Приложимост на неизбежната отбрана при предварително въоръжаване и прекратено нападение

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр. София, 13 януари 2026 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 1017 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура / първоначален протест и допълнителен такъв, подаден в срока за обжалване /, по жалба на защитата на подсъдимия С. А. А., и по жалба на частните обвинители и граждански ищци Р. Г. С., З. Б. Г., П. Г. С., З. А. С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител П. Г. С., А. А. С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител П. Г. С., П. М. А., И. М. А., М. И. А., Д. Г. А., депозирана чрез повереник, срещу присъда на Пловдивски апелативен съд № 10 от 15.10.2025 г, по ВНОХД № 317/25.

С въззивната присъда е постановено следното:

1/ отменена е присъда на Пловдивски окръжен съд № 24 от 3.04.2025 г, по НОХД № 1353/24, в частта, с която е осъден подсъдимия К. С. Д., в частта, с която е осъден подсъдимия С. А. А. за опит за убийство на Р. Г. С., в частта, с която, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите А. и Д. са осъдени да заплатят на Р. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, в частта относно произнасянето по дължимите държавни такси върху присъдените суми, в частта относно осъждането на подсъдимия Д. за заплащане на разноски,

2/ подсъдимият К. С. Д. е признат за невиновен в това, че на 19.06.2023 г в [населено място], общ. С., обл. Пловдивска, е причинил на Р. Г. С., средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в ляво челно теменно с подлежащо счупване на черепния покрив, като деянието е извършено при неизбежна отбрана, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 12, ал. 1 НК, е оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,

3/ отхвърлен е гражданският иск, предявен от Р. Г. С. срещу К. С. Д., в размер на 5 000 лв, заедно със законните последици, обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на средната телесна повреда,

4/ подсъдимият С. А. А. е признат за невинен в това да е направил опит умишлено да умъртви Р. Г. С., като деянието е извършено при неизбежна отбрана, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 12, ал. 1 НК, е оправдан по обвинението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК,

5/ отхвърлен е гражданският иск, предявен от Р. Г. С., срещу подсъдимия С. А. А., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв, заедно със законните последици,

6/ извършеното от подсъдимия С. А. А. е преквалифицирано по чл. 116, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК, като е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и наложеното на същия подсъдим наказание е намалено на шест години „лишаване от свобода“,

7/ отменена е присъдата в частта, с която на З. Б. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от убийството на Г. М. А., освен в личното й качество / като съпруга /, и в качеството й на наследник на И. Г. А. / син на Г. М. А. /, като е отхвърлен иска, предявен от нея, в качеството й на майка на И. Г. А., срещу подсъдимия А., в размер на 100 000 лв,

8/ съдът се е произнесъл по дължимите разноски,

9/ присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

1/ подсъдимият С. А. А. е признат за виновен в това, че на 19.06.2023 г в [населено място], общ. С., обл. Пловдивска, е извършил убийство и опит за убийство на повече от едно лице, а именно: умишлено е умъртвил Г. М. А. и е направил опит умишлено да умъртви Р. Г. С., като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, като деянието е извършено с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на петнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 19.06.2023 г,

2/ подсъдимият К. С. Д. е признат за виновен в това, че на 19.06.2023 г в [населено място], общ. С., обл. Пловдивска, е причинил на Р. Г. С., средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в ляво челно теменно с подлежащо счупване на черепния покрив, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години,

3/ на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият С. А. А. е осъден да заплати на гражданските ищци З. Б. Г. лично и като наследник на И. Г. А., П. Г. С., П. М. А., И. М. А., М. И. А. и Д. Г. А. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 100 000 лв, за всеки от тях заедно със законните последици, и обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 50 000 лв, заедно със законните последици, в полза на малолетните З. А. С. и А. А. С., действащи чрез тяхната майка и законен представител П. Г. С.,

4/ на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият С. А. А. е осъден да заплати на Р. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв, заедно със законните последици, а искът обезщетение за имуществени вреди, в размер на 7 000 лв, е отхвърлен,

5/ на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият К. С. Д. е осъден да заплати на Р. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв, заедно със законните последици,

6/ съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

С първоначалния протест се релевират всички касационни основания, като се оспорва произнасянето в оправдателните части на въззивния акт и справедливостта на наказанието по чл. 116 НК. С допълнителния протест се поддържа само основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, имащо отношение към редуцираното наказание на подсъдимия А. за престъплението по чл. 116 НК, като са оттеглени оплакванията, подкрепящи другите две касационни основания. Сочат се следните доводи: Наложеното наказание шест години „лишаване от свобода“ е определено при надценяване на ниската степен на обществена опасност на дееца и при несъобразяване с високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 116 НК. Смекченото наказание е в разрез с целите по чл. 36 НК. Неправилно е становището на съда, че смекчаващо обстоятелство със значителна тежест, е поведението на починалия Г. А., имайки предвид, че не той, а неговите родственици: И. А., М. А. и Р. С., са лицата, предизвикали конфликта.

С протеста се прави искане за отмяна на атакуваната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия А. наказание и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част.

С жалбата на защитника на подсъдимия С. А. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, касаещи произнасянето по наказателната отговорност и по гражданската такава. Сочат се следните доводи: Неправилна е възприетата правна квалификация на деянието / по чл. 116 НК /, тъй като се касае за престъпление по чл. 119 НК. Не е взето предвид, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, при условията на предприета защита срещу пострадалия Г. А., който е осъществил нападение срещу майката на подсъдимия С. А.. Наказанието шест години „лишаване от свобода“ е определено по правна квалификация, която не е налице / по чл. 116 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК /, при положение, че квалификацията следва да бъде по чл. 119 НК, откъдето и индивидуализацията на наказанието следва да бъде за престъплението по чл. 119 НК. Завишени са размерите на уважените граждански искове, с което е нарушен чл. 52 ЗЗД.

С жалбата се иска преквалификация на деянието по чл. 119 НК, респективно, определяне на наказание, предвидено за престъплението по чл. 119 НК.

С жалбата на частните обвинители и граждански ищци се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочат се следните аргументи: Въззивната присъда е неправилна в оправдателните й части, в частта, с която са пререшени въпросите относно гражданската отговорност, в частта, с която е извършена преквалификация по чл. 116 НК, като е отпаднала квалификацията „повече от едно лице“, както и в частта, с която наказанието „лишаване от свобода“, определено на подсъдимия А., е сведено до размер на шест години. Съдът е отказал провеждане на следствен експеримент, с което е допуснал нарушение на чл. 13 НПК. Правната квалификация на деянията, предмет на обвинението, не съответстват на изяснената фактическа обстановка, тъй като за опита за убийство на Р. С. следва да отговарят двамата подсъдими при условията на съучастие по чл. 20, ал. 2 НК. За отстраняване на посоченото нарушение е необходимо да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато на окръжната прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт, в който да се съдържа обвинение на двамата подсъдими за опита за убийство на Р. С. при условията на съучастие под формата на съизвършителство. Не е правилна квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК, имайки предвид, че се касае за съвкупност от две престъпления: убийство и опит за убийство, за извършването на които следва да се носи наказателна отговорност при хипотезата на чл. 23 НК.

С жалбата на частните обвинители и граждански ищци се прави искане за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивния акт.

Защитата на подсъдимия А. счита, че са налице условия за уважаване на подадената от него жалба.

Подсъдимият А. се присъединява към съображенията на защитника си.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за уважаване на жалбата, депозирана от неговите доверители.

Частните обвинители и граждански ищци З. Б. Г., П. Г. С. и И. М. А. се присъединяват към съображенията на своя повереник.

Останалите частни обвинители и граждански ищци не участват лично в производството пред ВКС.

Защитата на подсъдимия Д. пледира да бъде оставен в сила въззивния акт.

Подсъдимият Д. се присъединява към становището на своя защитник.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Недопустимо се оспорва от частното обвинение правната квалификация на деянието, квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1НК, както и недопустимо е оспорването на кръга от лицата, които следва да отговарят по това обвинение. Съгласно нормите на НПК, само прокуратурата разполага с компетентност да повдига обвинение на определено лице или лица, като определи и съответната правна квалификация. Процесуалният закон не е предвидил възможност частното обвинение да влияе на възприетата от прокурора правна квалификация на деянието, нито е предвидил възможност да се влияе на преценката на прокурора по въпроса: кое лице или лица да отговарят по възведеното обвинение. В същото време, съдът не разполага с процесуална възможност да указва на прокурора какво обвинение да повдигне и на кое лице / лица. С оглед на изложеното, липсва процесуално основание да бъдат обсъждани доводите на повереника на частните обвинители относно процесуалната издържаност на правната квалификация, предмет на обвинението, респективно, да бъде даден отговор на въпроса кои лица следва да отговарят по възведеното обвинение и налице ли е съучастие. Недопустимо е и искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за прокурора с указание какви да бъдат параметрите на обвинението, предмет на обвинителния акт.

ВКС не споделя довода, че обективната истина не е разкрита поради отказа на съда да проведе поискания от частното обвинение следствен експеримент. Обвинението, предмет на наказателното производство, е за причиняване на смърт, респективно, причиняване на средна телесна повреда, тоест, за деяния, при които се засяга живота и здравето на други лица. В посочената хипотеза, евентуално провеждане на следствен експеримент би създало опасност за здравето на участниците в следственото действие, което е недопустимо, съгласно чл. 167 НПК. От друга страна, от събраните доказателства е установено по какъв механизъм са причинени съставомерните увреди, поради което не се породила процесуална необходимост от провеждане на други следствени действия, които да допринесат за разкриване на обективната истина. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен довода, че с отказа да бъде проведен следствен експеримент, е допуснато нарушение по чл. 13 НПК. Доколкото други доводи в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не са изложени, настоящата инстанция не разполага с възможност да провери тяхната евентуална основателност. ВКС намира за необходимо да отбележи, че по делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива, които да налагат служебна намеса, без необходимост от изрично сезиране. Ето защо, настоящата инстанция прие, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт, на посоченото основание, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

Основателно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Неправилно е становището на съда, че опита за убийство на Р. С. е извършен при условията на чл. 12, ал. 1 НК, поради следните съображения: На първо място, от фактическа страна е прието, че подсъдимият С. А. е бил информиран за предстоящото нападение и затова предварително се е въоръжил с нож, който е затъкнал на колана на панталона си. Същия ден, между семейството на подсъдимия А. и близките на пострадалия Г. А. е възникнал конфликт, който е станал достояние на органите на МВР, отправили предупреждение и към двете семейства за мирно уреждане на спора. Въпреки това, родственици на починалия Г. А. се свързали по телефона с подсъдимия А., със закани за саморазправа. След неуспешен опит на посочения подсъдим да сезира районния полицейски инспектор за получената заплаха той се подготвил за предстоящото нападение, като предварително се въоръжил с нож, с цел да парира евентуални агресивни действия срещу него или близките му. Когато деецът е предварително подготвен за предстоящо нападение, каквото очаква, и е въоръжен с предмет, годен да увреди живота или здравето на други лица, той не може да се позовава на неизбежна отбрана, а следва да отговаря за извършеното деяние, ако то покрива признаците на състав на престъпление. В този смисъл са Решение № 2/13.01.1986 г, по н. д. № 654/85 на ВС, 1 НО, Решение № 462/31.07.2006 г, по н. д. № 1097/2005 на ВКС, 3 НО и др. Подсъдимият А. е разполагал с нож, който е употребил срещу св. С., като му е нанесъл удар в областта на корема. Това действие не може да се счита извършено при хипотезата на чл. 12, ал. 1 НК, а представлява опит за убийство по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. На следващо място, налице е и друго обстоятелство, което изключва приложението на чл. 12, ал. 1 НК, а именно: Ударът с ножа в коремната област на св. С. е нанесен от подсъдимия А. в момент, когато свидетелят е бил повален на земята, ударен с металната тръба, използвана от подсъдимия Д.. Към този момент, св. С. не е представлявал заплаха за живота или здравето на подсъдимия А. или на някой друг от присъстващите на мястото лица, тъй като той вече е бил неутрализиран като нападател, тоест, към този момент, нападението вече е било окончателно преустановено. При положение, че заплахата от действията на св. С. е била елиминирана, то и последващи действия спрямо неговия физически интегритет са извън хипотезата на чл.12, ал. 1 НК, което означава, че за причинените съставомерни вреди следва да се носи наказателна отговорност. С оглед на изложеното, неправилна е извършената от съда преквалификация на деянието от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК в престъпление по чл. 116, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК, тъй като е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК.

Неоснователно се твърди от защитата на подсъдимия А., че убийството на Г. А. е извършено при условията на чл. 119 НК. Това е така, защото от правилно установените фактически обстоятелства е изяснено, че подсъдимият А. не се е намесил в защита на своята майка, нападението над която е било окончателно приключено, към момента, в който подсъдимият е предприел нанасяне на удари с нож по отношение на пострадалия. Починалият Г. А. се е намирал в гръб спрямо подсъдимия А., който му е нанесъл прободни рани в областта на гърба, след което е пристъпил към пробождане и в гръдната област, които наранявания са се оказали несъвместими с живота. При положение, че липсва непосредствено и противоправно нападение, то не би могло да се породи право на защита, откъдето следва, че не би възникнала и хипотезата на превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Ето защо, неоснователно се изтъква, че деянието по чл. 116 НК следва да се преквалифицира по чл. 119 НК, а искането в тази насока не може да бъде уважено.

ВКС счита, че присъдата на апелативния съд е правилна по отношение оправдаването на подсъдимия Д.. Съображенията за това са следните: От фактическа страна е прието, че в хода на конфликта, И. А. е нанесъл с металния прът удари на подсъдимия А. и двамата са се сборичкали. Към тях се е приближил св. С., който се е намесил в помощ на И. А., като изритал подсъдимия А. в коремната област. Св. С. и подсъдимия А. са се борели кой от тях да вземе ножа, намиращ се у подсъдимия А., когато към тях се приближил подсъдимия Д. с металния прът в ръка. Подсъдимият Д. е предприел действия в защита на подсъдимия А. и по тази причина е нанесъл удар с пръта по главата на св. С.. При тези фактически положения, верен е изводът на съда, че деянието на подсъдимия Д. е извършено при условията на чл. 12, ал. 1 НК, тъй като този подсъдим е разполагал с правото да защити подсъдимия А., срещу когото е имало продължаващо нападение, а и в близост се е намирал и другият нападател И. А., в готовност да продължи участието си в конфликта. Присъствието на втория нападател има отношение към хипотезата на чл. 12, ал. 1 НК, доколкото кратковременното прекъсване на нападението от негова страна не сочи на прекратено нападение, тоест , към момента, в който се е намесил подсъдимия Д., подсъдимият А. е бил изправен срещу двама нападатели. При това положение, верен е извода на съда, че подсъдимият Д. е действал при условията на чл. 12, ал. 1 НК, доколкото е възприел, че срещу неговия съсед / подсъдимия А. / е налице непосредствено и противоправно нападение, обуславящо правото да бъдат предприети защитни действия. Вярно е, че подсъдимият А. е бил предварително въоръжен и подготвен за нападението, което изключва хипотезата той да се ползва от института на неизбежната отбрана, но това обстоятелство не рефлектира върху правното положение на подсъдимия Д., който не е имал тази информация, и освен това, не е имал яснота, че между двете семейства е налице конфликтна ситуация от същия ден, обусловила появата на близките на починалия Г. А. пред къщата на подсъдимия А.. Ето защо, поведението на подсъдимия Д. следва да се разглежда с оглед на неговите възприятия и извършените от него действия, в която хипотеза липсва пречка да се изключи приложението на чл. 12, ал. 1 НК по отношение на него. С оглед на изложеното, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила в нейната наказателна част и в гражданската й такава, касаещи произнасянето по отговорността на подсъдимия Д..

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което предполага отмяна на въззивната присъда в наказателната й част и в гражданската такава, касаещи подсъдимия А., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в отмените части. При този изход на делото, присъдата следва да бъде отменена и в частите относно произнасянето по дължимите държавни такси и сторените разноски. Въззивната присъда следва да бъде оставена в сила относно произнасянето по отговорността на подсъдимия Д. в нейната наказателна част и в гражданската й такава. На този етап ВКС не може да вземе становище по въпросите, касаещи останалите уважени граждански искове, относими към отговорността на подсъдимия А., тъй като е допуснато нарушение на материалния закон, което предполага ново разглеждане на делото, в хода на което се дължи произнасяне и по гражданската отговорност на посочения подсъдим. При този изход на делото, ВКС не може да вземе отношение по оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо наложеното на подсъдимия А. наказание, но доводите в тази насока следва да се имат предвид от съда при новото разглеждане на делото. Оспорената присъда е правилна в частта, с която е решен въпроса относно възможността гражданския ищец З. Б. Г. да получи обезщетение за вреди в качеството й на наследник на починалия И. А., поради което в тази част присъдата следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 и ал. 1, т. НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда на Пловдивски апелативен съд № 10 от 15.09.2025 г, по ВНОХД № 317/25, в следните части:

в частта, с която подсъдимия С. А. А. е признат за невинен да е направил опит умишлено да умъртви Р. Г. С., както и в частта, с която е налице произнасяне по гражданската му отговорност по чл. 45 ЗЗД,

в частта, с която е направена преквалификация на деянието, извършено от подсъдимия С. А. А., по чл. 116, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК, и наложеното му наказание е намалено на шест години „лишаване от свобода“,

в частта относно дължимите държавни такси върху уважените размери на гражданските искове, касаещи деликтната отговорност на подсъдимия А., и в частта относно заплащане на разноските, дължими от същия подсъдим.

ОСТАВЯ в СИЛА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: