Правомощия на въззивния съд при грешна правна квалификация от първата инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
Гр.София, 19.06.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Джулиана Петкова
при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3123 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. В. и В. Б. В. срещу решение №.2651/30.04.24 по г.д.№.15465/21 на СГС, ІІІ В състав, в частта, с която е обезсилено решение №.20187931/20.09.21 по г.д.№.2331/21 на СРС, 41с., в частта му за отхвърляне на предявените от БАН срещу касаторите претенции по чл.92 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 6463,87лв. по чл.14 от договор за наем №.ДНФЛ-4/10.01.18 за периода 15.07.20-13.01.21 и присъждане на 465лв. разноски и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявените искове по чл.236 ал.2 ЗЗД вр. с чл.79 ал.1 и чл.14 от горепосочения договор. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и процедиране в отклонение от задължението на въззивния съд да се произнесе по съществото на спора, вкл когато възприеме различна от тази на първата инстанция правна квалификация-която в случая касаторите намират и за правилната. Моли се за отмяна на атакуваното решение, връщане на делото за ново гледане от друг състав на въззивния съд и присъждане на разноски.

Ответната страна Българска академия на науките оспорва жалбата; претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С определение №.804/20.02.25 е допуснато касационно обжалване по въпрос относно правомощията на въззивната инстанция, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

С обжалваното решение е прието, че в разпоредбата на чл.14 ал.1 от процесния договор за наем №.ДНФЛ-4/10.01.18 изрично е уговорено, че при неизпълнение на задължението за своевременно освобождаване и предаване на наетия имот, с прекратяването на договора, наемателят дължи обезщетение в размер на петкратния размер на наемната цена, пропорционално на времето на забава. Заявената претенция е за заплащане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем в размер на договорената наемна цена. Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.14 ал.1 от горепосочения договор, но районният съд е разгледал непредявени от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка от страна на ответниците. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица обезсилване на недопустимото решение. При тези обстоятелства е намерено, че решението е недопустимо - тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, като такова следва да бъде обезсилено, а делото-върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на претенция с правно основание чл.236 ЗЗД.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

По въпроса е формирана цитирана от касатора практика на ВКС - реш.№.53/31.05.17 по г.д.№.2943/16, ІІІ ГО, която настоящият състав споделя. Съгласно същата неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно. Решението е недопустимо, когато, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран-когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, невъведени от страната, в който случай е разгледан иск на непредявеното основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. Когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви.

С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че неправилно въззивният съд, след като е счел, при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба, че дадената от СРС правна квалификация е неправилна, е обезсилил първоинстанционното решение. Районният съд се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, наведени в исковата молба, а не по предмет, с който не е бил сезиран, респективно не е определил спорното право въз основа на обстоятелства, невъведени от страната. При това положение, дори да не е бил съгласен с дадената от него правна квалификация, въззивният съд е следвало да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви. При тези обстоятелства е допуснато съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.
От друга страна неразглеждането на спора по същество - необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения, при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в разглеждане на спора по същество – произнасяне по наведените в исковата молба факти и обстоятелства, при подвеждането им към приложимата правна норма и след надлежно обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията страните от значение за изхода на делото.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.2651/30.04.24 по г.д.№.15465/21 на СГС, ІІІ В състав, в обжалваната му част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :