Практика · Върховен касационен съд · 06 Февруари 2020
Обезщетение при незаконен запор на парични суми от съдебен изпълнител
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Земеделски производител търси обезщетение от частен съдебен изпълнител, който незаконосъобразно е задържал несеквестируеми европейски субсидии по негова банкова сметка. Долните съдилища отхвърлят иска, приемайки, че ищецът не е доказал конкретни пропуснати ползи или пропусната банкова лихва. Върховният касационен съд отменя тези актове и осъжда съдебния изпълнител да заплати обезщетение в размер на законната лихва за периода на задържането.
Какво приема съдът
При незаконосъобразно задържане на парична сума от съдебен изпълнител вредата от невъзможността тя да се ползва се равнява минимум на законната лихва за периода на задържането, без да е необходимо ищецът да доказва конкретни пропуснати ползи.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
частен съдебен изпълнителнезаконен запорзаконна лихвавредиевропейски субсидиинесеквестируемост
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 06.02.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2798 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СД”ГИП 90 – Караиванови” против решение №40/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 21/2019 г. от състав на Окръжен съд – Силистра. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа своето становище. Третото лице-помагач не е взело становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 737/16.10.2019 г., постановено от състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, съизмерима ли е вредата по чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ със законната лихва по чл.86 ЗЗД, респ. освободен ли е ищецът от доказването на размера й. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие по правния въпрос с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД. В случаите, в които съдебен изпълнител незаконосъобразно е наложил запор върху определена парична сума в рамките на изпълнителното производство задържането на паричната сума по силата на установените впоследствие незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. За периода на задържане на сумата, резултат от незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването и, чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържане на сумата. Търсената по този ред - чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорност, е специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователното задържане на паричната сума, поради което настоящия съдебен състав да приема, че вредата в тази хипотеза е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода на запора, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения запор върху сумата от съдебния изпълнител. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното : Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, който е овластен да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми. Въз основа на горното, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че запорът и принудителното изпълнение върху вземанията на ищеца по посочената сметка за размера, формиран от несеквестируемите субсидии, са незаконни. В случая съдът е приел за недоказано, че в резултат на противоправното бездействие на ЧСИ, за периода от подаването на молбата на длъжника за вдигането на запорите и реалното връщане на запорираните суми в неговия патримониум, е била осуетена реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото му, включително и какъв би бил евентуалният размер на начислената лихва, ако бяха стояли по неговата банкова сметка. С оглед отговора на правния въпрос, посочен по-горе и обосновал допустимостта на касационното обжалване, вредата в тази хипотеза е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода на запора, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения запор върху сумата от съдебния изпълнител. Без значение е обстоятелството, какви са били намеренията на лицето за използуване на средствата, доколкото се претендира минималния размер на вредата, а не пропуснати ползи в по-голям размер или други имуществени вреди. Като е приел противното, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия по делото, ВКС следва да се произнесе с решение по съществото на спора, като в полза на ищеца по делото се присъдят сумите както следва: сумата 20 867,57 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 47778 лева за периода от 20.02.2013 г. до 08.06.2017 г. и сумата 1359,75 лева, представляваща законна лихва върху сумата 3273, 93 лева за периода от 08.05.2013 г. до 08.06.2017 г.. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца по делото следва да се присъдят направените в производството разноски за трите съдебни инстанции, в размер на 4 663,22 лева. Водим от горното, състав на ВКС , ІV гр.отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №40/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 21/2019 г. от състав на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 503/23.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 2880/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, като вместо него постановява: ОСЪЖДА ЧСИ Л. Т. рег.№ 737 район на действие Окръжен съд – Добрич, да заплати на основание чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ на СД „ГИП 90 – Караиванови” сумите както следва: сумата 20 867,57 /двадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/лева, представляваща законна лихва върху сумата от 47778 лева за периода от 20.02.2013 г. до 08.06.2017 г. и сумата 1359,75/хиляда триста петдесет и девет лива и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща законна лихва върху сумата 3273, 93 лева за периода от 08.05.2013 г. до 08.06.2017 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4 663,22 /четири хиляди шестстотин шестдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща съдебни разноски за трите съдебни инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Армеец” АД. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.