Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 03 Април 2024

Даването на заеми със собствени средства срещу лихва не е престъпление

Върховен касационен съд · 03 Април 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Прокуратурата протестира оправдателна присъда за лихварство срещу подсъдим, който системно отпускал заеми срещу лихва от свои средства. Върховният касационен съд потвърди оправдаването, тъй като предоставянето на заеми със собствени пари не представлява банкова дейност по смисъла на Наказателния кодекс.

Какво приема съдът

Предоставянето по занятие на кредити или заеми със собствени средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, не е банкова дейност и не съставлява престъпление по чл. 252 от Наказателния кодекс.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

лихварствобанкова дейностпарични заемисобствени средстваоправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Нарушения на валутния режим * банкова дейност * правилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 266

София, 30.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Милена Панева

2. Надежда Трифонова

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 930 за 2022 г.

Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура против присъда № 260002 от 25.07.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 14/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.

В протеста и в писменото допълнение към него е направен подробен, аргументиран, но критичен анализ на правните съображения от които се е ръководил въззивният съд да отмени осъдителния първоинстанционен акт и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Доводът за нарушение на материалния закон е изведен от разкритите по делото факти за дългогодишната и неправомерната дейност на подсъд. К. К. по отдаване на парични заеми срещу лихва в качеството му на физическо лице и придобитото от тази дейност имущество, включително ценности и недвижими имоти, прехвърлени от заемателите, когато те не са успявали да погасят своя дълг. Неправилните според прокурора оправдателни мотиви са съпоставени с дългогодишната практика на касационната инстанция и с две нови нейни решения, цитирани от въззивния съд в подкрепа на тезата за несъставомерност на деянието. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения е отнесен към дейността по установяване, проверка и оценка на доказателства и занеизяснена фактическа обстановка, но конкретни съображения в подкрепа на твърдението не са направени. С протеста се иска отмяна на оправдателната присъда на Пловдивския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната прокуратура не поддържа протеста по съображения, че с тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2024 г. ОСНК е изяснил признаците от състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК и случаят не попада под приложното му поле.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. Д. К. не взема становище. Неговият защитник адвокат В. В. пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт и отхвърляне на протеста като неоснователен с довод, че деянието е несъставомерно, тъй като физическите и юридическите лица, отпускащи заеми със собствени средства не осъществяват банкова дейност по смисъла на чл. 252 НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С нова присъда № 260002 от 25.07.2022 г., по в.н.о.х.д. № 14/ 2020 г., Пловдивският апелативен съд отменил, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционната осъдителна присъда № 14 от 10.12.2019 г. по н.о.х.д. № 103/ 2018 г., по описа на Смолянския окръжен съд и признал подсъдимия К. Д. К. за невинен по повдигнатото му обвинение за „лихварство“, че в периода от 2000 г. – 2010 г. в [населено място], обл. С., без съответно разрешение по чл. 11, ал. 1 от Закона за банките (обн., ДВ бp.52/ 1997г.), да е извършил по занятие банкови сделки по чл. 1, ал. 4, във вр. с ал. 1 от Закона за банките и съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 и чл. 13 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като е предоставил парични кредити на 30 физически лица, общо в размер на 195 590 лева срещу задължение същите да му върнат получените в заем суми и договорна лихва върху тях в размер от 3 до 15% месечно, като от дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 47 429 лева, поради което го оправдал изцяло по така предявеното му обвинение по чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК. В останалата оправдателна част, с която подсъдимият бил признат за невинен да е представил парични кредити за разликата до 579 288 лева и за получени неправомерни доходи за разликата до 89 169 лева потвърдил съдебния акт на окръжния съд.

Въззивното производство е второ по реда, след отмяната на предишната присъда № 8 от 14.06.2013 г. по н.о.х.д. № 24/ 2011 г., по описа на Смолянския окръжен съд, с Решение № 219 от 10.04.2014 г. по в.н.о.х.д. № 331/ 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ.наказателен състав.

Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Основният довод в протеста е за нарушен материален закон при постановяването на оправдателната присъда от въззивния съд. Преценката за правилното приложение на НК се извършва според предвиденото в чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК касационно основание – неправилно е приложена норма от НК или не е приложена норма от НК, която е трябвало да бъда приложена. В случая се касае до първата алтернатива. Протестиращата прокуратура твърди, че инкриминираното поведението на подсъдимия К. е съставомерно по чл. 252 НК. Съдържанието на понятието „банкова дейност“, по смисъла на НК, е изяснено в тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2024 г. на ОСНК. Според тълкувателните разяснения предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава по чл. 252, ал. 1 НК. От доказателствените материали, събрани по делото, се установява, че подсъдимият К. е предоставял в заеми лични средства. Следователно, неговото деяние не е съставомерно по чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК и правилно е оправдан от въззивната инстанция. Подаденият протест е неоснователен, а атакуваният с него съдебен акт подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 260002 от 25.07.2022 г. по в.н.о.х.д. № 14/ 2020 г. на Пловдивския апелативен съд

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.