Условия за отнемане на незаконно придобито имущество и неналични парични суми

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50117

гр.София,19.10.2023 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2220/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез главен инспектор Т. Л. А. от ТД – Пловдив, против въззивно решение № 260034/11.03.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 515/2020 г. от Апелативен съд – Пловдив.

С определение № 5/11.01.2022 г. съдебният състав, в производство по чл. 288 ГПК е намерил, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед правото на справедлив процес по см. на чл. 6 ЕКПЧ, когато съдът излага мотиви, които са неясни.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна П. Д. Д. не изразява становище.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски окръжен съд, отхвърлил иска на КПКОНПИ против П. Д. Д., за отнемане в полза на Държавата на 5 500 лв. – общ размер на вноски на каса в „УниКредит Булбанк“ АД, направени през 2010 г., неналични; 300 лв. вноски на каса, направени през 2009 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, неналични; 1242 лв. и и 3726 лв. - равностойност/пазарната стойност от продажбата през 2009 г. на два поземлени имота в землището на [населено място].

За да постанови този резултат, съдът установил, че Д. е признат за виновен в извършване на престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, отм. През проверявания период той е придобил имущество на значителна стойност.

Съдът е посочил, че „въведените в жалбата оплаквания за неправилност на оспорения извод, че не може да се направи обосновано предположение за връзка на сумите, извън облагата от престъплението, са основателни, тъй като при извършване на тези оспорени изводи е допуснато твърдяното нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в изцяло игнориране на заключенията на съдебните експертизи по въпроси, за които е било преди това прието, че съдът не разполага с необходимите специални знания, без да са посочени основания за невъзприемането им, и вместо това, основание на изводите на извършени от съда собствени проверки и аритметически изчисления, които са произволни и непроверими“. Следват съображения, които са неясни. Искът, в заключение, е отхвърлен поради това, че „неизследването на трансформацията на имуществото на ответника опровергава законовата презумпция за връзка на сумите, извън облагата от престъплението, с престъпната дейност, и налага извод за неоснователност на искането за отнемането им.“

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Въззивното решение съдържа вътрешно противоречиви съждения и неясни мотиви. Мотивите на съдебното решение, както е разяснено в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Както е изяснено в мотивите на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, като обаче обхватът на дейността на въззивния съд е ограничена от разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което може да приеме, че първоинстанционният съд намерил за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, но за това трябва да има оплакване във въззивната жалба, евентуално да е развит довод в отговора на въззивната жалба. Въззивната инстанция може да приеме определена фактическа констатация за необоснована, когато е налице оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Независимо от установеното нарушение на съдопроизводствените правила, правилно е крайното заключение за неоснователност на искането на Комисията за отнемане в полза на Държавата на 5 500 лв. – общ размер на вноски на каса в „УниКредит Булбанк“ АД, направени през 2010 г., неналични; 300 лв. вноски на каса, направени през 2009 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, неналични; 1242 лв. и и 3726 лв. - равностойност/пазарната стойност от продажбата през 2009 г. на два поземлени имота в землището на [населено място], също неналични.

По делото е установено, че ответникът е признат с влязла в сила присъда за виновен в това, че в периода 01 – 20. 10.2008 г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Б. кар“ ООД, е присвоил чужди пари в размер на 120 000 лв., собственост на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, поради което и на осн. чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. ал. 26, ал. 1, и при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода. Присъдата има отношение към искането на Комисията за отнемане на присвоените 120 000 лв., което е уважено и в тази част решението на първата инстанция не е било обжалвано и е влязло в сила. Искането за отнемане и на други суми, съответно на недвижимо имущество на ответника, евентуално на пазарната му равностойност, ако е било отчуждено по непротивопоставим за държавата способ, би имало смисъл само, ако е заявено като евентуално – при положение, че изцяло или отчасти присвоената сума от 120 000 лв., поискана за отнемане от Комисията не съществува, а се твърди, че е послужила пряко или косвено за придобиване на друго имущество, съответно неговата парична или имуществена трансформация.

След като е отнета от Държавата изцяло сумата, получена незаконно от Д. в резултат на посоченото престъпно деяние, то не е възможно да се търси и друго имущество, неговата равностойност или трансформация в друго имущество, по съображения, че то е незаконно придобито в резултат на горното престъпление – чрез влагане изцяло или отчасти на суми – част от присвоените от Д. и отнети от държавата 120 000 лв. или, съответно от суми след трансформация. Няма как едни и същи парични средства едновременно да са налични у ответника и, в същото време, да участват по някакъв начин в трансформация или придобиване на друго имущество. Няма нито твърдение, нито е установено движение на парични средства досежно присвоените 120 000 лв., за да се мисли за някаква връзка между тези пари и други банкови сметки и придобиване на недвижимо имущество. Изключено е подобна връзка логически да се предположи при твърденията и искането в исковата молба; изобщо не е ясно самата Комисия как е достигнала до логическо предположение, че сумите по двете банкови сметки и недвижимите имоти са придобити чрез влагане на парични средства, които съществуват, и които също е поискала да отнеме.

Допълнително, неналичните сумите към края на проверявания период не могат да бъдат предмет на отнемане от Комисията. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 4/2021, обявено на 18.05.2023 год., по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на проверявания период и, след като не установено трансформирането им в друго имущество, какъвто е случаят.

В заключение, въззивното решение, като резултат, следва да бъде потвърдено.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 260034/11.03.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 515/2020 г. от Апелативен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: