Допустимост на съдебно решение при уточняване на претенция за собственост на таван

Текстът на акта

Ключови фрази

5 решение по гр.д.№ 1643 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр.София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1643 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Н., Д. Д. Н. и М. Д. Н. /последните двама като наследници на починалия в хода на делото Д. А. Н., а М. Н. и в лично качество/ срещу решение № 10 от 07.01.2025 г. по в.гр.д.№ 408 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 131 от 12.03.2025 г. С това решение е обезсилено решение № 913 от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 1451 от 2022 г. на Благоевградския районен съд, III граждански състав, с което:

- е прието за установено по отношение на З. А. Н., че ищците Д. А. Н. и Т. М. Н. са собственици при условията на СИО на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от тавански етаж, целият с площ от 130,80 кв.м., находящ се в жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица];

- е прието за установено по отношение на З. А. Н., че ищецът М. Д. Н. е собственик на основание договор за дарение на 1/2 ид.ч. от същия тавански етаж и

- е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК издаденият в полза на З. А. Н. нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност, в частта, с която З. А. Н. е признат за собственик на 1/2 ид.ч. от посочения тавански етаж.

С определение № 621 от 11.02.2026 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- като очевидно неправилно.

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите- адв.Др.Д. поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора. Претендира за направените по делото разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът З. А. Н. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по основателността на жалбата приема следното: За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск- тъй като след последното уточнение на исковата молба било отправено изцяло ново искане, като бил въведен нов спорен предмет на делото /тавански етаж, а не прилежащ таван към жилищен етаж/. Съдът е посочил, че по същество това не представлявало уточнение на исковата молба, а изменение на петитума на предявения иск, което било извършено извън предвидения в чл.214 ГПК срок. Освен това, не били налице и другите предпоставки за допускане на изменението на иска- съгласно чл.214, ал.1 ГПК то можело да бъде допуснато до приключване на първото съдебно заседание, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Цитирана е практика на ВС и ВКС, според която съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на надлежно заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по начин, по който не е заявен, постановеният от него съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В обобщение въззивният състав е приел, че доколкото в конкретния случай вместо първоначално заявеното искане за установяване на собственически права върху обект- таван, прилежащ към жилищен етаж, за който е обоснован правен интерес, е разгледан и уважен иск за собственост върху различен обект- тавански етаж, обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо и следва да се обезсили като такова, а делото- да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

От фактическа страна по делото се установява следното: Делото е било образувано по предявен от Д. А. Н., Т. М. Н. и М. Д. Н. срещу З. А. Н. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответника, че ищците са собственици на втори етаж /първи жилищен/ от сграда с административен адрес: [населено място], [улица], представляващ жилище със застроена площ от 130,80 кв.м., с прилежащите към това жилище таван с площ от 130,80 кв.м., съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото.

С определение от открито съдебно заседание от 27.01.2023 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на претенцията за втори етаж /първи жилищен/ от сградата поради липса на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост върху този имот- липса на спор за собственост с ответника за този жилищен етаж.

Делото е останало да се разглежда по иска за собственост върху принадлежащия към етажа таван: постъпил е отговор на исковата молба от ответника, разпределена е доказателствената тежест, провеждани са съдебни заседания и са събирани доказателства. В поредното открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2023 г. съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и е обявил, че ще се произнесе с решение. Преди постановяването на решението си обаче съдът е констатирал, че исковата молба е останала нередовна, поради което с определение № 964 от 19.06.2023 г. е отменил определението, с което е дал ход на устните състезания и обявил същите за приключени, възобновил е производството и е оставил исковата молба без движение. Дал е указания ищците в определен от съда срок да конкретизират твърденията си във връзка със собствеността на процесния таван, а именно: кой от ищците се твърди, че е собственик на тавана и на какво основание и съответно- да уеднаквят петитума на исковата молба с посоченото в обстоятелствената й част.

С поправена искова молба от 29.06.2023 г. ищците са уточнили обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като са посочили, че претендират за установяване по отношение на ответника, че ищците Д. и Т. Н. са собственици на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от таванския етаж в сградата, представляващ принадлежност към единствения жилищен етаж в тази сграда, който е тяхна собственост по давност, а ищецът М. Н. е собственик на другата 1/2 ид.ч. от таванския етаж като принадлежност към придобитата от М. Н. по договор за дарение от 06.04.2022 г. 1/2 ид.ч. от жилищния етаж.

Като е взел предвид това уточнение на исковата молба първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил предявените установителни искове за собственост на ищците върху таванския етаж, така както са били предявени и уточнени в молбата от 29.06.2023 г.

Предвид гореизложеното очевидно неправилен /очевидно необоснован/ е изводът на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, поради произнасянето му по непредявен иск: за обект, за който, според съда, недопустимо, в противоречие с разпоредбата на чл.214 ГПК са били изменени първоначално предявените субективно съединени искове за собственост. Исковата молба е била предявена за установяване на правото на собственост на ищците върху таван в жилищна сграда, за който те са твърдяли, че не е самостоятелен обект, а принадлежност към собствения им самостоятелен обект в сградата- втори жилищен етаж от нея. Изложеното от ищците в молбата им от 29.06.2023 г. не представлява изменение на така предявените искове /предявяване на искове за друг, различен от описания в исковата молба имот/, както неправилно е приел въззивният съд. Касае се само за уточнение на предявените субективно съединени искове, касаещо основанията, на които всеки едни от тримата ищци се позовава за придобиване на правото на собственост, но за същия обект: таван /тавански етаж/, представляващ по твърдение на ищците принадлежност към притежавания от тях самостоятелен обект в сградата- етажна собственост- единствен жилищен етаж в тази сграда. Постановеното от първоинстанционния съд решение за признаване правото на собственост на ищците е за същия обект, за който са били предявени с исковата молба и уточнени с молбата от 29.06.2023 г. искове за собственост: тавански етаж, за който съдът е приел, че още при отстъпване на правото на строеж на сградата е бил отреден като принадлежащ към жилищния етаж на ищците. Тоест, то не е постановено по непредявен иск и е допустимо.

Поради това решението на въззивния съд за обезсилване на това първоинстанционно решение като недопустимо се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. След отмяната му, делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10 от 07.01.2025 г. по в.гр.д.№ 408 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.