Определяне на обезщетение за смърт на пълнолетно дете при разведени родители

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

Гр. София, 21.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т.д. № 3134/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. М. И. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1670 от 02.07.2018 г. по в.гр.д. № 1248/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта , с която е потвърдено решение № 8551 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 16325/2015 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 60 000 лв. до претендираните 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.10.2014 г., в което е загинал неговият син - М. П. М..

Касаторът релевира оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до занижаване размера на присъденото обезщетение. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълния й предявен размер, както и присъждане разноски. Конкретно оплакванията са за неспазване принципа на чл.52 ЗЗД за справедливост при репариране на неимуществените вреди, тъй като въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен редица относими обстоятелства: възрастта на пострадалия, степента на родство с касатора, реалните отношения между двамата, внезапността на загубата. От друга страна въззивният съд е кредитирал показанията на бившата съпруга на касатора, с която са в доказано влошени отношения, въпреки противоречието им със събраните по делото писмени доказателства, които не били обсъдени. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал поисканите от касатора гласни доказателства за установяване обема на вредите.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК и при публичното разглеждане на делото ответникът по касационната жалба ЗАД „Алианц България“ АД не е заявил становище по нея.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед доводите на касатора и данните по делото, преценени по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното:

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за настъпилите вреди в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо” с ДК [рег.номер на МПС] , предизвикал ПТП на 29.01.2014 г., при което като пътник е загинал синът на ищеца – М. П. М., на 21 години. Страните спорят само по размера на дължимото обезщетение с оглед правилното приложение на чл. 52 ЗЗД във връзка с разясненията в ППВС № 4/68 г. и формираната съдебна практика, според които понятието „справедливост“ не е абстрактно и определянето на паричен еквивалент изисква преценка на всички понесени от конкретното лице емоционални, физически и психически сътресения. В тази връзка са посочени свидетелските показания на бившата съпруга на ищеца /че той напуснал дома им още преди разтрогването на брака през 2003 год., грижите за децата били поети изцяло от майката, бащата ги посещавал рядко - два-три пъти в годината, не плащал издръжка/ и на негов съсед /относно отношенията между баща и син след 2008 г. и състоянието на ищеца след инцидента/. Съобразени са и данните за образувано срещу ищеца изпълнително дело за издръжка на децата с непогасен размер на задължения, изискуеми в периода 2002 г. - 2003 г., като след този период всички задължения са погасени. Съдът е посочил, че в показанията на втория свидетел се съдържат достатъчно данни за преживените от бащата силна скръб и душевни страдания /че бил видимо съкрушен, потиснат, дълго време избягвал контакти с хората, присъствал на погребението и посещавал впоследствие всеки ден гроба, направил в работилницата си иконостас със снимки на загиналия и пр./, въпреки че общуването между тях приживе не е било достатъчно пълноценно. Относно частично непогасеното задължение за издръжка за минал период съдът е приел, че то няма връзка с преживените от ищеца негативни емоции от смъртта на сина му. Преценявайки преживените от бащата душевни страдания съдът е намерил, че сумата от 60 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент за загубата му. Доводите на ищеца за по-силни по интензитет вреди са счетени за неоснователни, т.к. според съда в случая са липсвали обичайните взаимоотношения между родител и дете, с оглед данните за разделно съжителство, редки през годините контакти и въобще общуване, което не може да се вмести в обичайните представи за силна емоционална връзка между баща и син, изградена от детска и поддържана до юношеска възраст. Съдът е намерил за неоснователен и довода за съпоставка с размера на обезщетението, присъдено на другия родител, доколкото преценката за обема на вредите е винаги конкретна за всеки един случай и не може да се обобщава, заради идентичността на родствените отношения.

Допускането на касационно обжалване е постановено на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос относно критериите за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, както и дали фактът на разделно живеене на родителя и починалото му дете е самостоятелен критерий за преценка интензитета на търпените болки и страдания.

Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, както е посочил и въззивният съд, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за справедливост, ориентир за което са и съответните нива на застрахователно покритие. Посочените обстоятелства следва да бъдат анализирани в съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно преценени, принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. При изследване съдържанието на връзката с пострадалия приживе следва да се има предвид, че фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява критерий, относим към определяне обема на вредите.

Въззивното решение в обжалваната част се отклонява от така даденото разрешение на правния въпрос, поради което се преценява като частично неправилно.

Въззивният съд е надценил значението на някои факти, осъществени в миналото, не е обсъдил и отдал нужното значение на такива, установени в период, близък до настъпване на инцидента, както и не е съобразил, че разделното живеене на родител и дете, особено когато бракът между родителите е прекратен, а и след навършване на пълнолетие на детето, не представлява обстоятелство, което е показателно за отношенията между тях. Не са преценени като релевантни за размера на претърпените от касатора неимуществени вреди установените чрез гласните доказателства факти, че покойният М. е посещавал баща си два-три пъти месечно, помагал му в занаятчийството, баща му го наставлявал, давал му дребни суми, както и че не е имало конфликти или спорове между тях. Именно тези обстоятелства свидетелстват за запазване на роднинската връзка, въпреки развода на родителите и факта, че бащата е живеел отделно. Няма обективни данни касаторът да се е дезинтересирал или умишлено да се е дистанцирал от сина си. От приетите пред въззивната инстанция доказателства е видно, че той е изплащал дължимата издръжка от 2004 год. до навършване на пълнолетие на М. през 2011 год. При така установеното изводът на въззивния съд, че между баща и син е липсвала обичайната емоционална привързаност е необоснован, а точно той е мотивирал съда да определи занижен размер на дължимото обезщетение. Съдът не е съобразил, че проявените мъка и страдание на бащата след смъртта на сина му не могат да са с приетия от него интензитет, ако между тях не са съществували отношения на привързаност, обич и загриженост, характерни за връзката между родител и дете.

При съобразяване на горното, както и на останалите релевантни обстоятелства за размера на дължимото застрахователно обезщетение, включително момента на събитието, с оглед обществено-икономическата конюнктура, както и възрастта на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение в случая следва да възлиза на 120 000 лв., до който размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, след частична отмяна на въззивното решение в обжалваната част. За пълнота следва да се посочи и неоснователността на оплакванията за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства във въззивната инстанция, доколкото по делото са налице достатъчно такива, установяващи обема на претърпяните от касатора вреди. С оглед горното и доколкото не се налага делото да се връща на апелативния съд за ново разглеждане, съгласно чл.293 ал.3 ГПК, следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което в полза на касатора да се присъди допълнително сумата от 60 000 лв., като обезщетение за вредите, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2014 г., в което е загинал синът му М.. В останалата обжалвана част /за разликата над 120 000 лв. до претендираните 150 000 лв./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 1 230 лв., както и сумата 2 330 лв. в полза на пълномощника на касатора, на основание чл.38 ал.2 ЗА, с оглед оказаната безплатна адвокатска помощ.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1670 от 02.07.2018 г. по в.гр.д. № 1248/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта , с която е потвърдено решение № 8551 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 16325/2015 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на П. М. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му М. П. М., настъпила при ПТП на 29.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2014 г. до окончателното й плащане, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1670 от 02.07.2018 г. по в.гр.д. № 1248/2018 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част /с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска за разликата над 120 000 лв. до претендираните 150 000 лв./.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 230 лв. - държавна такса за касационната инстанция.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на адв. С. К. К. от САК сумата 2 330 лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: