Кражба на непотърсен багаж под надзора на летищен служител

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба * съставомерност на деяние * правилно приложение на материалния закон * справедливост на наказание * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

гр. София, 10 април 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Максим Колев

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 204 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимата Д. А. М. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 74 от 9.10.2023 г, по ВНОХД № 136/23, с което е потвърдена присъда на Сливенски окръжен съд № 9 от 19.05.2023 г, по НОХД № 176/23, с която подсъдимата е призната за виновна в това, че на 11.07.2021 г в [населено място], е отнела чужди движими вещи, собственост на Т. Т. Д., на обща стойност 2 225 лв, от владението на служител в отдел „Рекламации на багажи“ на наземния оператор /фирма/ : Т. П. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Съдът е тълкувал превратно събраните доказателства, при което е достигнал до неверен извод относно виновността на подсъдимата. Неправилно е становището на съда, че действията на жалбоподателката, с които е променила външния си вид, преди да извърши деянието, дават основание да се приеме, че е налице умисъл към отнемане на чужда движима вещ. Не е съобразено обстоятелството, че подсъдимата се е преоблякла с цел да се предпази от студ, тъй като е идвала от място с топло време/от държава/, а е пристигнала на Летище /населено място/, през нощта, при температура на околната среда от 16 градуса. Не е даден отговор на възражението относно това, че мястото, на което е бил поставен куфара на св. Д., е сочело, че липсва лице, което упражнява фактическа власт върху вещта. Съдът е потвърдил осъдителната присъда, без да съобрази, че не са събрани категорични доказателства за субективната страна по чл. 194, ал. 1 НК. Материалният закон е приложен неправилно. Не е налице съставомерно деяние по чл. 194, ал. 1 НК, а такова по чл. 207 НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимата от настоящата инстанция.

В съдебно заседание на ВКС подсъдимата жалбоподател или неин представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Върховната прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.

Въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК, поради което липсва порок при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Дадена е вяра на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Д., св. М., св. С., оценени наред с приетото заключение на Видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза, при което е изведен правилния извод, че подсъдимата е автор на инкриминираното деяние. Верен е изводът на съда, че действията, с които подсъдимата е променила външния си вид, преди да пристъпи към извършване на деянието, имат отношение към доказване на субективната страна, а именно: тя се е преоблякла и се е опитала да си придаде вид, че е друго лице, различно от лицето, слязло от полета от /държава/, с което е възнамерявала да създаде заблуждение относно своята идентичност. Правилно е прието от съда, че положените усилия в тази насока недвусмислено сочат на намерението й за неправомерно поведение, изразило се в отнемане на чужда вещ. Неоснователно се сочи от защитата, че нейното действително намерение за преобличане при пристигането й на Летище /населено място/, е породено от разликата в околната температура, тоест, че се преоблякла, тъй като й е станало студено. В обясненията си обаче подсъдимата е заявила, че й е било топло, и се е преоблякла, защото се е изпотила, откъдето следва, че истинското й намерение за преобличане няма отношение към околната температура. Не може да бъде споделено и възражението, че съдът не е дал правилен отговор на въпроса за мястото, на което е оставен инкриминираният куфар, имащо отношение към преценката на елемента “владение“ от състава на престъплението „кражба“. Съдът е съобразил показанията на св. С., която е констатирала, че куфарът не е потърсен, и е отразила този факт в електронната система, като е оставила вещта на място, пред офиса й, оградено с цветни обозначителни линии. С оглед на изложеното, не би могло да се породи съмнение, че вещта не е под надзор и се явява вещ без собственик. Ето защо, в доказателствен аспект е изведен верния извод, че куфарът, собственост на св. Д., е бил във владение на св. С., която е изпълнила служебното си задължение да се погрижи за съхранението на непотърсената вещ.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Не е допуснато и нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Въззивният съд е дал правилен отговор на въпроса за съставомерността на деянието, като е приел, че се касае за кражба по чл. 194, ал. 1 НК. Вярно е становището на съда, че инкриминираната вещ не е била „забравена“ или „изгубена“, а е била вещ с известен собственик/етикет с данните за самоличността на собственика е бил поставен на куфара /, която не е потърсена непосредствено след пристигане на пътниците от съответния полет, но за която вещ е установен ред за съхранението й до момента на предаването й на собственика. В случая, вещта е била съхранена от отдел „Рекламации на багаж“ към фирмата наземен оператор, към която е работила св. С.. Установено е, че св. Д. е пристигнала на Летище /населено място/ на следващия ден и незабавно се е поинтересувала за своя багаж. Настоящата инстанция споделя извода, че липсва хипотезата на чл. 207, ал. 1 НК, тъй като, в случая, не се касае до „намиране“ на чужда вещ, а за отнемане на такава от владението на друго лице / на св. С. /, в която хипотеза деянието обуславя съставомерност по чл. 194, ал. 1 НК. Ето защо, не може да бъде възприето становището на защитата, че съдът неправилно е квалифицирал деянието като кражба, вместо като престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, както и не може да бъде споделено възражението, че е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е искането за оправдаване на подсъдимата от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които, в случая, не са налице.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 74 от 9.10.2023 г, по ВНОХД № 136/23.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: