Отчет за изтеглени пари от банкова сметка на съпруг при упълномощаване

Текстът на акта

Ключови фрази

15

Р Е Ш Е Н И Е

№ 355

София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 393 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците К. К. Г. и С. К. Г. (С. П.) срещу решение № 5199 от 12.10.2023 г. по в. гр. дело № 7748/2022 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІІ Б състав, с което е потвърдено решение № 5274 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 28056/2021 г. на Софийски районен съд, III г.о., 140 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. Д. Г. - Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН за осъждане на ответницата да заплати на всяка от ищците сума в размер на 13 369. 82 лева, представляваща припадаща се наследствена част от изтеглени от ответницата въз основа на пълномощно и договор за поръчка парични средства от банковите сметки на К. Л. Г. (наследодател на страните) за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г..

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърдят, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво само част от доказателствата по делото, а възраженията на ответницата в отговора на исковата молба не е анализирал във взаимовръзка и по вътрешна логика, като неправилно е ценил съдържащото се в отговора признание за налииче на мандатно правоотношение като оценка на доказателствата от страна на процесуалния представител. Считат, че това признание на ответницата е следвало да се обсъди в контекста на направеното от нея възражение за прихващане, в контекста на установените факти, че е изтеглила всички средства на наследодателя в период от време, когато е била напълно наясно, че той не е в състояние да разбира каквото и да било от околния свят и тя няма и не може да му каже какво е направила (да извърши отчет), както и в контекста на обстоятелството, че става дума за значителна сума пари, многократно по-голяма от парите за лечение и обгрижване. Поддържат, че доколкото няма дарствено намерение от упълномощителя спрямо ответницата, то спорът следва да бъде разрешен въз основа на принципната уредба на упълномощаването, включваща и договора за поръчка като възможна паричина за първото, както и на водещия принцип при института на представителството – доверие и задължение на представителя да действа в интерес на представлявания. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като им бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответницата по касационната жалба - М. Д. Г. - Г. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като моли въззивното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски, като предявява възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения от насрещната страна адвокатски хонорар пред ВКС.

С определение № 5900 от 17.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд досежно произнасянето му по всички относими доказателства, доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение. Отговор на същия се съдържа в практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според задължителната практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 228/ 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о., решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о., решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о., решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о., решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по съществото на спора, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети относими доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

По съществото на касационната жалба:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН.

В исковата молба са наведени твърдения, че ищците са деца от първия брак и наследници по закон на общия наследодател К. Л. Г., починал на 18.10.2020 г., както и че съпругата на последния от втория му брак – ответницата въз основа на генерално упълномощаване за разпореждане с банковите му сметки в различни банкови институции, в периода 10.09.2020 г. – 18.10.2020 г., е изтеглила сума в общ размер на около 40 000 лв. (38 859. 47 лв.), като не е дала отчет на наследодателя им за изтеглените парични средства и тяхното изразходване, съответно – не му ги е предала. Поддържа се, че ответницата се е разпореждала с авоарите в банковите сметки на К. Г. по силата на учредената от последния представитена власт, включена в мандатен договор, като е дължала на наследодателя на страните отчетна сделка, включително предаване на изтеглените и неразходвани парични суми. Поради наследимостта на това право, след смъртта на общия наследодател Г., то е преминало върху наследниците му по закон, каквито са дъщерите му - ищците. Затова, всяка от двете ищци претендира ответницата да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 13 369. 82 лв., представляваща припадаща се на наследствения им дял от наследството на баща им част от изтеглените парични средства от банковите сметки на Г. за горепосочения период, по които внесените парични суми съставляват лично имущество на починалия съпруг.

В отговора на исковата молба ответницата оспорва предявените искове изцяло. Поддържа, че е преживяла втора съпруга на починалия К. Г., като общото им съжителство е продължило повече от 25 години, а от сключването на гражданския им брак на 05.05.2005 г. са изминали повече от 15 години, през които отношенията помежду им се основавали на разбирателство, взаимно уважение и доверие, имали обща професия – химици, обуславяща общи интереси и цели, измежду които освен професионалните се включвали и пътешествия - екскурзии в страната и в чужбина, за които спестявали средства по банкови влогове на съпруга. В отговора на исковата молба ответницата твърди също, че между нея и съпругът й Г. е имало неформален договор за поръчка, за изпълнение на който е било изготвено процесното пълномощно. Поддържа, че в изпълнение на предоставената й представителна власт е извършвала тегления от банкови сметки на съпруга си, но изтеглените парични средства са изразходвани за задоволяване на общи нужди на семейството, включително за покриване на разходи за лечението и за погребението на упълномощителя, както и че е дала отчет за разходването на тези средства приживе на съпруга си. Счита, че между съпрузите (довереник и доверител) е липсвала уговорка за отчет, тъй като внесените в банковите сметки на съпруга средства били общи – на семейството. Същевременно твърди, че претендираните от ищците суми не са се намирали в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му – 18.10.2020 г., т.е. те не съставляват част от наследството му, поради което не им се дължат. Поддържа също, че изпълнението на фактическите действия по даденото пълномощно и даденият отчет на доверителката по мандатната сделка за изпълнението й обуславят неоснователност на предявените искове. В случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание, моли от общо претендираната сума, изтеглена от банковите сметки на наследодателя на страните, да бъде приспадната сумата от 4 218 лв., представляваща сторените разходи за лечение, медикаменти, рехабилитация и възстановяване, която сума е изразходвана с негово знание, съгласие и отчет, поради което счита, че същата следва да бъде изключена от наследствената маса и от дължимите суми по предявените искове. Ответницата е предявила, в случай че исковете бъдат уважени, евентуално възражение за прихващане със сума в общ размер от 3 118. 98 лв., претендирана по равно и разделно от двете ищци – по 1 559. 49 лв., представляваща припадаща се част от разходи за погребението на общия наследодател на страните, ведно със законната лихва от 07.09.2021 г. (датата на депозиране на писмения отговор на исковата молба).

Ищците са оспорили възражението за прихващане с твърдение, че нямат правно задължение да възстановяват част от разходите, направени от ответницата за погребението на наследодателя им. Оспорили са също и твърдяното от ответницата изразходване на част от изтеглените парични средства от влоговете на К. Г. за лечението му, медикаменти и рехабилитация, доколкото болничният му престой за периода 10.09.2020 г. - 14.10.2020 г. е покрит от НЗОК.

Въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд в доклада по делото, че за основателността на предявените искове в тежест на ищците е да докажат при пълно и главно доказване: 1. / че между наследодателя им и ответницата е бил валидно сключен договор за поръчка, по силата на който ответницата се е задължила по възлагане на наследодателя да се разпорежда с вземания по банковите му сметки; 2. / че за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г. ответницата, в изпълнение на сключения договор за поръчка, е изтеглила парични средства от банковите сметки на наследодателя на страните, и 3. / размера на изтеглените средства. При установяване на така посочените положителни факти в тежест на ответницата е възложено да докаже, че е отчела пред наследодателя на страните изтеглените парични средства от банковата му сметка. СГС е счел, че спорът между страните е концентриран върху това доказано ли е по делото сключването на неформален договор за поръчка между ответницата и наследодателя на страните във връзка с учредената в полза на съпругата от съпруга представителна власт с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 5286/20.10.2015 г. на Нотариус Л. С., с рег. № ..... към Нотариалната камара, по който договор довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката (чл. 284 ЗЗД). Решаващият съд е приел, че тежестта за доказване на мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, т. е. за ищците, както и че упълномощаването е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Посочил е, че когато в отношенията с третите лица упълномощеният действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно, като в тези случаи съгласието на довереника да изпълни мандата може да се доказва с всички доказателствени средства. Заключил е, че в конкретния случай между страните по делото не е спорно обстоятелството, че общият им наследодателят е упълномощил ответницата през време на брака им, прекратен с неговата смърт на 18.10.2020 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. № 5286/20.10.2015 г. на Нотариус Л. С., с рег. № .... към Нотариалната камара, да извършва от негово име и за негова сметка правни и фактически действия, включително да го представлява пред конкретно посочени банкови институции ("УниКредит Булбанк" АД, TBI BANK, "Юробанк България" АД), като тегли и внася суми от и по банковите му сметки, открити при тях. Въз основа на така даденото пълномощно за пълномощника се е породила представителна власт, по силата на която той е могъл да извършва правни действия с последици направо за упълномощителя. Намерил е за установено в процеса, че през процесния период правата по пълномощното са реално упражнени и пълномощникът – ответницата, е изтеглила от банковите сметки на упълномощителя сума в общ размер от 38 859. 47 лв..

Въззивният съд е посочил, че е константна практиката на ВКС, обективирана в решение № 225/28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 103/30.11.2010 г. по гр. д. № 2362/2008 г. на ВКС, II г.о. и решение № 11/3.02.2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г. на ВКС, IV г.о., съгласно която "ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установява друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея". При съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № ....., том ...., рег. № ........, дело № ........... г., пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 4926/16.09.2015 г. на нотариус с рег. № ........... към НК, процесното пълномощно, протокол от проведено на 28.11.2017 г. Общо събрание на "ЛАБДИАГНОСТИКА" ООД, договор за заем от 31.07.2018 г.) и на изслушаните гласни доказателства е намерил, че вътрешните отношения между съпрузите Ганчеви категорично не сочат на наличието на договор за поръчка въз основа на процесната упълномощителна сделка от 2015 г.. За да изведе този извод, СГС е съобразил, че Ганчеви са били съпрузи от повече от 15 години, като и тримата изслушани по делото свидетели еднозначно навеждат на особено близките им семейни отношения, основани на общо уважение, разбирателство и любов, на близостта и доверието между съпрузите, които са били емоционално и професионално свързани, често пътували заедно, дори и при командировки се придружавали, споделяли, че финансите им са общи и че са предназначени за обезпечаване на спокойния им живот. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката Ц., пред която наследодателят е споделял, че изрично е упълномощил съпругата си да тегли средства от банковите му сметки, тъй като те били на семейството и били предназначени за осигуряване на спокойния им живот. Приел е за безспорно обстоятелството по делото, че част от изтеглените парични средства са били използвани за лечението на К. Г., както и за неговото погребение. При приетите за установени горепосочени факти, отчитайки като особено съществено обстоятелство в конкретно разглеждания случай естеството на личните отношения между упълномощител и упълномощен, а именно, че те са съпрузи, решаващият съд е заключил, че е житейски нелогично, а и недоказано по делото, сключването на договор за поръчка между съпрузите Ганчеви, налагащ изричното отчитане на всяко извършено през време на брака теглене на парични средства от банковата сметка на съпруга. Отчел е и факта, че процесното пълномощно е изготвено още през 2015 г., като не се твърди и не се установява приживе наследодателят на страните да е имал каквито и да е парични претенции към съпругата си, породени от неизпълнение на договорни отношения. Посочил е също, че е видно от нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № .........., том ........., рег. № ............, дело № ............... г., протокол от проведено на 28.11.2017 г. Общо събрание на "ЛАБ ДИАГНОСТИКА" ООД и договор за заем от 31.07.2018 г., че още приживе Г. е предприел преднамерени действия за обезпечаване имущественото благополучие на съпругата си и за нейните спокойни старини, учредявайки пожизнено вещно право на ползване върху личния му апартамент, придобит преди брака, и предвиждайки изрични уговорки в договорните отношения с дружеството "ЛАБ ДИАГНОСТИКА" ООД, чийто съдружник е била и ищцата К. Г. и с които последната е била запозната, за финансовото обезпечаване именно на съпругата му М. в случай, че с него се случи нещо, задължавайки дружеството да плаща непогасените вноски от заема лично и в брой на съпругата му. По гореизложените съображения, СГС изцяло е споделил изводите на първата инстанция, че отношенията по повод процесната упълномощителна сделка са изцяло етични и основани на семейната връзка между Ганчеви, прекъсната с внезапната смърт на съпруга. Поради това и с оглед недоказването от страна на ищците на наличието на валидно сключен между наследодателя на страните и ответницата договор за поръчка, по силата на който ответницата да има неизпълнено задължение да отчете възложения мандат, е счел предявените искове за неоснователни.

Доводът на ищците във въззивната им жалба относно обективираното от ответницата чрез процесуалния й представител в отговора на исковата молба признание за наличието на сключен между нея и съпруга й договор за поръчка, въззивният съд е намерил за неоснователен, тъй като е счел, че това признание по същество представлява правна оценка на доказателствата по делото, която не обвързва съда и не освобождава ищците от възложената им доказателствена тежест.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон, в контекста на дадения отговор на процусалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело. Въззивният съд не е извършил дължимата съвкупна преценка на всички относими към спора доказателства (писмени, гласни и заключение на медицинска експертиза) в тяхната взаимовръзка, като е кредитирал показанията на свидетелката Л. П. досежно изразено съгласие от страна на К. Г. с извършен отчет (довеждане до знанието на упълномощителя) от страна на ответницата за разходването на изтеглените процесни парични суми, които показания са опровергани от приетото и неоспорено заключение на медицинската експертиза на вещото лице – невролог Г. О. и показанията на свидетеля Д. Г.. Заключението на медицинската експертиза е визирано единствено като прието в процеса доказателство, без да е обсъдена доказателствената му стойност досежно състоянието на Г. на терминално болен с нарушено съзнание и прекома след тежък исхемичен инсулт към момента на тегленето и евентуалното разходване на паричните средства по процесните банкови влогове, при което според съдебният експерт той не е могъл адекватно да възприема сетивните стимули от средата и не е имал ориентация за собственото си тяло и болест, поради хипоксията на мозъка, могъл е да отговаря кратко, едносрично с „да“, но това са по-скоро реакции, а не осмислени думи и действия, поради количествените нарушения в съзнанието до степен на сомнолентност и поради невъзможността за адекватно съобразяване на нещата. По този начин, макар формално да е посочил, че кредитира заключението на медицинската експертиза, прието от първоинстанационния съд, въззивният съд не го е взел предвид, при което е кредитирал гласни доказателства, които му противоречат (показанията на свидетелката П.) и е игнорирал показанията на свидетеля Д. (съпруг на една от ищците), които следва да бъдат преценявани съобразно чл. 172 ГПК, и които съответстват на изводите в експертното заключение. По този начин не е извършил дължимата преценка на всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка с обосноваване защо кредитира едни за сметка на други, при което е извел фактическите изводи по делото, част от които неправилни, в нарушение на процесуалния закон. Същевременно второинстанционният съд въобще не е обсъдил част от доводите, становищата и възраженията на страните като направеното признание от страна на ответницата в отговора на исковата молба досежно съществуването на мандатно правоотношение между съпрузите, по което тя счита, че съпрузите не си дължат отчет, и като възражението на преживялата съпруга, че паричните средства по процесните влогове на съпруга са семейни и не съставляват лично имущество на влогодателя, какъвто е доводът на ищците в исковата молба, също игнориран. По този начин делото е останало недостатъчно изяснено от фактическа страна, като извън предмета му и съставения доклад по смисъла на чл. 146, ал. 1 ГПК са останали своевременно наведени доводи и възражения, съответно същите не са включени в разпределената доказателствена тежест спрямо правнорелевантните факти и дължимите от съда указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК. Горепосочените процесуални нарушения, както и недостатъчно изяснената фактическа обстановка по делото, са наведени като оплаквания във въззивната жалба на ищците, но са останали неотстранени във въззивното производство.

От приетите в процеса писмени доказателства се установява, че ответницата е изтеглила от процесните банкови влогове на съпруга си К. Г. през процесния период обща сума в размер на 38 859. 47 лв. въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 5286/20.10.2015 г. на Нотариус Л. С., с рег. № ............ към Нотариалната камара. Въз основа на това пълномощно за ответницата е възникнала представителна власт да се разпорежда с паричните суми по влоговете на Г. в посочените банки от негово име и за негова сметка, т.е. да извършва правни действия с правни последици направо за упълномощителя (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). Според константната практика на ВКС, обективирана в решение № 225 от 28.01.2013 г. по т.д. № 903/2011 г. на ІІ т.о.; решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ІV г.о.; решение № 63 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 2380/2020 г. на ІІІ г.о. и др., чрез упълномощаването като едностранна сделка се създава само представителната власт на пълномощника, а задължението на последния да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника, които почти винаги се обективират от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор. Едва с упражняването на представителната си власт, която може да включва теглене на парични суми по банкови влогове на упълномощителя, пълномощникът се обвързва с договор за поръчка, със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването правни действия, ако не е установено нещо друго за вътрешните отношения между страните във връзка с упълномощителната сделка. В последната хипотеза, в която пълномощникът е извършил правните действия, за които е упълномощен, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че вътрешните отношения са подчинени на правилата на договора за поръчка. Според тези правила, когато правата по пълномощното са упражнени и пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя определени парични суми, за него възниква задължение да отчете (предаде) на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка с оглед създаденото с първото теглене мандатно правоотношение (чл. 284, ал. 2 ЗЗД).

Макар въззивният съд да е споделил горепосочената практика на ВКС, изведеният фактически и правен извод, че по конкретното дело са установени вътрешни отношения между упълномощител и пълномощник, различни от отношения, произтичащи от договор за поръчка, е неправилен, изведен без да са обсъдени в тяхната взаимовръзка всички относими доказателства и доводи, становища и възражения на страните. Действително в отговора на исковата молба ответницата е признала наличието на мандатно правоотношение въз основа на процесното пълномощно, възникнало с извършените тегления на процесните суми от банковите влогове на К. Г., по което е поддържала, че е отчела изпълнението и то е било прието от упълномощителя, като всички изтеглени средства са били изразходвани за семейни нужди и за лечението и рехабилитацията на претърпелия инсулт съпруг. В този смисъл е преценката й, че понеже средствата по влоговете имат семеен произход и са общи на двамата съпрузи, последните не си дължат отчет как след изтеглянето им тези средства са изразходвани. Твърдението на ответницата за извършването на правните действия по процесното пълномощно въз основа на договор за поръчка, съставлява съдебно признание на неизгоден факт по смисъла на чл. 175 ГПК, което следва да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото. Ако липсват доказателства в противен смисъл или още повече ако има доказателства, които подкрепят признатия факт, осъществяването му следва да се приеме за доказано (в този смисъл решение № 199/2011 г. по гр. д. № 1171/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 271/2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др.). По настоящото дело не са представени доказателства за друг договор, в изпълнение на който да е извършената процесната упълномощителна сделка, различен от договора за поръчка, като например договор за дарение или др., или за други вътрешни отношения между съпрузите по повод упълномощаването, които да не изискват извършването на отчетна сделка между тях. Следва да бъде посочено, че дори волята на съпрузите да е била изразходването на изтеглените пари да бъде за нужди на семейството, така постигнатото съгласие не е различно от съгласие по мандатно правоотношение и не освобождава упълномощения съпруг от задължението да отчете изпълнението на поръчката, респективно останали ли са и в какъв размер неизразходвани средства от изтеглените, които дължи да върне на представлявания упълномощител. Продължителността и качеството на семейните отношения на съпрузите: упълномощител и упълномощен е ирелевантно за възникването на мандатно правоотношение при учредено пряко представителство съгласно нормата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, доколкото пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя и поради възникване на правните последици от действията на прекия представител директно в патримониума на представлявания. Именно затова и поради неустановяване на нещо различно във вътрешните отношения между съпрузите Ганчеви от всички приети доказателства, според горецитираната трайна практика на ВКС, извършвайки тегления на процесните суми от влоговете на съпруга си по силата на учредената й с процесното пълномощно представителна власт, ответницата е действала в изпълнение на договор за поръчка като пряк представител на упълномощителя си, на когото и дължи отчитане на изразходването на изтеглените пари. Правният извод на въззивния съд за неустановяването на мандатно правоотношение между съпрузите Ганчеви въз основа на процесното пълномощно е неправилен, изведен в нарушение на процесуалните правила, изискващи съвкупна преценка на всички относими доказателства, както и обсъждане на съдебното признание на неизгоден факт съобразно с всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК), които в конкретния случай не го опровергават, а го потвърждават (показанията на свитеделките Ц. и П., които установяват, че ответницата приживе на упълномощителя е извършвала и/или е правила опити да обективира пред трети лица – свидетелите отчетна сделка по даденото й от съпруга й процесно пълномощно).

СГС, в нарушение на процесуалния закон, не се е произнесъл по направеното в отговора на исковата молба възражение на ответницата, че паричните средства по влоговете на съпруга й не са лични негови, а общи, семейни средства. Това възражение не е включено в изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК, спрямо твърдяния с него правнорелевантен факт не е указана носената доказателствената тежест, нито са дадени указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК. Така, при установеното мандатно правоотношение между съпрузите Ганчеви въз основа на процесната упълномощителна сделка, ответницата е лишена от възможността да установи семейния произход на средствата по паричните влогове на съпруга си, при която хипотеза тя би дължала отчет за изразходването само на половината от средствата по тези влогове, които след прекратяване на брака със смъртта на съпруга й, биха били негова собственост и принадлежност към откритото му наследство, респективно правото за извършване на отчетна сделка спрямо тях би било наследимо. Паричният влог, открит на името на един от съпрузите, учредява еднолична власт на титуляра му да се разпорежда с набраните по него парични средства. Договорът за банков влог (чл. 420 - чл. 421 ТЗ) е източник на облигационни вземания за влогодателя да иска връщане на предоставените за пазене парични знаци, но той не удостоверява и не признава вещни права върху предадените на влог парични средства. Последните обичайно са лично имущество на влогодателя, но може и да са семейно имущество, притежавано от двамата съпрузи, неизбрали различен режим на имуществени отношения от съпружеска имуществена общност (чл. 18, ал. 2 СК), както в ограничени случаи може и да са имущество на трето лице. От значение е произхода на вложените парични средства, за да може да се определи дали паричният влог на един от съпрузите е лично негово имущество или е семейно такова, тогава когато вложените пари са изтеглени от влогодателя или негов пълномощник и са влезли като законно платежно средство в гражданския оборот. Доколкото обаче паричният влог на един от съпрузите по силата на чл. 21 СК, обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г., отпадна от обхвата на съпружеската имуществена общност, за разлика от отменения СК от 1985 г., то спрямо средствата по него е неприложима презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 3 СК. Поради това, при оспорване от страна на съпруга – нетитуляр на влога, че средствата са лично имущество на другия съпруг, тъй като са общи, семейни средства на двамата съпрузи, тежестта за доказване на семейния произход на средствата е върху оспорващия съпруг, нетитуляр на влога. Гореизложеното се отнася само до хипотези като процесната, при която паричните средства са изтеглени от банков влог на единия съпруг и не са вложени в имущество по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК (съпружеската имуществена общност), спрямо което са приложими задължителните разрешения на ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, доколкото за придобитото имущество по чл. 21, ал. 1 СК важи презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. Доколкото за принадлежността на паричните средства, изтеглени от паричен банков влог на един от съпрузите, към определено имущество е от значение произхода на тези средства (лични, семейни или др.), направеното оспорване от ответницата в настоящия исков процес, че процесните парични средства имат семеен произход и са общи на двамата съпрузи следва да бъде включено в предмета на делото и да бъде разгледано, след което да бъдат изведени фактическите и правни изводи по предявените искове. Въззивният съд не е сторил това, въпреки оплакванията за допуснати нарушения на процесуалния закон на въззивниците, вкл. досежно непроизнасяне по всички доводи и възражения на страните, останали невключени в доклада по делото, като при непълнотата на доклада на първоинстанционния съд в този смисъл, е дължал съгласно т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС даване на указания по чл. 146, ал. 2 ГПК до ответницата, че носи тежестта да установи семейния произход на средствата по процесните влогове на К. Г. и че следва да ангажира доказателства за това, включително чрез извлечения от съответните банкови сметки по влоговете, от които да е установимо по какъв начин са набрани по влоговете изтеглените процесни парични суми в общ размер от 38 859. 47 лв.. Дължал е също указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК досежно твърдяния от ответницата факт, че част от изтеглените процесни суми са изразходвани за нужди на упълномощителя (за лечението му след инсулта, рехабилитацията и за закупуването на медикаменти), при положение, че представеният от преживялата съпруга списък на стр. 73-75 от първоинстанционното дело е оспорен от ищците, както е оспорено и твърдяното от преживялата съпруга заплащане на болничното лечение на Г. за периода 10.09. - 14.10.2020 г. като покрито от НЗОК. Според т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, каквито оплаквания и в двете групи пороци са наведени от ищците във въззивната им жалба, поради което въззивният съд е дължал служебно да допусне както икономическа експертиза за установяване на произхода на средствата по процесните влогове на К. Г. чрез проследяване на движението по тях, така и комплексна медико-икономическа експертиза за остойностяване на направените разходи за лечението и рехабилитацията на Г. от момента на получения инсулт - 10.09.2020 г. до смъртта му, за да бъде изяснена фактическата обстановка по делото.

Съобразно гореизложеното, въззивният съд не е обсъдил всички относими доказателства и всички относими доводи, становища и възражения на страните, включени в предмета на спора, като същевременно не е процедирал в съответствие с т. 2 и т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По този начин е нарушил процесуалния закон в гореизложения смисъл, като нарушението е съществено и е основание за касиране на обжалвания въззивен акт като неправилен. Доколкото поради допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон се налага извършването на нови съдопроизводствени действия (1/ произнасяне по своевременно въведените в предмета на спора възражение на ответницата, че паричните средства по процесните влогове не са лично имущество на съпруга Г., а общо семейно имущество на съпрузите Ганчеви и оспорване, че част от изтеглените процесни суми са изразходвани за нужди на упълномощителя (за лечението му след инсулта и за рехабилитацията му); 2/ даване на дължимите от въззивния съд горепосочени указания по чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК съгласно т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и 3/ служебно допускане на горепосочените две експертизи: икономическа експертиза за установяване на произхода на средствата по процесните влогове на К. Г. чрез проследявене на движението по тях и комплексна медико-икономическа експертиза за остойностяване на направените разходи за лечението и рехабилитацията на Г. от момента на получения инсулт - 10.09.2020 г. до смъртта му, съгласно т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция при установеното в процеса мандатно правоотношение във връзка с процесната упълномощителна сделка, следва да приеме да разгледа възраженията на ответницата в отговора на исковата молба, че паричните средства по процесните влогове не са лично имущество на съпруга Г., а общо семейно имущество на съпрузите Г. и че част от изтеглените процесни суми са изразходвани през процесния период за нужди на упълномощителя (за лечение и рехабилитацията); да даде горепосочените указания по чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК във връзка с тези възражения и да допусне служебно горепосочените две експертизи, при депозит, вносим от ответницата, носеща тежестта да установи твърдяните факти във възраженията си. В случай, че приеме предявените искове за основателни (изцяло или частично), въззивният съд дължи произнасяне и по евентуалното възражение на ответницата за прихващане.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5199 от 12.10.2023 г. по в. гр. дело № 7748/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: