Изисквания при иск за събаряне на увредена или незаконна тераса

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60160
София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 1518 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д. срещу решение № 260127 от 15.12.2020 г. по в. гр. д. № 744/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение противоречи на т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което при иск по чл.109 ЗС ищецът трябва да докаже, че неоснователното действие или бездействие му създава пречки за упражняване правото на собственост по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Двете инстанции не обсъдили обстоятелството, че терасата е строена от родителите на страните, а не от жалбоподателката, затова тя не е извършвала никакво неоснователно действие, което да трябва да отстрани. Не е установено дали към момента на строителството терасата е отговаряла на строителните правила и норми. Не била обсъдена и разпоредбата на чл.88, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони. През изтеклите 60 години от построяването ѝ терасата се е амортизирала, а съдът не събрал нито едно доказателство за това дали тя не може да се ремонтира. Напротив, вещото лице заявило в съдебно заседание, че могат да се направят много неща, за да се подсили терасата. Освен това ищцата не посочила с какво конкретно терасата ѝ пречи да упражнява правото си на собственост. Ответницата Д. Н. Н. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 60276 от 23.06.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: когато в производство по чл.109 ЗС съдът преценява законността на един строеж, трябва ли да съобразява само действащите към настоящия момент строителни правила и норми, или трябва да отчете и правилата и нормите, действащи към момента на извършване на строежа, както и дали следва да има съответствие между търсената защита по чл.109 ЗС и вида на нарушението.

По поставените въпроси настоящият състав приема следното:

В производството по чл.109 ЗС, когато се твърди, че правото на собственост на ищеца не може да бъде упражнявано пълноценно поради извършен от ответника в имота му незаконен строеж, съдът следва да прецени две неща - дали действително се касае за незаконен строеж и ако това е така - дали този строеж създава на ищеца пречки при упражняване правото му на собственост по-големи от обикновените / чл.50 ЗС/, като преценката е винаги конкретна – т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Възможно е един строеж да е незаконен, но ако не създава пречки на ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС да упражнява правото си на собственост, този иск няма да бъде уважен и съответно строежът няма да бъде съборен. Обратно - практиката на ВКС е категорична, че дори и законен или търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ могат да бъдат премахнати или редуцирани по реда на чл.109 ЗС, ако пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост - решение № 129 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г., I г. о.; решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о., решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о.

Възможно е само определени части от един строеж, например тераса, да са предмет на искане за премахване по реда на чл.109 ЗС. За да прецени дали тези части представляват неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, съдът трябва да установи дали са били спазени строителните правила и норми, действали към момента на извършването им, евентуално – дали те отговарят на правилата и нормите, действащи към настоящия момент. В случай, че един строеж или част от строеж е отговарял на изискванията на действащите към момента на извършването му строителни правила, но в един по-късен момент тези правила са променени и са станали по-строги и ограничаващи, не е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като строителството е било законосъобразно според действащата към момента на извършването му нормативна уредба. Няма да има неоснователно действие и в обратната хипотеза – когато при извършване на строителството са нарушени действащите правила и норми, но след време те са променени и строежът вече отговаря на новите правила.

На следващо място – в практиката на ВКС се приема, че защитата по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението - решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 65/2018 г., решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., II г. о., решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о. Тази практика следва да бъде съобразена и по настоящото дело след цялостна преценка на доказателствата относно действителното конструктивно състояние на процесната тераса.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил решение № 95 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 625/2019 г. на РС-Панагюрище, с което е бил уважен предявеният от Д. Н. Н. срещу М. Н. Д. иск по чл.109 ЗС – ответницата е осъдена да премахне тераса, ведно с дървена конструкция над нея, която е изградена в източната част на втори етаж на сграда с идентификатор ....по КК на [населено място].

Въззивният съд е приел, че ищцата и ответницата са сестри, които притежават в режим на етажна собственост двуетажна жилищна сграда. Ищцата е собственик на първия жилищен етаж, а ответницата – на втория. На втория етаж има изградена тераса, покрита с дървена конструкция. Според представеното от ответницата конструктивно становище на инж.Т. терасата е в добро конструктивно състояние, няма видими провисвания и пукнатини и може да бъде използвана по предназначението си, като само трябва да се възстанови бетоновото покритие, на места с оголена армировка.

Съдът се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице Й. Л., което подробно е описало техническото състояние на терасата. Според това заключение: 1. Терасата противоречи на строителните правила и норми:

- тя е с широчина 1,50 м., при допустима стойност от 0,90 м. /чл.88, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии/;

- височината на парапета от вътрешната страна е 0,90 м., при минимална стойност от 1,05 м. / чл.89 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии/;

- терасата заема еднометрова ивица в краищата на съответната фасада, което е забранено от нормата на чл.88, ал.5 от Наредбата;

2. Липсва становище на инженер-конструстор по чл.147, ал.2 ЗУТ по отношение на дървената конструкция над терасата;

3. Цялата тераса в свободния си край се носи от 3 бр. колони, представляващи водопроводни азбесто-циментови тръби. Техническото изискване е колоните да са поставени от двата края и отпред, а в случая те са поставени отзад, освен това са поставени през много голямо разстояние – 8,20 м., което е недопустимо от техническа гледна точка;

4. Терасата е Г-образна /състои се от 2 тераси/. В ъгъла, където се събират двете тераси, се показва арматурата, което е сигурен признак, че в тази част има напрежение, предизвикано от Г-образния характер на терасата. Там има напукване, тъй като бетонът не е издържал. Според вещото лице такава конструкция е недопустима;

5. Между първите две носещи колони в южната част на терасата има видимо провисване, което е сигурен признак за слягане на носещите колони;

6. От началото на южния край на терасата в посока север, на пода има ясно изразена пукнатина с дължина 3,40 м., намираща се до югоизточната фасада на къщата, което е сигурен признак на слягане на носещите колони;

7. Долната част на терасата е измазана с варова мазилка, която е частично напукана и паднала;

8. Почти по цялата дължина на терасата бетоновото покритие на челото на пода е напукано и частично паднало, като е оголена арматурата, особено видимо в източния ъгъл, където се събират двете тераси;

9. Дървеният навес сега не утежнява терасата, но при сняг и лоши климатични условия ще я утежни;

10. Събарянето на терасата няма да окаже влияние на конструкцията на сградата, включително и на стълбите.

При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че терасата е застрашена от самосрутване, което застрашава живота и сигурността на собствениците на първия етаж и не им дава възможност пълноценно да ползват собствеността си. Отклоненията при изграждане на терасата са съществени и не могат да бъдат отстранени чрез ремонт, тъй като касаят дължината и ширината на терасата, разположението ѝ спрямо фасадата на сградата и състоянието на носещата конструкция. Терасата не е изградена конструктивно правилно, което води до нейната деформация и повреда. Естествените процеси във времето /слягане, ерозия/ допълнително са влошили състоянието на терасата.

Прието е, че терасата се намира над входа на първия жилищен етаж, който е собственост на ищцата. Увисването на терасата над входа на ищцата, напукването на носещата бетонна основа и падащите части от основата не дават възможност на ищцата пълноценно да упражнява собствеността върху жилището си и дворното място. Естеството на увреждането на терасата е такова, че не е нужно ищцата да доказва невъзможността да ползва имота си в пълен обем. Освен това от показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че съществува реална опасност оголената и стърчаща арматура на основата на терасата, както и падащите части от основата на терасата и от мазилката, да наранят лице, което се намира под терасата или да изцапат с боклук тялото и дрехите му. Свидетелят е установил също, че много често на ищцата се налага да почиства двора от паднали парчета от бетона и мазилката на терасата. Всичко това налага извод, че терасата създава на ищцата пречки, по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС.

Решението е неправилно.

На първо място при преценката на законността на терасата съдът не е съобразил, че според данните по делото процесната сграда е строена през 1967 г. Когато е разглеждал въпроса дали терасата е законна, съдът е изследвал само действащата към настоящия момент нормативна уредба, но не и уредбата, действала към момента на строителството на сградата и съответно – на процесната тераса. Ако не е разполагал със специални знания, съдът е бил длъжен да назначи експертиза по този въпрос.

На следващо място, когато е преценявал преченето, което терасата създава за упражняване правото на собственост на ищцата върху първия етаж от жилищната сграда в контекста на чл.50 ЗС, както и мерките, които следва да бъдат предприети, съдът също не е взел предвид всички значими обстоятелства. Изводът на съда, че терасата е застрашена от самосрутване, не произтича пряко от съдебно-техническата експертиза, напротив, при обясненията на вещото лице в съдебно заседание то е посочило, че могат да се направят много неща, за да се подсили терасата. Изводът за самосрутване противоречи и на конструктивното становище на инж.Д. Т., която е строителен инженер-конструктор. Ако съдът не е могъл да се довери на това конструктивно становище, той е следвало да допусне експертиза с вещо лице конструктор, като постави изрично задача да се провери дали терасата е застрашена от самосрутване. Освен това съдът е следвало да провери дали при уважаването на иск по чл.109 ЗС за събаряне на терасата това няма да застраши конструкцията на самата сграда. Вещото лице Л. е дало заключение, че събарянето на терасата няма да окаже влияние на конструкцията на сградата, но това вещо лице е строителен техник, а не инженер-конструктор. Само в случай, че вещо лице-конструктор заяви категорично, че терасата е застрашена от самосрутване и не може да бъде заздравена, както и че събарянето ѝ няма да застраши конструкцията на сградата, съдът би могъл да уважи предявения иск по чл.109 ЗС. Такова заключение обаче няма. Вещо лице конструктор следва да даде заключение и за това дали дървената конструкция над терасата създава опасности за живеещите на първия етаж от сградата, дали тази конструкция трябва да бъде премахната, или може да бъде заздравена, съответно – с какви строителни дейности.

Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд, който да извърши преценка на посочените обстоятелства след становище на вещо лице инженер-конструктор, който да отговори на поставените въпроси за съответствието на терасата със строителните правила и норми, действали към момента на нейното строителство, дали тя е застрашена от самосрутване или не, както и дали събарянето ѝ би застрашило конструкцията на жилищната сграда. В случай, че терасата не е застрашена от самосрутване и може да бъде заздравена по начин, че да не пречи на ищцата, вещото лице трябва да посочи изчерпателно строителните дейности, които следва да бъдат извършени, за да залегнат те в диспозитива на решението по чл.109 ЗС. Същите въпроси следва да се поставят и по отношение на дървената конструкция над терасата. Следва да се има предвид и това, че според практиката на ВКС искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен за нещо различно от исканото - чрез предписване на преустройство, вместо пълно премахване на съоръжението, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. В този смисъл е решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 65/2018 г., I г. о.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260127 от 15.12.2020 г. по в. гр. д. № 744/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: