Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на дядо в катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 254

София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 2883/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С касационната жалба на ЗД „Евроинс“ АД, подадена чрез пълномощника юрк.С. К. и с насрещната касационна жалба на Д. Д. А., подадена чрез пълномощника адв. Д. К. се обжалва решение №1256/10.03.2023г., постановено по в.гр.дело № 14682/2021г. на СГС, ГО, ІІ-В състав, с което е потвърдено решение от 03.10.2021г. по гр.д.№14693/2020г. на СРС за осъждане на дружеството застраховател да плати, на основание чл. 432 КЗ, на Д. А. сумата 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо й Ч. С. А., настъпила на 13.10.2019г. в резултат на ПТП от 11.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020г. и за отхвърляне на иска по чл. 432 КЗ за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 25 000 лева, заявени като частичен иск от общо обезщетение 50 000 лева.

С определение № 751 от 21.02.2024г. по настоящото дело решението на СГС е допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: Какви са предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., от причинена смърт на техен близък и За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи.

Отговорът на материалноправния въпрос е даден в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В тълкувателния акт са посочени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили ли са неимуществени вреди за внук/баба или дядо поради смъртта на техните внук/баба или дядо. На първо място като минимум е необходимо да се установи наличие на близки отношения, взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т. е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка -трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В мотивите на ТР е разяснено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства (различни по всяко дело, неподлежащи на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване) привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. По задължителен за съдилищата начин е разяснено, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.

Отговор на процесуалноправния въпрос е даден в задължителната практика на ВКС- ТР № 1/9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на II ТО, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на I ТО и други. Според цитираната съдебна практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като разгледа касационната жалба и насрещната касационна жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице елементите от правопораждащия фактическия състав за основателност на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател по чл.432 КЗ - валидно сключена с ответника задължителна застраховка ГО на автомобилистите за увреждащия автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП от 11.10.2019г. около 11 часа на пътя между [населено място] и [населено място] между л.а. „Мерцедес“, управляван от К. Г. и пешеходеца Ч. А., виновно причинено от водача Г. (осъден с влязла в сила присъда от 14.05.2021г. по нохд №108/2021г. на ОС-Кюстендил), в резултат на което на пешеходеца са причинени телесни увреждания, от които е починал на 13.10.2019г. Въззивният съд е приел, че ищцата (внучка на починалия в резултат на ПТП), е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди при смърт на близък. Обосновал е този извод след анализ на събраните по делото гласни доказателства (свидетелските показания на бащата на ищцата и син на загиналия) от които е приел за установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, основана на взаимна обич, привързаност и подкрепа, като загубата на Ч. А. е причинила на внучка му негативни емоционални преживявания, които следва да бъдат обезщетени. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел възрастта на ищцата (25 годишна) и възрастта на починалия (85 годишен) към датата на инцидента, установения им начин на живот и обстоятелството, че не са живели в общо домакинство (ищцата е имала свое семейство), липсата на данни за взаимна социална обвързаност, както и липсата на доказателства за тежки психични и емоционални последици за ищцата, надхвърлящи обичайните такива при поддържани близки роднински отношения. С оглед на това е намерил за адекватен на претърпените от ищцата неимуществени вреди размер на обезщетение 20 000 лева, отчитайки и икономическите стандарти в съответния период. Съобразявайки установения по делото механизъм на настъпване на инцидента и поведението на двамата участници в ПТП съдът е приел, че пешеходецът е допринесъл на настъпването му, като е нарушил правилото на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Счел е, че степента на допринасяне от страна на пострадалия за вредоносното събитие е 50 % и с толкова е намалил отговорността на ответника за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди, като й е присъдил сумата 10 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане.

С оглед дадените отговори на въпросите, по които решението е допуснато до касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС и е неправилно. Въззивният съд макар детайлно да е обсъдил доводите и възраженията на страните и събраните в тази връзка доказателства, е направил необоснован извод, че в конкретния случай между ищцата и дядо й, починал в резултат на процесното ПТП, е съществувала особено силна връзка, по-силна от традиционната за отношенията между внук и баба/дядо. Анализът на ангажираните от ищцата гласни доказателства не дава основание да се приеме, че са създадени отношения на изключително близка привързаност между внучката и загиналия неин дядо, така че търпените от неговата смърт вреди да бъдат окачествени като надхвърлящи по обем и интензитет характерните страдания при тази родствена връзка и те да бъдат приравнени като търпени при загуба на най-близкия човек. Според свидетелските показания ищцата била любимка на дядо си; когато била на възраст между 3 и 6 години, поради отсъствието на баща й, дядо й „поел ролята на баща във фамилията“; когато дядото бил в Гърция, ищцата ходела при него всяко лято и стояла по един месец, а впоследствие през седмица-две го посещавала в Д.; искала да кръсти първородното си дете на него; след инцидента искала да се премести да живее в Д., за да се грижи за дядо си; новината за смъртта му много я разстроила; впоследствие той много й липсвал; вече не желае да ходи в Д., тъй като свързва мястото с дядо си. Други доказателства не са събрани по отношение на активната материалноправна легитимация на ищцата. Установеното от гласните доказателства не води до извод за нетипични обстоятелства, породени от конкретна специфична в житейски план ситуация, които да провокират изключителност, разбирана като особена близост, в отношенията между ищцата и дядо й. Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между дядо и внучка. Без съмнение загиналият Ч. А. е давал на внучка си безусловна пълноценна подкрепа, разбиране и обич при израстването й; от своя страна тя също го е обграждала с внимание, нежност и грижа, но това не е достатъчно, за да обоснове материалната легитимация на ищцата, по смисъла на тълкувателното решение. С оглед отговора на материолноправния въпрос несъмнено е, че на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на Пленума на Върховния съд, обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, следва се присъжда само по изключение при наличието на следните кумулативни предпоставки: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. В случая след преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция намира, че няма основание да се отстъпи от задължителните указания в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., тъй като житейската родствена връзка между ищцата и починалия й дядо не се характеризира с изключителност, а е обичайна и типична за наложили се в традиционното българско семейство отношения между баби/дядовци и внуци. Не е установено и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки внук от загубата на своите дядо или баба. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оттук следва и изводът, че предявеният иск е неоснователен и след отмяна на въззивното решение същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, ищцата следва да бъде осъдена да плати на застрахователното дружество разноски за трите съдебни инстанции в общ размер 1 125 лева за депозити за вещи лица и свидетели и за държавна такса за въззивното и касационното производство, както и 450 лева юрисконсултско възнаграждение (по 150 лева за всяка от трите съдебни инстанции).

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1256/10.03.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 14682/2021г. на СГС, ГО, ІІ-В въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 03.10.2021г. по гр.д.№14693/2020г. на СРС за осъждане на ЗД „Евроинс“ АД да плати, на основание чл. 432 КЗ, на Д. Д. А. сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо й Ч. , настъпила на 13.10.2019г. в резултат на ПТП от 11.10.2019г., ведно със законната лихва от 31.01.2020г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на Д. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] предявени против ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор Колумб" № 43 за заплащане на сумата 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо й Ч. С. А., настъпила на 13.10.2019г. в резултат на ПТП от 11.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1256/10.03.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 14682/2021г. на СГС, ГО, ІІ-В въззивен състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да плати на ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК121265113 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор Колумб" № 43 разноските за трите съдебни инстанции в общ размер 1 575 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: