Обезщетение за подобрения след разваляне на договор за право на строеж

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74
София, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4064 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СИ ЕЛ“ ООД /в несъстоятелност/ срещу решение № 1421 от 01.07.2020 г. по в. гр. д. № 5346/2018 г. на Софийски апелативен съд.

Жалбоподателят оспорва решаващия извод на въззивния съд, че след разваляне на договора за учредяване на право на строеж по отношение на изградената от него сграда, той няма право да получи от собствениците на земята стойността на подобренията, тъй като се е разпоредил с правото на строеж за отделни обекти в сградата и по този начин е получил плащане на сумата, която е вложил в строителството. Счита, че има право да получи от собствениците на земята стойността на подобренията, като се позовава и на обстоятелството, че не се е разпоредил с всички обекти в сградата.

Ответниците в производството Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М. оспорват жалбата. Считат, че жалбоподателят се е разпоредил с всички обекти, за които е притежавал право на строеж, затова няма право да търси стойността на подобренията /построената от него сграда/. Общата стойност на средствата, които той е получил от продажбите, заедно със стойността на дяловото му участие в дружеството, в което е апортирал част от обектите, възлиза на 681 412 лв., а реално получената от него сума е 1 590 000 лв., което надхвърля стойността на построеното. Отделно от това според ответниците не е доказано, че построеното е годно за довършване, поради което считат, че не са се обогатили неоснователно за сметка на жалбоподателя. Считат, че ако бъдат осъдени да заплатят подобренията, решението ще бъде несправедливо освен по изложените причини, но и защото не са могли да упражнят правото си на съдебно прихващане заради отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане техен насрещен иск за пропуснати ползи, неустойки и други вреди, а отделно от това поради незнание, че срещу жалбоподател е открито производство по несъстоятелност, те не могли да предявят вземането си срещу него в срока по 685 ТЗ. Считат, че ако на жалбоподателя бъдат присъдени някакви суми за подобрения, от тях трябва да се приспаднат разходите за архитектурни проекти, такса за разрешение за строеж, дължим ДДС, печалба от 10 % и др., описани в заключението на вещото лице, както и получените суми от продажби на право на строеж, както и цената на извършения апорт на правото на строеж за определени обекти.

С определение № 91/15.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да обсъди в тяхната взаимна връзка всички доказателства по делото, становищата и доводите на страните. За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното: С обжалваното решение състав на Софийски апелативен съд е отменил решението от 01.06.2018 г. по гр. д. № 5679/2014 г. на Софийски градски съд, I-13 с-в, и е отхвърлил предявения от „СИ ЕЛ 2003“ ООД /н./ срещу Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М. иск за заплащане на сумата от 1 556 196,70 лв., представляваща направени от ищеца полезни разноски в собствения на ответниците недвижим имот, представляващ УПИ .... от кв.... по плана на [населено място], местност „М. л.-изток“.

Ответникът А. Й. е конституиран в процеса на основание чл.220 ГПК и видно от представеното по делото удостоверение за наследници и от подадените молби, бащиното му име е Ю., а не Ю..

Въззивният съд е приел, че предявеният от „СИ ЕЛ 2003“ ООД /н./ иск е с правна квалификация чл.74, ал.1 ЗС.

Прието е, че с нотариален акт № 33, т.I, н. д. № 27/2008 г., ответниците са учредили на ищеца „СИ ЕЛ 2003“ ООД право на строеж за монолитна жилищна сграда, състояща се от подземен етаж с гаражни клетки, партерен етаж с ателиета и магазини, пет жилищни етажа и два подпокривни, с обща РЗП от 4066 кв. м., съобразно одобрен инвестиционен проект от 23.01.2008 г. С влязло в сила на 04.05.2016 г. решение по гр. д. № 9933/2013 г. на СГС, 18 с-в, договорът за учредяване право на строеж е развален, а впоследствие строителят е обявен в несъстоятелност. Преди предявяване на иска за развалянето на договора ищецът е извършил множество продажби на правото на строеж за отделни обекти в бъдещата сграда, при което е получил сумата от 895 815,68 лв. Увеличената стойност на имота вследствие направените подобрения възлиза на 1 033 200 лв., реално извършените разходи са 776 350,11 лв., включително заплати, осигуровки, спомагателна дейност и административни разходи. Съдът не е възприел заключението на вещото лице в частта, даваща алтернативен вариант на полезните разноски с включени данъци, разходи за изготвяне на инвестиционен проект, за проучване, реклама и др., тъй като тези разходи не водят до обогатяване на ответниците и те не дължат тяхното заплащане. Прието е, че недобросъвестният владелец може да иска съгласно чл.74, ал.1 ЗС само по-малката сума измежду сумата за направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. Ето защо „СИ ЕЛ“ ООД /н./ може да претендира само сумата от 776 350,11 лв., и то само доколкото не се е разпоредил с това си вземане в полза на трети лица. В конкретния случай от събраните доказателства по делото се установява, че строителят е прехвърлил правото на строеж за отделни обекти в сградата на трети лица преди развалянето на договора за строителство. По този начин той е получил плащане за това, което е извършил като СМР. Приобретателите на правото на строеж също имат качеството на владелци, но разместването на имуществените блага за построеното, което са заплатили, е между тях и собствениците на земята, а не между първоначалния суперфициар, който вече е реализирал вземането си за подобрения и е получил плащане за тях. Основанието на вземането за подобрения е безпричинното разместване на блага от патримониума на лицето, което е вложило средства за увеличаването на стойността на даден имот и собственика на този имот, който получава резултатът от това увеличение. В случая субекти на правоотношението, което подлежи на ликвидация по правилата на чл.72 - чл.74 ЗС, са собствениците на земята, които се обогатяват с подобренията, и последващите суперфициари, които са обеднели със стойността им. Първоначалният строител, макар и фактически да е извършил подобренията, няма право на тях, тъй като за тези подобрения той вече е получил престация, реализирал ги е, като се е разпоредил възмездно с тях. Тъй като стойността на полученото от ищеца за извършените подобрения - 895 815,68 лв., надхвърля стойността на полезните разноски от 776 350,11 лв., искът по чл.74, ал.1 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.

Решението е неправилно.

На първо място – въззивният съд е дал неправилна квалификация на предявения иск. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, изрично е посочено, че при разваляне на договор за учредяване на право на строеж суперфициарят ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание. За ликвидацията на отношенията със собственика на земята в този случай следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС 6/74 г. т. IV, като суперфициарят ще има право да получи увеличената стойност на имота. Квалификация по чл.72 ЗС на иска за подобрения в подобна хипотеза се дава последователно в практиката на ВКС - решение № 278 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г., I г. о., решение № 314 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2010 г., I г. о., решение № 46 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о., решение № 40 от 20.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2016 г., I г. о., решение № 60089 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2020 г., II г. о. и др. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело, като се приеме, че предявеният иск на „СИ ЕЛ“ ООД /н./ срещу Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М. е с правно основание чл.72 ЗС.

На следващо място - в противоречие с трайно установената практика на ВКС - решение № 77 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016 г., IV г. о., решение № 107 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2737/2018 г., III г. о., решение № 60088 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2020 г., I г. о., решение № 175 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2018 г., III г. о., решение № 248 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4193/2018 г., IV г. о. и др. въззивният съд не е обсъдил подробно всички доказателства, които са от значение за изхода на делото, поради което е постановил неправилен резултат. Не е обсъдено за кои имоти „СИ ЕЛ“ ООД /н./ се е разпоредило с правото на строеж преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД и за кои – след вписването на исковата молба, както и какво е значението на това обстоятелство; не е обсъдено влязлото в сила решение по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за един от обектите в сградата, както и какво е значението на обстоятелството, че исковата молба по това дело е вписана преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, както и преди апорта на същия имот в капитала на „Бриз юг 4“ ООД от 2014 г.; не е обсъдено влязлото в сила решение по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.67 ЗЗД и какво е значението на това решение и на последно място – не е обсъдено за кои обекти собствениците на земята са си запазили правото на строеж и какво е значението на уважаването на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД по отношение на тези обекти. Първоначалните ответници по настоящото дело Д. Б. А., Ж. Б. Й., Ю. И. Й. /заместен в процеса от наследниците си Ж. Й. и А. Й./, М. Б. М. и А. К. М., в качеството си на собственици на УПИ .... от кв.... по плана на [населено място], местност „М. л.-изток“, са учредили с нотариален акт № ... г. в полза на ищеца „СИ ЕЛ 2003“ ООД право на строеж за изграждане на процесната сграда, състояща се от подземен етаж с гаражни клетки, партерен етаж с ателиета и магазини, пет жилищни етажа и два подпокривни, с обща РЗП от 4066 кв. м. /според вещото лице – застроена площ от 4162,79 кв. м./, като са си запазили правото на строеж за апартаменти 1-2, 2-3, 3-4, 3-5, 4-1, 4-3, 4-4 и 6-3 с обща застроена площ от 662,95 кв. м.; магазини 1, 2 и 3 с обща застроена площ от 136,20 кв. м.; ателие №... с площ от 27,32 кв. м., студио № .... с площ от 51,64 кв. м. и гаражи 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12, 13, 26, 27 с обща застроена площ от 147,56 кв. м. Общата площ на всички изброени обекти е 1025,67 кв. м.

С влязло в сила решение от 10.03.2015 г. по гр. д. № 9932/2013 г. на СГС, I-18 с-в, договорът за учредяване на право на строеж е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение от страна на „СИ ЕЛ 2003“ ООД.

Установява се по делото, че преди предявяване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД ищецът валидно се е разпоредил с правото на строеж за различни обекти в сградата. С приложените по делото 13 бр. нотариални актове се установява извършеното разпореждане с 10 апартамента, 6 гаража и 1 студио. От заключението на вещото лице Д. Д., прието във въззивната инстанция, се установява, че има извършени и други разпоредителни сделки с правото на строеж, но вещото лице не е посочило конкретните обекти, за които се отнасят. Всички разпоредителни сделки са през периода 2008 – 2012 г., т.е. те са вписани преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД. Независимо от разваляне на договора за право на строеж, сключен между собствениците на земята и „СИ ЕЛ“ ООД /н./, приобретателите по изброените сделки запазват правата си на основание чл.88, ал.2 ЗЗД. Тази правна последица е посочена и в мотивите на т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК. Както исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, така и съдебното решение по тази искова молба, са непротимопоставими на лицата по посочените сделки. Следователно тези обекти не са се върнали в патримониума на собствениците на земята след разваляне на договора за суперфиция.

Установява се, че с влязло в сила решение № 143 от 08.01.2014 г. по гр. д. № 9502/2012 г. на СГС, I-4 с-в, е потвърдено първоинстанционното решение, с което бил уважен иск на Б. Т. В. срещу „СИ ЕЛ“ ООД по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на апартамент в същата жилищна сграда. Исковата молба по чл.19, ал.3 ЗС е вписана на 07.11.2012 г., т.е. преди предявяване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. Развалянето на договора за прехвърляне на собственост на недвижим имот има обратно действие, но то е непротивопоставимо на купувача на имота по обявен за окончателен предварителен договор за продажба, ако вписването на исковата молба по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предхожда по време вписването на исковата молба по иска за разваляне на договора - решение № 1927 от 2.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 2460/97 г., IV г. о. Приема се, че в този случай важи не само правилото на чл.88, ал.1 ЗЗД, че развалянето има обратно действие, но и правилото на чл.114, б.“б“, изр. 2 ЗС, че придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД не могат да се противопоставят на ищеца по това дело. Следователно поредността на вписването на исковите молби по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД определя лицата, които запазват права върху посочения обект, а в случая това е ищцата по чл.19, ал.3 ЗЗД Б. В.. Правото на строеж за този обект не се връща в патримониума на собствениците на земята.

Установява се също, че собствениците на земята Д. Б. А., Ж. Б. Й., Ю. И. Й. М. Б. М. и А. К. М. са предявили през 2016 г. общо 5 бр. искови молби по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.67 ЗС, срещу част от лицата, които са придобили от „Си Ел 2003“ ООД право на строеж за отделни обекти в сградата. По едно от тези дела има решение, с което искът е бил уважен и в тази част няма касационна жалба – решение № 2112 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 14675/2018 г. на СГС, II-А въззивен състав. Касационното обжалване на това решение е допуснато само в частта, с която е била уважена претенцията срещу собствениците на земята по чл.72 ЗС – определение № 102 от 10.03.2021 г. по гр. д. № 3938/2020 г. на II-ро г.о. За този обект следва да се приеме, че суперфициарните права на Р. Р. Г. и С. В. Г. са отпаднали, независимо от това, че те са придобили правото на строеж преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД. Разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД урежда конкуренцията на права между ищеца по чл.87, ал.3 ЗЗД и лицата, придобили собственост върху имота от приобретателя по разваления договор, но не и последиците от уважен иск по чл.67 ЗС между тези лица. Този обект също се връща в патримониума на собствениците на земята.

Установява се, че през 2014 г. „СИ ЕЛ“ ООД /н./ е извършил апорт в капитала на „Бриз юг 4“ ООД върху гаражи № 4, 5, 6, 9, 10, 14, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 23, 24 и 25 с обща застроена площ от 268,79 кв. м.; магазин № 4 с площ от 96,05 кв. м.; ателиета № 3 и № 4 с обща застроена площ от 127,63 кв. м.; апартаменти № 2-1, 2-2, 2-3, 2-4, 3-1, 4-2, 4-5, 5-1, 5-2, 5-5, 6-2 и 6-4 с обща застроена площ от 889,56 кв. м. и студио 7-3 с обща застроена площ от 49,65 кв. м. Общата застроена площ на всички обекти, предмет на апортна вноска, е 1431,77 кв. м. Апортът е осъществен след вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, затова е непротивопоставим на собствениците на земята. След уважаване на този иск правото на строеж за имотите, които са предмет на апортната вноска, се връща в патримониума на собствениците на земята.

Разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта – ППВС 6/1974 г., решение № 569 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 693/2009 г., I г. о., решение № 86 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2014 г., II г. о., решение № 359 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2009 г., II г. о., решение № 40 от 20.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2016 г., I г. о., решение № 125 от 29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2015 г., I г. о. и др. В настоящия случай собствениците на земята неоснователно се обогатяват с онези обекти, за които са си запазили право на строеж, както и обектите, чието право на строеж се е върнало в техния патримониум като резултат от уважаването на предявения от тях срещу „СИ ЕЛ“ ООД /н./ иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, както и от уважаването на иска по чл.124 ГПК, вр. чл.67 ЗС. Обогатяването е за сметка на строителя-предприемач, извършил подобренията – в случая „СИ ЕЛ“ ООД /н./. Именно това дружество е легитимирано да предяви иска по чл.72 ЗС, а не последващите приобретатели на правото на строеж – в този смисъл решение № 79 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4416/2019 г., II г. о. и решение № 60089 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2020 г., II г. о. По отношение на посочените обекти искът по чл.72 ЗС не може да бъде отхвърлен по съображение, че строителят е получил при извършените от него продажби по-голяма сума от тази, която е вложил в строителството. Отношенията по покупко-продажбите и по обявения за окончателен предварителен договор не могат да се смесват с отношението, което се урежда от правилото на чл.72 ЗС. Развалянето на договора за отстъпване на право на строеж на „СИ ЕЛ“ ООД /н./ не засяга тези сделки по изложените по-горе съображения. Освен това – за сметка на получените средства от продажбата на правото на строеж, „СИ ЕЛ“ ООД /н./ ще носи отговорност за евикция.

В обобщение: искът по чл.72 ЗС е основателен по отношение на следните групи обекти:

1. Обектите, за които собствениците на земята са си запазили правото на строеж с нотариалния акт № .... г. - апартаменти 1-2, 2-3, 3-4, 3-5, 4-1, 4-3, 4-4 и 6-3 с обща застроена площ от 662,95 кв. м.; магазини 1, 2 и 3 с обща застроена площ от 136,20 кв. м.; ателие №1 с площ от 27,32 кв. м., студио № 7-2 с площ от 51,64 кв. м. и гаражи 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12, 13, 26, 27 с обща застроена площ от 147,56 кв. м. или обща застроена площ от 1025,67 кв. м. Средствата за изграждане на тези обекти, които е следвало да вложи „СИ ЕЛ“ ООД /н./, представляват цена на учреденото в негова полза право на строеж, но с развалянето на договора за суперфиция е отпаднала и уговорката за тази цена, като вложените средства за строителството на тези обекти вече се дължат на основание чл.72 ЗС.

2. Обектите, които са предмет на извършения през 2014 г. апорт в капитала на „Бриз юг 4“ ООД - гаражи № 4, 5, 6, 9, 10, 14, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 23, 24 и 25 с обща застроена площ от 268,79 кв. м.; магазин № 4 с площ от 96,05 кв. м.; ателиета № 3 и № 4 с обща застроена площ от 127,63 кв. м.; апартаменти № 2-1, 2-2, 2-3, 2-4, 3-1, 4-2, 4-5, 5-1, 5-2, 5-5, 6-2 и 6-4 с обща застроена площ от 889,56 кв. м. и студио № 7-3 с обща застроена площ от 49,65 кв. м. Общата застроена площ на всички обекти, предмет на апортна вноска, е 1431,77 кв. м. По изложените по-горе съображения след влизане в сила на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД тези обекти се връщат в патримониума на собствениците на земята и те носят отговорност за тях по чл.72 ЗС спрямо строителя „СИ ЕЛ“ ООД /н./. От посочената площ 1431,77 кв.м. следва да се извади площта на апартамент 2-3 – 95,29 кв. м., тъй като тя се дублира – апартаментът едновременно е със запазено право на строеж от собствениците на земята и е предмет на апортна вноска. Тъй като нотариалният акт, с който е запазено правото на строеж, е вписан преди вписване на апортната вноска, площта на този апартамент следва да се отнесе към обектите, за които собствениците на земята са си запазили правото на строеж. От площта на обектите, предмет на апортна вноска, следва да се извади и площта на апартамент 6-4, който също се дублира – той е предмет на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и на апортната вноска. Тъй като първо е вписана исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, преимущество има ищцата по това дело Б. Т. В., а тъй като исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана преди вписването на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, този обект не се връща в патримониума на собствениците на земята и те не носят за него отговорност по чл.72 ЗС.

Разликата между посочените площи е 1266,56 кв. м. и за нея собствениците на земята носят отговорност по чл.72 ЗС.

3. Обектите по уважения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.67 ЗС – апартамент 1-4 с площ от 103,68 кв. м. и гараж 9 с площ от 13,80 кв. м. или общо 117,48 кв. м. Тези обекти също са се върнали в патримониума на собствениците на земята по изложените съображения, като те носят спрямо строителя „СИ ЕЛ“ ООД /н./ отговорност по чл.72 ЗН.

Общият сбор на площите, за които собствениците на земята носят отговорност по чл.72 ЗН, е 2409,71 кв. м.

Съгласно заключението на вещото лице инж. О., прието в първата инстанция, увеличената стойност на имота вследствие извършените подобрения възлиза на 861 000 лв. Тази сума е определена на база застроена площ на сградата от 4162,79 кв. м. Тъй като останалите експертизи – на инж. Д. М., приета в първата инстанция и на Д. Д., приета във въззивната инстанция, определят само стойността на извършените СМР, те не следва да се вземат предвид, тъй като при иск с правна квалификация чл.72 ЗС е от значение увеличената стойност на имота, определена от вещото лице инж. О., а не стойността на СМР. Експертизата на инж.О. не е оспорена от страните и следва да се зачете от съда, като се съобрази, че сумата от 861 000 лв. е без ДДС.

Към настоящия момент искът е доказан само за площ от 2409,71 кв. м., съответно – за 498 406,19 лв. Тази сума следва да се присъди на основание чл.72 ЗС след отмяна на въззивното решение и съобразно квотите на ответниците в съсобствеността: Д. Б. А. следва да заплати 193 880 лв.; Ж. Б. Й. – 183 961,72 лв., А. Ю. Й. 24 073,02 лв., М. Б. М. – 56 120,54 лв., М. Б. М. и А. К. М. – 40 370,90 лв. По аргумент от чл.226, ал.1 ГПК не следва да се взема предвид настъпилото в хода на процеса прехвърляне между ответниците на идеални части от имота, съответно от подобренията. Сумите следва да се присъдят ведно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба.

За останалата площ от 1753,08 кв. м. към настоящия момент не може да се прецени дали искът по чл.72 ЗС е основателен. Това е така поради неясния изход на заведените от собствениците на земята срещу последващите суперфициари искове по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.67 ЗС за собственост на отделни недовършени обекти в сградата, както и неяснотата за броя на тези дела и конкретно за кои обекти се отнасят. По настоящото дело има данни за пет такива дела, като само едно от тях е приключило с влязло в сила решение. При справка в електронните системи се установява, че има и други идентични дела. От изхода на тези дела зависи дали съответните обекти ще се върнат в патримниума на собствениците на земята или не, съответно – дали те ще отговарят спрямо „СИ ЕЛ“ ООД /н./ за тези обекти на основание чл.72 ЗС. Това налага отмяна на въззивното решение и в тази част, и връщане на делото на въззивния съд с указание да спре производството до приключване с влезли в сила решения на предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.67 ЗС. В зависимост от резултата по тези дела, съдът следва да уважи или отхвърли иска по чл.72 ЗС в съответната част.

Неоснователни са останалите възражения и доводи на ответниците срещу предявения иск. Вещото лице инж. М. е установило, че като цяло строежът е годен да бъде довършен. Следва да се има предвид, че компрометирането на строежа вследствие настъпили атмосферни влияния и недовършени строителни работи след влизане в сила на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД не може да се вмени във вина на „СИ ЕЛ“ ООД /н./. Отделно от това – строежът е оценен като подобрение по чл.72 ЗС, което по дефиниция означава, че той увеличава стойността на имота, т.е. той не е нещо без стойност, което ответниците да имат основание да откажат да заплатят по чл.72 ЗС. И на последно място – без значение за изхода на настоящото дело са затрудненията при реализиране на вземания на ответниците срещу „СИ ЕЛ“ ООД /н./.

При този изход на делото разноските за трите инстанции следва да се определят спрямо уважената част от иска. За първата инстанция / гр. д. № 5679/2014 г. на СГС, I-13 с-в/ ищецът е направил разноски в размер на 12 534 лв., за въззивната инстанция – 550 лв., а за ВКС - 30 лв., или общо 13 114 лв., от които съобразно уважената част от иска следва да се присъдят 7591,29 лв. Останалите разноски следва да се присъдят с окончателното решение по предявения иск, в зависимост от изхода на делото в тази част.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1421 от 01.07.2020 г. по в. гр. д. № 5346/2018 г. на Софийския апелативен съд и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Д. Б. А. от [населено място], [улица], Ж. Б. Й., от [населено място], [улица], А. Ю. Й. от [населено място], [улица]; М. Б. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и А. К. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на основание чл.72 ЗС на „СИ ЕЛ“ ООД / в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, ап.8, със синдик Х. Ж. Х. – САК София, с адрес [населено място], [улица], сумата от 498 406,19 лв. /четиристотин деветдесет и осем хиляди, четиристотин и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща увеличена стойност на УПИ .... от кв.... по плана на [населено място], местност „М. л.-изток“, вследствие извършени от „СИ ЕЛ“ ООД / в несъстоятелност/ подобрения, представляващи недовършена сграда с подземен гараж, партерен етаж, пет жилищни етажа и два подпокривни етажа, с обща разгъната застроена площ по документ за собственост от 4066,41 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 04.05.2016 г., както следва: Д. Б. А. да заплати сумата от 193 880 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; Ж. Б. Й. да заплати сумата от 183 961,72 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; А. Ю. Й. да заплати сумата от 24 073,02 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; М. Б. М. да заплати сумата от 56 120,54 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; М. Б. М. и А. К. М. да заплатят сумата от 40 370,90 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.

ОСЪЖДА Д. Б. А. от [населено място], [улица], Ж. Б. Й., от [населено място], [улица], А. Ю. Й. от [населено място], [улица]; М. Б. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и А. К. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на основание чл.72 ЗС на „СИ ЕЛ“ ООД / в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, ап.8, със синдик Х. Ж. Х. – САК София, с адрес [населено място], [улица], сумата от 7591,29 лв. разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска, както следва: Д. Б. А. да заплати сумата от 2953,01 лв.; Ж. Б. Й. да заплати сумата от 2801,95 лв., А. Ю. Й. да заплати сумата от 366,66 лв., М. Б. М. да заплати сумата от 854,78 лв.; М. Б. М. и А. К. М. да заплатят сумата от 614,89 лв.

ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне в останалата част по предявения иск с правно основание чл.72 ЗС след отстраняване на пречките за движение на делото в тази част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: