Определяне на обезщетение за тежки телесни повреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Страница 2 от 6

Р Е Ш Е Н И Е

№147

Гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Татяна Костадинова т.д. № 2459/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 1715/20.06.2024 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 715/17.05.2022 г. по в.гр.д. № 3732/2021 г. на АС-София, в частта, с която след частична отмяна на Решение № 265452/16.08.2021 г. по гр.д. № 6552/2019 г. на СГС е отхвърлен предявеният от касатора Г. Н. Ч. срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 19.10.2018 г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над 350 000 лв. до 500 000 лв.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като не е отчел действителната тежест и последици на причинените травматични увреждания. Поддържа, че последните са с характер на тежка телесна повреда, като от мозъчната му травма са се развили сериозни и необратими, но несъобразени от въззивния съд, усложнения, каквито са двигателните нарушения вследствие на десностранната хемипареза, водещи до практическа невъзможност за придвижване без чужда помощ. Като неотчетен от въззивния съд се сочи и фактът, че нарушенията в паметта и намалените когнитивни функции, които са пожизнени, водят до тежки социално-битови ограничения и душевен дискомфорт, а не само до физически страдания. Касаторът допълва, че неправилно не е взета предвид и младата му възраст като обстоятелство, увеличаващо справедливия размер на дължимото обезщетение с оглед дългия очакван период, в който болките и страданията ще бъдат изпитвани. Според касатора е следвало да бъдат зачетени и минималните нива на застрахователно покритие като израз на справедливото обезщетяване на травми, подлежащи на пожизнено лечение, както и постановената в сходни случаи съдебна практика. При изложените съображения касаторът счита, че са доказани предпоставките за уважаване на предявения иск изцяло – за сумата от 500 000 лв., ведно със законна лихва от 20.02.2019 г. до погасяването, и моли за решение в този смисъл.
Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не излага становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Касаторът Г. Ч. е предявил срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 500 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от уврежданията му, настъпили в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.10.2018 г. от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е задължително застрахована от ответника.
Първоинстанционният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на деликта (удар на ищеца като пешеходец на пешеходна пътека, в причинна връзка с който са настъпили травматични увреждания, довели до болки и страдания) и елементите от състава на отговорността на застрахователя (реализиране на застрахователно събитие в срока на покритие по задължителна застраховка, сключена с ответника), като е отрекъл допринасяне от увредения. Относно уврежданията на ищеца съдът е кредитирал заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която увреденият е бил хоспитализиран в шоково състояние с множество контузии, включително на бял дроб, фрактура на дясна ключица и луксация на дясна ключично-стернална става, охлузвания в челната област на главата, вътрешномозъчни кръвоизливи и оток, без способност за словесен контакт; след изписването му се е наложило повторно хоспитализиране във връзка със слабост в десните крайници, невъзможна самостоятелна походка и продължаваща липса на словесен контакт поради моторна афазия; след проведеното лечение ищецът е започнал да ходи с чужда помощ; последвало е трето хоспитализиране във връзка с болки в дясна раменна става и слабост в десните крайници; към настоящия момент ищецът е с леко до умерено занижени когнитивни функции, изразяващи се в забавен отговор на въпроси, бавна ориентация за дати и събития и извършване на елементарни математически действия, леко до умерен дискоординационен синдром, остатъчна тежка хемипареза – тежка двигателна симпоматика на десните крайници, вкл. пълна липса на движения в пръстите и гривнената става и патологична походка, и се нуждае от ежедневна двигателна и социална рехабилитация и помощ за приготвяне на храна, личен тоалет, физиологични нужди и придвижване извън дома; има възможност за известно подобрение, но при изключителни рехабилитационни грижи, счетени от вещите лица за непосилни за пострадалия и близките му; като цяло състоянието на ищеца е необратимо и пълното му възстановяване е абсолютно изключено, но пък има риск от усложнения в резултат от мозъчната травма. Въз основа на тези данни съдът е приел, че претендираната от ищеца сума от 500 000 лв. се явява справедлив размер на деликтното обезщетение и е уважил иска изцяло.
Въззивният съд, кредитирайки изслушаната в първоинстанционното производство медицинска експертиза, е счел за установени идентични по вид и тежест увреждания, както и е споделил извода за липса на допринасяне. Мотивирайки преценката си за размера на дължимото обезщетение, той се е позовал на задължителна и казуална практика на ВКС относно начина за определянето му и след като е посочил изчерпателно доказаните травми на ищеца и прогнозата за тяхното възстановяване, е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 350 000 лв. Не са изложени конкретни мотиви относно това кои обстоятелства, установени по идентичен начин от двете инстанции, са оценени от въззивния съд различно и в частност - правонамаляващо.
В касационното производство единственият спорен въпрос е за справедливия размер на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД и касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с критериите за определянето му и задълженията на въззивния съд при мотивиране на възприетия (различен) извод относно размера му.
По поставените въпроси настоящият състав счита следното:
Според задължителната и казуалната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., Решение № 103/09.04.2025 г. по к.т.д. № 676/2024 г. на ВКС, ТК, І отд., Решение № 90/28.03.2025 г. по к.т.д. № 2010/2024 г. на ВКС,ТК, І отд.) понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а следва да бъде изпълнено със съдържание след преценка на доказани обстоятелства относно характера и тежестта на уврежданията, начина на настъпването им, физическите и психическите последици от тях, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към момента на увреждането и всички други специфични обстоятелства, установени по делото и проявили своята релевантност с оглед конкретиката на казуса. Те трябва да бъдат обсъдени в съвкупност, но за всеки факт (група факти) поотделно следва да се разясни въздействието му върху размера на обезщетението, като се изходи от други сходни случаи и се посочи дали то е правонамаляващо или правоувеличаващо спрямо тях.
Това задължение има и въззивният съд, чиято дейност е решаваща, а не контролна (в каквато насока са и мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), и правилното й осъществяване предполага мотивиране на всеки решаващ извод – чрез собствени фактически и правни доводи, когато изводът е различен от този на първоинстатнционния съд, или чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК и отговор на наведените с жалбата оплаквания, когато изводите на двете инстанции съвпадат.
По съществото на касационната жалба:
Правилно въззивният състав е установил въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, че ищецът е получил множество и разностранни травматични увреждания, част от които животозастрашаващи, а други – с пожизнени последици. В отклонение от разрешенията, дадени с горепосочената съдебна практика обаче, въззивният съд не е направил съвкупна преценка на влиянието на всяко от получените увреждания за преживените от ищеца болки и страдания, не е съобразил в достатъчна степен трайния характер на част от негативните последици и не е изложил мотиви, от които да е видно защо дадената от него оценка на справедливия размер на дължимото обезщетение се различава от тази на първоинстанционния съд.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че в резултат от произшествието ищецът е претърпял тежка мозъчна травма, контузия на бял дроб и фрактури на десни крайници, бил е хоспиталиран в шоково състояние, като хоспитализацията е продължила дълго (25 дни), бил е в невъзможност да осъществи словесен контакт по време на болничния си престой и след това, а в некратък период е бил и със силно ограничена двигателна активност. Касае се за травматични състояния, които са годни да причинят не само физическа болка, но и страдание, значително завишено спрямо обичайното поради ниската възраст на пострадалия – дете на 15 г., при която капацитетът за преодоляване на страх от болничен престой, от предстоящи манипулации, от невъзможността за словесно общуване и движение и от липсата на ясна прогноза е силно занижен, а страданието – трудно преодолимо.
След преминаване през първоначалния оздравителен етап, в който целта е била съхраняване на живота, ищецът е бил подложен на последващи възстановителни процедури, които отново сами по себе си причиняват сериозен дискомфорт, особено поради нуждата от повторна хоспитализация (за период от 8 дни), и следва да бъдат оценени като фактор, засилващ претърпените страдания в конкретния случай.
На следващо място, като значително увеличаваща болките и страданията следва да бъде оценена необратимостта на част от уврежданията и то на тези, които засягат в най-голяма степен способността на ищеца да води самостоятелен живот сега и занапред. Вещите лица категорично заключават, че макар и възстановителният период да не е изцяло приключил, при ищеца не може да се очаква пълно излекуване на десностранната хемипареза и пълно възстановяване на нарушената когнитивна функция, а тези две увреждания оказват значително влияние върху ежедневието на увредения – според показанията на разпитаните свидетели (подкрепени от заключението на вещите лица) ищецът не може да се обслужва сам и има нужда от помощ при извършване на дейности като тоалет, хранене, излизане. Необходимо е да се отчете, че подобна зависимост от чужда помощ засилва своето негативно въздействие върху психиката на увредения с нарастване на възрастта му (преминаване от етапа на детството към зрелостта), когато необходимостта от получаване на ежедневна грижа от родителите може да предизвика вече не само физически, но и душевен дискомфорт от тежестта, която се възлага върху близките.
Не на последно място, справедливостта при обезщетяването изисква да бъде отчетено страданието от невъзможността за ищеца да участва активно в социалните дейности, присъщи за неговата възраст (училищен живот, спорт, пътувания с приятели), както и вероятната неспособност за пълноценна социална реализация за младия човек (постигане на професионални успехи, създаване на собствен дом и семейство, опознаване на света), чието осъзнаване с годините води до по-висок интензитет на негативните емоции. Именно възрастта на пострадалия е съществен и отличителен фактор, който налага справедливото обезщетение да бъде завишено – касае се за човек, който към момента на събитието е бил в юношеска възраст, а последиците от травмите му в значителна степен ограничават възможността да премине през останалите житейски етапи пълноценно спрямо формираните до този момент негови стремежи и желания.
При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е в размер от 500 000 лв. Това налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска в цялост.
По разноските:
Страните дължат разноски с оглед окончателния изход от делото - изцяло уважен иск за обезщетение за неимуществени вреди и частично уважен иск за обезщетение за имуществени вреди. Ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса и разноски за вещи лица в размер от 22 130,37 лв. – за първоинстанционното производство и 3 030 лв. – държавна такса за касационното производство, а на процесуалния представител на ищеца – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от по 10 662,81 лв. за първа и втора инстанция и 4 000 лв. за касационна инстанция. Ищецът дължи на ответника сумата от 58,74 лв. – разноски за първа инстанция и сумата от 1 318,28 лв. – разноски за втора инстанция, формирани от разноските за държавна такса, такса за удостоверение, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, но без разноски за автотехнически експертизи и свидетел, доколкото същите са изслушани само относно механизма на ПТП и нямат отношение към отхвърлянето на исковете за имуществени вреди.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 715/17.05.2022 г. по в.гр.д. № 3732/2021 г. на АС-София, В ЧАСТТА , с която след частична отмяна на Решение № 265452/16.08.2021 г. по гр.д. № 6552/2019 г. на СГС е отхвърлен предявеният от касатора Г. Н. Ч. срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 19.10.2018 г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над 350 000 лв. до 500 000 лв., както и изцяло в частта относно разпределената отговорност за разноски, и ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Н. Ч., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 432 КЗ сумата от 150 000 лв. (допълнително към вече присъдената сума от 350 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили в причинна връзка с реализирано на 19.10.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до погасяването.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС държавна такса и разноски за вещи лица в размер от 22 146,25 лв., а по сметка на ВКС – държавна такса в размер от 3 030 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 38а, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. И. Рударски, [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 10 662,81 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 10 662,81 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, а на адв. Л. Г. Г., [населено място], [улица], вх. 1, ет. 9, ап. 15, сумата от 4 000 лв. – адвокатско възнараждение за касационното производство.
ОСЪЖДА Г. Н. Ч., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 58,74 лв. – разноски за първоинстанционното производство и 1 318,28 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.