Отговорност на потребител за електроенергия, измерена в скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50257
гр. София 11.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 16.11.2022 (шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2714 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8910/12.05.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], против решение № 673/07.04.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 200/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 261 401/25.11.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 7134/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че А. Х. К. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] сумата от 6185.57 лева, начислена електрическа енергия за периода от 12.04.2017 година до 04.12.2019 година, за което обстоятелство е съставена фактура № [ЕГН]/18.02.2020 година.

В подадената от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. Х. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба А. Х. К. е подал отговор с вх. № 12 643/28.06.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Електроразпределение Север“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 15.04.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8910/12.05.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 578/08.07.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това, а също така правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказването на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, които не са предвидени в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ.

По отношение на първия въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Чл. 129, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ГПК задължават съда да предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и в случаите когато е налице нередовност изразяваща се в неясно или неточно посочване на фактите определящи основанието на иска. Наред с това съгласно чл. 143, ал. 1 от ГПК в първото съдебно заседание, след разрешаване на предварителните въпроси, съдът е длъжен да пристъпи към изясняването на фактическата страна на спора. След това, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът трябва да отрази в доклада си обстоятелствата от, които произтичат претендираните права и задължения, а също така и кои от тях не се нуждаят от доказване-чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съответно как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти-чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Наред с посоченото, по силата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Целта е да се ориентират страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Затова и настъпването на преклузията за посочване на доказателства се свърза с изпълнението на тези задължения от страна на съда. Страната не е длъжна да доказва други факти извън тези, които са й указани от съда. Поради това правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е приложимо само по отношение на посочените от съда, като подлежащи на доказване факти, а не по отношение на тези които не са посочени като такива. С оглед на това съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на същите без да даде възможност на страните да изразят становище и съответно да ангажират доказателства за тях. От това следва, че не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване. В случай, че това бъде направено е налице процесуално нарушение, което може да доведе до неправилност на постановеното по делото решение.

По отношение на втория въпрос е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства.

По отношение на третия въпрос разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От граматическото тълкуване следва, че отговорността по този текст на ПИКЕЕ е обективна и за преизчисляването е достатъчно само установяването на наличието на измерени в невизуализирания регистър на електромера количества електрическа енергия като не е отдадено правно значение на причините, довели до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, като се приема, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени. В този случай е без значение е обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ-по цени за покриване на технологични разходи. От логическото тълкуване обаче следва, че хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ съдържа в себе си и изискването електромерът да е технически изправен като цяло, като измерва цялата преминала през него електроенергия в рамките на допустимите грешки. В този случай промяната трябва да засяга само начина, по който електромерът отчита преминалата през него електроенергия в различните тарифи, но не и другите му функции. Затова преизчисляването по реда на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ не може да бъде извършвано, когато се установи, че показанията в невизуализирания регистър се дължат на такава техническа повреда, при която електромерът не работи в рамките на допустимото или измерените в невизуализирания регистър количества електроенергия не преминават реално през електромера, а са само неточно отразени в паметта му. Във всички случаи, когато основанието за начисляване на сумите по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е налице потребителят може да бъде задължен само за тази част от отчетената в невизуализирания регистър на електромера електрическа енергия, която е измерена след монтажа му на обекта на това лице, като доказването на действителния размер на тази част е в тежест на лицето, което извършва начислението. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. Касае се до задължение на потребителя, което възниква при наличието на установени в правната норма предпоставки. Това изключва възможността към тези предпоставки, по пътя на тълкуването, да бъдат прибавяни допълнителни такива, които не са изрично посочени в правна разпоредба или пък по същия път да се приеме, че определена в разпоредбата предпоставка не е необходима. Изпълнението на определени задължения от страна на електроразпределителното дружество не е предвидено като условие за възникване на задължението на потребителя. При извършване на постоянни или чести проверки от страна на дружеството може само да се ограничи периода, през който електроенергията се е натрупвала в невизуализирания регистър. Липсата на такива проверки би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния снабдител, което задължение обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова неизпълнението на задължения на електроразпределителното дружество не е основание за освобождаването на потребителя от отговорност, тъй като изпълнението на такива не е предвидено в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ като предпоставка за възникване на задължението.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения, че от констативен протокол от метрологична експертиза № 194/10.02.2020 година на БИМ-РО Русе се установявало, че при външен оглед на електромер липсвали механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 3-32 608.557 kWh, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. На 14.02.2020 година било изготвено становище, с което било одобрено извършването на корекция на електрическа енергия за периода от 12.04.2017 година до 04.12.2019 година, като било посочено, че корекцията била извършена на основание КП и софтуерно прочитане на регистър на СТИ, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ за общо 32 608.00 kWh. Съставена била фактура № [ЕГН]/18.02.2020 година, за периода 12.04.2017 година -04.12.2019 година, на стойност 6185.57 лева. От протокол от № 11206205/11.04.2017 година за монтаж на СТИ № 7826373 се установявало, че на посочената дата, на адрес на потребление в [населено място], [улица] бил осъществен монтаж на СТИ. В протокола били вписани показанията на дневна и нощна тарифа на средството към момента на монтажа, а именно 018605.00 kWh–дневна и 006684.00 kWh–нощна електрическа енергия. От протокол за проверка № 1096р-А-4/14.02.2017 година на „Еллаб България“ [населено място] на СТИ № 7826373 се установявало, че към момента на проверката в тарифа № 1 на СТИ били отчетени 6683.577 kWh, а по тарифа № 2-18 605.792 kWh. По делото било прието заключението на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза с вещи лица К. и П., от която се установявало, че при софтуерно четене на тарифа 3-1.8.3 било констатирано натрупване на електроенергия в размер на 32 608.557 kWh, която електроенергия не се визуализирала на дисплея на СТИ. Посочвало се, че процесния електромер бил еднофазен двутарифен, поради което активни за същия били тарифи Т1-1.8.1 и Т2-1.8.2. Допълвало се, че поначало тарифи ТЗ и Т4, следвало да бъдат с нулеви показания. Посочвало, че към момента на монтаж на СТИ нямало данни за показанията на тарифи ТЗ и Т4. Отчетеното количество електрическа енергия от 32 608.00 kWh за общо 974 дни било съобразено с пропускателната способност на вторичния предпазител, същия бил с мощност от 63.00 А, като давал възможност да бъде доставена електрическа енергия при среднодневно натоварване при 8-часово потребление в размер на 4.18 kWh за час. От счетоводната част на заключението се установявало, че математически точно било изчислено количеството електрическа енергия по цени за технологични разходи, задължения към обществото, цена за пренос и достъп.

Освен това съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че било безспорно между страните, че А. Х. К. бил потребител на електрическа енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума била начислена като корекция на сметката му. Спорно се явявало обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период. В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ била предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане било от компетенцията на ДКЕВР (чл. 83, ал. 2 от ЗЕ). Правото на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] да изчислява и коригира пренесената електрическа енергия било обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. От изготвените констативен протокол и заключението на вещите лица, по несъмнен начин се налагал извод, че в случая не се касаело за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната електрическа енергия. Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на К. било извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 година, доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление била извършена на 04.12.2019 година. Същите били издадени от Председателя на КЕВР (приети с решение на КЕВР по т. 1 от протокол № 67/24.04.2019 година), в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка ал. 2 от ЗЕ, а именно-че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявали съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност били подзаконов нормативен акт, който бил задължителен за страните. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично била предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установяло наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За осъществяването на тази едностранна корекция било необходимо извършването на метрологична проверка и съставянето на констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е било измерено след монтажа на СТИ. В тежест на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] било да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното количество електроенергия енергия е било доставено и консумирано в обекта на потребление на А. Х. К. след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото бил представен протокол от 11.04.2017 година за монтаж на електромер с фабричен № 7826373, съгласно който към датата на монтажа показанията по дневна тарифа са били 018605.00 kWh и 006684.00 kWh по нощна тарифа. Липсвали данни с какви показатели са били останалите регистри към датата на монтиране на СТИ, включително и регистър 1.8.3. Метрологичната експертиза на БИМ сочела на външна намеса в тарифната схема, но не и от кого е била извършена. Достъп до СТИ имало само „Електроразпределение Север“ АД [населено място], поради което не можело да се презумира виновно действие на К.. Освен това ответното дружество не било ангажирало доказателства за изпълнение на задължението му по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, съгласно което обслужването на измервателните системи се извършвало най-малко веднъж на три месеца и включвало проверка на същите, резултатите от която се отразявали в досието по чл. 33 (при липса на отклонения) или се съставял констативен протокол по реда на чл. 49 (при установени отклонения). Неизпълнението на собствените му задължения за проверка на СТИ от страна на дружеството, освобождавало от отговорност потребителя за факти, настъпили преди посочения срок. Според състава на Окръжен съд Варна това обосновавало извода, че „Електроразпределение Север“ АД [населено място] не било установило по безспорен начин законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната процедура. Поради това въззивният съдебен състав намирал предявения отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият следвало да се уважи изцяло.

Така посочените изводи на състава на Окръжен съд Варна не могат да бъдат възприети. От данните по делото е видно, че се касае до електромер, който е технически изправен и при който е констатирано наличие на електроенергия в невизуализиран на екрана регистър в размер на 32 608.557 kWh. От протокол от № 11206205/11.04.2017 година за монтаж на СТИ № 7826373 се установява, че електромерът е бил монтиран в обекта на К. В. Б. в [населено място], [улица] на 11.04.2017 година, като е отбелязано, че същият има показания от 018605.00 kWh–за дневна и 006684.00 kWh–за нощна електрическа енергия, като не са отбелязани показанията на останалите тарифи. По делото е представен протокол № 1096р-А-4/14.02.2017 година на „Еллаб България“ [населено място] от последваща метрологична проверка на електромера, извършена на 14.02.2016 година, от „ЕЛЛАБ България“ О. [населено място], в който като стойности за тарифа 1 е отразено-006684.582 kWh, а за тарифа 2-018605.792 kWh , като не са отразявани стойности по другите тарифи. С писмо изх. № 0U-191/16.09.2020 година „ЕЛЛАБ България“ О. [населено място] е посочило констатираните от него стойности по всички регистри на електромера, констатирани при извършената от него проверка, а именно тарифа 1- 6684.582 kWh, тарифа 2-18 605.792 kWh и сумарна тарифа (включваща стойностите по всички останали регистри) 25 290.374 kWh. От аритметичния сбор на стойностите за тарифа 1 и тарифа 2 се получава стойността в сумарната тарифа, от което може да бъде направен извода, че всички останали тарифи на електромера са с нулеви стойности, тъй като обратното би трябвало да намери отражение в сумарната тарифа, а предвид това, че скоро сред това електромерът е бил монтиран в обекта на П. следва да се приеме, че те са били с такива стойности и към датата на монтажа. От това и предвид на това, че няма данни между 14.02.2016 година и 11.04.2017 година електромерът да е работил, следва извод, че софтуерната намеса, довела до отчитане на електроенергия в тарифа 3 е извършена след монтажа на електромера в обекта на А. Х. К. в [населено място], [улица]. Отношенията между страните в тази връзка следва да бъдат уредени по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година, във връзка с § 1 от ПЗР на същите. Съгласно посоченото правило случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. При това в случая не се изисква неправомерно действие от страна на А. Х. К.. Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера.

Неоснователно е позоваването на състава на Окръжен съд Варна на установеното с чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ задължение извършването на обслужването на измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца, като включва и проверка на същите и при констатирани неизправности се състави протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ. С решение № 7843/30.06.2021 година, постановено по адм. д. № 12 199/2020 година по описа на ВАС, петчленен състав е потвърдено решение № 10 003/21.07.2020 година, постановено на адм. д. № 7772/2009 година по описа на ВАС, VІ отделение, с което разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е отменена, като противоречаща с действащата към момента законова уредба, която не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване. Затова противоречието си със закона посочената разпоредба не следва да се прилага от момента на влизането на ПИКЕЕ в сила. Това следва и от факта, че същата не предвижда имуществени размествания между страните, които да водят до уреждане на отношения между тях, възникнали вследствие на отмяната на разпоредбата. Евентуалното неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ не може да освободи потребителя от задължението му по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ да заплати вече потребената електроенергия, а може само да ограничи периода, през който тя се е натрупвала в невизуализирания регистър. Затова то би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния доставчик, което обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова дори и хипотетично да се приеме, че хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е намирала приложение между страните в производството, то неизпълнението на установеното с нея задължение не е основание за освобождаването на А. Х. К. от отговорност.

С оглед на всичко това предявеният от А. Х. К. срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.

Предвид изхода на делото А. Х. К. ще трябва да заплати на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 5149.42 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 673/07.04.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 200/2021 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. К. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че А. Х. К. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] сумата от 6185.57 лева, начислена електрическа енергия за периода от 12.04.2017 година до 04.12.2019 година, за което обстоятелство е съставена фактура № [ЕГН]/18.02.2020 година.

ОСЪЖДА А. Х. К. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] сумата от 5149.42 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.