Собственост върху наследствен имот и придобиване по давност между сънаследници

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 54

Гр. София, 29.01.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4731/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Г., В. И. Г. и В. И. Д., чрез процесуалния си представител адв.М. Р. от БлАК, срещу решение №181/10.04.2024г. по в.гр.д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която е отменено решение №142/05.05.2023г., постановено по гр.д.№1201/2022г. по описа на РС Петрич, като вместо това е постановено решение, с което :

- прието е за установено по отношение на Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], че И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], е собственик на 23/112 идеални части от урегулиран поземлен имот ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609кв.м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот *** и две улици, и на 23/112 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот, на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том II, дело № 349/2022г. на Нотариус К. Т. ;
- осъдени са Ц. В. Г., В. И. Д. и В. И. Г. да предадат на И. Д. А. владението върху 23/112 идеални части от описания в нотариалния акт за дарение недвижим имот.
- отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен Нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., до размера на 23/112 идеални части от описания в него недвижим имот: урегулиран поземлен имот ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609 кв. м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот ***и две улици, и построената двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот.
В касационната жалба са развити доводи за частична недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. А., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от ищцата И. А. срещу решение №181/10.04.2024г. по в.гр.д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение №142/05.05.2023г., постановено по гр.д.№1201/2022г. по описа на РС Петрич в частта, в която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за разликата от 23/112 идеални части, до размера претендиран с исковата молба 1/4 идеална част от недвижимия имот ; оставено е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., за разликата от 23/112 идеални части, до размера претендиран с исковата молба 1/4 идеална част.
Навеждат се доводи за очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваната му част.

Ответниците не са депозирали отговор на насрещната касационна жалба.

С постановеното определение №4007/22.08.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.2 и 3 от ГПК, тъй като е прието, че обжалваното въззивно решение е частично недопустимо в едната си част, а в друга очевидно неправилно.
Въззивният съд е приел, че ищцата и ответниците по делото са се легитимирали като собственици на спорния недвижим имот, към момента на завеждането на ревандикационния иск пред съда, въз основа на нотариален акт за дарение - за ищцата и констативен нотариален акт- за ответниците, което означава, че върху всяка от тях е тежало задължението да докаже правото си на собственост.
Представено е удостоверение за наследници на И. А. Г., поч. на 02.03.1999г., който приживе е притежавал 1/2 идеална част от процесния по настоящото дело недвижим имот : Дворно място от 400кв.м., за което е отреден парцел ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, ведно с построена в него двуетажна жилищна сграда разположена в югоизточната част на този урегулиран поземлен имот, със застроена площ от около 40 кв.м.Наследниците по закон към момента на откриване на наследството са били децата на починалия- неговия син И. И. Г. и неговата дъщеря Е. И. Т..Доказването на обстоятелство че правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, на основание наследяване и давност, както е посочено в оспорения констативен нотариален акт № 119, том 2, дело № 291 от 29.06.2022г. на Нотариус К.Т., е в тежест на ответниците по делото, които се позовават на придобивна давност на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, като за да се приеме че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително само за себе си, да намери ясна външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици и сънаследници на имота, което задължително изисква владението да не е установено по скрит начин.При липса на такива действия, то промяната на намерението на владелеца на имота по отношение на останалите съсобственици, е скрито, а следователно владението е опорочено и не могат да настъпят последиците предвидени в разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС.Прието е за безспорно по делото, че за процесната 1/2 идеална част от недвижимия имот, началото на упражняване на фактическа власт върху имота за И. И. Г. и неговата съпруга Ц. В. Г., е започнало на основание наследствено правоприемство от страна на И. И. Г..В този смисъл ответниците се явяват владелци на собствената идеална част на И. И. Г. и държатели на идеалната част на другия сънаследник Е. И. Т..След смъртта на общия наследодател И. А. Г. през 1999г., в наследствения имот са останали да живеят само И. И. Г. и семейството му, които са ползвали недвижимия имот като семейно жилище, поради липса на друг жилищен имот в тяхна собственост.За да завледее целия имот за себе си И. И. Г. и неговата съпруга Ц. В. Г., следвало да продължат да упражняват фактическа власт върху целия имот, но и да променят намерението си и превърнат държането на идеалните части на другия сънаследник Е. И. Т. във владение, като едва тогава в тяхна полза би могла да започне да тече придобивна давност.От ангажираните от страните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, не се установява наличието на такава промяна в намерението на И. И. Г. да владее целия имот, което да доведе до неговото придобиване по давностно владение. Свидетелските показания дадени пред РС Петрич са еднозначни и непротиворечиви в тази насока, като липсват каквито и да е данни в насока И. И. Г. да е демонстрирал по отношение на сестра си Е. И. Т., намерението са да преобърне държането на нейната идеална част от наследствения имот във владение, като започне да владее нейната припадаща се част от наследството с намерение да я свои за себе си и така да стане едноличен собственик на целия неследствен имот.От събраните гласни доказателства се установява, че до смъртта на брат си, Е. И. Т. макар да е живеела в друго населено място, е посещавала дома на И. И. Г. често за празници и годишнини, като е влизала в имота свободно винаги когато е искала това и е била посрещана от брат си без по никакъв начин да и е пречено или забранявано да посещава имота.От анализа на събраните свидетелски показания може да се направи извода, че И. И. Г. е зачитал правата на сестра си в наследствения имот, като е имал съзнанието че тя е съсобственица в бащиния и имот както самия него.Част от свидетелите по делото дори сочат в показанията си, че една от стаите на първия етаж е била пазена именно за Е. И. Т., докато нейния брат е бил жив.Според въззивния съд е било без значение факта, че докато е бил жив именно И. И. Г. е плащал данъците за имота, както и разходите за консумативи за къщата- ток и вода.Плащането на данъци и консумативни разноски за наследствения имот, извършването на ремонти за поддръжката на имота не са действия демонстриращи намерение за своене, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността.Обстоятелството че той и съпругата му Ц. са отглеждали зеленчуци в градината, не може да обуслови извода за промяна на намерението за своене/без да се установи по категоричен начин по делото че имота е бил заключван от тях и останалите сънаследници не са имали достъп до него/.Прието е, че е без правно значение обстоятелството, че И. И. Г. и неговата съпруга Е. И. Т. са извършили сериозни ремонти и подобрения в имота, със знанието и без противопоставянето на Е. Т., както и че същите са заплащали всички разходи по поддръжката на имота.Доказателство за липса в промяната на намерението на И. И. Г. и неговото семейство за промяна на държането на идеалната част на Е. И. Т. във владение, за да се придобие собствеността върху целия имот, е обстоятелството че след смъртта на И. И. Г. през 2013г., както съпругата му Ц. В. Г., така и неговата сестра Е. И. Т. са декларирали наследствени права върху идеални части от съсобствения недвижим имот в отдел „МДТ“ при Община гр. Петрич, чрез подаване на данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.Въз основа на горното въззивният съд е приел за неустановено по делото при условията на пълно и главно доказване, че наследниците на И. И. Г., са придобили по давност собствеността върху спорната идеална част от наследствения недвижим имот и построената върху него жилищна сграда.
Въззивният съд е приел, че ищцата е собственица на идеална част от процесния недвижим имот, която е придобила чрез договор за дарение от нейната баба Е. И. Т., но не в размера, който тя е претендирала в исковата молба.Общият наследодател на страните И. А. Г., след смъртта на първата си съпруга, е сключил втори граждански брак с Н. И. П./акт № 27 от 12.05.1946г. от регистъра за женитбите/.Прието е за установено по делото, че И. И. Г. и Е. И. Т., са деца на И. А. Г. от първия му брак.Н. И. Г. е имала 6 деца от предходния си брак, които са наследници само на майка си, но не и на втория и съпруг И. А. Г..Втората съпруга на И. А. Г. е починала преди него на 01.11.1995г., като нейни наследници са били шестте и деца от предходния брак и преживелия и съпруг И. А. Г..Тъй като към момента когато се е легитимирал като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот по давност/нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелсвена проверка № 41, том I, дело № 137/1967г. по описа на РС Петрич/, И. А. Г. е бил вече женен за Н. И. Г., то имотът е станал общо притежание на двамата съпрузи.Към момента на откриване на наследството на Н. И. Г. /01.11.1995г./, същата е имала равен дял със съпруга си по отношение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, на който същият се е легитимирал като собственик на основание придобивна давност през 1967г.При наследяването на Н. И. Г., преживелия съпруг И. А. Г. е участвал и в частта на починалата си съпруга, наравно с шестте и деца от първия брак, поради което след смъртта на съпругата си, И. А. Г. е станал собственик на 23/56 идеални части от процесния недвижим имот.Именно тази идеална част е била в патримониума на общия наследодател на страните към датата на смъртта му- 02.03.1999г., която е била придобита от неговите деца при равни части. Поради изложените съображения въззивният съд е приел, че след смъртта на общия на страните наследодател И. А. Г., неговата дъщеря и баба на ищцата - Е. И. Т., е придобила правото на собственост в размер на 23/112 идеални части от процесния недвижим имот.Само тази част Е. Т. е могла да дари на своята внучка.Въз основа на горното е прието, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е частично основателен и следва да бъде уважен до размер на 23/112 идеални части, а за разликата до претендираната 1/4 идеална част отхвърлен.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

По допустимостта на обжалваното въззивно решение :

В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че страните по делото са наследници на И. А. Г., поч. на 21.10.201г., който приживе е притежавал правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от дворно място от 400кв.м., за което е отреден парцел *** в кв.***по плана на [населено място], ведно с 1/2 ид.ч. от построената в това място двуетажна жилищна сграда.След своята смърт И. Г. е оставил за наследници по закон две деца : Е. Т. и И. Г., първата от които е баба на ищцата И. А..С договор за дарение по н.а.№182, н.д.№349/2022г. на нотариус К. Т., Е. Т. е дарила на И. А. 100/609кв.м.ид.ч. от дворното място, ведно с 1/4 ид.ч. от построената в югоизточната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда.Ответниците по делото са се снабдили с к.н.а. по обстоятелствена проверка №119, н.д.№291/2022г. на нотариус К.Т., който ги признава за собственици на дворното място и сградата, което обосновава правния интерес за ищцата за предявяване на иск, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че е собственик по дарение на 100/609кв.м.ид.ч. от дворното място и 1/4 ид.ч. от построената в югоизточната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, както и осъждането на ответниците да предадат владението върху имота.Въз основа на събраните по делото доказателства въззивнят съд е приел, че ищцата е собственик на 23/112кв.м. от парцел *** в кв.***по плана на [населено място], които са в обем по-голям, отколкото страната е претендирала в процеса/изменение на иска в хода на процеса не е било предприето/.С оглед на горното следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо в частта, в която : предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на УПИ *** е бил уважен за разликата от 100/609кв.м.ид.ч. до 23/112кв.м., а за разликата до 1/4 ид.ч., искът е отхвърлен като неоснователен/в тази част диспозитивът на въззивното решение е следвало да бъде с друго съдържание – потвърждава решението на първата инстанция в частта, в която искът е бил отхвърлен за разликата над 23/112кв.м.ид.ч. до 1/4 ид.ч./ ; отменен е к.н.а.№119, н.д.№291 /29.06.2022г. на нотариус К.Т., с който ответниците са били признати за собственици на УПИ ***, за разликата от 100/609кв.м.ид.ч. до 23/112кв.м., а за разликата до 1/4 ид.ч., искането е било оставено без уважение.В тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено.

По квотите на страните :

От представените по делото доказателства се установява, че общият наследодател И. А. Г. е сключил граждански брак с лицето Н. И. П. през 1946г., който е бил втори по ред и за двамата съпрузи.През 1967г. И. Г. е бил признат за собственик по давност на 1/2 ид.ч. от парцел *** в кв.***и на построената в него двуетажна жилищна сграда, които на основание чл.103 от ПЗР на СК от 1968г.-отм. следва да се счита за имущество, което е придобито в условията на съпружеска имуществена общност.Установява се още, че И. И. Г. и Е. И. Т., са деца на И. А. Г. от първия му брак, а Н. И. Г. е имала 6 деца от предходния си брак.Последната е починала на 01.11.1995г. и нейни наследници по закон са били шестте и деца от предходния брак, както и преживелият съпруг И. А. Г., които на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН наследяват по равни части.След смъртта на Н. Г. СИО върху придобития имот е била прекратена, което означава, че преживелият съпруг е придобил на лично основание 1/4 ид.ч. от имота, както и 1/28ид.ч. по наследяване от покойната си съпруга, тъй като наследява част, равна на частта на всяко едно от нейните деца, т.е. И. Г. е придобил правото на собственост върху 8/28ид.ч. от имота.След неговата смърт всяко едно от децата му е станало собственик по наследяване на по 8/56ид.ч. от дворното място и жилищната сграда.С договор за дарение на недвижим имот от 27.07.2022г., обективиран по н.а.№182, н.д.№349/2022г. на нотариус К.Т. Е. Т./дъщеря на И. Г./ е дарила на внучката си И. А. 100/609кв.м.ид.ч. от УПИ*** в кв.***по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид.ч. от построената в югоизточната част на имота двуетажна жилищна сграда.Договорът е породил частично прехвърлителното си действие, тъй като дарителката е била собственик по наследство и давност само на 8/56/16/112ид.ч. от дворното място и сградата.

По направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност :

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал за упражнява фактическата власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му са своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС.Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.Съсобственик, който упражнява фактическата власт върху чужди идеални части, може да се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението за владее техните идеални части за себе си.
В случая съсобствеността между страните върху процесния недвижим имот произтича от наследяване.От показанията на разпитаните по делото свидетели са установява, че след смъртта на общия наследодател в наследствения имот е останал да живее само И. И. Г. и неговото семейство.Между него и сестра му Е. съществували много близки отношения.Последната често посещавала имота по празници и годишнини и е имала е свободен достъп до него.Установява се още, че една от стаите на първия етаж е била пазена за Е., когато отсядала в имота.Представени са и писмени доказателства, от които се установява, че след смъртта на И. Г. съпругата му е подала данъчна декларация, с която е декларирала имота като съсобствен с Е. Т..От изложеното следва да се приеме, че И. Г., а след неговата смърт неговите наследници по закон са били държатели на притежаваната от Е. Т. идеална част от спорния имот.Не са предприети действия, които недвусмислено да покажат пред другия съсобственик намерението да се владеят нейните идеални части за себе си.Поради горното следва да се приеме, че направеното от ответници възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е бил уважен за разликата над 16/112ид.ч. до 23/112ид.ч. по отношение на дворното място и постройката, като бъде постановено друго по същество, с което искът в посочената част бъде отхвърлен като неоснователен.Следва да бъде отменено и решението в частта, в която к.н.а.№119, н.д.№291 /29.06.2022г. на нотариус К.Т. е бил отменен за разликата над 16/112ид.ч. до 23/112ид.ч.В частта, в която исковата претенция е била уважена до размер на 16/112ид.ч., както и в частта, в която е потвърдено решението на първата инстанция в отхвърлителната му част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на страните по делото следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, като се съобрази резултата от проведеното производство.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение №181/10.04.2024г. по в.гр.д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която :

- Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], са осъдени да предадат на И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], владението върху УПИ ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609кв.м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот *** и две улици, за разликата от 100/609кв.м.ид.ч. до 23/112кв.м.ид.ч., а за разликата до 1/4 ид.ч., искът е отхвърлен като неоснователен ;

- отменен е к.н.а.№119, н.д.№291/29.06.2022г. на нотариус К.Т., с който ответниците са били признати за собственици на УПИ ***, за разликата от 100/609кв.м.ид.ч. до 23/112кв.м., а за разликата до 1/4 ид.ч., искането е било оставено без уважение.

ОТМЕНЯ решение №181/10.04.2024г. по в.гр.д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в частта, в която е уважен предявеният от И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], срещу Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], иск за предаване владението върху УПИ ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609кв.м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот *** и две улици, ведно с изградената в това место двуетажна масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната му част, както и е постановена отмяната на к.н.а.№119, н.д.№291 /29.06.2022г. на нотариус К.Т., за разликата от 16/112кв.м.ид.ч. до 23/112кв.м.ид.ч., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], срещу Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], за предаване владението върху УПИ ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ. Петрич, с площ от 609кв.м., при съседи - урегулиран поземлен имот ***, урегулиран поземлен имот *** и две улици, ведно с изградената в това место двуетажна масивна жилищна сграда, разположена в югоизточната му част, както и на искането за отмяна на к.н.а.№119, н.д.№291/29.06.2022г. на нотариус К.Т., за разликата от 16/112кв.м.ид.ч. до 23/112кв.м.ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА решение №181/10.04.2024г. по в.гр.д.№762/2023г. на Благоевградския окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], да заплатят на И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], сумата от 1 704/хиляда седемстотин и четири/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски.
ОСЪЖДА И. Д. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], да заплати на Ц. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], В. И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], и В. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Петрич, [улица], сумата от 418.45/четиристотин и осемнадесет цяло и четиридесет и пет/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: