери изложените в искането възражения срещу доказателствения прочит на процесуалната стойност и тежест на посочените по-горе доказателства от страна на САС за неоснователни. Въззивният съд е оценил гласните доказателствени средства, изходящи от полицейските служители съобразно действителното им съдържание и смисъл, като ги е проверил за тяхната обективност чрез съпоставка едни с други и с останалите събрани доказателства за механизма на предаването на държания от К. наркотик под формата на марихуана. Правилно е отчетено при техния анализ, че противоречията между тях за това какво е било намерено в държане на подсъдимия и впоследствие предадено доброволно от него / съгласно заявеното от свидетеля А. К. е предал едно пликче марихуана, според И. е предал 11 броя пакетчета със същото по вид наркотично вещество, а съгласно показанията на С., подсъдимият е държал и предал едно голямо топче, което впоследствие е било разпечатано от експерт и тогава се установило, че съдържа 11 пакетчета с марихуана, като данни за подобно разпечатване по делото не са налични/ са до такава степен съществени, че не може да се даде кредит на доверие на нито един от тях, както и поради липса на доказателствена опора в други източници на доказателства по делото, които да кореспондират с тях.

В същата насока е отчетена и липсата на доброволност на действието по предаване на наркотичните вещества, приобщени като веществени доказателства по делото, предвид установеното от контролираните съдилища, че протоколът е съставен в полицейското управление след приключването на полицейската проверка, която е била съпроводена с поставяне на белезници и упражняване на физическа сила спрямо подсъдимия, което в принципен план е несъвместимо с доброволността на предаването, закрепено в процесния документ.

Не се възприема за основателен и довода, че САС е допуснал процесуално нарушение при оценката на доказателствените средства, като не е взел предвид показанията на полицаите за направеното от К. извън съдебно признание за притежание на наркотик. Подобно заместване на първични доказателствени източници /обяснения на дееца/ с източници на производни доказателства /показания на свидетели за заявеното от подсъдимия пред тях признание / е недопустимо и в разрез с теорията и съдебната практика за това в кои случаи този вид замяна на доказателства е допустима / при погиване на първоизточника, когато първичните се окажат недостъпни, когато производните доказателства се използват за разкриване на първоизточника или за проверка на първични доказателства/ като настоящият случай не попада в нито една от посочените хипотези.

Процесуалната стойност на протокола за доброволно предаване като доказателствен източник за събиране на доказателства по делото е изяснена в трайната съдебна практика на ВКС, като на същия е призната процесуална годност за надлежно приобщаване на доказателства от страна на участници в наказателното производство, които доброволно и по своя воля са ги предоставили на органите на наказателното производство, поради връзка с предмета на делото. При всички случаи липсата на елемента доброволност опорочава действието по тяхното предаване и води до изключване на протокола за извършеното действие от доказателствената съвкупност, което законосъобразно е било извършено от САС, като изключването е надлежно мотивирано в постановената нова присъда.

В искането на Главния прокурор се възразява и срещу становището на САС за негодност на протокола за претърсване и изземване на жилището на подсъдимия К., при което са иззети останалите 6 броя пакетчета с марихуана, които също са предмет на престъплението. По делото е безспорно установено, че претърсваното жилище се е състояло от два свързани апартамента, съответно обозначени с номера 28 и 29, които се обитавали от подсъдимия К. и неговата майка, свидетелката Т. К., която е била адресно регистрирана в ап.29, а подсъдимият, видно от приложеното по делото удостоверение за настоящ адрес/л. 78 от делото пред СГС/ към процесната дата е живял в ап.28. В съставения протокол е отразено, че обект на претърсване е ап.29, като съгласно описанието на претърсените помещения, пет на брой е установено, че действието е осъществено и в двата апартамента. Следственото действие по чл. 161 от НПК е извършено в отсъствието на свидетелката К., собственик на ап.29, което е в разрез с изискванията на чл. 162, ал.1 и 2 от НПК, доколкото от съдържанието на съставения протокол не се установява присъствие на домоуправител или друго посочено в текста лице, което е закрепено като изрично изискване за редовността на следственото действие, когато се извършва в отсъствието на лицето, което ползва помещенията, обект на претърсване. Присъствието на подсъдимия не е от естество да санира това нарушение, доколкото по време на осъщественото претърсване и изземване последният е бил задържан и правата му са били ограничени/ недопустимо е при това положение с присъствието си да гарантира законосъобразността на претърсването, което е било насочено спрямо него/, поради което САС правилно е заключил, че съставеният процесуален документ е негоден доказателствен източник. Включително и за приобщаването на наркотичните вещества, предмет на изземване със същия и законосъобразно го е изключил от надлежната доказателствена съвкупност.

Приобщаването на намерените при претърсването на жилището наркотични вещества не е било надлежно доказано и от показанията на посочените в протокола за извършването му поемни лица, както правилно е приел и въззивният съд, /което е принципно допустимо като доказателствен подход/ поради заявеното от тях пред градския съд, че не са присъствали лично при претърсването на помещението, в което са намерени наркотиците и не са възприели тяхното изземване. Както и че при влизането в апартамента наркотичните вещества, предмет на протокола за претърсване и изземване са им били показани от органите, извършвали следственото действие, които са им съобщили, че са ги намерили в хода на претърсването. / съгласно показанията на свидетелката Й.:„ казаха ни просто „ Елате да видите какво открихме“, а съгласно показанията на свидетеля Х. : „ Преди да влезем в апартамента полицаите ни казаха, че са намерили някакви неща и да отидем само за показания.“/. В искането се възразява срещу становището на САС за обективност на показанията на поемните лица от съдебно заседание пред СГС и за отхвърляне на показанията им от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК за Х. и на осн. чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК за Й., независимо от пълната им кореспонденция със съдържанието на съставения протокол.

На първо място следва да се посочи, че показанията на свидетеля Х. от досъдебното производство, /л.12,13 от сл.д./ независимо от приобщаването им на посоченото по-горе процесуално основание, не могат да се ценят като годно доказателствено средство, поради липсата на подпис върху протокола за разпит на полицейския служител, който го е извършил, поради което и е недопустимо съдържанието им да се ползва при установяването на релевантните за обвинението факти. В този смисъл доказателственото средство, което е процесуално годно да бъде ценено като доказателствен източник са показанията на същия свидетел пред СГС, съгласно които той не е присъствал при намирането на наркотичните вещества, предмет на предявеното на К. обвинение/ в съответната част/.

По отношение на показанията на свидетелката Й., в мотивите към въззивната присъда са изложени аргументирани съображения за кредитиране на заявеното от същата пред първия съд и за необективност на показанията й от досъдебното производство, които се споделят напълно и от ВКС. Направената доказателствена оценка е изцяло съобразена с изискванията на чл. 13, 14, 107, ал.3 и 5 от НПК, /недопустимо е показания, които се ползват за доказване на съдържанието на негоден протокол да се оценяват за тяхната обективност чрез съпоставка със съдържанието на същия протокол, както и приобщаването на показанията на Й. на осн. чл. 281, ал.4 от НПК изисква съобразяване със забраната по чл.281, ал.8 от НПК/ поради което и не е налице твърдяното от прокурора процесуално нарушение, състоящо се в незаконосъобразно изключване на протокола за претърсване и изземване от доказателствата по делото.

Възраженията за неправилна оценка на показанията на свидетелката К., майка на подсъдимия, поради това, че съдилищата не са констатирали наличните противоречия при разпитите й от досъдебната и съдебна фази и не са ги отстранили чрез прочитане на показанията й от досъдебното производство, също са неоснователни. При разпита й пред разследващия орган свидетелката се е позовала на правото си по чл.121, ал.1от НПК да откаже да свидетелства срещу своя син, поради което и съдът не е разполагал с правомощия да приобщава заявеното от нея при този разпит/ независимо в коя част от съдържанието му/ и да констатира противоречия с показанията й от съдебно заседание / при този разпит свидетелката не се е ползвала от правото си на отказ да свидетелства/, доколкото позоваването от свидетеля на правата му по чл. 121, ал.1 от НПК лишава съда от възможността изобщо да ползва съдържанието на съответния разпит като доказателствено средство по делото.

В заключение извода на САС за липсата на годни доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че приобщените по делото наркотични вещества /приобщени чрез доброволно предаване от подсъдимия и при претърсване и изземване на жилищата, в които живеел той и неговата майка/ са се намирали на процесната дата в държане на подсъдимия К. е направен на базата на законосъобразна и вярна оценка на наличните по делото доказателства при стриктно спазване на приложимите процесуални норми, поради което и не е налице порок при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, което да наложи упражняване на правомощието на ВКС по чл.425, ал1, т.1 от НПК за възобновяване на въззивното дело с отмяна на постановената нова присъда и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С оглед горното, не е налице посоченото в искането за възобновяване основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, поради което същото следва да се остави без уважение.

Не се намери за основателно и оплакването за наличие на съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 от НПК относно допуснато нарушение на материалния закон, което се поддържа единствено в контекста на наличието на съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивната присъда/ каквито не се установиха/, които са довели до неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен.

С оглед изложеното искането за възобновяване на въззивното дело е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл.426 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на в.н.о.х.д. № 916/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :