Обезщетение за некомпенсирани дежурства на военнослужещ и погасителна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50203

гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 910 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. А., чрез адв. М. П. срещу решение № ІІ-108 от 04.11.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1454/16 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1256 от 28.07.2016 г. по гр. дело № 4972/2015 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от същата страна против Военно формирование 26720 – Черноморец, като част от структурата на МО на РБ, иск с правно основание чл.194, ал.1 ЗОВСРБ за горницата над уважения размер от 291,69 лв. до предявения размер от 9 474,23 лв. и за периода от 01.06.2002 г. до м. септември 2011 г. вкл., както и искът за заплащане на лихва за забава за горницата над 19,56 лв. до предявения размер от 635,10 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът излага съображения, че в качеството си на военнослужещ е положил повече от нормативно определеното служебно време труд, некомпенсиран с почивки до прекратяване на служебното правоотношение между страните. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд приел, че вземането му за извънреден труд по чл. 194 ал. 3 ЗОВСРБ е възникнало след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и в конкретния случай е погасено по давност. Касаторът поддържа, че началният момент за възникване на вземането му е моментът на прекратяване на служебното правоотношение между страните.

Ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор и не взел становище по жалбата.

С определение № 195/17.03.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос, в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 - часови дежурства, некомпенсиран с почивка, и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.

По въпроса е даден отговор с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358 ал.1, т.3 във връзка с ал.2, т.2 от КТ. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл.84 ал.2 от ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през процесния период от 01.06.2002 г. до 30.11.2014 г. страните са били в служебно правоотношение, прекратено със заповед № ЛС-01-24/24.11.2014 г. на Командира на ВФ 26720 - Черноморец. Прието е още, че в този период ищецът е положил труд повече от нормативно установеното според допълнителното заключение на СИЕ изготвена от вещото лице Й. – 2048 часа, за което не е компенсиран с почивки и не му е заплатено възнаграждение за извънреден труд. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ за периода 01.06.2002 г. - м. 09.2011 г., въззивният съд е уважил направеното от ответната страна възражение за погасяването му по давност. По въпроса за началния момент, от който тече давностния срок съдът е приел, че задължението на работодателя да осигури компенсация за положения труд е изискуемо от месеца, следващ месеца, през който е следвало тя да бъде извършена. В случай, че работодателят не компенсира положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно нормата на чл.136а КТ, която съдът е приложил поради непълнота в закона и за служебното правоотношение, за военнослужещия е възникнало правото сам да определи времето на компенсацията, което преобразуващо право се погасява с тригодишна давност. С оглед на изложеното въззивният съд е приел в настоящия случай, че непогасени по давност са вземанията с падежи от прекратяване на трудовото правоотношение – 01.12.2014 г. до три години назад – 01.12.2011 г., или за труда, положен след м.октомври 2011г., с падеж края на м.ноември 2011 г., за които към момента на прекратяване на правоотношението не е било погасено по давност правото на ищеца сам да определи времето на компенсацията за положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно чл.136а КТ. Приел е, и че същото се отнася и до акцесорните претенции за мораторна лихва върху съответните вземания и за законна лихва върху тях, доколкото те следват съдбата на основния иск.

При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е частично неправилно. Крайните решаващи изводи на въззивния съд, за потвърждаване на първоинстанционното решение, за частичното отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за положен труд повече от нормативно определения при даване на 24 - часови дежурства, некомпенсиран с почивка, са в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Както разпоредбите на чл. 204, ал. ал. 1-3 от ЗОВСРБ (отм.), така и разпоредбите на чл. 195 от ЗОВСРБ /действали през процесния период/, уреждат 24-часовите дежурства, не като извънреден труд по чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), респ. по чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, а като удължено служебно (работно) време по чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.), респ. по чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ. Удължаването на работното време /служебно време/ е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време. То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни. Възприетият в чл. 136а от КТ принцип, че удълженото работно (служебно) време се компенсира с почивка, е проведен както в разпоредбата на чл. 152, ал. 4, т. 5 от ПКВС (отм.), така и в разпоредбите на чл. 10, т. 5, чл. 18, ал. 4, чл. 26- чл. 28 от Нар. № Н-18/19.12.2012 г. Тази уредба цели да съхрани живота, здравето и работоспособността на полагащите труд, а от друга – да обезпечи пълноценно и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият винаги може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред, за разлика от отпуските, по отношение на които са въведени рестрикции относно начина на ползване и погасяването им по давност. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква едва при прекратяване на правоотношението. ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в общия нормативен акт – чл.136а, ал.5 от КТ. Начинът на изчисляването му е посочен в същия текст – компенсацията се заплаща като извънреден труд. Изложеното обосновава извода, че вземането възниква с прекратяване на правоотношението, и тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл.84 ал.2 от ЗЗД, а погасителната давност започва да тече от момента на прекратяване на служебното правоотношение.

По делото е установено, че в периода от 01.06.2002 г. до 30.11.2014 г. ищецът е служил общо 2048 часа / т.4 от допълнителното заключение на СИЕ/ при удължено работно време, които не са компенсирани чрез съответното му намаляване до прекратяването на служебното правоотношение на 01.12.2014 г. Искът е предявен на 29.07.2015 г. С оглед задължителните указания, дадени с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК, погасителната давност за вземането е започнала да тече от 02.12.2014 г., т.е. към датата на предявяване на иска, паричното вземане за обезщетението за работа при удължено работно време за периода 01.06.2002 г. - м. 09.2011 г., не е било погасено по давност. От заключението на изслушаната пред първата инстанция, допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява стойността на полагаемите се компенсации, посочени в заключението в зависимост от деня, в който е положено дежурството – делничен или празничен ден, като вещото лице е изчислило размера на дължимото възнаграждение в таблица приложение № 3 на общо 7409,37 лв. При този вариант на заключението, вещото лице е посочило, че труда е изчислен, така както е полаган наряда и както е компенсиран съобразно заповедните книги, т.е. посочено е за кои конкретно дежурства на ищеца същия е компенсиран с дни за почивка, и същите са отчетени именно за посоченото дежурство в заповедта, а относно тези налични заповеди, в които не са посочени дежурствата, които се компенсират с почивка, последните са отнесени хронологично към най - старите некомпенсирани дежурства /съгл. обясненията на ВЛ- це в о.с.з. пред РС- Бургас/. Съдът не възприема заключението на вещото лице в останалите му два варианта: за определяне размера на обезщетението с покриване с компенсациите на най-старите наряди, ако компенсацията е положена по- късно от месеца или следващия месец на полагането на наряда, и за изчисляване на обезщетението на база брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото тези два варианта са немотивирани и не са обусловени от констатациите на вещото лице основаващи се на проверената документация по делото и в ответното поделение.

Ето защо до посочения размер от 7409,37 лв., искът се явява основателен и доказан. Поради което следва да бъде отменено въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен този иск, за сумата над 291,69 лв. до размера 7409,37 лв., и за периода от 01.06.2002 г. - м. 09.2011 г., като разликата от 7117,68 лв. следва от да се присъди на ищеца. За разликата над 7409,37 лв., до размера от 9474,23 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претенцията за лихви за забава: Както бе посочено, вземането за главницата възниква с прекратяване на правоотношението, и тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава, респ. дължи лихви едва след покана по реда на чл.84 ал.2 от ЗЗД. В случая касаторът е отправил искане за плащане на обезщетението до Министерство на отбраната от 09.01.2015 г. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е изпаднал в забава, считано от 10.01.2015 г., т.е. дължи обезщетение в размер на законната лихва от този момент до предявяване на ИМ в съда. Лихвата за периода 10.01.2015 г.- 28.07.2015 г., върху главницата от 7409,37 лв. е 412,10 лв. /изчислена, чрез www.calculator.bg/ . Поради което следва да бъде отменено въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен този иск за сумата над 19,56 лв. до размера 412,10 лв., като разликата от 392,54 лв. следва от да се присъди на ищеца. За разликата над 412,10 лв., до размера от 635,10 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по касация дължи и следва да бъде осъден да заплати на касатора претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата по делото, съответно: от 1241,28 лв. – за първа инстанция /при разноски за адвокатско възнаграждение от 1800 лв., съобразно уважената част при първоначално предявени искове за общо 11342 лв. и уважена част от общо 7821,47 лв./ и сумата от 2606,10 лв.– за касационната инстанция /при разноски за адвокатско възнаграждение от 3400 лв., при обжалваем интерес от 9798,08 лв. и с оглед на уважената част от 7510,22 лв./ или общо от 3847,38 лв. за двете инстанции. За въззивната инстанция не е представено доказателство за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.

На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед на отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят разноски, както следва: за първа инстанция 62,08 лв.- юрисконсултско възнаграждение /определено с оглед на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.23, ал.1 от Наредба за правна помощ от 200 лв. и съобразно отхърлената част от исковете/, за въззивна инстанция от 23,35 лв. /определено на 100 лв., съобразно обжалваната част пред въззивния съд и отхвърлената част от исковете/, както и за касационна инстанция 23,35 лв.-юрисконсултско възнаграждение /при 100лв. юрисконсултско възнаграждение и с оглед на охвърлената част от исковете / или общо от 108,78 лв.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси за водене на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за експертизи по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: по сметка на Бургаски районен съд сумата от 312,86 лв. - държавна такса и сумата от 1446,73 лв. – разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда /от общо 2097,92 лв./, по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 150,20 лв.-държавна такса за въззивното производство /с оглед на обжалваемия интерес и уважената част/, както и по сметка на ВКС сумата от 180,20 лв. - държавна такса /от която 30лв. за допускане на касационно обжалване и 150,20 лв.- държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІ-108 от 04.11.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1454/16 г. на Бургаския окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 1256 от 28.07.16 г. по гр. дело № 4972/15 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. А. А. против Военно формирование 26720 – Черноморец, като част от структурата на МО на РБ: иск с правно основание чл.194, ал.1 ЗОВСРБ за горницата над уважения размер от 291,69 лв. до размера от 7409,37 лв. и за периода от 01.06.2002 г. до м. септември 2011 г. вкл., и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за горницата над 19,56 лв. до размера от 412,10 лв., и в частта, с която е потвърдено същото решение относно дължимите такси и разноски, и са присъдени разноски за въззивното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати на К. А. А., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, чрез адв. П. сумата от 7117,68 лв., представляваща разликата над 291,69 лв. до сумата от 7409,37 лв., за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на месечната продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно време, за периода от 01.06.2002 г. - м. 09.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати на К. А. А., сумата от 392,54 лв., представляваща разликата над 19,56 лв. до сумата от 412,10 лв.- лихва за забава върху присъдената главница за периода 10.01.2015 г.- 28.07.2015 г.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати на К. А. А. разноски за адвокатско възнаграждение за първа и касационна инстанция, в общ размер на 3847,38 лв.

ОСЪЖДА К. А. А. да заплати на Военно формирование 26720 – Черноморец, разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в общ размер на 108,78 лв.

ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 312,86 лв.– държавна такса и сумата от 1446,73 лв. -разноски за експертизи.

ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 150,20 лв. - държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА Военно формирование 26720 – Черноморец да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата от 180,20 лв. - държавни такси за касационно обжалване.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.